Р Е Ш Е Н И Е
№ 455
гр.Горна Оряховица, 15.12.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретар СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като
разгледа гр.д. № 608/2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по искове с правна квалификация чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Н.З.Х.
***, чрез пълномощника си адв. С. И. от ВТАК претендира от ответника ЗД „Бул
инс” АД гр. София сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /телесни повреди изразяващи се в: посттравматичен
периорбитален хематом двустранно, по изразен в ляво; множество екскориации по
капелициума с наличие на чужди тела – стъкло; оток и хематом на гърдите косо от
дясно към ляв хълбок с приблизителна ширина 8/10 см.; охлузване оток и хематом
на лява скапула и лява гръдна половина 12/25 см; оток и хематом лумбално
двустранно 15/30 см; оток и хематом под пъпа на пубиса 5/5 см.; оток и хематом
на дясно бедро и медиално дифузен слизащ към коляното; дифузен хематом на
шията, страничен и отзад; оток и хематом на двете колена отпред, повече вдясно;
оток и хематом на дясна китка с ограничен обем на движение; всички наранявания
и последици съпроводени с душевни терзания - притеснения, психически дискомфорт
и страх/, както и лихва за забава върху главното вземане за периода от 02.08.2019
г. до окончателното изплащане на вземането. Уврежданията са в резултат от
пътно-транспортно произшествие настъпило на 02.08.2019 г. в гр. Долна
Оряховица, причинено виновно от делинквент, чиято отговорност е покрита от
ответника по силата на договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”. Излага се, че механизма на
ПТП-то бил следния, а именно: на 02. 08.
Ответното
дружество ЗД „Бул инс” АД гр. София оспорва исковете по основание и размер.
Признава факта, че собственика на л. а. „Мерцедес Е 400“ с рег. № ****е сключил
валидна застраховка гражданска отговорност с период на действие в срока на
настъпване на ПТП – то. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП-то, намирайки, че не е налице деликт, а случайно
деяние, т.к за водача на застрахованото при тях МПС не съществувала обективна
възможност да предвиди настъпването на вредите. Оспорва доводите на ищцата за
наличие на допуснати от водача на л.а.“Мерцедес“ нарушения на правилата за движение
по пътищата. Въвежда възражение за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като счита, че ищцата с поведението си сама е създала предпоставки за
настъпване на инцидента и произтеклите вреди, като не е поставила
обезопасителен колан, с което нарушила правилата по ЗДвП, че в значителна
степен е допринесла за настъпването на описаните по-горе неимуществени вреди.
Оспорва в резултат на ПТП-то да са настъпили описаните в исковата молба вреди
по вид и степен, както и че описания оздравителен период не бил толкова
продължителен. Намира, че претендираната от ищцата сума в размер от 6 000
лв. е значително завишена за подобен род вреди, посочвайки че следва да се има
предвид младата ѝ възраст, бързото ѝ възстановяване, липсата на
трайни увреждания и пожизнени последици за здравето ѝ. Оспорва
претенцията за мораторна лихва, намирайки че ищцата не го е поставила в забава
поради непредставяне на банкова сметка ***. 380 КЗ. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По допустимостта на предявения иск:
Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител, отказ на застрахователя да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение /т.нар.рекламационно производство/, въведено с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Уредбата е
повелителна и за спазването ѝ съдът следи служебно, като провеждането на
това производство е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В случая от твърденията на ответника
изложени в становище вх. № 261255/14.10.2020 г. се установява, че ищецът е
завел претенцията си в ответното дружество с писмо вх. № ОК-536148/23.08.2019
г., за което е заведена щета №**********. Ето защо съдът намира, че между
страните е протекло такова производство за извънсъдебно уреждане на претенциите
за неимуществени вреди от настъпило на 02.08.2019 г. в гр. Долна Оряховица ПТП,
поради което е отпаднала процесуалната пречка по чл. 498, ал. 3 КЗ
препятстваща защита на правата на ищеца по исков ред и предявеният иск е
процесуално допустим.
По
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди в
резултат от увреждането.
От
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 165/02.08.2019 г. и АУАН № 84116/02.08.2019
г., се установява, че на същата дата в гр. Долна Оряховица, ул. „****в посока с.
Драганово Н.М.Н. управлявал собствения на А.С.Р.л. а. с рег. №****като предприел
и извършил маневра завиване наляво, за да навлезе в реда на паркирани МПС-та,
като не пропуснал насрещно движещия се от с. Драганово посока гр. Горна
Оряховица л. а. „Сеат-леон“ с рег. номер ****, управляван от водача Р.В.А.,
като го блъснал в странична лява част на автомобила, вследствие на което
автомобилът му се поднесъл и блъснал паркираните в дясно автомобили, с което
нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. В резултат от ПТП-то, возещата се на предната
седалка на л. а. „Сеат“ пътничка – ищцата Н. З. Х. получила описаните по-горе
наранявания. Своевременно била отведена и прегледана в СПО на МОБАЛ В. Търново.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е имал
качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента. /застрахователна полица № BG/02/119002132576/ с период на
покритие от до 30.07.2020 година./
От изисканата от РУ на МВР гр. Г. Оряховица административно
наказателна преписка се установява, че е съставен АУАН № 84116/02.08.2019 г. за реализиралото се ПТП при посочените по –
горе обстоятелства, с което водачът на автомобила виновно нарушил чл. 25, ал. 2
от ЗДвП. Съставено му е НП № 19-0268-001236/12.08.2019 г. Няма данни същите да
са връчвани на водача Н.Н..
По делото са представени медицински
документи и събрани гласни доказателствени средства за състоянието на
пострадалата. Въз основа на тях е назначена медицинска експертиза, вещото лице
по която посочва, че на пострадалата от ПТП-то са причинени: околоочен посттравматичен хематом по изразен в
ляво; множество охлузвания по окосмената част на главата с наличие на чужди
тела-парчета от странично стъкло в кожата; оток и хематом на гърдите, започващ
от дясно рамо към левия хълбок с приблизителен размер 8/10 см-отпечатък от
предпазен колан; оток и хематом под пъпа 5/5 см предизвикан от хоризонтална
част на предпазния колан; охлузване, кръвонасядане и оток на лява скапула и
лява гръдна половина 12/25 см; кръвонасядане и оток в поясната област 15/
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства вещото лице по съдебно авто-техническа експертиза дава заключение
относно механизма на ПТП-то, а именно: че на процесната дата автомобилът
управляван от делинквента се е движил по платното за движение в гр. Долна
Оряховица по ул. „****от юг към север, от кръстовище с път от с. Писарево към
с. Драганово, като предприема завиване наляво с цел паркиране върху западната
обособена част за паркинг на платното за движение. По това време в разрешената
посока от с. Драганово към кръстовището с път към с. Писарево, и към Г. Оряховица
от север на юг се е движил л. а. „Сеат“, управляван от Р.А. и в който била ищцата.
Автомобилите се движили в условията на прав участък от пътя. В това време
делинквента предприема завиване наляво с цел паркиране върху предната обособена
част за паркиране върху пътното платно, допуска навлизане в насрещната пътна
лента, където в същото време се е движил управлявания от Асенов автомобил. От
това движение настъпва удар, който е челен, ексцентричен кос за л. а. „Мерцедес“
и страничен за л. а. „Сеат“, с лява част на двете врати и задно ляво колело. От
възникналите моментни сили придадени му от л. а. „Мерцедес“ л.а. „Сеат“ се
завърта обратно на часовниковата стрелка и в резултат на това настъпват удари с
други леки автомобили до изразходване на кинетичната енергия на автомобила „Сеат“. Вещото лице приема, че непосредствената
причина за настъпилото ПТП от експлоатационно техническа гледна точка било
допуснатото навлизане в насрещната пътна лента от водача Н.Н. с управлявания от
него автомобил “Мерцедес“, където върху нея в същото време се е движил л. а.
„Сеат“, управляван от Р.В. и в който е била и ищцата.
Спорен
между страните е въпросът, дали при така очертания механизъм на ПТП е налице
противоправно поведение и вина на водача на автомобила, в причинна връзка с
които да е настъпило събитието, т. е. налице ли е случайно деяние по чл. 15 от НК и имал ли е обективна възможност делинквента да предвиди и предотврати настъпилото
ПТП. За отговор на този въпрос съдът съобразява заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, както и представените с административно –
наказателната преписка дигитални снимки на местопроизшествието. При тези факти
– управление на л.а. „Сеат“ в лентата за движение съобразно посоката му на
придвижване и реализирал се сблъсък, следва да се приеме, че преценката на
водача на автомобила „Мерцедес“ за времето, за което би могъл да предприеме
маневрата навлизане в насрещната пътна лента с цел паркиране в обособения за
това западно от платното за движение паркинг, е била неправилна – не са налице
никакви доказателства, сочещи за обективната невъзможност на Н. да възприеме
приближаващия автомобил, нито за невъзможност да бъде преценена скоростта на
движение на л. а. „Сеат“. При това положение Н. е следвало да изчака
преминаването на л. а. „Сеат“ като участник с предимство и след това –
безопасно – да извърши желаната маневра с цел паркиране. Като не е сторил това,
Н. е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП. Това заключава и вещото лице в
заключението – ударът би могъл да бъде избегнат, ако Н. не беше предприел
маневрата „навлизане в насрещната пътна лента“ с цел паркиране на обособеното
за това място. Това рязко включване в движението със скорост около 32,
Следователно
поведението на водача на автомобила е било противоправно, а вината му съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага. Ето защо съдът
намира за доказан по делото твърденият от ищцата механизъм за настъпване на
ПТП.
Следва да се установи, какъв е размерът на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца.
От разпита на свидетелите Х. Р., който е дядо
на ищцата, и на М. Й. се установява, че въпреки, че по тялото на пострадалата
не е имало фрактури, същата трудно се е възстановила, заради многото натъртвания
и удара на главата ѝ в части от автомобила. Дълго време пострадалата
ползвала обезболяващи медикаменти, не можела да се самообслужвала в началото,
не можела да стигне дори до тоалетната, което налагало чужда помощ. Тежко
преживява първите две седмици. Изживяла емоционално катастрофата, т.к.
изпитвала страх от автомобили, поради което не успяла да завърши курса си за
придобиване на правоспособност за управление на МПС. Св. Й. посочва, че
първоначално ищцата трудно се е придвижвала. Имало съмнения за счупен таз. Това
налагало да се придвижва с инвалидна количка. По ръцете и краката имала рани от
счупилите се при ПТП-то стъкла. Посочва, че ищцата сънувала кошмари след
ПТП-то.
С оглед изложеното, съдът приема за
безспорно доказано обстоятелството, че в резултат на ПТП-то, настъпило на 02.08.2019
г. по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, ищцата е претърпяла увреждания на здравето така, както са посочени
от вещото лице по допуснатата медицинска експертиза и изразяващи се във физически
болки и страдания, както и преживян психически стрес.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието
на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968
г. на ВС/. На основание чл. 154 от ГПК
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова
ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и
относими доказателства, претърпените от него болки и страдания. Допусната е
медицинска експертиза, която е посочила получените от ищцата травми, които по
своята същност не са живото-застрашаващи, но са протекли изключително болезнено
за ищцата. Възстановителният период от травмите на главата и тялото е бил по -
дълъг от обичайния, а именно за период от 30-45 дни, с много силни болки в
първите две седмици. Относно емоционалните травми и отражението им на психиката
на ищцата имаме показанията на свидетелите, които посочват силният страх, който
е изпитвала ищцата след ПТП от катастрофи и автомобили, довели до
невъзможността ѝ поне към настоящия момент да завърши курсовете си за
получаване на правоспособност за ипрапвление на МПС. Травматичните контузи по
тялото на ищцата по своя медико- биологичен характер са ѝ причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, както и болки и страдания
с временни затруднения в придвижването в период около месец. Прогнозата за
възстановяване е благоприятна. Като съобрази, че няма трайни негативни
последици от получените от ПТП травми, но и по - дългия възстановителен период
с оглед множеството травматични увреждания по цялото тяло, изпитаните
първоначално от ищцата болки и страдания с изключителни висок интензитет,
затрудняващи движението на крайниците и шията, използваната чужда помощ за
придвижване, отока и хематома на шията в резултат на инерционния камшичен удар
понесен при реализиралото се ПТП, всичко това продъжило в период 30-45 дни,
както и оплакванията, че изпитва страх, душевни страдания и психически
дискомфорт, отразили се на съня ѝ, съдът счита, че справедлив размер на
дължимото обезщетение е сумата от 7 500 лв. Ищецът е поискал обезщетение от 6000 лв.
поради което и с оглед диспозитивното начало в производството до тази сума
искът следва да бъде уважен.
От друга страна
съдът няма как да не се съобрази и с практиката на ВТОС при подобни дела.
Например в Решение № 133 от 8.04.2019 г.
на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № 149/2019 г. е прието, че справедливият
размер на обезщетението е сумата от 3200 лв., за претърпени от пострадалия - посттравматичен
хематом и охлузване на дясното рамо; посттравматичен хематом и натъртвания в
областта на седалището, повече в дясно; натъртвания, хематоми и охлузвания на
двете колена; хематом на дясно бедро странично; -възстановителен период за описаните
травматични увреждания (рани и натъртвания по тялото и крайниците) около 30дни, за ПТП реализирало се 27.11.2017
г. В решение № 445 от 18.10.2019 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. №
513/2019 г. съдът е приел, че за мозъчно
сътресение, протекло със зашеметяване, липса на спомен за случилото се, гадене,
световъртеж, кръвонасядания по дясното бедро и подбедриците, охлузни рани по
главата, справедливо обезщетение е в размер от 5000 лв. за ПТП настъпило на 11.
При определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази, че произшествието е настъпило през
По възражението за съпричиняване (чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Предвид основателността на претенцията за
заплащате на неимуществени вреди, съдът намира, че е налице процесуалното
условие за разглеждане на възражението за съпричиняване, релевирано в отговора
на исковата молба. По делото не се
установи допринасяне от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат
– чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното
обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава. Основание за намаляване
на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл
за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с
поведението на делинквента, увреждането се намира в пряка причинно-следствена
връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на
пострадалия /т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В процесния случай ответникът навежда възражението си за
съпричиняване единствено при твърдения за непоставяне на обезопасителен колан.
Видно от заключението на вещото лице по назначената СМЕ е, че по тялото на
ищцата са установени увреждания оток и хематом на гърдите започващ от дясно
рамо към левия хълбок с приблизителен размер 8/10 см – отпечатък от предпазен
колан, и оток и хематом под пъпа 5/5 см предизвикан от хоризонталната част на
предпазния колан. Тези обективни находки говорят по недвусмислен начин, че
ищцата е била с предпазен колан по време на ПТП, поради което съдът намира за
неоснователно въведеното възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат. Ето защо, и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът намира, че възражението за съпричиняване е
останало недоказано.
Установи се наличие на главен дълг.
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ
или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите /чл. 496, ал. 1 КЗ/.
По делото са представени доказателства за датата на отправяне на застрахователната
претенция, а именно 23.08.2019 г. – л.64. Ищецът претендира обезщетение за
забава от датата на ПТП-то 02.08.2019 г. С оглед изложеното искането му за
осъждане на ответника за заплащане на законна лихва за периода от 02.08.2019 г.
до 23.11.2019 г. изтичане на тримесечния срок за изплащане на обезщетението от
ответника е неоснователно и следва да се отхвърли. Забавата на застрахователя е
настъпила на 24.11.2019 г. и от тогава се дължи заплащане на законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди до датата на окончателното им изплащане.
По изложените съображения претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва следва
да се уважи, считано от 24.11.2019 г., като за периода от датата на увреждането
- 02.08.2019 г. до 23.11.2019 г., следва да се отхвърли, като неоснователна.
По
разноските:
Пълномощникът
на ищеца е поискал да му бъдат заплатени сторените по делото разноски. По
делото са налични доказателства за разноски за платена държавна такса в размер
на 240 лв. и за депозит за СМЕ и САТЕ в размер на общо 500 лв. Доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение не са представени. Ето защо и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от общо 740 лв.
Мотивиран от посоченото, Горнооряховски
районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ЗАД Бул инс“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Н.З.Х., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 6 000, 00 лв./шест хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени
на последната телесни увреждания, в резултат от настъпило на 02.08.2019 г.
застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек автомобил
"Мерцедес" с рег. ******, гражданската отговорност на който към
датата на ПТП е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.11.2019 г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 740
лв./седемстотин и четиридесет лева/ разноски, като ОТХВЪРЛЯ искането за лихва
за забава в плащането на обезщетение за претърпени неимуществевни вреди за
периода 02.08.2019 г. до 23.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от датата от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: