№ 46
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602773 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 1447/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, подсъдимият Д. И. Р. е
признат за виновен в това, че в периода от 15.10.2017 г. до 30.10.2017 г., включително,
в с. Панчарево при условията на продължавано престъпление с шест деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще
извърши ремонт на различни части на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи
съответните необходими части за автомобила, ще подмени акумулаторната батерия на
автомобила с нова такава, ще закупи и монтира нов комплект чистачки и пластмасови
кори за под предните калници на автомобила, както и ще закупи и му достави от
английски сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от цената четири броя
автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда) лева, без в
действителност да е имал намерението да извърши тези дейности и впоследствие
поддържал възбуденото заблуждение, че ще достави автомобилните гуми, като казал,
че същите вече са пристигнали в България и се намират в микробус на неговия брат,
който вече е в с. Панчарево, за което е необходимо К. да му предостави различни по
размер суми за закупуване на необходимите части и възнаграждение за труда му, за
1
автомобилните гуми, за подмяната на акумулаторната батерия и за комплекта чистачки
и пластмасови кори, като по този начин за времето от 15.10.2017 г. до 30.10.2017 г.
включително, в с. Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в общ
размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева, като измамата не представлява маловажен
случай и е извършена повторно, след като Д. И. Р. е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда от 08.12.2015 г.,
постановена по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд, влязла в
законна сила на 28.12.2015 г., с която е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като му е било
наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а отделните деяния са
осъществени, както следва:
1. На 15.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще
извърши ремонт на неработеща дюза на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи и
ремонтния комплект за дюзата, за който заедно с възнаграждението за труда му е
необходима сумата от 200 (двеста) лева, без в действителност да е имал намерение да
закупи този комплект и да извърши ремонта на автомобила, с което на посочената дата
и място причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева,
които му били дадени от Т. А. К.;
2. На 21.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще
извърши ремонт на алтернатора и че ще смени ангренажния ремък и двете ролки на
притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд
Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи ангренажния ремък и двете ролки, за които
заедно с възнаграждението за труда му е необходима сумата от 300 (триста) лева, без в
действителност да е имал намерение да извърши ремонта на алтернатора и да закупи
ангренажния ремък и двете ролки и да ги смени, с което на посочената дата и място
причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 300 (триста) лева, които му
били дадени от Т. А. К.;
3. На 23.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще
извърши ремонт на предницата на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек автомобил
марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като за целта ще закупи преден
десен накрайник и шарнир за сумата от 140 (сто и четиридесет) лева, както и че ще
извърши подмяна на акумулаторната батерия на автомобила с нова за сумата от 60
(шестдесет) лева, че ще закупи за сумата от 50 (петдесет) лева комплект чистачки за
автомобила и за сумата от 50 (петдесет) лева пластмасови кори за под двата предни
калника на автомобила, които ще монтира, като поискал като възнаграждение за труда
му за ремонта и монтажа сумата от 200 (двеста) лева, без в действителност да е имал
намерение да закупи тези части и да извърши обещаните ремонт и монтаж на същите и
подмяна на акумулаторната батерия, с което на посочената дата и място причинил на
Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 500 (петстотин) лева, които му били
дадени от Т. А. К.;
2
4. На 23.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще
закупи и му достави от английски сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от
цената, четири броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда)
лева, без в действителност да е имал намерение да закупи и достави автомобилните
гуми, с което на 24.10.2017 г. в с. Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна
вреда в размер на 500 (петстотин) лева, които му били дадени от Т. А. К. като част от
поисканата общо за гумите сума от 1000 (хиляда) лева;
5. На 27.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Т. А. К., като формирал у него неверни представи, че ще
извърши ремонт на спирачните маркучи на притежавания от Т. А. К. и И. Й. К. лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи и
необходимите части за ремонта, за които заедно с възнаграждението за труда му е
необходима сумата от 200 (двеста) лева, без в действителност да е имал намерение да
закупи тези части и да извърши обещания ремонт, с което на 28.10.2017 г. в с.
Панчарево причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева,
които му били дадени от Т. А. К.;
6. На 30.10.2017 г. в с. Панчарево, с цел да набави за себе си имотна облага,
поддържал възбуденото преди това на 23.10.2017 г. заблуждение у Т. А. К., че ще
закупи и му достави от английски сайт, в който неговата фирма ползва отстъпки от
цената, четири броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда)
лева, като му казал, че автомобилните гуми вече са пристигнали в България и се
намират в микробус на неговия брат, който вече е в с. Панчарево, които обстоятелства
не отговаряли на обективната действителност, и с това на 30.10.2017 г. в с. Панчарево
причинил на Т. А. К. и И. Й. К. имотна вреда в размер на 500 (петстотин) лева, които
му били дадени от Т. А. К. и представлявали останалата неплатена част от уговорената
сума от 1000 (хиляда) лева за тях, поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 4, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на
наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така определеното
наказание е постановено да бъде приспаднато времето, през което подс. Д. Р. е бил
задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързани с настоящото производство.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието,
наложено на подс. Д. Р. по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - Костинброд, а
именно лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК при изпълнение на така приведеното в
изпълнение наказание е постановено да бъде приспаднато времето, през което подс. Д.
Р. е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг закон по н.о.х.д. № 256/2013 г. по
описа на PC - Костинброд.
На основание чл. 45 от ЗЗД подс. Д. Р. е осъден да заплати на Т. А. К. и И. Й. К.
сумата от по 1100 (хиляда и сто) лева на всеки от тях, представляваща претърпени
имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Д. Р. е осъден да заплати направените
3
по делото разноски в размер на 88 (осемдесет и осем) лева (и за двата граждански иска)
по сметка на Софийски районен съд, представляваща държавна такса в размер на 4 %
(четири процента) върху уважената част на гражданските искове.
На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подс. Д. Р. е осъден да заплати и държавна
такса в размер на 15 (петнадесет) лева по сметка на СРС за издаване на три броя
изпълнителни листове.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и
допълнение към нея от защитника на подс. Д. Р., с която се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Излагат се съображения, че по делото не са събрани
категорични доказателства подсъдимият да е извършил престъплението, в което е
обвинен, като се оспорва кредитирането на показанията на свидетелите Т. К. и И. К., за
които се твърди, че са лишени от детайлност и конкретика, и се изтъква, че липсват
писмени документи и свидетели на предаването на инкриминираните парични суми.
Поддържа се, че за да бъде доказано извършването на престъплението измама в
процесния случай, трябва да се докаже не само предаване на парични суми, а и
състоянието на автомобила преди предаването му на подсъдимия и след връщането му,
което да бъде извършено от лице с технически познания.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения защитникът на подс. Д. Р. прави искане за отмяна
на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение. Изтъква, че за да бъде доказано
извършването на измама в процесния случай, трябва да се докаже не само предаване на
парични суми, а и състоянието на автомобила след предаването му на подсъдимия и
състоянието на автомобила след връщането му, което да бъде извършено от лице с
технически познания. Посочва, че СРС не е обсъдил отказа на св. К. да участва в
следствен експеримент, при който да посочи местонахождението на сервиза,
констатирал липсата на извършен ремонт на автомобила му. Излага твърдения, че не са
налице писмени документи и свидетели по отношение на предаването на
инкриминираните парични суми, както и че показанията на гражданските ищци били
опровергани от обясненията на подсъдимия и от представените препоръки за работата
му като автомонтьор.
Представителят на държавното обвинение счита първоинстанционната присъда
за обоснована и законосъобразна, поради което прави искане за нейното
потвърждаване. Поддържа, че СРС е обсъдил в пълнота събраните по делото
доказателства и правилно е приел, че подс. Д. Р. е извършител на престъплението, за
което е внесен обвинителен акт. Счита определеното на подсъдимия наказание за
справедливо.
Гражданските ищци Т. К. и И. К. считат присъдата за правилна и правят искане
за нейното потвърждаване.
В своя защита подс. Д. Р. поддържа казаното от защитника си и посочва, че не е
ощетил или измамил гражданските ищци. В последната си дума моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
4
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Подсъдимият Д. И. Р. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, със средно-специално образование, неженен, осъждан.
Подсъдимият е осъден с присъда от 08.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. №
256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд, влязла в законна сила на 28.12.2015 г., за
извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с три годишен
изпитателен срок.
Подсъдимият е осъден и с присъда от 16.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. №
14381/2012 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, влязла в законна сила на 05.01.2016
г., за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК, като с присъдата
на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо най-
тежко наказание измежду наложените му по н.о.х.д. № 8689/2011 г. по описа на СРС,
НО, 19-ти състав, по н.о.х.д. № 19394/2011 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав и по
н.о.х.д. № 14381/2012 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено за срок от четири години.
Към м. октомври 2017 г. свидетели Т. К. и И. К. били съпрузи и притежавали
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ленд Круйзер“, peг. № ****, който бил семейна
имуществена общност. Тъй като превозното средство имало проблем, на 15.10.2017 г.
св. Т. К. посетил автомобилния сервиз на А.Й.Н. в с. Панчарево и поискал от него да
изчисти грешка от компютъра на автомобила. А.Н. му казал, че се занимава с механика
и не може да му помогне, но му препоръчал услугите на подс. Д. Р., тъй като
последният разбирал от електроника. След известно време при тях дошъл подс. Р.,
който носел със себе си лаптоп с устройство за компютърна диагностика на
автомобили, и Н. запознал подсъдимия и св. К.. Подсъдимият седнал в автомобила на
св. К., закачил кабел към компютъра на превозното средство и казал на св. К., че има
грешка в една от дюзите и проблемът е отстраним по най-евтиния начин с ремонтен
комплект, който ще струва 200 (двеста) лева. Св. К. се съгласил и предал на
подсъдимия поисканата от него сума в присъствието на Н..
На 20.10.2017г. подс. Д. Р. се обадил по телефона на св. К. и му казал, че
ремонтният комплект е пристигнал и че трябва да закара и остави автомобила на
адреса му в с. Панчарево, тъй като в сервиза на Н. нямало място.
На следващия ден св. Т. К. закарал и оставил автомобила на посоченото от
подсъдимия място, като се уговорили последният да му се обади, когато автомобилът
бъде готов. По-късно същия ден подсъдимият се обадил по телефона на св. К. и му
заявил, че ангренажният ремък на превозното средство е износен и му предложил да го
смени заедно с двете ролки, докато автомобилът бил разглобен. Св. К. знаел, че
действително ангренажният ремък е за смяна и отишъл на място в дома на подсъдимия,
за да се разберат как да процедират. Когато свидетелят пристигнал, двамата
постигнали съгласие подсъдимият да смени ангренажния ремък с ролките и също така
да ремонтира алтернатора, тъй като по твърдения на подсъдимия същият не зареждал
както трябва. За смяната на частите и труда, който следвало да бъде положен от
подсъдимия, последният поискал от св. К. сумата от 300 (триста) лева. Свидетелят се
съгласил, предал на подсъдимия поисканите от него парични средства и двамата се
5
разбрали свидетелят да вземе автомобила на 23.10.2017 г., когато щял да бъде готов.
На 23.10.2017г. св. К. отишъл, за да вземе автомобила, като си мислел, че вече е
ремонтиран, но установил, че двигателят на същия едвам стартира и превозното
средство не работи добре и се тресе. Подс. Р. му казал, че двигателят не пали добре,
защото акумулаторната батерия е за смяна и му предложил да я подмени с нова за
сумата от 60 (шестдесет) лева. По отношение на тресенето подсъдимият казал на св. К.,
че не е от дюзата, а от тампоните на двигателя и разбита предница на автомобила
вдясно. Тъй като в предишна диагностика на автомобила на св. К. му казали, че
действително тампоните на двигателя са за смяна, свидетелят вече ги бил закупил и ги
предал на подсъдимото лице. Последният казал на свидетеля, че може да извърши
ремонт на предницата на автомобила, като трябвало да закупи преден десен накрайник
и шарнир за сумата от 140 (сто и четиридесет) лева. Предложил да закупи и комплект
чистачки за колата на стойност 50 (петдесет) лева, както пластмасови кори за под двата
предни калника за сумата от 50 (петдесет) лева, които щял да монтира. Поискал и
възнаграждение за труд в размер на 200 (двеста) лева. Така на посочената дата св. К.
предал на подсъдимия общо сумата от 500 (петстотин) лева.
Същия ден подс. Р. предложил на св. К. да закупи и да му достави и четири
броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“ за сумата от 1000 (хиляда) лева, като
заявил, че същите са от английски сайт, в който неговата фирма ползвала отстъпки от
цената. Свидетелят се съгласил, но не носел достатъчно пари в себе си и се разбрали на
следващия ден да се срещнат и да му даде половината от поисканата сума, а именно
500 (петстотин) лева. На 24.10.2017 г. на уговорената между тях среща св. К. предал на
подсъдимия сумата от 500 (петстотин) лева.
На 27.10.2017 г. подс. Р. се обадил по телефона на св. К. и му казал, че ще
извърши ремонт на спирачните маркучи на автомобила, като ще закупи и
необходимите части за ремонта. Поискал му общо заедно с възнаграждението за труд
сумата от 200 (двеста) лева. Св. К. се съгласил и на 28.10.2017 г. се срещнал с
подсъдимото лице в с. Панчарево, като му предоставил поисканите от него парични
средства.
На 30.10.2017 г. св. К. отново се срещнал с подс. Р., който му казал, че
автомобилните гуми вече са пристигнали в България и се намират в микробус на
неговия брат – св. Д.С., който е в с. Панчарево, поради което трябва да му заплати и
останалата част от уговорената сума в размер на 500 (петстотин) лева. Св. К. предал на
подсъдимия поисканата от него сума.
На 05.11.2017г. свидетелите Т. К. и И. К. отишли до дома на подс. Р., за да
вземат лекия си автомобил, но той отказал да им го даде, защото все още не е готов.
Въпреки това подсъдимият върнал тампоните на двигателя, които св. К. му дал на
23.10.2017 г.
Малко по-късно свидетелите К. и К. отишли отново до дома на подсъдимия и
успели да вземат автомобила си. Тъй като превозното средство, въпреки че запалило,
продължавало да не работи добре и да има същите проблеми, св. К. решил да посети
друг автосервиз в гр. София. Там бил осъществен преглед на автомобила и на св. К. му
казали, че не е извършен нито един от твърдените от подсъдимия ремонти, за които
взел парични суми. Така св. К. решил да попита подсъдимия дали е извършил някой от
уговорените ремонти, на което последният отговорил, че не е, тъй като има финансови
проблеми и парите му били нужни.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал
чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия Д. И. Р. (л. 136
6
от съд. д.) и показанията на свидетелите Т. А. К. (л. 99-102 от съд. д., вкл. приобщените
на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 148-149, 167 от ДП), И. Й. К. (л. 102-104
от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 152-153,
161 и 166 от ДП) и Д.С.С. (л. 135 от съд. д.) и писмените доказателства: справка за
съдимост и бюлетин за съдимост на подс. Д. Р. (л. 124-130, 176-184, 186-194, 251-255,
268-272 от ДП, л. 24-39 от съд. д.), писмо от „Монбат“ АД с изх. № 07/19.03.2019 г. (л.
200 от ДП), писма от „Тристан 02“ ООД (л. 203, 228, 234, 236 от ДП), справки от
мобилни оператори (л. 219-221 от ДП), писмо от Агенция по вписванията с изх. № 11-
02-1343/21.09.2020 г. с приложена справка (л. 242-244 от ДП), писмо от Отдел „Пътна
полиция“ към СДВР с приложени справки (л. 245-247 от ДП), писмо от Агенция по
заетостта с рег. № 10-00-44996*1/25.09.2020 г. (л. 248 от ДП), писмо от Териториална
дирекция на НАП София с изх. № 19-36-00-41/15.09.2020 г. (л. 249 от ДП) и препоръки
за подс. Д. Р. (л. 132-134 от съд. д.).
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните
доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната
съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически
грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по
делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
Първоинстанционният съд правилно е анализирал обясненията на подс. Д. Р.,
отчитайки двойствената им природа на гласно доказателствено средство, необвързано
със задължение за изясняване на истината, и на важно и ефективно средство за защита,
и ги е кредитирал единствено в частта, че св. Т. К. е закарал лекия си автомобил за
ремонт при него, тъй като намират подкрепа в показанията на свидетелите К. и К.. В
останалата си част обясненията на подсъдимия представляват защитна теза по
повдигнатото му обвинение и не кореспондират със събрания и проверен по делото
доказателствен материал.
В тази насока, съдът съобрази, от една страна, показанията на свидетелите Т. К.
и И. К., които настоящата инстанция няма основание да не кредитира, като прецени, че
в основни линии те са единни, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Поради това,
следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и
представляват сигурна доказателствена опора при формиране на изводите на
инстанциите по фактите. Действително, показанията на двамата свидетели, снети в
хода на първоинстанционното съдебно следствие съдържат известни непълноти в
сравнение с тези, снети в хода на досъдебното производство, наложили и приобщаване
на показанията на последните, депозирани пред водещия разследването, към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Същите, обаче, от една
страна не препятстват възможността на инстанциите по същество да установят
правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, а от друга – добре се
обясняват с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане
на доказателствено релевантните факти и обстоятелства и тази на разпита на
свидетелите пред съда. Естествено е при това положение, същите да не са в състояние
точно и в детайли да възпроизведат възприетата от тях фактическа обстановка, но не
разколебават извода, че показанията на тези свидетели са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно.
Така от показанията на св. Т. К. се изяснява повода за запознанството му с
подс. Д. Р., предаваните на последния парични суми за ремонти на процесния лек
автомобил и неосъществяването на каквито и да е ремонтни дейности по превозното
средство от страна на подсъдимото лице. Както е изяснил СРС, изложеното от
7
свидетеля в хода на досъдебното производство е по-подробно и детайлно по
отношение на датите на провежданите с подсъдимия срещи, точните суми, които е
предал на последния, и обещаваните от него услуги, като след прочитането на тези
показания, свидетелят ги потвърждава изцяло. Показанията на св. Т. К. кореспондират
с изложеното от св. И. К., която в разпита си споделя личните си възприятия за
отношенията между съпруга й и подс. Р., предадените от св. К. парични суми на
подсъдимия и причините за това. Първостепенният съд правилно е приел, че чрез
прочитането на показанията на свидетелката от досъдебното производство е
преодоляна липсата на детайлност в изложеното от нея в хода на първоинстанционното
съдебно следствие.
На следващо място въззивният съд анализира и показанията на св. Д.С. – брат
на подс. Д. Р., и подобно на първоинстанционния ги кредитира в частта относно
обстоятелството, че същият не поддържа връзка с подс. Р. и от години е във влошени
отношения с него. Оттук СРС обосновано е извел, че поради тази причина няма как
гумите, които подсъдимият е обещал на св. К. да закупи, за което е получил парични
суми от него, да са се намирали при св. Стоянов. С оглед на това показанията на св.
Стоянов по същество не спомагат за изясняване предмета на доказване на делото, но се
явяват косвено доказателствено средство, което допълва показанията на пострадалите
К.и.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която се изведоха данни за предишни
осъждания на подсъдимия, вкл. и с присъда от 08.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. №
256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд, влязла в законна сила на 28.12.2015 г., за
извършено от него престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с три годишен
изпитателен срок, както и с присъда от 16.12.2015 г., постановена по н.о.х.д. №
14381/2012 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, влязла в законна сила на 05.01.2016
г., за извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК, с която на
основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно общо най-
тежко наказание измежду наложените му по н.о.х.д. № 8689/2011 г. по описа на СРС,
НО, 19-ти състав, по н.о.х.д. № 19394/2011 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав и по
н.о.х.д. № 14381/2012 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав, а именно лишаване от
свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
е отложено за срок от четири години.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност
настоящият съдебен състав формира еднозначния извод от правна страна, че подс. Д. Р.
е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъплението по
чл. 210, ал. 1, т. 4, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е изложил верни правни съображения, за които въззивният
8
съд не установи необходимост да бъдат коригирани или допълвани.
От обективна страна, районният съд законосъобразно е приел, че на
инкриминираните време и място действията на подсъдимия са били пряко насочени
към възбуждане на невярната представа у св. Т. К., че ще извърши ремонт на различни
части на притежавания от него и съпругата му лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Ленд Круйзер“, peг. № ****, като ще закупи съответните необходими части за
автомобила, ще подмени акумулаторната батерия на автомобила с нова такава, ще
закупи и монтира нов комплект чистачки и пластмасови кори под предните калници на
автомобила, както и ще закупи и му достави от английски сайт, в който неговата фирма
ползва отстъпки от цената четири броя автомобилни гуми марка „Бриджстоун“, без в
действителност да е имал намерението да извърши тези дейности, и впоследствие
поддържал възбуденото заблуждение, че ще достави автомобилните гуми, като казал,
че същите вече са пристигнали в България и се намират в микробус на неговия брат,
който вече е в с. Панчарево, за което е необходимо К. да му предостави различни по
размер суми за закупуване на необходимите части и възнаграждение за труда му, за
автомобилните гуми, за подмяната на акумулаторната батерия и за комплекта чистачки
и пластмасови кори. Заявеното от подсъдимия пред свидетеля било достатъчно, за да го
въведе в заблуждение, заради което е предал на подсъдимия сума в общ размер 2200
лева, в резултат на което свидетелите К.и са претърпели имотна вреда в същия размер.
Имуществената вреда е пряк резултат от имущественото разпореждане на св. К., като
самото разпореждане с паричните средства от своя страна е резултат от невярната
представа относно основанието и условията на това разпореждане, възбудена и
поддържана от подсъдимия.
В съответствие с материалния закон районният съд е приел, че са извършени
шест деяния, всяко от които осъществява състава на квалифицираната измама по чл.
210, ал. 1, т. 4 от НК, като шестте заедно представляват продължавано престъпление
със същата правна квалификация – извършени са през непродължителен период от
време и от обективна и субективна страна последващото се явява продължение на
предходното.
На следващо място СРС правилно е приел, че подсъдимият е извършил
измамата повторно и случаят е немаловажен, поради което е осъществен и
квалифициращия признак по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК. Подсъдимият вече е бил
извършил престъпление измама, за което е бил осъден с присъда от 08.12.2015 г.,
постановена по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд, влязла в
законна сила на 28.12.2015 г., с която е признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обосновано
първоинстанционният съд е приел, че процесното престъпление не е маловажен случай
на измама поради факта, че са извършени шест деяния, както и поради обществената
им опасност, която се извежда от обремененото съдебно минало на подсъдимия извън
осъждането обхванато от повторността.
Обосновано и законосъобразно районният съд е изяснил, че от субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел да набави за себе си
имотна облага, като в същото време причини имотна вреда на св. К.. Подсъдимият е
съзнавал, че създава и поддържа невярна представа у пострадалия, който именно
заради нея извършва увреждащото го имуществено разпореждане в негова полза.
Следователно в съзнанието на подсъдимия всички елементи на престъпния състав от
обективна страна са били пълно и точно отразени.
Оттук нататък, след като настоящото въззивно производство е образувано само
по жалба на подсъдимия, това означава, че в частта относно индивидуализацията на
наказателната отговорност е допустимо да бъде извършвана преценка от втората
9
инстанция относно това дали наказанието е явно несправедливо завишено, без да има
правна възможност да се утежнява наказателноправното положение на подсъдимото
лице.
Във връзка с тези си правомощия въззивният съд отчете, че за престъплението,
за което подсъдимият е признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от
свобода в размер от една до осем години, както и факултативното кумулативно
наказание конфискация до една втора от имуществото на виновния. Извършвайки
самостоятелна преценка на релевантните за индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия обстоятелства, настоящата съдебна инстанция установи, че районният съд
законосъобразно е приел, че то следва да бъде определено при условията на чл. 54 от
НК, тъй като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства. При проверка на извършената индивидуализация на наказателната
отговорност на подсъдимия от СРС като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства обосновано са отчетени многократните му предишни осъждания,
характеризиращо го като лице с трайни престъпни нагласи и престъпната упоритост на
извършване на процесните деяния – касае за шест отделни деяния, извършени в
сравнително кратък период от време, при липса на смекчаващи такИ..
Първостепенният съд е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година
и три месеца, което въззивният съдебен състав намира за адекватно, с оглед степента на
обществена опасност на деянието и дееца, отегчаващите отговорността обстоятелства,
липсата на смекчаващи такИ. и целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд обосновано не е наложил факултативното
кумулативно наказание конфискация на една втора от имуществото на подсъдимия. От
писмените доказателства, приобщени по делото, не се установява същият да има
имущество, поради което въззивният съдебен състав подобно на първостепенния прие,
че не е нужно налагането на такова по вид наказание.
На следващо място с обжалваната присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия
наказание по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд лишаване от
свобода за срок от една година. Въззивният съд обаче установи, че процесното
престъпление е извършено в изпитателния срок, определен с влязъл в сила на
05.01.2016 г. съдебен акт по н.о.х.д. № 14381/2012 г. по описа на СРС, НО, 15-ти
състав, с който на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е
определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода по
това осъждане, по н.о.х.д. № 8689/2011 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав и по
н.о.х.д. № 19394/2011 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав. Изпълнението на най-
тежкото наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от четири години.
Обаче между това наказание и наложеното по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC -
гр. Костинброд, което първоинстанционният съд е привел в изпълнение, също са
налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за групирането им. Т.е.
при постановяване на присъдата по н.о.х.д. № 4381/2012 г. по описа на СРС, НО, 15-ти
състав не е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията, извършени от
подсъдимия, и налагане на общо наказание за тях. При това положение единствената
процесуална възможност за настоящия съдебен състав е да потвърди
първоинстанционния съдебен акт и в частта, с която е приведено в изпълнение
единствено наказанието по н.о.х.д. № 256/2013 г. по описа на PC - гр. Костинброд,
което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим, тъй като отделно изтърпяване на наказанията по другите осъждания не би
могло да бъде постановено дори да имаше съответен протест.
Районният съд правилно е определил режима на изтърпяване на наказанието за
10
процесното престъпление – строг, тъй като за него са били налице основанията на 57,
ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС – процесното престъпление е умишлено, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание
да се изтърпи отделно, като сборът от двете наказания надвишава две години.
Правилно районният съд е решил и съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси за приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан
както по настоящото наказателно производство, така и по н.о.х.д. № 256/2013 г. по
описа на PC - гр. Костинброд.
С оглед изхода на наказателното производство законосъобразно районният съд
е приел за доказани по основание и предявените срещу подсъдимия граждански искове
с правно основание чл. 45 от ЗЗД. По делото несъмнено е установен фактическият
състав на извършеното от подсъдимия непозволено увреждане спрямо гражданските
ищци Т. К. и И. К. и причинените им имуществени вреди като пряка и непосредствена
последица от престъплението. Въззивният съд намира за правилно определеното от
СРС обезщетение в размер на 1100,00 (хиляда и сто) лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното й изплащане, за всеки от пострадалите.
Настоящият съдебен състав не намери основание за изменение на размера на
присъденото от първостепенния съд обезщетение.
Районният съд правилно е решил и съпътстващите осъждането въпроси,
свързани с присъждането на разноските върху подсъдимия. На основание чл. 189, ал. 3
от НПК същият следва заплати направените по делото разноски в размер на 88
(осемдесет и осем) лева и за двата граждански иска по сметка на СРС, представляваща
държавна такса в размер на четири процента върху уважената част на гражданските
искове. На основание чл. 190, ал. 2 от НПК подсъдимият следва да заплати и държавна
такса в размер на 15 (петнадесет) лева по сметка на СРС за издаване на три броя
изпълнителни листа.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
1447/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12