Р Е Ш Е Н И Е
№ 576 29.10.2019 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА
- ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1383 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по
въззивна жалба на Н.Р.Н. *** против решение № 896/19.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 5705/2018 г. по описа на Старозагорски районен
съд /СтРС/ в частта му, в която съдът е уважил предявения от Й.Н.Г. *** против
въззивника иск по чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД до размера на сумата от
8 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени
вреди от извършено спрямо нея от Н.Н. непозволено увреждане.
Решението
на СтРС се обжалва като неправилно поради постановяването му при допуснато
съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Досежно
допуснатото съществено процесуално нарушение се излагат доводи за постановяване
на решението по нередовна искова молба.
Досежно
необосноваността на първоинстанционният акт се излагат доводи за неправилност
на направените от СтРС правни изводи, касаещи справедливия размер на дължимото
обезщетение и неотчитането на установени други обективни обстоятелства, които
евентуално са повлияли на психологичното състояние на Й.Н.Г..
Претендира се отмяна на обжалваното
решение и връщане на делото на СтРС за ново разглеждане с указания за оставяне
на исковата молба без движение, а евентуално - постановяването на ново решение,
с което да бъде определен справедлив размер на дължимото обезщетение, а на
въззивника да бъдат присъдени сторените от него разноски.
В законоустановения срок въззиваемата Й.Н.Г. *** не е представила отговор на жалбата.
В откритото съдебно заседание въззивникът
– редовно призован, се явява лично и се представлява от пълномощник – адвокат,
чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното
решение и постановяването на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен
частично и му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата – редовно призована, не се
явява лично в съдебното заседание; представлява се от пълномощник-адвокат, чрез
когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждането на разноски.
След запознаване със становищата на
страните и въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за
съдържание и приложения и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице с правен
интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на обжалваното
решение, съдът намира същото за валидно и допустимо, а по същество за правилно,
по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Й.Н.Г. *** против Н.Р.Н. ***
от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД за присъждане на сумата от 10 000,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от непозволено
увреждане – извършена в периода от 12.09.2016 г. до 26.09.2016 г. в условията
на продължавано престъпление с четири деяния закана с убийство, което е могло
да възбуди у посткрадалата основателен страх, за което е бил признат за виновен
за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В исковата си молба ищцата е
заявила твърдения, че в периода от от 12.09.2016 г. до
26.09.2016 г., с четири деяния ответникът е осъществил спрямо нея закана с
убийство, които са възбудили у нея основателен страх.
Заканата за убийство е била
съпроводена с постоянно преследване на пострадалата от страна на Н. и
осъществяване на психически тормоз на работното място, на обществени места и в
интернет пространството.
За посоченото деяние с определение №
275/28.06.2018 г. по н.о.х.д.№ 1738/2018 г. по описа на СтРС за одобряване на
споразумение Н.Р.Н. е бил признат за виновен в извършването на престъпление.
Ищцата е
заявила, че с извършените в един немалък период от време отделни деяния
ответникът й е причинил огромни болки, страдания и психологически стрес, като в
резултат на непрекъснатия тормоз от негова страна и стресът е отключила
психично заболяване – разстройство на адаптацията.
С отговора си на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е възразил,
че исковата молба е нередовна, т.к. е необходимо да се конкретизира в какъв период
ищцата е изпитвала болки и страдания, какви са те, наложило ли се е
лечение и в какво се изразява то, преодоляла
ли е заболяването и какъв период от време е бил необходим за това.
Оспорил е иска и по
размер, като е изложил съображения, че още към края на 2016 г. Й.Н.Г. е преодоляла последиците
от психичното заболяване, т.к. се е установила да живее в чужбина, където е
започнала работа и е заживяла с мъж, с който през пролетта на 2017 година е
сключила брак.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил частично иска до размера на 8 000,00 лв.,
като е приел че именно този размер на обезщетението, съответстващ на почти 20
МРЗ за страната към м.септември 2016 година, се явява справедливият размер на
паричната компенсация за причинените от непозволеното увреждане неимуществени
вреди.
Въззивният съд
намира, че въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства фактическата обстановка правилно е била установена от
Старозагорския районен съд, а въз основа на установените факти са били
направени правилни правни изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Безспорно установено от събраните
доказателства по делото е, че с влязъл в сила съдебен акт Н.Р.Н. е бил признат за виновен
за извършването на престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК
за това, че за времето от 12.09.2016 г. до 26.09.2016 г. в гр.Стара Загора в
условията на продължавано престъпление с четири отделни деяния се е заканил с
убийство на Й.Н.Г. и това закнаване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му.
От неоспореното от страните и
прието от СтРС заключение на съдебно-психологичната експертиза, което
въззивният съд също кредитира, е установено, че отправените закани за убийство,
постоянно преследване и публикации и смс-и от Н.Р.Н. спрямо Й.Н.Г. са довели до
значими когнитивни, емоционални и поведенчески промени, както и до значим
субективен дистрес у нея. Възбудили са преживяване на основателен страх, който
значително е затруднил възможността й за справяне с базисните социални роли и
обичайните ежедневни ангажименти, като е налице избягващо, ограничително и
себесъхранително поведение. В следствие на преживения психически тормоз, при Й.Н.Г.
е настъпило разстройство в адаптацията, с изразена тревожно-депресивна,
сомато-вегетативна и посттравматична стресова симптоматика, съчетана с
поведенчески промени и адаптационни нарушения. За периода от време, когато
ескалират проблемите –лятото – есента на 2016 година, е налице проведено
лечение от Й.Н.Г. лечение с назначени от
личния лекар медикаменти, използвани за лечение на тревожност и смесени
тревожно-депресивни състояния, като не е било проведено допълнително
специализирано психиатрично и /или психологично лечение/терапия. Симпомите на
заболяването в значителна степен са се редуцирали след напускането на страната
от страна на Г., като са налице данни за добра адаптация в новата
социо-културна среда. Маркира се дискретна персистираща посттравматична
симтоматика и са налице данни за невротични декомпенсации с
тревожно-сомато-вегетативен облик, страхови изживявания и
ограничително/избягващо поведение, провокирани от ситуации и обстоятелства,
свързани с травматичните изживявания. Към момента на освидетелстването на Й.Н.Г.
у нея е било налице ситуативно обусловена /преходна/ невротична декомпенсация с
тревожно-вегегативна симптоматика, страхови изживявания и
избягващо/ограничително поведение.
От събраните от първоинстанционния
съд гласни доказателства също се установява, че в резултат на осъществения от
страна на въззивника психически тормоз, изразяващ се в непрекъснато преследване
и закани за убийство, въззиваемата Г. е изпитала значителен стрес и страх,
променила е нормалното си ежедневие, затворила се е в себе си и е ограничила
социалните си контакти с близките и приятелите си, страхувала се е да излиза
сама, често е треперела и е плачела без причина.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда, респ. одобрено споразумение, на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В настоящият случай по силата на одобрено от
наказателния съд споразумение въззивникът Н. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление, което по своята същност съставлява и непозволено
увреждане, поради което са налице основанията той да носи отговорност за
репариране на причинените от деянието му вреди.
Въз основа на така установените
факти правилно и законосъобразно първоинстанционинят съд е приел, че с четирите
деяния, осъществяващи състава на продължаваното престъпление, извършени в
немалък период от време, Н.Н. е причинил на Й.Г. болки и страдания и
психологически стрес, като именно този стрес от постоянното преследване до дома
й, на улицата и на работното й място, непрекъснатите заплахи с убийство и други
форми на преследване са породили у нея панически страх, обременили са
съзнанието й и са дали негативно отражение на по-нататъшния й начин на живот.
Неоснователно е първото оплакване
във въззивната жалба, касаещо редовността на исковата молба, тъй като сочената
от въззивника нередовност не е налице.
Исковата претенция е за
обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, осъществяващо
състава на продължавано престъпление, поради което и претенцията се отнася до
причинените именно от това увреждане неимуществени вреди, а отключването на
психичното заболяване е само една от проявните форми на тези вреди.
Ето защо не е необходимо с исковата си молба ищцата да
конкретизира в какъв период е изпитвала болки и страдания, какви са те,
наложило ли се е лечение и в какво се
изразява то, преодоляла ли е заболяването и какъв период от време е бил
необходим за това.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, касаещо справедливия размер на дължимото за вредите обезщетение.
Съблюдавайки принципа на справедливостта, залегнал като законово
правило при определяне на обезщетението за причинени неимуществени вреди, и
като взе предвид интензивността и продължителността на изпитаните от Й.Г. болки
и страдания, стрес, страх и психически дискомфорт, отрицателното въздействие
върху обичайния й начин на живот и цялостния й психологически статус, довело до
отключването на психично заболяване – разстройство в адаптацията, с
продължаващи и до момента проявни форми на ситуативно
обусловена/преходна/невротична декомпенсация с тревожно-вегегативна
симптоматика, страхови изживявания и избягващо/ограничително поведение, то
въззивният съд намира, че сумата от 8 000,00 лв. представлява справедливо
обезщетяване на неимуществените вреди.
Това обезщетение се дължи за
всички вреди от деяниято, а не единствено във връзка с отключеното от
въззиваемата психично заболяване.
Отделно от това е процесуално неодпустимо поради нарушаване на
принципа на процесуалните преклузии едва в настоящото производство въззивникът
да обосновава оплакванията си, касаещи справедливия размер на обезщетението, на
незаявени пред пъровинстанционния съд
възражения, извлечени от събраните по делото гласни доказателства,
отнасящи се до наличието на други обстоятелства, които са могли да дадат
отражение върху психическото състояние на въззиваемата.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира жалбата на Н.Р.Н. *** против решение
№ 896/19.06.2019 г., постановено по гр.д.№
5705/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд в осъдителната му част за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемата
има право на разноски, като такива следва да й се присъдят за сумата от 800,00
лв. /осемстотин лева/, съобразно представения договор за правна помощ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во от ГПК и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 896/19.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 5705/2018 г. по описа
на Старозагорски районен съд в частта му, в която съдът е уважил предявения от Й.Н.Г.,
ЕГН - ********** *** против Н.Р.Н., ЕГН – ********** *** от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД до размера на сумата от 8 000,00 лв. / осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от извършено
спрямо нея от Н.Р.Н. непозволено увреждане - извършена в периода от 12.09.2016
г. до 26.09.2016 г. в условията на продължавано престъпление с четири отделни деяния
закана с убийство, която би могла да възбуди у пострадалата основателен страх,
за което е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 800,00 лв. –
разноски по делото.
В останалата му част като необжалвано решение № 896/19.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 5705/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Р.Н., ЕГН – **********, с адрес: *** да
заплати на Й.Н.Г., ЕГН - **********, с адрес: ***
сумата от 800,00 лв. / осемстотин
лева/ - съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.