№ 542
гр. София , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000744 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр.2 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.
С решение № 260192 от 01.02.2021 г., постановено по т. дело № 1952/20 г. на
Софийски градски съд, ТО, VI- 19 състав, е отхвърлена жалбата на Технически университет
- Габрово, в качеството на съдружник на "Икар" ООД, ЕИК: *********, срещу отказ №
20200923122629/24.09.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията, постановен по
заявление образец А4 вх. № 20200923122629 за вписване на промени по партида на "Икар"
ООД, ЕИК: *********, а именно заличаване на съдружника Технически университет –
Габрово, ЕИК: *********, като неоснователна.
Недоволен от горното решение е останал заявителят в регистърното
производство Технически университет – Габрово, който го обжалва в срок с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че са произведени
предвидените в чл. 125, ал. 2 ТЗ правни последици, а именно прекратяване на участието му
като съдружник в „Икар“ ООД. Сочи, че в дружествения договор не е предвиден
приоритетен начин за връчване. В чл. 11.2 от договора е предвидено, че съдружник може да
прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие и че конкретизация за
неговото връчване – няма. Счита, че връчването на писмено предизвестие, направено най-
малко 3 месеца преди датата на прекратяването на участието му в дружеството, следва да се
счете за изпълнено, по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Моли съда да отмени атакуваното решение
и да укаже на Агенция по вписвания да извърши исканото вписване.
Ответникът по жалбата Агенция по вписванията изразява становище за
неоснователност на същата. Излага съображения, че липсата на надлежно връчване, макар и
уведомлението на съдружника да е изпратено на вписания адрес на управление на
дружеството, не е произвело предвидените в чл. 125, ал. 2 ТЗ правни последици, поради
1
което и съдружникът не е прекратил участието си в дружеството. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Технически университет - Габрово с
жалба от 13.10.2020 г. срещу отказ № 20200923122629/24.09.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенцията по вписванията, постановен по заявление с вх. №
20200923122629, с което е поискано заличаване на заявителя като съдружник в „Икар“ ООД
с ЕИК: *********, поради едностранно прекратяване на членството по реда на чл. 125, ал. 2
ТЗ.
За да постанови атакувания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело,
че заявителят не е легитимирано лице по чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ, което може да поиска вписване
в партидата на дружеството. От приложените към заявлението документи не се установява
предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане да е достигнало до дружеството,
заличаването на напуснал съдружник изисква вписване на промени и в други обстоятелства
/намаляване на капитала или увеличаване на дяловото участие на друг съдружник/, които
следва да настъпят в срока на предизвестието и да бъдат заявени за вписване, за което
следва да бъдат представени протокол от ОС с актуализиран дружествен договор, които не
са представени.
В обжалваното решение от 01.02.2021 г. СГС не е споделил доводите по
отношение на необходимостта от уреждане на последиците от напускането на съдружник и
по отношение на липсата на легитимацията на заявителя. В останалата част доводите на
ДЛР са споделени по отношение на недоказването на връчването на предизвестието по чл.
125, ал. 2 ТЗ.
Решението е правилно. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър
съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да
провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, част от които са, дали
заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички
документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното
за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените
документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези
на изискванията на закона /т. 5/. В конкретния случай е поискано заличаване вписването
като съдружник на заявителя поради едностранно прекратяване на членственото му
правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, обективирано в представеното писмено
предизвестие от съдружника Технически университет – Габрово, до адреса по регистрация
на дружеството „Икар“ ООД, изпратено с обратна разписка, чрез доставчика „Български
пощи“ ЕАД. На 05.06.2020 г. писмото е върнато от доставчика с посочена причина
„Получателят се е преместил на друг адрес“.
Правилно ДЛР и СГС са приели, че върнатото от доставчика на пощенската
услуга, писмо с посочената в известието причина, не е достатъчно основание за доказването
на осъществения факт на връчване на адресата. Настоящия състав счита, че поради липса в
дружествения договор на „Икар“ ООД, в раздел XI. „Прекратяване на участието в
дружеството“, т. 11.2., на възможността на фингирано връчване и липсата на предвидена в
закона възможност да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, каквито са
изразените доводи във въззивната жалба, не са изпълнени условията на чл. 125, ал. 2 ТЗ. В
случая не е налице надлежно връчване на предизвестието за прекратяване на участието на
съдружника в дружеството, поради което и предвидения в разпоредбата срок не е започнал
2
да тече, за да може да се смята, че след него съдружникът е прекратил участието си в
дружеството.
Нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е диспозитивна и страните могат да уговарят
различен срок и различен адресат на предизвестието, но в дружествения договор на „Икар“
ООД, както беше посочено по-горе, не е предвидено отклонение от разпоредбата на чл. 125
ТЗ. В ТЗ и дружествения договор не е указано по какъв начин и къде следва да се изпрати
предизвестието, но трябва да е достигнало до знанието на дружеството, за да са налице
основанията за вписване на заявеното обстоятелство.
Видно от доказателствата по делото, не може да се приеме, че изискването за
писмено предизвестие, е изпълнено. Писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранна промяна в персоналния
състав на търговското дружество. За да настъпи прекратяването на членственото
правоотношение е необходимо това писмено предизвестие да е достигнало реално до
дружеството, за да започне да тече тримесечния срок. Такива данни липсват. Прилагането на
чл. 50, ал. 2 от ГПК за връчване, чрез прилагането на всички съобщения по делото, е
допустим способ за връчване на съобщения и призовки. В конкретния случай обаче,
доколкото става дума за упражняване на субективното право на съдружник да прекрати
участието си, като подаде предизвестие за това, е необходимо това предизвестие да е
достигнало реално по някакъв начин до своите адресати, да им е станало известно, а не само
същото да се смята за връчено. Т.нар. "фингирано" връчване по смисъла на чл. 50, ал. 2 ГПК
е неприложимо по отношение на предизвестието за прекратяване на участието на
съдружник в дружеството. Такава възможност не е изрично уредена в Търговския закон,
поради което не може да се приеме, че е допустимо в хипотезата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на СГС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до останалите мотиви за отказа на длъжностното лице от АВ, те не
са въведени изрично като предмет в настоящото производство с подадената жалба. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебната практика е трайна и
непротиворечива и тя е в смисъл, че при наличието на писмено предизвестие, отправено при
условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ и изтичане на най-малко тримесечен срок или по-дългия
такъв, предвиден в дружествения договор, прекратяването на членственото правоотношение
настъпва автоматично, като не е необходимо да са предприети каквито и да било други
действия от страна на напускащия съдружник или на дружеството, за да се впише
прекратяването на участието му.
По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. Като е потвърдил
обжалвания отказ Софийски градски съд е постановил законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК жалбоподателят
следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260192 от 01.02.2021 г., постановено по т. дело №
1952/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-19 състав.
ОСЪЖДА Технически университет - Габрово, ЕИК: ********* да заплати на
3
Агенция по вписвания, с адрес: гр. София, кв. "Гео Милев", ул. "Елисавета Багряна" № 20
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4