РЕШЕНИЕ
№ 403
06.02.2020 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд ХV
граждански състав
На шести февруари две
хиляди и двадесета година
В открито
заседание на двадесет и седми януари 2020 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар: Каменка Кяйчева
Като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 5560 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 вр. с
чл.245, ал.2 и чл.224, ал.1 от Кодекса
на труда вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А.Д.И., ЕГН **********,***
твърди, че
имал сключен трудов договор № ****** г. с ответника „Пром оферти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Люлебургас“ № 19, на
длъжност „******", последно
с основно трудово възнаграждение 604 лв. месечно. На **** г. му се обадил ***** ****** Б. и му казала, че
в момента няма работа и да почива
следващата седмица, като тя ще
му се обади
кога да се
яви на работа.
На **** г. получил чрез *** искане за предоставяне
на писмени обяснения за неявяване
на работа в периода 19.11.2018 г. – 28.11.2018 г. обърнал
се към „Инспекция
по труда“, които го посъветвали
да подаде заявление по чл.327, т.2 от КТ, както и да подаде сигнал срещу работодателя. Впоследствие обаче бил дисциплинарно
уволнен, а при получаване на становището
от „Инспекция по труда“, срокът
за обжалване на заповедта за
дисциплинарно наказание бил изтекъл. Заявява,
че добросъвестно и стриктно изпълнявал трудовите си задължения.
Работодателят му не изпълнявал своето
задължение за заплащане на положения
от него труд
за периода м.септември 2018 г. – м.ноември
2018 г. в общ размер от 1439,82лв. след приспадане на нормативно
установените удръжки.
При прекратяване на трудовото правоотношение
останал неползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни, пропорционално
на времето на съществуване на трудовото правоотношение
/ 26.01.2018 г. – 06.12.2018 г./, за който претендира обезщетение в размер на 544лв.
С оглед изложеното, моли съда да
осъди ответника да му изплати:
-неизплатените трудови възнаграждения за периода м.септември 2018 г. – м.ноември 2018 г. в общ размер от 1439,82лв.- нетен размер,
-обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен отпуск за
периода от назначаването ми на трудов договор
/26.01.2018 г./ до неговото
прекратяване /06.12.2018 г./ в размер
на 544 лв., ведно със законната
лихва от датата на предявяване
на искова молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба в предоставения му едномесечен срок. Счита предявените
искове за допустими за разглеждане.
Относно основателността, признава, че трудовите
възнаграждения се изплащат до 15-то число на месеца,
а ведомостите за заплати се изготвят
до 20-то число. Ищецът бил получил
трудовото си възнаграждение за м.октомври 2018 г., но ведомостта била изготвена по – късно и той вече
не се явявал
на работа, поради което и същата останала неподписана. На 15.11.2018 г. заплатите били заплатени в брой на обекта, което
било честа практика предвид отдалечеността на административната сграда от обекта, на
който се работи. Невярно било обстоятелството, че му се
е обадила Б., за да не ходи
на работа. Той спрял да
се явява от 19.11.2018 г., поради което и бил дисциплинарно
уволнен. Явил се във фирмата
на 18.12.2018 г., но отказал да подпише
документите и да получи начислените му суми за
трудови възнаграждения и обезщетение за неползван отпуск. Впоследствие било получено уведомление от негова страна
за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.327, т.2 от КТ, но това
станало след уволнението му. Направил е доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите
на страните, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените доказателства – трудов договор № ****** г., се
установява, че ищецът е работил при ответника по безсрочно трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор на длъжност “******” до 06.12.2018 г., когато
правоотношението било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, обективирано в Заповед № ****** г., поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“.
В същата заповед е посочено и че на ищеца следва да се изплатят
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 17
работни дни в размер на 584,13лв.
Ищецът твърди, че тези суми не са му били заплатени. Ответникът заявява,
че трудовото възнаграждение било заплатено, като ищецът се подписал във
ведомостта за заплати, а заплатата за м.октомври 2018 г. му била изплатена, но
той не се подписал във ведомостта. Последното твърдение остана недоказано,
поради което и съдът не го възприема. Ответникът признава, че не е изплатил на
ищеца трудовото възнаграждение за м.ноември 2018 г., както и обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ, като заявява, че причина за това бил отказът на ищеца да ги
получи.
Във връзка с оспорване на
подписа, положен от името на ищеца във ведомостта за заплати за м.септември
2018 г., беше открито производство по оспорване автентичността на същия. От
заключението на съдебно – графическата експертиза се установи, че подписът е
изпълнен от ищеца. От разясненията на е в съдебно заседание се установи, че по
принцип е лявоокръжен подписът, това е преобладаваща
посока за целия подпис, а не за самата буква А. Специално за буква А, при
свързването на първия с втория елемент, инкриминираният подпис посоката е лявоокръжна. При сравнителните образци има и лявоокръжен и дясноокръжен.
Първият е лявоокръжен, вторият е дясноокръжен,
тоест и двата случая ги има. Посоката я има и в двата случая – лявоокръжна и дясноокръжна. Има
два варианта. По принцип лявоокръжно е, когато се изписва
буква А, е по - често срещано да е лявоокръжно
движението. Дясноокръжното може да е характерен
белег. Изследван е един подпис. Изследвал всички сравнителни образци, които
намерил и заключава, че са от едно и също лице, тоест сравнителните образци
имат два варианта на свързване на първия с втория елемент на буква А – лявоокръжна посока и дясноокръжна
посока. В първия сравнителен образец може да се каже, че половината от примката
е в ляво. Има вариации, в крайна сметка в другите сравнителни образци също имало
различни вариации на тази примка, която е в границите на вариационност
на подписа. Има си вариационност на подписа. Това е в
границите на нормалното, в нормалната вариационност
на подписа. Всеки подпис е различен от другия. Има средна вариационност,
защото някои хора се подписват близко до средния си подпис, но има други хора,
които се подписват много различно, затова се казва, че вариационността
при тях е по - висока. В случая самият подпис, понеже е опростен по строеж, а
същевременно вариационността спрямо тази опростеност
е доста висока, защото трудно се имитира прост подпис. Когато се изследва един
подпис, първоначално се гледа дали има признаци за имитация. Сравнителните
образци в личното досие били от БДС, използвал ги е, но в заключението не са
показани такива, защото разликата с останалите е много по - голяма. Подписите,
които били в база данни на МВР, били по - назад във времето сторени и колкото
по - далече е от този подпис, който е от 2018г., значи били между 2014 година и
2000 година, тоест горе - долу от 4 – 5 години назад и колкото по - далече се
отивало към 2000 година, подписите били вече със средна щрихова част, които тук
ги няма. Избрал е подписи, които като съдържание на подписа все пак приличат на
този, който се изследва. Записал е откъде е взел подписите. Взел е единия
подпис от ведомостите за заплати. Били някъде около 7 - 8 ведомости за всеки
един месец. В личното досие имало от началото на годината до септември месец
подписи. Другият подпис е от пълномощното и третият е от трудовия договор. Това
са 1, 2 и 3 подпис в заключението. Когато човек приключва подписа си на финала,
ако се види в сравнителните образци, точката на завършека му е различна и в
трите, но е изпълнен по един и същи начин. Различава се точката на приключване.
Съдът възприема заключението на съдебно – графическата експертиза като
изготвено компетентно, с необходимите знания и опит, както и обосновано, с
оглед разясненията на е. в съдебно заседание. В тази насока не се възприема
възражението на ищеца, като в. л.посочи, че е налице вариационност
на подписа – два варианта на свързване на първия с втория елемент на буква А – лявоокръжна посока и дясноокръжна
посока, както и че макар точката на завършека на подписа да е различна и в
трите образци, то той е изпълнен по един и същи начин. Сочените разяснения
мотивират съда да възприеме заключението, като приеме, че подписът върху
ведомостта за заплати за м.септември 2018 г. е изпълнен от ищеца, поради което
и намира оспорването на автентичността на подписа за недоказано.
Ето защо съдът намира, че ответникът е изплатил на ищеца полагащото се
трудово възнаграждение за м.септември 2018 г. предвид полагане на подпис във
ведомостта, удостоверяващ получаване на това възнаграждение.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, за изплащане на трудово възнаграждение за
м.октомври 2018 г., от негова страна не бяха ангажирани писмени доказателства
за такова плащане, извършено в полза на ищеца, поради което и съдът намира, че
следва да присъди на ищеца сумата от 479,94лв.
Относно трудовото възнаграждение за м.ноември 2018 г. ответникът
признава, че не е изплатил същото на ищеца. Липсва спор между страните, че
ищецът не се явявал на работа, считано от 19.11.2018 г. Соченото обстоятелство
се установи от разпита на св.Е., а е признато от ищеца и в исковата молба.
Следователно, на същия следва да се присъди трудово възнаграждение за периода
01.11.2018 г. – 16.11.2018 г. / за 12 работни дни от общо 22 работни дни за
месеца/, тъй като трудово възнаграждение се присъжда за периода на полагане на
труд. Независимо от причината за неявяване на работа, след 19.11.2018 г.,
поради неполагане на труд, на ищеца не се дължи трудово възнаграждение. За
посочения период 01.11.2018 г. –
16.11.2018 г. на ищеца следва да се
присъди сумата от 261,79лв./нетно трудово възнаграждение/, като искът се явява
основателен до този размер и до същия ще се уважи, а до пълния предявен размер
– следва да се отхвърли като неоснователен.
В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил, че дължимото
обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да се изплати за 17дни в
размер на 584,13лв. Ищецът претендира обезщетение за 18 дни, но съдът намира,
че пропорционално на периода на съществуване на трудовото правоотношение,
полагаемият се платен годишен отпуск е 17дни / за 10 месеца и 10дни при
уговорен размер от 20 дни в трудовия договор/. Следователно дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възлиза на 584,13лв. Работодателят е признал дължимостта на обезщетението в заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, като е налице и съдебно признание на това вземане.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес на
ищеца ще се присъди сумата от 544лв., какъвто е претендираният
размер на обезщетението.
Предвид уважаване на част от главните искове, то
исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважат, като на
ищеца се присъдят обезщетения за забава от датата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът
претендира разноски, като същите се констатираха в размер на 400лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, като съразмерно на уважената част от исковете на
същия ще се присъди сумата от 259,24лв.
Ответникът
претендира разноски в размер на 500лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
като съразмерно на отхвърлената част от исковете на същия ще се присъди сумата
от 175,95лв.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса в размер на 100 лв., както и 40лв. – разноски за СГЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Пром оферти“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Люлебургас“ № 19, ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 741,73лв.
/седемстотин четиридесет и един лева и 73 ст./ - сбор от неизплатени трудови възнаграждения за м.октомври 2018 г. в размер на 479,94лв. и
м.ноември 2018г. / от 01.11.2018 г. до 16.11.2018 г. вкл./ в размер
на 261,79лв., след приспадане на нормативно установените удръжки, сумата
от 544лв./петстотин
четиридесет и четири лева/ - обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда за
неползван платен годишен отпуск от 17дни, полагащ се за 2018 г., което
обезщетение е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ, обективирано в Заповед № ******
г. на работодателя, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на предявяване на исковете – 09.04.2019 г., до окончателното изплащане
на сумите, както и сумата от 259,24лв./двеста
петдесет и девет лева и 24ст./ - разноски по производството, като отхвърля иска
за изплащане на трудово възнаграждение за м.септември 2018 г., както и за
разликата над уважения размер на иска за заплащане на трудово възнаграждение за
м.ноември 2018 г. до пълния предявен размер от 479,94лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Пром оферти“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.“Люлебургас“ № 19, сумата от 175,95лв./сто
седемдесет и пет лева и 95ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Пром оферти“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Люлебургас“ № 19“,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив сумата 100лв./сто лева/ - държавна такса,
както и сумата от 40лв./четиридесет
лева/ - разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ