РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. гр. Хасково, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640102538 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от А. И. К. срещу „ВИВУС БГ" ЕООД, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 940,80 лева /след допуснато изменение на на осн.чл.214 ГПК на размера на иска с
определение от 14.04.2025г./ - недължимо платена сума по недействителен Договор за
кредит № ********** от 06.10.2023г. и анекси към него - Анекс за удължаване на срока от
02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г., сключени между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на сумата. При условията на евентуалност се иска осъждането на ответника да
заплати сумата от 893,63 лева, недължимо платена такса „бързо разглеждане“ по Договор за
кредит № ********** от 06.10.2023г. и анекси към него /Анекс за удължаване на срока от
02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г./, сключен между страните, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство съдебни
разноски.
В исковата молба е изложено, че ищцата е страна по Договор за кредит № **********
от 06.10.2023г., сключен с „Вивус.БГ" ЕООД (Договора за кредит), съгласно който ищцата
получила заемна сума в размер на 1400,00 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент-
40.97%, дата на връщане на сумата по кредита – 05.11.2023г.
Съгласно Договора за кредит ищцата следвало да заплати допълнителна „такса за
бързо разглеждане“ в размер на 288,83 лева.
1
На 02.11.2023 г. между ищцата и ответното дружество бил сключен АНЕКС за
удължаване на срок от зата 02.11.2023г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** /
06.10.2023, чрез който Анекс, се удължава срока на договора с 30 дни, за което ищцата
заплатила „такса за удължаване“ в размер на 268,80 лева.
На 01.12.2023г. между ищцата и ответното дружество бил сключен АНЕКС за
удължаване на срок от дата 01.12.2023 г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** /
06.10.2023, чрез който Анекс, се удължава срока на договора с 30 дни, за което ищцата
заплатила „такса за удължаване“ в размер на 336,00 лева.
Ищцата заплатила по така сключения договор и анекси към него главницата -1400
лева, както и лихви, таксата за бързо разглеждане и такси за удължаване.
Навежда доводи за това, че Договор за кредит № ********** / 06.10.2023 е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.22 от ЗПК.
Сочи, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания
по чл.22 от ЗГТК, във връзка с чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора за кредит не са
посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично
посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив.
Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищцата и съставлявало основание
за недействителност на Договора за кредит.
Наред с това, разпоредбата на чл.11 ал. 1 т. 10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в прнтожение № I начин. Годишният процент на разходите следва
да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва, и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния Договор за потребителски кредит
била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на допълнителни такси, не ставало
ясно, дали същото е включено в ГПР и изобщо нямало никаква информация какво точно е
включено в процента на ГПР - дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е
2
следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези
обстоятелства липсвала.Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
оставали неизвестни в процесния договор, при което се създавали предпоставки кредиторът
да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
допълнителни такси. От изложеното не можело да се направи еднозначен извод, че
разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не
било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяванс на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски
кредит поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Наред с това,
посочената годишна лихва в договор за кредит, не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл.11, ал. 1,т. 10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения паричен заем представлява ГПР. но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота,
въведено в чл. 11 ,ал. 1,т. 10 от ЗПК.
На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно § 1, Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С
оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по допълнителните такси следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е
3
пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща
от потребителя. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването
ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.
Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т. I от Закона за защита на потребителите.
Използването па заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.
В случая следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е
приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и
тези по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това счита, че
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** / 06.10.2023 следва да се прогласи за недействителен
Отделно от това, сочи, че „такса разглеждане" и „ такса удължаване'' също се явяват
нищожни. На първо място, сочи, че така уговорените допълнителни такси са нищожни на
основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът
не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по
процесния договор и анексите към него, по своето естество, представляват такси и услуги,
свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса
разглеждане", представлява услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на
парични средства. Т.е двете услуги по своята но своята същност представляват дейност по
усвояване и управление на кредита и са в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК. Наред с това в
правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави"
по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на
4
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
подзащитнага ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът
на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието „добри нрави“
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност. В настоящият случай,
такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се
предоставя по така уговорените допълнителни такси съставляват допълнителна сума, която е
в един значителен размер oт общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се
нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността
е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. На следващо място, счита, че така
уговорените допълнителни такси са нищожни на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Така
уговорените такси са във вреда на потребителя и не отговаря т на изискванията за
добросъвестност и справедливост и водят до неравновесие в правата на страните (чл.143
ЗЗП). Посочените клаузи освен това били неразбираеми и не позволявали на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т. 19 ЗЗП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, гьй като същите били необосновано високи.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикаляла нормата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК. С процесиите клаузи предвиждащи заплащането на такси и в полза на
кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер над два пъти
размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите, предвиждащи заплащането на такси
са неравноправни по смисъла на чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Основната цел на така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още 100% от предоставената главница. На следващо място, счита, че
така уговорените допълнителни такси са нищожни и поради това, че се стига до нарушаване
на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал. 1
пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което ответникът
„ВИВУС.БГ“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 940,80 лева, недължимо
платена без основание по недействителен Договор за кредит № ********** от 06.10.2023г. и
анекси към него - Анекс за удължаване на срока от 02.11.2023г. и Анекс за удължаване на
срока от 01.12.2023г. /след допуснатото изменение на основание чл. 214 ГПК с определение
5
от 14.04.2025г./, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
20.09.2024г. до окончателното плащане на сумата, а в условията на евентуалност ответникът
„ВИВУС.БГ“ ЕООД да бъде осъден да заплати сумата от 893,63 лева, представляваща
недължимо платена без основание „такса за бързо разглеждане“ и „такса удължаване“ по
Договор за кредит № ********** от 06.10.2023 и анекси към него /Анекс за удължаване на
срока от 02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г./
Претендира се присъждане на разноски по делото и на адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗАдв.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова
молба от ответника.
Не оспорва, че между „ВИВУС.БГ" ЕООД, като Кредитодател и ищцата, като
Кредитополучател са сключени Договор за кредит № ********** от 06.10.2023г. и анекси
към него - Анекс за удължаване на срока от 02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от
01.12.2023г.
По-конкретно, сочи че на 06.10.2023 г. между „ВИВУС.БГ" ЕООД, като Кредитодател
и ищцата, като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № **********/06.10.2023г.
(Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. Не се спори, че с подписването на
процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на
1400 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 30 дни с
падежна дата 05.11.2023 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в
размер на 47,17 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в
размер на 288,83 лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е
трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 1736 лева.
Сочи, че още на етап - посочени от кредитоискателя конкретни параметри по
Договора, преди неговото сключване, се предоставя Стандартен европейски формуляр
(СЕФ), който съдържа всичката относима по договора информация - размер на заявена за
отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна
услуга за Бързо разглеждане, общ размер на задължението и падежна дата и др. Това се
случва в момента, в който Кредитоискателят е влязъл в сайта www.vivus.bg и е избрал
сумата и срока, за които кандидатства. На този етап ищцата е била задължена внимателно да
се запознае със съдържанието на Стандартния европейски формуляр, като е имала
възможността да откаже ползване на допълнителни услуги, да пожелае да измени срока на
Договора или да откаже заявката за кредит. Същият е бил изпратен и в електронен вариант,
на посочения от ищцата електронен адрес за кореспонденция. В общия случай и когато
Кредитоискателят не желае използването на допълнителна услуга по приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит, Кредиторът извършва проверка на
кредитоспособността на кандидата и предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни
от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена заявката за кредит,
6
дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число
съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и
други. В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира проверка на
искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на
кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажира допълнителен
финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславял начисляване на процесната такса.
Съгласно допустимата възможност в Общите условия към Договора ищцата се е
възползвала от правото си и е заявила получаването на допълнителна незадължителна
услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена
горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо разглеждане не е задължително
условие за получаване на заявената сума и не повишава шансовете на Кредитополучателя да
получи Кредит. Същата е дължима във връзка с краткият срок, в който е направена кредитна
оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки,
които стандартно отнемат 7 дни. Ищцата била преминала успешно през проверката за
кредитоспособност и заявката за получаване на кредит била одобрена, в резултат на което
между страните е сключен Договор за кредит № ********** / 06.10.2023 г. Препис от
договора също е бил изпратен на електронния адрес на ищцата, като по този начин
кредиторът е изпълнил всички законовоустановени правила за валидно възникване на
договорното правоотношение, а твърденията в исковата молба за нарушения не комуникират
с обективната действителност. Срокът на Договора за кредит започвал да тече от датата на
превеждане на сумата по Кредита по сметка на Кредитополучателя. Заявената и отпусната
сума по Договора била преведена от „ВИВУС.БГ" ЕООД на ищцата на 06.10.2023 г. по
банкова сметка. С настъпване на падежа ищцата е следвало да погаси задължението,
възникнало по силата на Договора, в противен случай изпада в забава. В случай че не може
да погаси задължението в уговорения срок и с цел да избегне изпадане в забава и влошаване
на кредитната си история, ищцата два пъти се е възползвала от възможността, уредена в т.
13 от Общите условия да поиска удължаване на срока на кредита. Удължаването на срока е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя единствено по желание на
потребителя и е обвързана със съответната проверка от страна на кредитора, респективно и
с заплащане на съответната такса за предоставяне на услугата. В случай на одобрение от
страна на кредитора и след като потребителя заплати дължимата такса, между страните се
сключва Анекс за удължаване на срока, по силата на който в сила влиза нова падежна дата
по задължението. Всички останали параметри по договора, включително общо дължимата
сума, остават непроменени.
Не се спори и че по силата на Анекс за удължаване на срок от дата 02.11.2023г.,
сключен между страните, същите са уговорили нова падежна дата - 05.12.2023 г. За
сключване на допълнителното споразумение ищцата е заплатила такса в размер на 268,80
лева. Не се спори, че падежната дата е била изменена още веднъж, чрез Анекс за удължаване
на срока от дата 01.12.2023 г., сключен между страните, срещу заплащане на дължимата
такса в размер на 336 лева, като новата падежна дата е била 04.01.2024 г.
7
Сочи, че задължението по Договор за кредит № ********** / 06.10.2023 г. е погасено
изцяло на 06.12.2023 г., чрез еднократно плащане в размер на 1736 лева. С постъпване на
сумата и нейното осчетоводяване, ищцата е погасила задължението си изцяло, както следва:
главница в размер на 1400 лева, договорна лихва в размер на 47,17 лева и такса за
допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 288,83 лева /за което
прилага справка – разпечатка за погасено задължение за заплатена сума в размер на 1736 лв.
на 06.12.2023г./. Последствие, с допълнителна молба, представя справка – разпечатка и за
следните заплатени суми във врзъка със акенкси към договора – заплатена сума в размер
на 268,80 лв. на 06.12.2023г. и заплатена сума в размер на 336,00 лв. на 01.12.2023г.
Оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на Договор за
кредит № **********/06.10.2023 г. и Анекси за удължаване на срока като неоснователна и
недоказаниа. Сочи, че в исковата си молба ищцата се позовава на редица специални
основания, предвидени в Закона за потребителския кредит, включително и недействителност
на договорни клаузи на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По същество,
намира твърденията за неоснователни и недоказани. Видно било от условията на
задължението, посочени в Договора за кредит, че елементите на дълга са ясно, точно и
константно дефинирани, а процесният Договор не съдържал възможности за промяна на
ГПР. Посочването от кредитора, при сключване на Договора, на непроменливите параметри
на лихвения процент и годишния процент на разходите по прозрачен и недвусмислен начин,
ведно с фиксирането им в Специалните условия на Договора, е именно действие по
избягване на всякакви съмнение на потребителя, че би възникнало каквото и да е изменение
или увеличение на първоначално уговорения лихвен процент. Видно било от представения
Договор за потребителски кредит, че е посочен фиксиран лихвен процент. В Общите
условия е пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне на кредита
- на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки месец, като
лихвата за предоставяне на кредита е дължима на датата на погасяване, посочена в
Специалните условия по Договора. От така предоставената информация ставало ясно, че
годишната лихва е фиксирана и определена на база 365 дни в годината. Тази информация е
напълно достатъчна и всеки потребител би могъл лесно и еднозначно да определи и
лихвения процент на ден, като раздели годишния лихвен процент. Основното изискване по
чл. 11, т. 9 от ЗПК е в договора да е посочен приложимият в отношенията между страните
лихвен процент по кредита - договорната лихва. В процесния случай, както било видно от
текста на Специалните условия по процесния договор, така и в предоставената
преддоговорна информация, недвусмислено и изрично е посочена лихвата във фиксиран
размер. Тя не включвала различни компоненти, в това число каквито и да е пазарни индекси
и/или индикатори. Явно било че така уговореният размер на договорна лихва не подлежи на
промяна и не зависи от никакви движения на референтни индекси. Доколкото е уговорен
фиксиран лихвен процент на годишна основа, не е необходимо посочването на методика за
изчисляване на референтен лихвен процент. Договорът отговарял на всички
законоустановени условия, включително и правилото на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК, доколкото
нормата изисква ГПР изобщо да не е посочен, какъвто видно е недвусмислено обявен в
8
процесният Договор. Единствен обективен и задължителен показател за максималния
размер на ГПР, е действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на посоченото
императивно изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50% от главницата
по кредита (вр. с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне на законната
лихва за просрочени парични задължения). В процесния случай, при съблюдаване принципа
за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит №
********** с ГПР, което не е надвишавало пет пъти размера на законната лихва за забава. В
обхвата на така уговореното ограничение законът не предвижда ограничение на отделните
компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такива. От
формуляр, съдържащ договорна информация, както и от общите условия към договора за
потребителски кредит и по-конкретно от т.4.1 на същите, било видно, че
искането/заявлението за отпускане на кредит се разглежда в рамките на седем календарни
дни от датата на получаването им, като в посочения срок кредиторът се задължава да
предостави отговор на заявителя. В т.4.1. от ОУ е предвидено още, че заявителят разполага с
възможността да заяви допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, при която
заявлението за отпускане на кредит се разглежда и заявителят получава отговор от
кредитора в рамките на до 15 минути от подаване на заявлението. По- нататък в т.4.4 от ОУ,
изрично е посочено как се формира таксата за бързо разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит, като в т.4.5. е изрично посочено, че заявяването на същата услуга няма
отношение към преценката по отпускане на кредита /оценката на кредитоспособността на
заявителя/, като използването на същата не е задължително условие за отпускане на кредит.
Конкретният размер на таксата е изрично посочена като дължима, както и на какво правно
основание се дължи както в самия договор за кредит, както и във формуляра, съдържащ
преддоговорна информация. С оглед на гореизложеното, в настоящата хипотеза
неприложимо се явява ло изискването на §1, т.1 от ЗПК - към общия разход по кредита за
потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита. Това е така, тъй като заявяването на допълнителна услуга, каквато се явява и
процесната, не представлява условие за сключването на договора и отпускането на заявената
сума от кредитора, а е предвидена допълнителна възможност в полза на кредитополучателя,
за относително кратко по своята продължителност време, да получи отговор на заявлението
си от кредитора. В допълнение, ОУ - неразделна част от процесния договор за
потребителски кредит, предвиждат и начина, по който се формира размера на тази такса,
като в конкретната хипотеза е посочен и конкретния й размер. Сключеният между страните
договор за кредит притежава белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, поради което действителността на договора и/или на неговите клаузи следва да
се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност
на договорите съгласно ЗЗД. Сочи, че съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22 разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит,
9
попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане е
задължително условие за получаване на кредит. В допълнение, същото решение ясно сочело
и следното: клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на ползвателя на тези услуги - потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на
заетата сума, по принцип не спадат към основния предмет на този договор и следователно
подлежат единствено на преценка за неравноправност. Основните престации по Договора за
кредит се състоят в това, че кредитодателят се задължава да предостави на разположение на
кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна се задължава да
възстанови същата, ведно с лихва, съгласно срока на Договора, като задължението за
заплащане на възнаграждение за услугите по проучването, одобряването и разглеждането на
искане за заем или за други подобни услуги, присъщи на дейността на кредитодателя по
отпускането на заема, не може да се счита за попадащо в обхвата на основните престации по
договор за кредит. Подчертава, че в случая клаузата от договора, включваща такса за Бързо
разглеждане, освен че не попадала в обхвата на основната престация, не представлявала и
условие за отпускане на кредита, а е опция пред ищцата- кредитополучател да избере между
две възможности - да предпочете проверката зз кредитоспособност да бъде извършена в
относително кратък срок от до 15 минути или да получи отговор в общо уговорения 7-
дневен срок за проверка, с които опции същата е била запозната и е приела именно варианта
да заплати такса за Бързо разглеждане. Видът, размерът_и действието на процесната такса е
ясно и точно определено както в договора, така и в преддоговорната информация и била
разбираема за ищцата. Фактът, че в общите разходи по потребителски кредит са включени
различни видове разходи, не е определящ, за да се установи, че тези разходи спадат към
основните престации по съответния договор за кредит. Ето защо атакуваната клауза по
договора за кредит кореспондира с разпоредбата на чл.10а ЗПК и не е неравноправна по
смисъла на 143 ЗЗП, доколкото тя не е била условие за отпускане на кредита, а единствено
опция - възможност пред ищцата. Оттук следвал и извода, че в случая не било налице
накърняване на добрите нрави, напротив налице е свободно договаряне между страните по
делото. Размерът на таксата с оглед размера на кредита също не обосновавал извод, че
таксата е необосновано висока.
Предвид изложеното, счита, че процесният договор не се явява нищожен на нито едно
от посочените в исковата молба основания, с оглед на което счита, че исковата претенция с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, следва да бъде отхвърлена като неоснователна,
доколкото, е налице годно правно основание, на което ответникът е получил процесната
сума.
В този смисъл моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
исковата претенция като неоснователна и недоказани. Претендира направените съдебни и
деловодни разноски по делото, включително и разноските за юрисконсултско
възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
10
искането за присъждане на ДДС към него. Намира, че е налице злоупотреба с права като
сочи, че в рамките на около два месеца са заведени още седем граждански дела от ищцата,
чрез адв. Д.М. с идентична обстоятелствена част, от които шест са със същото правно
основание – чл.55, ал.1 ЗЗД, а само по едно от делата се касае за установителен иск за
нищожност, но наведените в него съображения не се различават от тези по останалите дела
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е възникнала облигационна връзка по силата на сключения между тях
Договор за кредит № **********/26.08.2023г. по силата, на което ищеца е получил заемна
сума - 1400 лева, както и че към същия са сключени Анекс за удължаване на срока от
02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г.
Представени са договора за кредит, стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за
предоставяне на информация за потребителски кредити и Общи условия на процесния
договор за кредит, както и анексите.
От представения договор за кредит и анекси се установяват параметрите на
облигационното отношение.
Съгласно Договор за кредит № № ********** от 06.10.2023г., сключен с "ВИВУС.БГ"
ЕООД е уговорена заемна сума в размер на 1400 лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен
процент - 40.97%, „такса за бързо разглеждане“ в размер на 288,83 лева, общо сума за
плащане – 1736 лева, със срок до 05.11.2023г. С АНЕКС за удължаване на срока от дата
02.11.2023г. към Договор за кредит № № ********** от 06.10.2023г. е уговорен срок за
плащане – 05.12.2023г., както и такса за удължаване -268,80 лева., а с АНЕКС за
удължаване на срока от дата 01.12.2023г . е уговорне срок за плащане – 04.01.2024г., както
и такса за удължаване – 336,00 лева. ГПР и ГЛП по анексите са сщите като тези по
договора - при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент - 40.97%.
В Общите условия, приложими към договора за кредит, е предвидено, че такса за
бързо разглеждане е такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по
искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен
носител в офис на партньор. Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при
подаване на искането за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при
срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на кредитора .Съгласно представените
общи условия такси по кредита са такси за предоставяне на допълнителни незадължителни
услуги, които са заявени от кредитополучателя като такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване.
В чл. 4 от ОУ е посочено, че кредиторът се задължава да даде отговор на
кредитополучателя дали искането за отпускане на кредит е одобрено в срок от 7 календарни
дни, считано от датата на получаването му, като изпрати кратко текстово съобщение, имейл
11
и/или се свърже по телефон.
В чл. 4.1 е регламентирана таксата за бързо разглеждане като съгласно чл. 4.2
кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо
разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на
кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15
минути от изпращането му. Когато искането за отпускане на кредит постъпи извънработното
време на кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в
обработката извън посочените 15 минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно
разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 часа от началото на първия
следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на кредитополучателя /например при
изключен мобилен телефон/. Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия
възможен момент.
Съгласно чл. 4. 4 за заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане,
която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума
за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на договора
за кредит и е включена в Тарифа на кредитора, налична на началната страница.
Съгласно чл. 4. 5 допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е
задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не увеличава
възможностите на кредитополучателя да получи кредит.
Установява се от представените от ответника справки – разпечатки за извършени
плащания, че ищецът е погасил изцяло задължението си за главница по процесния договор и
анекси, като е заплатил следните суми – сумата 1736 лева на 06.12.2023г., сумата 268,80
лева – на 02.11.2023г. и сумата 336,00 лева на 01.12.2023г., т.е. заплатените суми по
договора и анексите са в размер общо на 2340,80 лв.
По искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не
беше оспорено от страните и съдът кредитера като обективно, пълно и компетентно
изготвено. От същото се установява, че на 02.11.2023г. по банков път е погасена от ищцата
сумата от 268,80лв.основанието е плащане по кредит с № ********** – удължаване. На
01.12.2023г. по банков път е постьпила сумата от 336,80лв.основанието е плащане по кредит
с № ********** – удължаване..На 06.12.2023г. по банков път е постьпила сумата от
1736,00лв.основанието е плащане по кредит с № **********. Общо постъпилите суми са:
2340,80лв., с които са погасени главница - 1400,00 лв., договорна лихва - 47,17лв., Такса
бързо разглеждане 288,83лв., такса за удължаване по Анекс от 02.11.2023г. -268,80лв., Такса
за удължаване Анекс от 01.12.2023г. - 336,00 лева. Вещото лице изчислява размер на ГПР в
хипотезатв на включени такси за бързо разглеждане и удължаване на срока на договора до
04.01.2024г - 986.11%.
12
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните
доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД е основателен, като съображенията за това са следните:
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во
от ЗЗД е основателен, като съображенията за това са следните: Безспорно, сключеният
между страните договор за кредит е потребителски такъв и намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция,
дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1
ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за допълнителни услуги/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разпоредбата на чл. 143
ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава
изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално,
като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи
условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от
Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
13
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази
връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен процесният
договор за потребителски кредит и как са уговорени клаузите на този договор. Предвид
обсъдените в тази насока правни постановки и събрания доказателствен материал се
установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително
определени от едната страна - кредитор клаузи на договора/. Константна е практиката на
Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно
за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски
кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието
на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в
този смисъл се явяват нищожни - чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. В глава четвърта на ЗПК е
уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл клаузата от процесния договор за кредит,
предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за кредит се намира в
пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Това е така,
защото в чл. 4.4. от Общите условия е предвидено, че за заявката за тази допълнителна
услуга за бързо разглеждане на искането за кредит кредитополучателят дължи такса за бързо
разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит,
тоест потребителят не разполага предварително с информация досежно точния размер на
таксата, която ще дължи в случай, че желае искането му за кредит да бъде разгледано по-
бързо, а получава тази информация едва при сключването на договора за кредит, след като
вече е заявил тази допълнителна услуга.
Несъмнено таксата за бързо разглеждане представлява разход по кредита по смисъла
на § 1, т.1 от ДР на ЗПК и съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи
в размера на ГПР. Доколкото ответникът изрично заявява, а и от представените писмени
доказателства се установи, че процесната такса за бързо разглеждане не е включена при
изчислението на ГПР, то следва, че същият не отразява действителните разходи по кредите.
Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими
по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за
кредит ГПР. В случая посоченият в договора размер на ГПР е неточен и заблуждава
потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Следва да
се отбележи, че сумата на кредита е общо в размер на 1400 лева, а дължимата такса за
допълнителни услугу по договора и анексите възлиза на общо 940,80 лева, което води до
14
съществено увеличение на тежестта на задължението на потребителя.
Наред с това, в случая услугата „бързо разглеждане" безспорно касае действия,
свързани с отпускането на кредита и начисляването на такса за нея попада в забраната на
чл.10а, ал.2 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане е уговорена и във фиксиран размер.
Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от кредитора. От
съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна услуга е
остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й и какви конкретни
действия от страна на кредитора се включват в тази услуга. Съгласно Решение на СЕС от
21.03.2024г. по дело С714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48/Е0 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИ0 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и
възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите" по
смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед изложеното, съдът намира, че процесната клауза,
която предвижда заплащането на коментираната такса за бързо разглеждане се явява
нищожна.
На следващо място съдът счита, че въпросната суми за такса за бързо разглеждане
несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на
кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В случая следва да се има предвид също така, че с включването на
горепосочената такса за експресно разглеждане, предвидена в Договора за кредит към ГПР
от 40,97%, действителния такъв би нараснал многократно.В този смисъл, обстоятелствата
относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на
договора, за да може потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заетата сума. С оглед това, съдът намира, че при
15
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на "такса за
бързо разглеждане на заявка за кредит", което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите
и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора /чл. 22 ЗПК/. Независимо от формалното посочване в договора за кредит, че
бързото разглеждане представлява допълнителна незадължителна услуга, от съдържанието
на уговорките е видно, че се касае за такса във връзка с действия по усвояването на кредита.
Съгласно чл.10а, ал.2 ЗПК обаче кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Следователно
клаузите, предвиждащи заплащане на такса за бързо разглеждане, влизат в пряко
противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Таксата за бързо разглеждане, дължима
отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, е част от общия
разход по кредита и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР като индикатор за
общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал.1 и 2 ЗПК/. Този извод
следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В случая по делото е безспорно, че ГПР не включва таксите за допълнителни
незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, като каквато
кредиторът се е опитал да очертае таксата за бързо разглеждане в изготвените общи условия.
Следователно посоченият в договора ГПР не включва всички действителни разходи. Поради
това съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор с императивната
разпоредба на чл.11, ал.1 т.10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да
се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето /чл.22 ЗПК/.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между страните Договор за кредит е
изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
16
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Действително, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези - нищожната клауза на процесния договор за кредит относно определянето на ГПР
да бъде заместена по право от повелителни норми на закона, или че договора за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР,
тъй като той е въведен като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това, в
настоящия случай не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочената по-горе клауза от договора обуславя недействителността на целия договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Ищецът предявява иск с правно основание чл. 55 , ал.1, пр.1 от ЗЗД, с който иска
ответника да бъде осъден да му върне платената без основание сума по договора и
свързаните с него Анекси в размер общо на 940,80 лева. Първото предложение на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт. В хода по делото ответникът представи и съдът
прие като доказателство справка за отпуснати суми и постъпили плащания за погасяване на
задължението по процесния договор за кредит, както и заключението на назначената
съдебно-счетовона експертиза, от която се установява, че ищцата е платила в полза на
кредитора и Анекси към него сумата от общо 2340,80 лева, с която е било погасено
вземането за главница в размер от общо 1400 лева, договорна лихва - 47,17лв., такса бързо
разглеждане 288,83лв., такса за удължаване по Анекс от 02.11.2023г. -268,80лв., такса за
удължаване Анекс от 01.12.2023г. - 336,00 лева.
Предвид това, съдът, на основание чл. 175 от ГПК, приема за доказано извършеното
плащане от ищеца на горепосочената сума и погасяване на цялото му задължение по
процесния договор за кредит. Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 23 от
ЗПК, по процесния договор за потребителски кредит, ищецът дължи на кредитора
единствено чистата стойност на получената в заем сума, а именно 1400 лева, която е била
преведена на ищцата. По същият начин, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, плащането
от страна на ищеца на сумата от 940,80 лв. са платени на кредитора без основание., поради
което предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр.1 от ЗЗД се явява изцело
основателен и доказан, поради което подлежи на уважаване.
Като законна последица от уважаване на иска, главницата следва да се присъди,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
17
20.09.2024 г. до окончателното й изплащане.
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения
евентуален такъв.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 50 лева за
платена държавна такса, както и 200 лева заплатени като депозите за вещото лице по
назначената по делото експертиза.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от
един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат Д. М..
По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи съдът намира, че
предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, извършените от адв. Д. М.
процесуални действия, изразяващи се единствено в депозиране на писмени молби по делото,
на основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ в полза на адв. Д. М.
следва да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 400 лева.
По въпросите за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със
заемодател ответника има постановени влезли в сила съдебни решения, които са
непротиворечиви. На съдът му е служебно известно и отчита също така, че от ищцата,
представлявано от същия процесуален представител има и други заведени деца с идентичен
предмет. Това прави делото без затруднения при доказването като делото не се отличава с
правна сложност. Предвид това определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Към тази сума следва да се прибави и 80 лв. ДДС по аргумент от § 2а от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което да бъде заплатено от
ответника.
Според настоящия съдебен състав, върху адвокатското възнаграждение, вкл. при
договори за правна защита и съдействие, сключени на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ДДС
следва да бъде начислен, като данъчната основа се формира от минималното адвокатско
възнаграждение съгласно НМРАВ. В тази насока се споделя съдебната практика,
обективирана в Определение № 98 от 8.03.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1544/2021 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Б.Й.; Определение № 50012 от 1.03.2023 г. на ВКС по ч. т. д. №
478/2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Т.В.; Определение № 266 от 18.04.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1913/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К.Н.; Определение № 64 от
1.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.М. и доколкото
в случая процесуалния представител на ищеца, безспорно е регистриран по ДДС, то върху
определения от съда размер на адвокатското възнаграждение е добавен ДДС.
В тази връзка, съдът не споделя направеното възражението на ответното дружество за
18
прекомерност на договорения от ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян
по размера си, а се определя от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54, да заплати на А.
И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
1-во от ЗЗД сумата от 940,80 лева - недължимо платена сума по недействителен Договор за
кредит № ********** от 06.10.2023г. и анекси към него /Анекс за удължаване на срока от
02.11.2023г. и Анекс за удължаване на срока от 01.12.2023г./, сключени между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 20.09.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ' ЕООД, ЕИК: ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54, да
заплати на А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 250,00 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, п.к. 1421, Район „Лозенец", ул."Димитър Хаджикоцев" № 52-54, да
заплати на адв. Д. М. на основание чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗА сумата от 480 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
19