РЕШЕНИЕ
№ 338
26.09.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 17.09.2019г., в следния състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Кристиан Петров
При участие на секретаря Емилия Павлова като разгледа
докладваното от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 461 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Образувано е по въззивна жалба от И.С.К. чрез адв. В.
срещу Решение № 566 от 01.04.2019г., постановено по гр. д. № 6260/2018г. по описа
на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважен предявения от „Топлофикация
Перник“АД установителен иск по чл. 415 от ГПК с предмет цена на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. в размер
от 821,70 лева и лихва за забава в размер на 122,17 лева за периода
10.07.2016г.-28.05.2018г. като е осъден за заплащане на деловодни разноски и
разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да бъде обезсилено като
недопустимо поради оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК в съответната част,
водещо до недопустимост на исковете, а освен това исковата молба била
просрочена.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение за първата инстанция и се иска неговото намаляване.
Няма изложени конкретни оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението.
Постъпил е отговор с който жалбата се оспорва.
ПОС след
преценка на валидността и допустимостта на решението намира същото валидно и
за допустимо.
На първо място следва да се отбележи, че довода на
жалбоподателя за недопустимост на исковата молба поради просрочване е
неоснователен. Видно от приложеното ч.гр.д.3941/2018г. съобщението с указания
да се предяви иска по чл. 415 ГПК е връчено на заявителя на 15.08.2018г. Исковата
молба е от 13.09.2018г. и е в срок.
Видно от заповедното дело заповедта за изпълнение е
връчена чрез залепване на уведомление с прилагане на чл. 47, ал. 5 ГПК като
съдът е спазил задълженията си за проверка за работодател.
При това положение съгласно императивната норма на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на иска.
В тази хипотеза няма подадено от длъжника възражение
по чл. 414 от ГПК и с молбата на И.С., депозирана след постановяване на
първоинстанционното решение не е възможно да се оттегля възражение след като
такова не е депозирано. Тя има характер на признание на част от исковете, а
признанието на иска не води до неговата недопустимост.
Ето защо и решението е допустимо. При липса на
конкретни оплаквания за неправилност ПОС не може служебно да изследва този
въпрос и следва решението в обжалваната му част да се потвърди.
Относно разноските
за заповедното и първоинстанционното исково производство ПОС намира следното:
Длъжника не е претендирал разноски за заповедното
дело.
Пред ПРС е направил възражение за прекомерност на
исканото от ищеца юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото
производство, което не е разгледано от ПРС, но ПОС го намира неоснователно.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК на ищеца, последния е претендирал 100 лева за
юрисконсулт, което е минимума съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и
след промяната на ГПК от 2017г. на която се позовава въззивника. Същото се
отнася до поискания размер на юрисконсултското възнаграждение за заповедното
дело от 50,00 лева. ПРС е присъдил половината от тези суми съобразно изхода на
делото пред него.
Относно разноските за исковия процес и в двете
инстанции ПОС намира, че възражението за недължимост изобщо на разноски е
несъстоятелно. Разноските са присъдени съобразно крайния изход на делото по
допустимо производство. Обстоятелството, че иска е предявен в хипотеза на чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК не означава, че ответника не е дал повод за иска. В тази
хипотеза закона предвижда задължително да се дадат указания за иск до
заявителя. Нормата е установена в защита на длъжника, защото му осигурява исков
процес и проверка по същество на съществуването на предявеното в заповедното
дело вземане. Щом е в негов интерес длъжника следва да понесе и разноските за
исковото дело ако се окаже, че предявеното вземане съществува като приложение
намират общите правила на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК.
За въззивното дело жалбоподателят дължи на въззиваемия
ищец разноски в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение като ПОС
намира за основателно възражението на жалбоподателя за прекомерност на
поисканото възнаграждение за юрисконсулт от 300,00 лева поради липсата на
каквато и да било правна и фактическа сложност на делото.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 566 от 01.04.2019г., постановено по гр. д. №
6260/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в частта, с която е уважен
предявения от „Топлофикация Перник“АД срещу И.С.К. установителен иск по чл. 415
от ГПК с предмет цена на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2016г. до 30.04.2017г. в размер от 821,70 лева и лихва за забава в размер
на 122,17 лева за периода 10.07.2016г.-28.05.2018г., както и в частта по
разноските.
ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Топлофикация Перник“АД с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
сумата 100,00 лева, разноски по настоящото
въззивно производство
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове : 1. 2.