№ 33
гр. Пловдив, 29.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600020 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл.270 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1
от НПК.
Образувано е по жалба на адв. П., в качеството му на защитник на Л. М. М. -
подсъдим по НОХД № 671/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, против определение
№26/13.01.2023г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение
искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се излагат доводи, че атакуваният
съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и лишен от разумни и валидни правни
аргументи. Предвид изложеното се прави искане да се отмени атакуваното
определение и да се постанови ново, с което взетата спрямо подсъдимия Л. М. М.
мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека, като се предлага тя да е
„Домашен арест“.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен от
подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е в съдебната му фаза, където максимално допустим срок за задържане на
подсъдимото лице не е предвиден. Вярно е, че периодът на задържане на подсъдимия
М. не е пренебрежимо малък. Но той не е и неразумен, предвид фактическата и правна
1
сложност на делото, обусловена от наличието на няколко дейци, извършили няколко
престъпни деяния, в различни конфигурации на съучастие, което предполага по -
продължителен срок на протичане на процеса, а съобразно трайната национална и
европейска практика е и законно основание за по – дълъг срок на задържане.
На този етап от производството, както правилно е посочил окръжният съд, няма
основания да се отрече виждането, че са налице доказателства за причастност на М.
към деянията, за извършването на които е привлечен към наказателна отговорност,
който въпрос не е предмет на депозираната жалба.
Спорът се концентрира върху приетото от окръжния съд наличие на опасности от
укриване и извършване на престъпление в случай на изменение на МНО, взета спрямо
подс. М..
Когато атакува изводите на първата инстанция, защитата на подсъдимия пропуска
да отчете, че спрямо М. е повдигнато обвинение за извършени две, тежки умишлени
престъпления, за които се предвиждат възможно най - високите санкции – от 15г. - 20г.
лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Всички те са
достатъчно значима и валидна предпоставка подсъдимият да се опита да се отклони от
правосъдието с цел да избегне евентуалното изтърпяване на тежките наказателни
санкции. Личността на М., независимо от чистото му съдебно минало, съвсем не е с
положителен облик. Той е лице без трайна семейна, трудова ангажираност и
обвързаност с територията на страната, като преобладаващо негативни са
характеристичните му данни. Без съмнение начина, средствата и механизма на
извършване на деянията също дават изключително негативна характеристика на този
подсъдим. Всичко казано до тук обосновава извод за наличието и на опасност от
укриване, а липсата на постоянен законен доход за препитание – и за опасност от
извършване на престъпление и то от вида, за които е привлечен да отговаря.
Не е налично основание за изменение на МНО „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“. Няма данни, а и не се твърди влошаване на здравният статус на
подсъдимия, което да прави престоят му в затвора опасен за неговото здраве и живот.
Не се сочи и нито една друга причина от семейно и житейско естество, която да
мотивира налагане на „ Домашен арест“, а известно е, че тази мярка се прилага само и
единствено по хуманни съображения, когато са налице всички предпоставки за
задържане на едно лице, но то или член на неговото семейство е с влошено здраве, или
е налице друг основателна причина, налагаща да изтърпява мярката за процесуална
принуда в домашни условия. Такива причини нито М., нито защитата му сочат, не се
извеждат и от материалите по делото.
Очевидно, с оглед естеството и тежестта на инкриминираните деяния, а и предвид
липсата на финансов ресурс, неприложими и неподходящи са останалите, по-леки
мерки за процесуална принуда - „Подписка“ и „Парична гаранция.
2
Поради казаното прав е бил окръжният съд да заключи, че на този етап от процеса
единствената адекватна и съответна мярка за неотклонение спрямо подс. М. е
„Задържане под стража“, поради което и ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №26/13.01.2023г., постановено по НОХД №
671/2022г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на
подсъдимия Л. М. М. за изменение на мярката за процесуална принуда от „Задържане
под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3