№ 14813
гр. София, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110143406 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск oт ЗК„Лев Инс“ АД срещу Столична община с
правно основание чл.410, ал.1, т.2, вр.чл.49 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата в
размер на 88,69 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 0000-1261-18-253359 за причинени вреди на застрахования
при ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ... от настъпило
застрахователно събитие на 02.10.2018г. в гр. София, на бул. „Царица Йоана“, срещу
пощата.
Ищецът ЗК„Лев Инс“ АД твърди, че на 02.10.2018г., около 18:30ч., в гр. София,
на бул. „Царица Йоана“, срещу пощата, е настъпило застрахователно събитие по
отношение на застрахованото при него МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ..., водачът
на който при паркиране попада в необезопасена и необозначена неравност на пътното
платно, в резултат на което са причинени имуществени щети по автомобила.
Поддържа, че във връзка с причинените щети по застрахования автомобил, е
образувана ликвидационна преписка по щета № 0000-1261-18-253359, по която ищецът
е заплатил обезщетение в размер на 78,69 лева на собственика на МПС-то. Ищецът
допълва, че вредите били причинени от попадане на застрахования автомобил в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, а отговорен за
настъпилото ПТП е ответникът СО, предвид неизпълнение на вменените му
задължения за поддръжка на пътищата. Твърди, че поканил ответника да му заплати
посочената сума, но последният не сторил това. Ищецът моли за осъждане на
ответника да заплати сумата 88,69 лева – заплатено застрахователно обезщетение с
вкл. 10 лева ликвидационни разноски. Претендира присъждане на разноски за
1
производството.
Ответникът Столична община е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Оспорва наличието на твърдяното от ищеца валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, причинната връзка
между описаното в исковата молба събитие и причинените вреди, както и размера на
вредите. Поддържа, че липсва описание на вида и характера на твърдяното пътно
препятствие. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на
автомобила по см. на чл.20, ал.2 ЗДвП, който не е съобразил пътните условия и своето
поведение, в частност скоростта си на движение, при което е можел да възприеме
наличието на неравност на пътното платно, респективно да го избегне. Евентуално
моли за намаляване размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди
като прекомерно. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна
следното:
По иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2, вр.чл.49 ЗЗД
Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
В случая се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с оглед
изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното му
бездействие да изпълни задължението си да поддържа пътя в необходимото състояние
за безопасно преминаване по него, в качеството си на негов стопанин. По предявения
иск, в тежест на ищеца е да докаженаличието на сключен договор за имуществено
застраховане със собственика на увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който да е настъпило събитие, което е довело до увреждането на
имуществото на застрахованото при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод
изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие,
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
твърденията си за различен механизъм на произшествието, както и възражението за
поведение на водача, което е допринесло за настъпване на увреждането, евентуално
2
положителния факт на плащане на обезщетението.
В случая, въз основа на представената по делото застрахователна полица №
93001810032302 от 23.04.2018г. съдът приема за установено, че между ищеца и
собственика на л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ..., е възникнало и съществувало
валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка на
„Каско на МПС - клауза 1“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа
на 24.04.2018г. до 23:59:59 часа на 23.04.2019г. От представения препис на документа
се установява, че същият е надлежно подписан от застрахованото лице и от
застрахователното дружество, с което те са обективирали съгласието си за пораждане
на облигационна връзка между тях с описаното в договора и ОУ към него съдържание.
Видно от представени по делото ОУ за застраховане на сухопътни превозни средства,
без релсови превозни средства се установява, че при застрахователен договор, сключен
при Клауза 1 – Всички рискове, застрахователят покрива риска от настъпване на
пътно-транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано положение,
какъвто несъмнено е процесния случай. В подкрепа на извода за наличие на валидно
застрахователно правоотношение е и извънсъдебното поведение на самия
застраховател - ищец, доколкото след уведомяването му за настъпване на
застрахователното събитие на 02.10.2018г. той е извършил оглед и е изготвил опис на
вредите по процесния автомобил във връзка със заведената пред него щета № 0000-
1261-18-253359, като е признал и изплатил с преводно нареждане от 21.11.2018г.
застрахователно обезщетение в общ размер на 78,69 лв. за причинените на
застрахованото имущество щети.
На следващо място, по делото безспорно се установява и начинът, по който е
настъпило застрахователното събитие, доколкото данни в тази насока се извличат от
протокол за ПТП № 1720458 от 02.10.2018г., уведомление за щета до застрахователя -
ищец от 02.10.2018г., както и изводите на вещото лице по приетата съдебно-
автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обоснован извод,
че същото е реализирано при следния механизъм: 02.10.2018г., около 17:30 часа,
водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ..., движейки се в гр. София, по бул.
„Царица Йоана“ с посока от ул. „Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“,
срещу сградата на Български пощи предприема маневра за паркиране, при която
превозното средство попада в необезопасена и необозначена улична шахта на платното
за движение, вследствие на което получава увреждания по предната дясна гума и
джанта и по ходовата част. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на
МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му,
съставен по предвидения в закона ред - арг. чл. 179 ГПК.
3
Представеният по делото протокол за ПТП № 1720458 от 02.10.2018г. отразява,
че в 18:30 часа орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно той
обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му,
но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е
съставило, а именно: мястото на настъпване на ПТП, наличието на препятствие на
пътното платно - шахта, фактът, че същата не е била сигнализирана и обезопасена,
както и видимите вреди по л. а. „Фолксваген Голф“, рег. № .... В тази връзка следва да
се отбележи, че непосочването от страна на длъжностното лице на размерите на
шахтата не обосновава извод в обратна насока. Действително, по отношение на
описания от съставителя механизъм на настъпване на процесното ПТП протоколът
няма такава сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е
възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния
орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото
и подлежи на изследване на общо основание в процеса /в този смисъл - в този смисъл
са Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС и Решение №
711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС/. Ето защо, съдът анализира
удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване
на произшествието във връзка с останалите описани събрани доказателства по делото -
уведомлението за щета до застрахователя - ищец, докладна записка от 02.10.2018г. на
Г.Г. – младши автоконтрольор към СДВР, показанията на свидетеля П. М. Н., както и
изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза.
От изводите в констативната част на заключението на приетата и неоспорена от
страните съдебно-автотехническата експертиза се установява, че механизмът на
произшествието от 02.10.2018г. се състои в попадане на процесния автомобил в
несигнализирана неравност на пътното платно – шахта с издаден метален ръб при
предприемане на маневра за паркиране, в района на паркинг срещу сградата на
Български пощи, находяща се на бул. „Царица Йоанна“ в гр. София. Така възприетият
механизъм се подкрепя в пълнота от отразеното в приетата като писмено доказателство
по делото Докладна записка от 02.10.2018г. на мл. автоконтрольор Геров, посетил
мястото на настъпване на процесното ПТП, съгласно която произшествието е
настъпило на паркомясто на бул. „Царица Йоанна“ срещу пощата. Така описаното
място на настъпване на застрахователното събитие не се опровергава от
обстоятелствата, при които е реализирано процесното ПТП, а именно - на паркинг при
попадане в шахта, изложени от водача на процесния автомобил в Уведомлението за
щета, депозираното пред ищцовото застрахователно дружество. Нещо повече, не се
поражда съмнение относно мястото на настъпване на застрахователното събитие и при
съобразяване показанията на свидетеля П. Н. – водач на застрахования автомобил. При
разпита си в откритото съдено заседание на 08.06.2023г. същият изяснява, че
4
процесните щети са вследствие на съприкосновение между гумата на автомобила и
шахта на пътното платно при движение направо в ж.к. „Люлин“. В тази връзка следва
да се отбележи, че за съда не съществува основание да не кредитира показанията на
разпитания свидетел, тъй като последният е трето за спора лице и не се явява
заинтересована от изхода на делото, доколкото застрахователното обезщетение вече е
било изплатено още след настъпване на застрахователното събитие. Освен това,
липсата на точен и ясен спомен у свидетеля относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и конкретната маневра, при която са реализирани щетите, не е
основание споделеното от него да не бъде кредитирано, тъй като това обстоятелство
може да се дължи на изминалия период от време от настъпване на застрахователното
събитие – около 5 години. Предвид това, и доколкото показанията на свидетеля не се
опровергават от други доказателства по делото, съдът намира, че същите следва да
бъдат кредитирани в цялост. Ето защо, при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства съдът намира, че процесното ПТП е реализирано при извършване на
маневра за паркиране на паркомясто, находящо се срещу сградата на Български пощи
на бул. „Царица Йоанна“ в гр. София, по посока от ул. „Добринова скала“ към бул.
„Панчо Владигеров“, като обстоятелството дали конкретното място следва да се
квалифицира като паркинг или паркомясто не разколебава този извод. Това се отнася и
по отношение на показанията на водача на увредения автомобил, съгласно които
процесното ПТП е настъпило при движение направо, доколкото безспорно
извършването на маневра за паркиране, при която е увредена тъкмо предната дясна
гума в резултат на попадане в шахта, предполага именно придвижване в тази
посока.
Съгласно приетото по делото експертно заключение на САТЕ, което съдът на
основание чл.202 ГПК кредитира като, пълно,ясно и обективно, всички констатирани
щети по процесното МПС - „Фолксваген Голф“ с рег. № ..., съответстват на приетия
механизъм на настъпване на произшествието, поради което се намират в пряка
причинно-следствена връзка с него.
Следователно, при съвкупна преценка на писмените и гласните доказателства по
делото и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и
при липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на
твърдения от ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както и начина на причиняване на вредите по застрахования при него
автомобил. Съдът приема, че причината за реализирането му безспорно се дължи на
преминаване на увредения автомобил през необезопасена и несигнализирана неравност
на пътното платно - шахта, доколкото този факт се потвърждава както от
отбелязванията на актосъствителя в Протокола за ПТП и изложеното от водача при
подаването на Уведомлението за щета пред ищцовото дружество, така и от
5
подкрепящите ги изводи на експерта относно техническата причина за реализирането
му. За пълнота следва да се отбележи, че макар процесното Уведомление за щета,
представляващо частен документ, да не се ползва с обвързваща съда доказателствена
сила, това не препятства възможността на съда да кредитира същото, доколкото
данните, удостоверени в него, кореспондират напълно с останалата част от
доказателствената съвкупност.
В същото време не се установява и твърдяното от ответника нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил, тъй като не се доказва
управляваният от него автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с
пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи своевременно
дупката върху пътното платно или да спре. Действително правилото на чл. 20, ал.2
ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта си на движение, наред с
други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1,
т. 19 от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За
да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа
пътя в изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява
във възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл
липсата на надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача
на автомобила в конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от
негова страна. Да се приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, като се уважат
противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения. Тук
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва
изискване за знание за неравностите по пътя или презюмиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана шахта не представлява предвидимо препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за
настъпилото ПТП с материални увреждания по л. а. „Фолксваген Голф“, рег. № ..., е
наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно - шахта.
Между страните не се спори, че процесният пътен участък от бул. „Царица
Йоанна“, гр. София, на който е настъпило процесното ПТП, представлява част от
общинската пътна мрежа и като такъв контролът върху дейностите по ремонта и
поддръжката им в изправно състояние, сигнализиране за препятствията, както и
отстраняването им във възможно най-кратък срок е възложен на ответника на
6
основание чл. 31 ЗП и чл. 167 ЗДвП, задължението да осъществява чрез съответните
служби за контрол (чл. 167, ал. 2 ЗДвП). Според § 1, т. 3 от ДР на ЗП, "пътни
съоръжения" са: водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите;
подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и
водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от
ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са и мрежите и съоръженията на В и К
системата на територията на общината, в това число и канализационните шахти от типа
дъждоприемна, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Според разпоредбата на чл. 19, ал.
1, т. 4, б. "б" ЗВ, публична общинска собственост са: водностопанските системи и
съоръжения на територията на общината, в това число и уличните канализационни
мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции
и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на
общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7. Следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗВ, вменяваща задължение на собственика да поддържа
водностопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл. 19, т. 4, вр. чл.
191 ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането,
поддържането и експлоатацията на водностопанските системи.
Посочените дейности ответникът като юридическо лице реализира чрез
служителите си или други лица, на които е възложил извършването им, като на
основание чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им
работа, вследствие на техни виновни действия или бездействия.
В случая от предметното съдържание на приетия като писмено доказателство по
делото Договор от 09.06.2015г., ведно със Стойностна сметка към него, се установява,
че ответникът е възложил извършването на дейностите по поддръжка и текущ ремонт
ма уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. и по бул. „Царица Йоанна“ на
консорциум „Амфисия“. Възлагането на същите обаче не освобождава ответника от
отговорност, нито пък презюмира надлежното им изпълнение от страна на
изпълнителя по процесния договор. Извод в противната насока не може да се направи
и въз основа на представения Констативни протоколи от 10.09.2018г. и от 10.10.2018г.,
с които е констатирано състоянието на обекта: Зона III, район „Люлин, бул. „Царица
Йоанна, чиято поддръжка е възложена от ответника на процесния консорциум, като
същият е приет без забележки, доколкото първият протокол отразява състоянието на
уличната мрежа в момент, предхождащ настъпването на процесното застрахователно
събитие, а вторият не третира наличието на отводнителни шахти на пътното платно,
7
като дори да се приеме обратното, не може да бъде направено категорично
заключение, че процесната шахта не е обезопасена в момент, следващ процесното
ПТП. По тези съображения съдът приема, че наличието на неравност на пътното
платно /шахта/, вследствие на която са настъпили уврежданията по процесното МПС, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които ответникът е възложил
изпълнението на указаните по-горе дейности. Натоварените с тези дейности лица не са
извършили дължимите действия по своевременно привеждане на пътния участък на
местопроизшествието в изправно състояние, като това тяхно бездействие по арг. от чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Доколкото се установи, че в причинна връзка
с визираното противоправно поведение за собственика на увредения автомобил са
настъпили вреди, то за същите спрямо него отговаря ответникът на деликтно
основание - по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител. Следователно, налице е
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника
по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. С оглед изложеното, възраженията на ответника в
обратен смисъл са неоснователни.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 113,51 лв. Размерът на действителните вреди е
по-голям от размера на изплатеното от застрахователя обезщетение. При
доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 88,69 лв., представляващо сбор
от изплатеното застрахователно обезщетение от 78,69 лв. и сторените ликвидационни
разноски в размер на 10 лв. Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по
чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, във връзка с чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. На осн. чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв.,
представляваща разноски по делото, а именно: заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, депозит за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична Община, Булстат: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска“ №33, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“ №67А, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД сумата 88,69 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 0000-1261-18-253359 за причинени вреди на застрахования при ищеца лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ... от настъпило застрахователно събитие на
02.10.2018г. в гр. София, на бул. „Царица Йоана“, срещу пощата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична Община, Булстат:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №33 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, сумата 500 лева, представляваща сторени
разноски в производството по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9