№ 74
*, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200501001 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба, подадена от Г. А. В., ЕГН **********, чрез
А. В., срещу Решение № 288 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 334/2023 г. на Районен съд
Благоевград. С обжалвания съдебен акт жалбоподателят е осъден да заплати на
ищеца Г. Ц. И., ЕГН **********, следните суми: 1/ 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – страх, притеснение в
резултат на извършено от ответника Г. В. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1
от НК, изразяващо се в това, че на 18.08.2020 г. около 16:10 ч. в *, в телефонен
разговор, проведен чрез мобилно приложение „Месинджър“, Г. В. се заканил на Г.
И. с убийство, като му заявил „къде си бе, боклук, да дойда да те заколя! Ще те
нарежа! Къде си? Бесен съм!“, и това заканване възбудило у И. основателен страх
за осъществяването му, за което е бил осъден по НОХД № 1575/2020 г. по описа на
РС Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от
18.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата
над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 2000 лв. 2/ 1000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Г. И. неимуществени вреди – страх, притеснение в
резултат на извършено от Г. В. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК,
изразяващо се в това, че на 18.08.2020 г. около 16:17 ч. в *, в телефонен разговор,
проведен чрез мобилно приложение „Месинджър“ Г. В. се заканил на Г. И. с
убийство, като му е заявил „къде си бе, боклук да дойда да те нарежа!!? Излез,
излез, отпред съм да те заколя!?“ и това заканване възбудило у Г. И. основателен
страх за осъществяването му, за което е бил осъден по НОХД № 1575/2020 г. на РС
Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от
18.08.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата
над 1000 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. 3/ 3000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени от Г. И. неимуществени вреди – страх, главоболие,
1
повишено кръвно налягане, безсъние, затворен, страхувал се да полага нощен труд
във връзка с работата му на полицай, в резултат на извършено от Г. В.
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на
18.08.2020 г. около 16:30 ч. в * на ***, пред сградата на ОД МВР *, Г. В. държейки в
ръка и замахвайки с брадва се заканил на И. с убийство, като му заявил „Ти кое
дете ще гушкаш бе, боклук? Сега ще те убия! Ще те нарежа на парчета и ще те
приключа“, и това заканване възбудило у И. основателен страх за осъществяването
му, за което е бил осъден по НОХД № 1575/2020 г. на РС Благоевград, ведно със
законната лихва върху сумата от 3000 лв., считано от 18.08.2020 г. до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до
пълния претендиран размер от 5000 лв. С първоинстанционното съдебно решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 400 лв. направени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 300 лв.,
представляваща разноски, сторени за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете. С решението ответникът е осъден и да заплати по
сметка на РС Благоевград сумата от 220 лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на всеки един от исковете, както и сумата от 400 лв.,
представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза съобразно уважената част от
исковете.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано. Поддържа се, че съдът не обосновал в своите мотиви
размера на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят счита, че
съдът е кредитирал свидетелските показания без да е съобразил
взаимоотношенията между свидетелите и ищеца. Оспорва се извода на съда, че
показанията на свидетелите са резултат на техни непосредствени и лични
възприятия. Изразява несъгласие и срещу извода, че от показанията им се е
установявало, че след третото деяние заканата е била придружена със замахване с
брадва и на ищеца му е станало лошо. Оспорва заключението на съда, че по
отношение на първите две деяния се установяват единствено като неимуществени
вреди страх, притеснение у ищеца, тъй като жалбоподателят счита, че това не е
подкрепено със съществени доводи. Навежда аргументи, че не е установена
причинна връзка между неимуществените вреди и деянията. Посочва, че от
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът страда от редица
заболявания, чиято давност е отпреди деянията. Оспорва настъпването на част от
вредите. Счита, че съдът е приел, че извършеното неминуемо е повлияло върху
психическото състояние на ищеца. Жалбоподателят оспорва настъпването на
обстоятелствата, въз основа на които се обосновава размера на обезщетението на
неимуществените вреди. Навежда доводи, че ищецът е провокирал ответника.
Оспорва датата, от която се претендират лихви. Моли да се отмени решението и да
се отхвърлят исковете. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор, подаден от Г. Ц. И., подаден чрез адв. П. Н., с който
се оспорва основателността на въззивната жалба и се навеждат доводи за
потвърждаване на съдебното решение. Претендира разноски.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК и e допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен
интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовeн e и представения
отговор.
Съгласно чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са да се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Районният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от ищеца Г. И.. Той
2
твърди, че на 18.08.2020 г. в условията на продължавано престъпление с три
деяния, всяко от които осъществяващо по отделно един и същи състав на едно и
също престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, ответникът Г. В. се е заканил на
ищеца с убийство и това заканване възбудило у него основателен страх от
осъществяването му. С исковата молба се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.08.2020 г. до окончателното й заплащане.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 02.06.2023 г.,
исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца да отстрани
констатираната нередовност като представи поправена искова молба, в която се
конкретизира претенцията за неимуществени вреди по отношение на всяко едно от
деянията. В срок ищецът е представил поправена искова молба, в която е посочил,
че: за деянието, осъществено на 18.08.2020 г. около 16:10 ч. претендира 2000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане; за деянието, осъществено на
18.08.2020 г. около 16:17 ч. – 3000 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на извършване на престъплението до окончателното й
изплащане; за деянието, осъществено на 18.08.2020 г. в около 16:30 ч. – 5000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане.
Затова с исковата молба ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати
сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за това, че: на 18.08.2020 г. около
16:10 ч. в *, в телефонен разговор, проведен чрез мобилно приложение
„Месинджър“, ответникът се заканил на И. с убийство, като му заявил „къде си бе,
боклук, да дойда да те заколя! Ще те нарежа! Къде си? Бесен съм !“, като това
заканване възбудило у И. основателен страх за осъществяването му, за което се
претендират неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението до
окончателното й изплащане; на 18.08.2020 г. около 16:17 ч. в *, в телефонен
разговор, проведен чрез мобилно приложение „Месинджър“ ответникът се заканил
на И. с убийство, като му заяви „къде си бе, боклук да дойда да те нарежа!!? Излез,
излез, отпред съм да те заколя!?“, като това заканване възбудило у И. основателен
страх за осъществяването му, за което се претендират неимуществени вреди в
размер на 3000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на извършване на престъплението до окончателното и изплащане; на 18.08.2020г.
около 16.30 часа в * на ***, пред сградата на ОД МВР *, ответникът държейки в
ръка и замахвайки с брадва, се заканил на И. с убийство, като му заявил „Ти кое
дете ще гушкаш бе, боклук? Сега ще те убия! Ще те нарежа на парчета и ще те
приключа“, като това заканване възбудило у И. основателен страх за
осъществяването му, за което се претендират неимуществени вреди в размер на
5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
извършване на престъплението до окончателното й изплащане.
Ищецът сочил, че неимуществените вреди се изразяват в изживяна от него
сериозна уплаха от вероятността заканите да бъдат изпълнени, тъй като освен
вербалните закани имало и действия по осъществяването им, изразяващи се в
замахване с брадва по посока на главата му, бил шокиран и много уплашен и в
един продължителен период от време не се чувствал работоспособен, тъй като
непрекъснато в съзнанието му отеквали заканите за убийство, изречени от В..
Вследствие на изживения стрес и уплаха и с оглед наличната есенциална
/първична/ хипертония-ин кризис, придружена с главоболие, световъртеж, гадене,
3
сърцебиене, установени високи стойности на трансаминази и кръвна захар, станал
по-затворен в себе си, по-раздразнителен, а страхът от евентуално изпълнение на
заканите за убийство, все още не бил отминал.
Твърдял, че във връзка с деяния е било образувано досъдебно производство №
333/2020 г. по описа на 01 РУ МВР *, като след приключването му делото било
внесено в съда за одобряване на постигнато споразумение между Районна
прокуратура * и Г. В.. Сочил, че с Определение от 06.11.2020 г. по НОХД №
1575/2020 г. по описа на Районен съд * постигнатото споразумение било одобрено
от съда и за извършените срещу ищеца престъпления Г. В. се признал за виновен,
като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три години на основание
чл. 66, ал. 1 НК.
Ищецът поддържа, че от извършените престъпления са му били причинени
сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в изживяна от него сериозна уплаха
от вероятността заканите да бъдат изпълнени, тъй като освен вербалните закани
имало и действия по осъществяването им, изразяващи се в замахване с брадва по
посока на главата му. Твърди, че след като негови колеги задържали ответника е
усетил, че му прилошава, което наложило да бъде прегледан в Спешен център.
Поддържа, че е бил шокиран и много уплашен и в един продължителен период от
време не се чувствал работоспособен, тъй като непрекъснато в съзнанието му
отеквали заканите за убийство, изречени от В..
Твърди се, че на 19.08.2020 г. вследствие на изживения стрес и уплаха се
наложило да посети лекар специалист - д-р Красимира Герасимова, която след
извършения преглед установила главоболие, световъртеж, гадене, сърцебиене,
установила високи стойности на трансаминази и кръвна захар, поради което му
бил издаден и болничен лист № 0299964/19.08.2020 г. за срок от пет дни заради
наличната диагноза „есенциална /първична/ хипертония-ин кризис“, придружена с
главоболие, световъртеж, гадене, сърцебиене и установени високи стойности на
трансаминази и кръвната захар.
Поддържа, че след извършените срещу него престъпления е станал по-
затворен в себе си, по-раздразнителен, а страхът от евентуално изпълнение на
заканите за убийство, все още не бил отминал. Сочи, че тези неимуществени вреди
оценява на сумата от 10 000 лв., като: за деянието, осъществено на 18.08.2020 г.
около 16:10 ч. претендира неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане; за деянието, осъществено на
18.08.2020 г. около 16:17 ч. в претендира неимуществени вреди в размер на 3000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане; за деянието, осъществено на
18.08.2020 г. около 16:30 ч. претендират неимуществени вреди в размер на 5000
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане.
В срок ответникът е подал отговор на искова молба, в който е изразил
становище за неоснователност на иска. Поддържа, че изложените в нея фактически
обстоятелства не отговарят на истината. Потвърждава, че е било одобрено
посоченото споразумение. Сочи, че не е имал намерение на осъществи изреченото,
нито да уплаши ищеца. Твърди, че е осъществил изпълнителното деяние в момент
на емоционален гняв и че не е целял постигането на някакъв престъпен резултат
или увреждане на ищеца. Счита, че в обстоятелствата, изложени в исковата молба,
няма конкретика за състоянието на ищеца непосредствено след като е възприел
заплахите като отправени към него. Поддържа, че не е посочен периода от време, в
който се е чувствал уплашен. Оспорва представения амбулаторен лист, като
навежда, че в него са посочени редица хронични заболявания на ищеца, които било
4
невъзможно да бъдат причинени с поведение на ответника. Счита, че не са налице
доказателства за наличието на причинна връзка между противоправното
поведение на ответника и влошаването на здравословното състояние на ищеца.
Навежда, че за ищеца са налице редица причини, които биха могли да доведат до
хипертонична криза.
В хода на делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите
Д. Н. и А. М., както и е изслушано заключението по съдебно-медицинска
експертиза.
Районният съд е приел, че от протокол от съдебно заседание, проведено на
06.11.2020 г., по НОХД № 1575/2020 г. на РС Благоевград, се установява, че е
постигнато споразумение, одобрено от съда с протоколно определение № 908637от
06.11.2020 г., по силата на което Г. В. е признат за виновен за това, че на 18.08.2020
г., около 15:55 часа, в *, в телефонен разговор, проведен чрез мобилно приложение
„Месинджър“, се заканил на Н. С. К. с престъпление, а именно с убийство, като й
заявил: “Ще утепам него, ще утепам и теб, ще ви запаля, не ме е страх от никой!“ и
това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3,
вр. с ал. 1 НК, във връзка с член 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 3 месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на споразумението в
сила, както и за това, че на 18.08.2020 г., в *, в условията на продължавано
престъпление, с три деяния, всяко от които осъществяващо поотделно един и същи
състав на едно и също престъпление – такова по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, се заканил на Г. Ц. И. с
престъпление, а именно с убийство, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, като деянията са извършени по следния
начин: На 18.08.2020 г., около 16:10 часа, в *, в телефонен разговор, проведен чрез
мобилно приложение „Месинджър“, се заканил на Г. Ц. И. с престъпление, а
именно с убийство, като му заявил: “Къде си бе, боклук, да дойда да те заколя!“,
„Ще те нарежа! Къде си? Бесен съм!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му; На 18.08.2020 г., около 16:17 часа, в *, в
телефонен разговор, проведен чрез мобилно приложение „Месинджър“, се заканил
на Г. Ц. И. с престъпление, а именно с убийство, като му заявил: “Къде си бе,
боклук, да дойда да те нарежа!“, „Излез, излез, отпред съм да те заколя!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; На
18.08.2020 г., около 16:30 часа, в *, ***, пред сградата на ОДМВР – Благоевград,
държейки в ръка и замахвайки с брадва, се заканил на Г. Ц. И. с престъпление, а
именно с убийство, като му заявил: “Ти кое дете ще гушкаш бе, боклук? Сега ще те
убия!“, „Ще те нарежа на парчета и ще те приключа“, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. с ал. 1 НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на осн. член 144, ал. 3,
вр. с ал. 1 НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, във връзка с член 54, ал. 1 НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на
което на основание член 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на споразумението в сила. На основание чл. 23, ал. 1 НК е
определено на Г. А. В. едно общо, най-тежкото измежду наказанията, наложени му
по-горе, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,
изпълнението на което на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на споразумението в сила.
Според районният съд от доказателствата по делото се установява, че на
19.08.2020 г., в 10:06 ч. ищецът е посетил д-р Красимира Герасимова. Тя извършила
5
преглед, чийто резултат бил отразен в амбулаторен лист № 3595/19.08.2020 г., като
в същия е посочено основна диагноза – есенциална /първична/ хипертония – ин
кризис, придружаващи заболявания – хроничен хепатит, неуточнен, болест на
черния дроб, неуточнена, увреждане на междупрешленен диск, неуточнено и
неинсулинозависим диабет без усложнения. Отразена била и анамнеза по
съобщените от ищеца оплаквания – главоболие, световъртеж, гадене, сърцебиене,
установени високи стойности на трансаминази и кръвна захар, лекуван в ГЕО,
фамилна анамнеза – необременена. При прегледа било установено като обективно
състояние – добро общо състояние, ориентиран с кръвно налягане-175/100. Съдът е
посочил, че според болничен лист № Е20200299964 за времена
неработоспособност Г. Ц. И. е пуснат отпуск по болест за 5 календарни дни за
периода от 19.08.2020 г. до 23.08.2020 г.
Районният съд е намерил за установено от разпита на Д. Н., че ищецът е внук
на сестра й, като живеят в една къща. Свидетелката знаела за инцидента през 2020
година. Тя твърди, че след него Г. се променил тотално, бил уплашен, проверявал
на блока на кооперацията дали вратата е заключена, дали е затворена, дали някой
не я е оставил, като бил в много голям стрес, не говорел с никой, докато преди този
случай същият бил общителен, с много приятели, шегувал се, играел си с нейните
внуци, но след това тотално се променил. Споделяла, че и до ден днешен е такъв
променен, почти не говорил, характера му се променил. Свидетелката свързвала
тази промяна с инцидента, тъй като той имал уплаха за живота му, за родителите
му. Споделяла, че Г. живеел на втория етаж, а тя на третия, и когато се събуждала
през нощта го чувала как ходи из стаите, не спял по цяла нощ. Сочи, че имало
заплахи за живота му, майка му непрекъснато плачела и той се страхувал и за нея.
Според нея след инцидента Г. имал високо кръвно, като това го знаела, понеже
имала апарат за кръвно и се качвала при него, за да му го мери, а преди това не са я
викали. Тя споделя, че като го срещнела на улицата, той се оглеждал, бил
неспокоен. Г. се оплаквал от болки в главата. След инцидента бил стресиран,
страхлив.
Районният съд е обсъдил и показанията на А. М., колега на ищеца, който
споделял, че въпросния ден е бил на работа като помощник взводен командир.
Според свидетеля в ранния следобед Г. И. с колегата му дошли в стаята, в която бил
и той. Г. И. споделил, че получава заплахи по мобилния си телефон и по
приложенията. Тъй като на М. му станало странно, той го помолил да му покаже
съобщенията и същият му показал кореспонденция между него и В., след което
докато разговаряли В. му позвънил. Свидетелят посочвал, че не може да цитира
какви реплики отправил същия. Споделял, че след това той е човекът, който е
видял брадвата пред сградата на ОДМВР – Благоевград, като тогава И. отишъл в
Спешния център, тъй като му прилошало, започнало да му съхне устата и не се
чувствал комфортно, след което на следващия ден излязъл в болничен. Свид. М.
посочвал, че е останал на работа, за да изготвят документите за задържането на В..
И. му споделил, че се страхувал да стои сам, да се предвижва сам по града, дори на
кафе да отиде, както и, че ако има възможност да не бъде писан нощни смени, тъй
като се страхувал в тъмната нощ на денонощието, осъществявайки задълженията
си, да не го нападнат, тъй като понякога осъществяват дейност по безопасност на
движението, т.е. пътен контрол и когато се позиционират някъде съответно има и
тъмни участъци. Свидетелят посочвал, че след тази случка доста често И. излизал в
болничен, като преди това не бил излизал толкова често. Свидетелствал, че когато
бил помощник взводен И. по това време си правил изследвания за сърце, за диабет
и това ставало в рамките на 5-6 месеца след инцидента с него. И. се променил към
колегите, като преди случая бил по-усмихнат, а в последствие на инцидента станал
по-затворен. Споделял, че с И. са в различни смени, като от близо година и осем
месеца не са в една смяна. Посочвал, че и той е имал здравословни проблеми и не е
бил на работа 3-4 месеца и няма толкова близък контакт с И..
6
Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелите, като е
намерил същите за непротиворечиви, последователни, дадени от лица, които лично
са възприели състоянието на ищеца след инцидента.
Съдебно-медицинската експертиза е била изготвена след запознаване с
приложената по делото медицинска документация, както и разпита на
свидетелите. Вещото лице е дало заключение, че най-вероятно субективните
оплаквания, които И. е съобщил, че е имал на следващия ден, след като е получил
заплахи, а именно главоболието, световъртежът, гаденето, сърцебиенето – са се
дължали на по-високото от нормалните стойности кръвно налягане 175/100 при
норма за възрастта до 135/90. Можело да се приеме, че пулсът също е бил ускорен,
но следвало да се знае каква е обичайната му честота. Експертът посочвал, че
трансаминазите се увеличават при много състояния и заболявания, които
натоварват и нарушават функциите на черния дроб, а кръвната захар е увеличена
при заболяване от диабет I и II тип. Сочил, че от приложената към исковата молба
медицинска документация е установено, че Г. И. е боледувал от хипертонична
болест без изяснен произход, Диабет тип II, хроничен хепатит, увреждане на
междупрешленен диск. Вещото лице било категорично, че всички установени
заболявания, техните симптоми и субективни усещания са предхождали датата
18.08.2020 г. и не са в причинно следствена връзка с получените на тази дата
закани за убийство. Експертът дал заключение, че хипертоничната болест,
повишените стойности на артериалното налягане, хипертоничната криза могат да
предизвикат главоболие, световъртеж и дори и гадене. До каква степен и колко
силни като субективни усещания ще бъдат, зависило от индивидуалната
поносимост на организма, както и от давността на хипертоничната болест, тъй
като с времето организма се адаптирал към по-високите стойности. Посочва, че
увреждането на междупрешленен диск също може да предизвика болка с голям
интензитет, особено ако притиска и коренчета на нерви в съседство. Посочвал и че
повишените стойности на кръвна захар могат да предизвикват сухота в устата.
В съдебно заседание вещото лице е поддържало своето заключение.
Поддържал, че всички заболявания посочени в исковата молба не са в причинна-
следствена връзка с процесното събитие. Посочвал, че всички оплаквания са
симптоми на тези заболявания, които предхождат събитията и високото кръвно
включително, като И. е бил диспансеризиран във връзка с тези заболявания и те са
с давност значително предхождаща процесното събития и дата. Сочил, че
причините да се повишава кръвното налягане до тези стойност могат да бъдат
много, включително и невзимане редовно на медикаментите. Вещото лице било
категорично, че такава причинно-следствена връзка, дори и между симптоми
отделно и инцидент, не може да се направи, пряка причинно-следствена връзка
нямало как да се търси и да се намери. Експертът пояснявал, че отразеното в
болничния лист „есенциална първична хипертония ин кризис“ означава, че е
хипертония, която е с неизяснен произход и не се свърза като причинно-следствена
връзка с нищо, нито със заболяване, нито със събитие, а „ин кризис“ означава в
криза, т.е. че в момента стойностите са по-високи. Вещото лице установило, че
ищецът е употребявал медикаменти във връзка с хипертонична болест, както и че е
диспансеризиран и всичките тези заболявания и артериална хипертония и диабет
тип 2 са заболявания, които подлежат на диспансеризация. По отношение на
черния дроб и чернодробните му заболявания посочвал, че не е отразено на какво
се дължат, като сочил, че могат да бъдат различни причините. Посочвал, че със
сигурност нямат връзка с нервно-психически напрежения. Вещото лице сочило и
че възможно оплакванията, свързани с посочените заболявания, да се обострят,
след такава случка, но това е пак в кръга на хипотезата, тъй като не можело да се
отграничи дали е в следствие на заболяването.
Районният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД,
7
които са допустими. Посочил е, че влязлото в сила определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на наказателното производство, е задължително за
първоинстанционния съдебен състав. Намерил е, че със съдебния акт е призната
вината на ответника за извършените от него умишлени деяния, както и
противоправността на същите, за което било наложено и наказание. Според
районният съд фактът, че деянията са осъществени при условията на
продължавано престъпление, не променял характера им на отделни такива. Счел е,
че за всяко едно от тях съдът следва да установи всички обективни елементи, както
и вината.
Посочил е, че съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Приел е, че с влязлото в сила протоколно определение по НОХД №
1575/2020 г. на РС Благоевград се установявали деянията и авторството на
ответника, както и неговата вина. Затова първоинстанционният съдебен състав не е
изследвал налице ли е деяние – действие или бездействие, негов автор ли е
ответника, извършено ли е същото противоправно, извършено ли е виновно, тъй
като по тези въпроси имало налице влязъл в сила съдебен акт от наказателния съд,
в които било прието, че има противоправно деяние, извършено виновно.
Затова съдът е намерил за доказани по основание претенциите с правно
основание чл. 45 ЗЗД. Намерил е за безспорно, че деянията на ответника са
противоправни и виновно извършени. В тази връзка е приел, че не следва да бъдат
взимани предвид, че възраженията в отговора, тъй като одобреното споразумение
се приравнява на влязла в сила присъда, поради което са доказани извършването на
деянията и вината на ответника.
Районният съд е посочил, че по делото е спорен въпроса относно наличието на
причинени неимуществени вреди и причинната връзка между тях и деянията.
Посочил е, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и че размерът на
обезщетението при причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Според първоинстанционният съд неимуществените вреди са винаги свързани
с психични преживявания и морални ценности (неимуществена ценност - здравето,
засегната психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност). Приел е, че
в случая е засегната неимуществена ценност – здравето на ищеца, както и
психичната му сфера.
Посочил е, че обстоятелства, които следва да съобрази при определяне на
размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди са: видът, характерът и
степента на констатираното увреждане; начинът на извършване на увреждането;
видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие. Посочил е, че за установяването на
претърпените неимуществени вреди в хода на производството са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Н. и А. М.. Районният съд е
кредитирал техните показания, тъй като е намерил, че са непротиворечиви и че са
резултат на непосредствени и лични възприятия. Счел е, че от тях се установява, че
след трите деяния и по-скоро непосредствено след последното, при което заканата
е била придружена със замахване с брадва, на ищеца му е станало лошо, а от
следващия ден излязъл в болничен, което се установявало и от приетата по делото
медицинска документация-амбулаторен лист и болничен лист за 5 дни.
По отношение на първите две деяния съдът е намерил, че като
8
неимуществени вреди единствено се установяват страх и притеснение, преживени
от ищеца. Отбелязал е, че това са типичните неимуществени вреди, търпени от
този вид престъпни посегателства – закана за убийство извършена с вербални
думи. Съдът е взел предвид механизма на двете деяния – извършени от разстояние,
чрез съобщение, в непродължителен период от време между двете закани. Според
първоинстанционният съдебен състав от първите две деяния са доказани само
типичните, присъщи негативни болки и страдания, които преживява пострадалия в
резултат на отправени му вербални закани за убийство. Счел е, че липсват данни и
че не може да се приеме, че последващите оплаквания са в резултат на тези деяния.
Посочил е, че според показанията на свид. М. при получаване на тези две
съобщения няма данни на ищеца да му е било лошо или да е треперил.
Според районният съд основателният страх е елемент от състава на
престъплението, поради което той е приел, че и по отношение на съществуването
на този страх постановената присъда има задължителна сила.
Намерил е за неоснователно твърдението на ответника, че не са доказани
неимуществени вреди. Посочил е, че стресът, страхът, притесненията са в пряка
причинна връзка с извършените две престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, като тези
обстоятелства се установявали от показанията свидетелите.
Според районният съд относно деянията, извършени на 18.08.2020 г. около
16:10 ч. и на 18.08.2020 г. около 16:17 ч., вредите, които подлежат на репариране са
страха, притесненията и безпокойството, тъй като са пряка последица от деянията.
Относно третото деяние, включено в продължаваното престъпление, съдът е
намерил за установено, че в резултат на него на ищеца са причинени освен страх и
други продължителни оплаквания, които съдът е приел, че са в причинна връзка с
деянието. Посочил е, че от съдебно-медицинската експертиза се установява, че
ищецът страда от редица заболявания с давност отпреди извършване на деянията,
които са свързани с оплаквания от високо кръвно, повишени трансеминази и
кръвна захар, световъртеж, като същите не са в причинна-връзка с деянията.
Районният съд е посочил, че ищецът не е твърдял в исковата си молба, че
заболяванията са в резултат на деянията.
Съдът е изразил становище, че извършването на закана за убийство,
съпроводена със замахване с брадва, неминуемо влияе върху психическото
състояние на едно лице и може да доведе до повишаване на кръвното налягане,
както е отбелязало и вещото лице при изслушването му. Намерил е за установено
от показанията на свид. М., че непосредствено след последното деяние ищецът се е
оплакал, че му е лошо, на следващия ден е посетил лекар, като се е оплаквал от
главоболие, световъртеж и други. Безспорно било установено повишено кръвно
налягане. Затова районният съд е намерил, че в причинна връзка с това деяние са
оплакванията на ищеца от високо кръвно налягане и главоболие. Намерил е за
установено, че след деянието ищецът е станал по-затворен, не говорил с никого,
постоянно проверявал дали входната врата на кооперацията е заключена, ставал
през нощта, не можел да спи, страхувал се за неговия живот и живота на
семейството си, като излизал по улиците постоянно се оглеждал докато вървял, не
бил спокоен. Приел е, че от разпита на свидетеля М. се установявало, че И. е
поискал да не бъде слаган нощни смени, тъй като го е било страх. Съдът е намерил,
че посочените преживявания и психическо състояние са във връзка с третото
деяние, предвид неговия механизъм, отправените закани и замахването с брадва.
Районният съд е приел, че констатираните неимуществени вреди са в пряка
причинно-следствена причинна връзка с трите деяния. Намерил е, че са налице
всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника по чл. 45
от ЗЗД.
Посочил е, че неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова размерът
9
на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта.
Приел е, че понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, като то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които се имат в предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. По тези съображения районният съд е намерил, че
предвид механизма на извършване на първите две деяния, представляващи и
престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, вида и характера на причинените от
тях неимуществени вреди, техният интензитет и периода от време, в който ищецът
ги е търпял, исковете относно тези деяния са основателни за сумата от по 1000 лв.
Посочил е, че за разликата до пълния претендиран размер тези искове следва да
бъдат отхвърлени, като е намерил, че обезщетение в по-голям размер не се дължи
на ищеца за тези две деяния, тъй като по делото не се е установявало той да е
търпял неимуществени вреди с интензитет, който да е много по-голям от
обичайния за този вид деликти. Посочил е, че размерът на обезщетението не може
да бъде източник за неоснователно обогатяване.
По отношение на третото деяние районният съд е взел предвид механизма му,
замахването с брадва, продължаващите след него оплаквания, обстоятелствата, че
за определен период от време ищецът е станал затворен, страхувал се е да полага
нощен труд, имал неспокоен сън и страх да се движи сам. Съдът е намерил, че е
справедливо обезщетение в размер на 3000 лв., както и че искът следва да се
отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 5000 лв.
Районният съд е посочил, че претърпените неимуществени вреди произтичат
от непозволено увреждане и предвид чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът
следва да заплати и законната лихва върху присъдените обезщетения считано от
датата на увреждането 18.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдил е разноски в полза на двете страни съобразно частичното уважаване
на исковете. Приел е, че на осн. чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 НК ответникът
следва да заплати по сметка на РС Благоевград сумата от 220 лв., представляваща
държавна такса върху уважения размер на всеки един от исковете, както и сумата
от 400 лв. – изплатено на вещото лице възнаграждение по назначената съдебно-
медицинска експертиза от бюджета на съда съобразно уважената част от исковете.
Окръжен съд Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното решение е валидно.
Ищецът е предявил искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД срещу ответника
за присъждането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
му от него чрез извършването на продължавано престъпление по чл. 144, ал. 3 НК,
което е осъществено чрез три отделни деяния.
Според решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., Г. К., ІV г. о.
на ВКС неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния,
свързани помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е
длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с
всяко от отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези
практически е невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по
себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но
кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и
психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си
молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната
редовност. Дори ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът
установи наличие на обективна връзка между деянията и общо причиняване
на неимуществени вреди, той дължи определяне на глобално обезщетение при
10
отчитане на кумулирания ефект от отделните деяния.
Според решение № 90 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 4641/2021 г., Г. К., І г. о. на
ВКС при причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са
свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от
време, обезщетението се определя глобално. Дори и да посочи конкретен размер за
вредите по всяко едно от деянията, при установяване на обективна връзка между
деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, съдът не е обвързан от
конкретно посочения размер, а трябва да определи общо обезщетение при отчитане
на кумулирания ефект от отделните деяния.
Тази съдебна практика се прилага и при продължавано престъпление (виж
решение № 261657 от 17.05.2022 г. по в. гр. д. № 10995/2020 г. на Софийски
градски съд). В случая в изпълнение на указания на съда ищецът е разграничил в
исковата молба отделно обезщетенията, които претендира от деянията, но
претенцията по същество представлява една - обезщетение за неимуществени
вреди от няколко деяния, които са свързани обективно помежду си и са
осъществени в непродължителен период от време, поради което и с оглед
практиката на ВКС (решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г., Г. К.,
ІV г. о. на ВКС, решение № 90 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 4641/2021 г., Г. К., І г. о.
на ВКС) обезщетението се определя глобално, дори и да се посочи конкретен
размер за вредите по всяко едно от деянията, при установяване на обективна връзка
между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, съдът не е
обвързан от конкретно посочения размер, а трябва да определи общо обезщетение
при отчитане на кумулирания ефект от деянията (в този смисъл виж решение №
11885 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 59574/2023 г. на Софийски районен съд, решение
№ 2276 от 08.02.2024 г. по гр. д. № 17897/2023 г. на Софийски районен съд).
Районният съд се е произнесъл с отделни диспозитиви относно присъждането
на обезщетения за вредите, претърпени от всяко отделно деяние, което е било част
от продължаваното престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Произнасянето
с отделни диспозитиви не води до недопустимост на постановеното
първоинстанционно решение (решение № 90 от 12.10.2022 г. по гр. д. № 4641/2021
г., Г. К., І г. о. на ВКС). Затова следва да се приеме, че първоинстанционното
решение е допустимо.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Разпоредбата кореспондира на чл. 413, ал. 2 НПК.
Понятието "присъда", употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 ГПК следва да се
тълкува като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за
виновно в извършването на престъпно деяние (Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). Решение чл. 78а НК би било
също така задължително (пак там), както и одобреното споразумение (определение
№ 449 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1237/2010 г., Г. К., III г. о. на ВКС).
Според протокол от съдебно заседание, проведено на 06.11.2020 г., по НОХД
№ 1575/2020 г. на РС Благоевград е одобрено споразумение, с което ответникът е
признат за виновен за това, че на 18.08.2020 г., в *, в условията на продължавано
престъпление, с три деяния, всяко от които осъществяващо поотделно един и същи
състав на едно и също престъпление - такова по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, се заканил на Г. Ц. И. с
престъпление, а именно с убийство, и това заканване би могло да възбуди
основателен страх от осъществяването му, като деянията са извършени по следния
начин: на 18.08.2020 г., около 16:10 ч., в *, в телефонен разговор, проведен чрез
11
мобилно приложение „Месинджър”, се заканил на Г. Ц. И. с престъпление, а
именно с убийство, като му заявил: „Къде си бе, боклук, да дойда да те заколя!“,
„Ще те нарежа! Къде си? Бесен съм!“ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му; На 18.08.2020 г., около 16:17 ч., в *, в
телефонен разговор, проведен чрез мобилно приложение „Месинджър“, се заканил
на Г. Ц. И. с престъпление, а именно с убийство, като му заявил: „Къде си бе,
боклук, да дойда да те нарежа!“, „Излез, излез, отпред съм да те заколя!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; на
18.08.2020 г., около 16:30 ч., в *, ***, пред сградата на ОДМВР - Благоевград,
държейки в ръка и замахвайки с брадва, се заканил на Г. Ц. И. с престъпление, а
именно с убийство, като му заявил: „Ти кое дете ще гушкаш бе, боклук? Сега ще те
убия!“, „Ще те нарежа на парчета и ще те приключа“, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. с ал. 1 НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.
На осн. чл. 300 ГПК одобреното споразумение е задължително за гражданския
съд относно това, че ответникът е извършил деянията, че същите са
противоправни, както и относно неговата виновност. За да възникне отговорност за
вреди от непозволено увреждане трябва да са налице четири предпоставки: 1.
противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между
действието или бездействието и вредите; 4. вина на деликвента (Тълкувателно
решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС).
Следователно спорно по делото е наличието на вреди и на причинна връзка
между тях и действията на ответника.
Според Решение № 168 от 23.11.2012 г. по т. д. № 509/2009 г., Т. К., II т. о. на
ВКС влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за
изчерпателното посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. Всички останали факти,
които имат отношение към гражданските последици на деянието, включително и
съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед принципа за непосредственост
и равенство на страните в процеса следва да бъдат установени конкретно със
съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на предявения срещу застрахователя иск. Без значение е дали за
същите са събрани доказателства в хода на наказателното производство.
Според определение № 296 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 912/2010 г., Г. К., III г. о.
на ВКС задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи от
престъпния състав. Съгласно Решение № 53 от 02.11.1981 г. по н. д. № 41/1981 г.,
ОСНК на ВС силата на пресъденото нещо на присъдата се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификации на
деянието. Всички останали постановки в присъдата извън посочените не се
обхващат от установителното действие на силата на пресъденото нещо и се
намират извън обхвата на чл. 413, ал. 2 НПК.
Неправилно районният съд е приел, че основателният страх е елемент от
състава на престъплението, поради което по отношение на съществуването му
постановената присъда има задължителна сила.
Според Решение № 10 от 22.01.1985 г. по н. д. № 684/1984 г., I н. о. на ВС за
осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл. 144 НК е
достатъчно деецът да съзнава съдържанието на отправяната от него закана и факта,
че тя стига до съзнанието на заплашения и че той я възприема като действителна
заплаха, при което е достатъчно същата само да е от естество да възбуди
основателен страх у него за осъществяването й. Законът не изисква реално да е
възникнал страх у заплашения за осъществяването на заканата.
За съставомерността по чл. 144 НК не се изисква у заплашения реално да е
възникнал страх. Следователно по отношение на това обстоятелство гражданският
12
съд не е обвързан по чл. 300 ГПК.
В зависимост от възможността за парична оценка вредите биват
имуществени, ако имат парична стойност, и неимуществени – когато не са
оценими в пари (Калайджиев, А., Облигационно право. Обща част. Осмо издание,
изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 364). При неимуществените вреди е налице невъзможност
за парична оценка на накърнените блага (пак там). Неправилно районният съд
обсъжда определянето на размера на неимуществените вреди, тъй като той по
дефиниция не може да бъде установен. На осн. чл. 52 ЗЗД съдът определя размера
на обезщетението за неимуществените вреди, а не размера на самите вреди.
В случая претърпените неимуществени вреди се установяват от медицинската
документация (болничен лист № Е 2020 0299964/19.08.2020 г., амбулаторен лист №
3595/19.08.2020 г.), както и от свидетелските показания на Д. Н. и на А. М..
Наличието на причинна връзка се установява чрез прилагане на теорията на
равноценността (виж Калайджиев, А., Облигационно право. Обща част. Осмо
издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 377-378, решение № 296 от 05.11.2013 г. по гр. д.
№ 48/2013 г., Г. К., IV г. о. на ВКС). Тя приема, че поведението на делинквента е
причина за резултата, когато, ако мислено бъде премахнато от цяла съвкупност от
факти, предхождащи резултата, означавани с термина „необходими условия“,
резултатът не настъпва (Калайджиев, А., Облигационно право. Обща част. Осмо
издание, изд. „Сиби“, 2020 г., стр. 376).
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза всички
установени заболявания, техните симптоми и субективни усещания са
предхождали датата 18.08.2020 г. и не са в причинно-следствена връзка с
получените на тази дата закани за убийство. Но в случая ищецът не претендира
присъждането на обезщетение за възникването на заболяванията, за техните
симптоми или за обичайните оплаквания, които ги съпътстват. Обезщетението по
чл. 52 ЗЗД се претендира за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уплаха.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че е възможно оплакванията на
ищеца да са се обострили от случилото се. Свид. Николова посочва, че промяната в
пострадалия е настъпила именно след инцидента на 18.08.2020 г. Това се
потвърждава и от посоченото от свид. М.. Така се доказва причинно-следствената
връзка между деянията на делинквента и неимуществените вреди, понеже ако
деянията мисловно биха били премахнати, вредите не биха настъпили (conditio
sine qua non).
Обект на защита е и увреденото човешко здраве. При непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). При договорната отговорност обхваща
само вредите, които са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, освен ако длъжникът е бил недобросъвестен (чл. 82, изр. 1 ЗЗД). В
случая ответникът може да не е съзнавал, че ищецът е с хронични заболявания,
поради което е възможно той не е можел да предвиди, че ще настъпят по-големи от
обичайните неимуществени вреди. Но това е правно ирелевантно, тъй като в
случая се ангажира деликтната отговорност на ответника, поради което дори и той
да не е предвидил част от вредите, те са в пряка причинно-следствена връзка с
деянията на ответника и на осн. чл. 51 ЗЗД той отговаря за тях.
По реда на чл. 300 ГПК съдът е обвързан да приеме, че деянията на ответника
са противоправно и виновно извършени. Същевременно по делото се установява и
настъпването на неимуществени вреди, които са в причинна връзка с тези деяния,
което обуславя основателност на иска по чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Според т. II от Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на
ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
13
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението.
Установява се, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
болка и страдание. От показанията на Николова се установява, че той е преживял
страх за неговия живот и за своите родители, изпитал е стрес, страдал е от безсъние
и високо кръвно. От показанията на М. се потвърждава, че ищецът е изпитвал
страх – да стои сам, да се придвижва сам из града, както и от това да не бъде
нападнат в тъмната част на денонощието.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и
обстоятелството, че третото деяние на ответника е било съпроводено и със
замахване с брадва, като за такъв вид деяния е налице съдебна практика,
обективирана в решение № 40 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 823/2013 г. на Районен
съд – Велинград, според която справедливият размер на обезщетението е в размер
на 5000 лв., когато ищецът е преживял стрес, достатъчно силен, за да причини
посттравматично стресово разстройство с тревожни, съответно депресивни
наслойки, продължително медикаментозно лечение, и безсъние. В случая такова
разстройство не се установява, но деянието е част от продължавано престъпление
заедно с две други деяния, които също са причинили неимуществени вреди на
ищеца, като кумулираният ефект от трите деяния е имал по-голямо отражение в
емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Предвид изложеното и с
оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че и в
случая справедливият размер на обезщетението следва да е в размер на 5000 лв.
С първоинстанционното съдебно решение с отделни диспозитиви ответникът
е осъден да заплати на ищеца: 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на деянието, извършено от ответника на 18.08.2020 г. около 16:10 ч.; 1000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, извършено на
18.08.2020 г. около 16:17 ч.; 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на деянието, извършено на 18.08.2020 г. около 16:30 ч. Според съдебната
практика произнасянето с отделни диспозитиви не рефлектира върху правилността
на решението, макар да не е определено едно глобално обезщетение, ако като
резултат при сборуване на отделните суми такова общо обезщетение е присъдено
(в този смисъл определение № 3220 от 25.06.2024 г. по гр. д. № 5001/2023 г., Г. К., І
г. о. на ВКС). В случая общият размер на присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение е 5000 лв. Затова районният съд е допуснал нарушение, което обаче
не е съществено, тъй като при сборуването на отделните суми е присъдено общото
възнаграждение.
Следва да се отхвърли довода на жалбоподателя относно датата, от която се
претендират лихви. При непозволено увреждане лихва се дължи от деня на
увреждането (виж решение № 176 от 12.11.2018 г. по т. д. № 2193/2017 г., Т. К., І т.
о. на ВКС), поради което районният съд правилно е присъдил законната лихва,
считано от 18.08.2020 г.
Следователно е налице съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззиваемият. Той е отправил
искане за присъждането им с отговора на въззивната жалба. Представил е договор
за правна защита и съдействие, с който се установява, че направил разноски,
изразяващи се в заплащането на 800 лв. адвокатско възнаграждение. Разноските
следва да му се присъдят в този размер, тъй като жалбоподателят не е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288 от 22.04.2024 г. по гр. д. № 334/2023 г. на
Районен съд Благоевград, в обжалваната част, с която ответникът Г. А. В., ЕГН
**********, е осъден да заплати на ищеца Г. Ц. И., ЕГН **********, следните
суми: 1/ 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Г. Ц. И.
неимуществени вреди – страх, притеснение в резултат на извършено от Г. А. В.
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на
18.08.2020 г. около 16:10 часа в *, в телефонен разговор, проведен чрез мобилно
приложение „Месинджър“, Г. А. В. се заканил на Г. Ц. И. с убийство, като му
заявил „къде си бе, боклук, да дойда да те заколя! Ще те нарежа! Къде си? Бесен
съм !“, и това заканване възбудило у И. основателен страх за осъществяването му,
за което е бил осъден по НОХД № 1575/2020г. по описа на РС Благоевград, ведно
със законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от 18.08.2020 г. до
окончателното й изплащане; 2/ 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от Г. Ц. И. неимуществени вреди – страх, притеснение в резултат на
извършено от Г. А. В. престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, изразяващо
се в това, че на 18.08.2020 г. около 16:17 часа в *, в телефонен разговор, проведен
чрез мобилно приложение „Месинджър“ Г. А. В. се заканил на Г. Ц. И. с убийство,
като му заявил „къде си бе, боклук да дойда да те нарежа!!? Излез, излез, отпред
съм да те заколя!? и това заканване възбудило у Г. Ц. И. основателен страх за
осъществяването му, за което е бил осъден по НОХД № 1575/2020 г. по описа на РС
Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лв., считано от
18.08.2020 г. до окончателното й изплащане; 3/ 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от Г. Ц. И. неимуществени вреди – страх, главоболие,
повишено кръвно налягане, безсъние, затворен, страхувал се да полага нощен труд
във връзка с работата му на полицай, в резултат на извършено от Г. А. В.
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на
18.08.2020 г. около 16:30 часа в * на ***, пред сградата на ОД МВР *, Г. А. В.
държейки в ръка и замахвайки с брадва се заканил на И. с убийство, като му заявил
„Ти кое дете ще гушкаш бе, боклук? Сега ще те убия! Ще те нарежа на парчета и
ще те приключа“, и това заканване възбудило у И. основателен страх за
осъществяването му, за което е бил осъден по НОХД № 1575/2020 г. по описа на РС
Благоевград, ведно със законната лихва върху сумата от 3000 лв., считано от
18.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК Г. А. В., ЕГН
**********, да заплати на Г. Ц. И., ЕГН **********, сумата от 800 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15