Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                                                                  

                                             гр.ЛОВЕЧ, 11.04.2019 г.

                                              

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ДАРИНА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 67 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл. 557, ал.1,т.1 от Кодекса за застраховането.

Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 6136/03.09.2018 г., подадена от Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник- адвокат П.В.Р., с адрес: ***, срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните си директори Б.М. и С.С..

Ищцата твърди, че на 07.10.2017 г., около 19.15 часа, в гр.Луковит, на ул.”Възраждане” № 71 е пресичала затворената за движение на МПС улица, при което е била блъсната от неустановен лек автомобил, движещ се в посока към гр.София.В резултат на произшествието постъпила по спешност във ФСМП при УМБАЛ - гр. Луковит, където след преглед е установено, че има множество наранявания по цялото тяло, включващи счупване на лявата раменна ключица с голяма дислокация и костен хрус, хематоми и охлузвания по тялото. Лекувата била в УМБАЛ - гр. Луковит и в МБАЛНП „Свети Наум" - гр. София. За целия период на лечението си ищцата била нетрудоспособна за период повече от 3 месеца.

Излага, че през периода на възстановяване не можела да обслужва ежедневните си хигиенно-битови потребности и разчитала на помощ от близките си. Към днешна дата тя все още не се е възстановила и често извършва медицински рехабилитационни процедури. Тежестта на получените увреждания се отразило върху влошеното и здраве, тъй като е инвалид с няколко диагностицирани заболявания. Посочва, че претърпените продължителни физически болки и дискомфорт се отразили неблагоприятно и върху нейното психическото и емоционалното състояние. Търпените физически болки били съпътствани от нервни изблици, прояви на уплаха и напрегнатост.

Ищцата твърди, че е подала искане до Гаранционния фонд да й бъде платено обезщетение, но получила отказ.

Моли да бъде постановено решение, с което до бъде осъден Гаранционния фонд, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, да и заплати сумата от 90 000  лева, съставляваща обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпените телесни увреждания от ПТП възникнало на 07.10.2017 г., около 19,15 часа, в гр. Луковит, на ул. „Възраждане" № 71, ведно със законните лихви от датата на завеждането на настоящето дело до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В срока по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който прави възражение за неподсъдност на делото на Ловешкия окръжен съд и оспорва предявения иск по основание и по размер.

Според ответника липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. В тази връзка оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Счита, че е налице съществен принос на ищцата за настъпване на вредите. Конкретното нейно поведение в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП е пресичане в населено място извън пешеходните пътеки, с внезапно навлизане от реда на паркирани до края на платното за движение МПС, без да съобрази разстоянията до приближаващите пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, след преодоляване на ограждение от парапети, при което внезапно е попаднала в опасната зона на приближаващо МПС, и е направила удара непредотвратим чрез действия на водача на същото неидентифицирано МПС. Акцентира и на употребата на алкохол от ищцата.

Страната поддържа, че в предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2017 година.

Направени са доказателствени искания.

В допълнителна искова молба Д.М.П., чрез пълномощника си –адвокат П.Р., поддържа първоначално подадената искова молба. Обосновава подсъдността на спора пред Ловешкия окръжен съд с последната редакция на чл.115, ал.2 ГПК. Оспорва като неоснователни  твърденията на ответника за принос на ищцата при настъпване на ПТП. Прави допълнителни доказателствени искания.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа вече изразеното становище.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат П.Р. от АК-Смолян и адвокат Р.Л.от АК-Ловеч, които поддържат исковата молба и представят в срок писмена защита.

Ответникът се представлява от адвокат Н.И. от АК- В.Търново, която моли да  бъде отхвърлен предявения иск. Представя писмени бележки.

С определение № 539/29.11.2018 г. е оставено без уважение, като неоснователно, възражението на Гаранционния фонд за неподсъдност на делото на Ловешкия окръжен съд.

Съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет  и втора- Производство по търговски спорове, съобразявайки Определение № 279 от 29.11.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1676/2017 г., І т.о., ТК.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.10.2017 г., около 19.15 часа, в гр.Луковит, на ул.”Възраждане” № 71 ищцата Д.М.П., предприемайки пресичане на пътното платно, е била блъсната от неустановен лек автомобил, движещ се в посока към гр.София. Автомобилът не спрял на местопроизшествието, а продължил. Органите на полицията не са сезирани в този момент.

По повод произшествието е образувано Досъдебно производство № ЗМ-305/2017 г. по описа на Районно управление - гр. Луковит срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, б."а", пр. 2-ро във вр. с ал. 1, б. „б", пр. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.  Поради това, че виновният водач на МПС не е открит досъдебното производство е спряно с Постановление от 25.04.2018 г. по Пр.пр. № 1011/2017 г. на Районна прокуратура - гр. Луковит.

С Писмо изх.№ 24.01-455/14.08.2018 година Гаранционния фонд е отказал изплащане на обезщетение във връзка с образуваната пред него Щета № 210213/21.06.2018 г. за неимуществени вреди.

По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза, основана на събраните по делото доказателства.Констатирано е, че мястото на удара е на около 5 м. от бордюра на ул.”Възраждане” по ширината на пътното платно и на 2-3 м. от южния ъгъл на ул.”Златна Панега” по неговата ширина. Последната улица изпълнява и функцията на вход/изход от паркинга пред жилищния блок на ищцата. Посоката на движение на ищцата е от левия тротоар към десния тротоар, перпендикулярно или косо по посока София. Експертът приема теоретично, че пострадалата се е движела бавно и със средна скорост 3.2 км./ч., приблизително 0.0м/сек. Няма данни за препятствия, ограничаващи видимостта. Посочено е, че водачът на неизвестния автомобил го е управлявал в условията на намалена от дъжда и ограничена от светлинното петно на фаровете му видимост.При валеж е имало и намалена обзорност- зрителното поле на водача се ограничава само в пространството, почистено от перата на стъклочистачките. Пътят е бил с ново асфалтово покритие- тъмно и мокро, силно поглъщащо светлината на фаровете. Няма данни за осветеността на участъка или улични лампи или друго осветление. Липсвала е хоризонтална маркировка, обозначаваща пешеходна пътека. Тъй като видимостта на водача при осветеност на фаровете при дъжд на къси светлини е не-повече от 40 метра, е направено заключение, че при движение на лекия автомобил със скорост 60 км./ч (средна скорост) пострадалата попада в опасната зона за спиране и водачът на лекия автомобил не би могъл чрез спиране да предотврати ПТП; при движение на лекия автомобил със скорост 50 км./ч  пострадалата е била извън опасната зона и водачът на автомобила би могъл чрез спиране да предотврати ПТП. Изготвена е и схема на ПТП според показанията на ищцата.

От Община Луковит са изпратени по делото документи във връзка с извършване на ремонта на улица „Възраждане” към датата на ПТП.От тях се установява, че през 2017 година е извършен ремонт на път І-3 „Плевен-Луковит-Златна Панега” на участък от км 137+830 до км 149+800, в който попада и процесната улица и че е въведена временна организация на движението по  обекта. В скицата на стр.106 от делото е отбелязано, че в периода 11 август- 11 октомври 2017 г. движението по ул.”Възраждане” е ограничено и е необходимо шофьорите да карат внимателно и да спазват поставената сигнализация.Въведената временна организация на движение е отменена на 07.11.2017 г. Според протокол за въвеждане на временна организация на движението от 14.08.2017 г. на Обект Път І-3 движението по пътя е било двупосочно, а знаците от постоянната сигнализация,противоречащи на ВОБД са закрити.

На ищцата е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с документ от РУ на МВР-Луковит относно наличието на поставени пътни знаци, забраняващи навлизането и нерегламентираното движение на МПС в улицата към датата на възникване на ПТП, но такъв документ не е представен. В показанията си в досъдебното производство ищцата е описала, че когато е предприела пресичане на пътното платно, по него са се движели автомобили и в двете посоки.

Приложен е Амбулаторен журнал на дежурния лекар в МБАЛ-Луковит, от който се установява, че на 7.10.2017 г. в 19.50 часа (под № 5544) е регистриран преглед на лицето Д.М.П.. Според приложеното копие на Амбулаторен журнал за регистриране на повикванията в ФСМП-Луковит, в 23.05 часа на 07.10.2017 г. ищцата е повикала Спешна медицинска помощ в дома си във връзка с открита рана на подбедреницата. Амбулаторен преглед е бил извършен на следващия ден- 08.10.2017 г., при който са направени рентгенови снимки, проведен е консулт с хирург и е последвала хоспитализация. При прегледа е записана диагноза- Фрактура на лява ключица и контузно-разкъсна рана от страна на лява подбедреница.

Според медицинското удостоверение № 648/10.10.2017 г., на Д.П. е поставена диагноза: Контузия на цялото тяло.Счупване на лявата ключица с дислокация на фрагментите.Множество кръвонасядания.

Между 15.11.2017 г. и 20.11.2017 г. ищцата е лекувана в МБАЛ- Луковит”ЕООД.Видно е от приложената епикриза, че П. е била на лечение в неврологично отделение на МБАЛНП „Свети Наум”- гр.София от 30.04.2018 г. до 05.05.2018 г. във връзка с посттравматични радикулерни и ставни болки в шийна област и ляв крайник, с ограничаване на движението. Изписана е с подобрение.

Според приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р М.Г., на Д.П. са причинени:  Счупване на лявата раменна ключица с голяма дислокация и костен хрус; Масивен подкожен хематом по предната повърхност на гръдния кош; Масивен хематом в областта на десния хълбок с виолетов цвят, ангажиращ и горната трета на бедрото;Хематом на дясната подбедрица с разкъсна рана по външната страна;Хематом на лявата подбедрица;Охлузвания на двете коленни стави;Охлузвания на лактите.

Травматичното счупване на лявата ключица е лекувано с S превръзка и е довело до затруднено движение на лявата ръка за около два месеца. Множеството кръвонасядания  и охлузвания по тялото са причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Поради масивното кръвонасядане на подкожния хематом в областта на кръста и възпалението му, се е получил подкожен флегмон, който е лекуван оперативно (инцизия на флегмона), което от своя страна е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота. Според експерта при счупването пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания от момента на произшествието до свалянето на меката превръзка- 2 месеца след произшествието , а другите наранявания и развилата се впоследствие флегмона са засилили болките  и те са продължили още около 15-20 дни. Констатирано е, че установеното с електромиография на лява ръка намалена чувствителност, изтръпване на ръката, коренчева увреда и променени рефлекси удължават срока за затруднено движение на лява ръка около 7-8 месеца (предвид проведеното лечение в болница „Св.Наум”). В допълнително заключение същото вещо лице е посочило, че за причинения на ищцата хематом в странична повърхност на дясната подбедреница, с наличие на разкъсно-контузна рана на същото място няма отразени в първичната документация размери на раната и нейната дълбочина. Няма данни за травматични изменения на подлежащи кости- голям и малък пищял.Не са налице данни за счупване на костите, които биха могли до някаква степен да затруднят самостоятелния ход на пострадалата. Разкъсно-контузната рана е придружена със значителна болка, но собствения ход, макар и болезнен, не е затруднен.Според експерта раната се дължи на действието на твърд, тъп предмет, на действието на неравна повърхност или наличие на камъни и други неравности по пътя.Като вероятен е направен извода, че раната на подбедреницата се дължи най-вероятно на падане и удряне на крака върху неравна повърхност.При по-ниска скорост на движение на МПС раната може да се получи без да има счупване на подлежащите кости.

По делото е приета и съдебно -медицинска експертиза, изготвена от вещо лице-невролог,със задача да определи дали получените увреждания са постоянни и каква е медицинската прогноза за пълното възстановяване от травмите. Пред лекаря ишщцата е споделила за болка в лява раменна става, ограниченост на движенията и изтръпване на 3-4 - 5 пръст на лявата ръка. В съдебно заседание експертът поясни, че е нормално при счупване на крайници и стави хората да имат оплаквания от болка, загуба на сетивност, дискомфорт, ограничение на движенията.Приема, че оплакванията за неврологичния статус са в резултата от получената травма и хронифициране на симптоматиката, независимо от лечението. Дискомфортът, който предизвиква болката в раменната става, задълбочава ограничеността на движения и лицето може да се чувства непълноценно при по-сериозна физическа натовареност, но в случая не пречи за по-сериозно движение на раменната става. Ищцата може да изпълнява обичайните си дейности, но с дискомфорт. Изтръпването на трите пръста може да доведе до изпускане на малки предмети.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Разпитаната по делото свидетелка Й.Й.Н. описва, че на 07.10.2017 г. е работела в денонощен магазин на центъра на гр. Луковит, на ул.„Възраждане” и била нощна смяна.Времето е било лошо, валяло е и не е имало осветление. Около 7 часа вечерта с колежката и са чули удар, видели са бързо минаващ автомобил. Две момичета са извикали, че има паднала жена и свидетелката, заедно с колежката и, са отишли при нея. Според свидетелката, ударът е бил силен, жената била паднала на земята. Твърди, че няколко пъти са питали ищцата да извикат бърза помощ и полиция, но тя им отказала. Била е по домашни чехли, които са паднали на разстояние от нея. Казала, че не е блъсната. Поради тъмнината свидетелката не е видяла кръв, но на другия ден ищцата им показала, че е охлузена по краката. При разговора с ищцата е усетила миризма на алкохол. Пристигналите на място хора са коментирали, че ищцата е миришела на алкохол, но свидетелката не може да каже, че пострадала е била видимо пияна, защото е говорела нормално, адекватно, отричала единствено, че е блъсната.

Свидетелката В.И. Т. е видяла ищцата непосредствено след произшествието, когато се е прибирала, тъй като е имало уговорка между семействата да се видят.  Направило и впечатление, че ищцата не била много адекватна, а когато се прибрали в жилището, видяла, че имало кръв по ръцете и краката и, имало е кръвотечение от вена на крака и била прегърбена.Тогава я придружила до Бърза помощ. По-късно, поради нов кръвоизлив от раната на крака, се обадили на телефон 112 и дошла линейка и лекар. Потвърждава ,че впоследствие е установено и счупване на ключицата. Описва, че ищцата е била в силен шок и уплашена.Според свидетелката възстановяването на ищцата е продължило поне 5-6 месеца и тя е изпитвала непрекъснати болки.

Свидетелят Л.Ц.П., син на ищцата потвърждава изложените от свидетелката Т. факти. Заявява, че майка му е изпитвала болки, трябвало е да лежи повече и поради това че е била трудно подвижна ( около 45-50 дни) се е налагало да има придружител.Не е могла да се грижи сама за себе си и да се справя сама около половин година. След втория месец от увреждането е започнала рехабилитация. Според свидетеля събитието е дало отражение върху психиката на ищцата- тя се страхува да излезе сама на шосето.

При така  изложените факти, съдът направи следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди, с оглед наведените от ищеца  твърдения, е нормата на чл.557 ,ал.1, т.1 КЗ, според която Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство);

Ответникът е отказал изплащане на обезщетение във връзка с образуваната пред него Щета № 210213/21.06.2018 г. за неимуществени вреди, което е видно от писмо с изх.№ 24.01-455/14.08.2018 година, поради което и с оглед разпоредбата на чл.498,ал.3 КЗ, искът е допустим.

За ангажирането на отговорността на ответника Гаранционен фонд следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността на прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да отговаря за причинените от прекия делинквент вреди.

Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ищеца е да докаже твърдението си за настъпилия деликт – ПТП на посочената дата и място и претърпените в резултат на това неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания. Ответникът следва да докаже възражението си за съпричиняване на вредите от страна на ищцата.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че на 07.10.2017 г., около 19.15 часа, в гр.Луковит, на ул.”Възраждане” № 71 ищцата Д.М.П., предприемайки пресичане на пътното платно, е била блъсната от неустановен лек автомобил, движещ се в посока към гр.София. В потвърждение на това са показанията на свидетелката Й.Й.Н., която отишла при пострадалата веднага след като чула шума от удара и я видяла паднала на земята. Видяла и бързо движещия се автомобил. Непосредствено след това свидетелката В.Т. също е видяла ищцата и я придружила до вкъщи, а по-късно и до Бърза помощ. Пред последната свидетелка ищцата е описала какво се е случило и че автомобилът не спрял на местопроизшествието, а продължил. Отказът на ищцата да бъдат уведомени за случая органите на МВР има за последица невъзможност да бъдат събрани точни доказателства, свързани с ПТП- имало ли е спирачен път на автомобила, колко е била повлияна ищцата от употребата на алкохол и др., но съдът отдава това на силния стрес, който е преживяла.

Установява се от доказателствата по делото, че към момента на инцидента ул.”Възраждане” е била асфалтирана, но не са поставени знаци и пътна маркировка. По нея обаче са се движели автомобили и в двете посоки и това е потвърдено от ищцата в показанията и, дадени в досъдебното производство. Тя е възприела преминаването на служебната кола на полицията, линейка, други автомобили и е изчакала тяхното преминаване отдясно, след което е предприела пресичане на пътното платно. Преди удара е видяла и светлините на автомобила, идващ отляво ( в посока гр.София).

Съобразявайки показанията на свидетелите и заключението на СТЕ, съдът приема, че причините за настъпилото ПТП са поведението на водача на неизвестния автомобил, който движейки се с несъобразена скорост в населено място, е ударил пешеходеца и поведението на самия пешеходец, който е предприел пресичане на платното за движение без да спазва правилата. Водачът на неидентифицираното МПС е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1,т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП- не е контролирал управлявания от него автомобил и не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, състоянието на пътя, конкретните условия на видимост.Ако се приеме варианта от заключението на СТЕ, че е карал със скорост около 60 км./ч., то той е нарушил и разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДВП, ограничаваща движението на ППС в населени места до 50 км./ч.

 Ищцата като пешеходец е нарушила чл.113, ал.1,т.1 ЗДВп.- преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства и в двете посоки. Следва да се има предвид, че употребата на алкохол е оказала също влияние върху нейните възприятия и възможността за правилна преценка на обстановката, която е била усложнена от намалената видимост, обусловена от дъжда, липсата на осветление и хоризонтална маркировка, обозначаваща пешеходната пътека. В случая съдът приема, че пострадалата е предприела застрашаващо собствения и живот действие, пресичайки път, по който, както сама обяснява, са се движели МПС в двете посоки, и не се е убедила че и от лявата й страна не идват превозни средства.Това нейно поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, тъй като ако своевременно беше възприела превозното средства, движещо се с включени фарове (които е видяла в последния момент), нямаше да има произшествие.

Съдът приема, че е доказана и причинната връзка между деликта и причинените на ищцата телесни увреждания, довели до болки и страдания. Налице е основание за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД  обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че  понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.

При определяне на размера на обезщетението в настоящия случай, съдът отчита обстоятелството, че в резултат на травматичното счупване на лявата ключица, което е лекувана консервативно, П. е претърпяла значителни болки и е имала затруднено движение на лявата ръка. Настъпилите изменения в чувствителността на ръката се дължат на незадоволително възстановяване на счупването и това е удължило срока на затруднено движение на лявата ръка с около 7-8 месеца. Множеството охлузвания и кръвонасядания по тялото в съвкупност са причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Полученият в резултат на масивното кръвонасядане подкожен хематом и впоследствие подкожен флегмон, който е лекуван оперативно, е обусловило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Във връзка с това усложнение е останала в болница за следоперативно лечение и наблюдение за период от 6 дни.А тези болки са се засилили и продължили още около 15-20 дни. От показанията на свидетелите  Т. и П. се установява, че ищцата е имала ограничен двигателен режим и се е нуждаела от чужда помощ в ежедневието си. Във връзка с неврологичните оплаквания по повод счупването на лявата ключица ищцата е провела два пъти лечение в болнични заведения от по 6 дни и след последното е изписана с подобрение. Продължава да чувства дискомфорт и болка в раменната става, но това не пречи на едно по-сериозно движение и тя може да изпълнява обичайните си дейности.

С оглед на изложеното и предвид социално икономическите условия, съдът счита като справедливо обезщетение на ищцата за претърпените травматични увреждания, болки и страдания, сумата от 24 000 лева.

Съдът приема за основателно и доказано възражението на ответника за  наличие на съпричиняване от страна на ищцата.Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца има произнасяне на ВКС в  Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСНК на ВКС. В т.6г изрично се приема, че правото на пешеходеца да пресича на нерегламентирано за това място не е абсолютно. Обективния характер на съпричиняването е признат изрично от ВС в т.7 на ППС № 17/1963 г. и обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

 При определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът следва да съобрази доколко неговите действия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.В случая при определяне на приноса на пострадалата, съдът съобразява, че тя е предприела пресичане на пътното платно на място, необозначено за пешеходци, при въведена временна организация на движението, предвид извършвания ремонт и отмяна на постоянната сигнализация. Не е съобразила и конкретната пътна обстановка, усложнена от метеорологичните условия.

Съдът приема, че приносът на увреденото лице е тъждествен на приноса на делинквента. Предвид определения общ размер на вредите от 24 000 лева и приетото съпричиняване в размер на 50%, то предявеният от ищцата иск се явява основателен и доказан в размер на сумата от 12 000 лева ,като за разликата над този размер и до пълния предявен в размер на 90 000 лева следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските:

В настоящето производство на ищцата е оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата  от адвокат П.Р., поради което възнаграждението следва да се определи от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съобразно уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 ГПК и на основание чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е в размер на 430.67 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат П.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 430.67 лева, а на Ловешкия окръжен съд – държавна такса в размер на 480 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и разноски 420 лв. за съдебно -медицински експертизи.

Ответникът също е поискал присъждане на разноски и е представил списък по чл.80 ГПК, включващ депозит за СМЕ- 150 лева, депозит за призоваване на свидетели -40 лв, депозит за СТЕ- 300 лв. и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК- 2799.30 лв. С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски общо в размер на 2850.75 лева, които ищцата следва да заплати.

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б.М. и С.С., да заплати на Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.557, ал.1,т.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата 12 000 (дванадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото- 03.09.2018 година и до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 07.10.2017 г. в гр.Луковит , като иска за разликата до пълния претендиран размер от 90 000 лева - ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4,  да заплати на по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: ***, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева и разноски – 420.00 (четиристотин и двадесет) лева за експертизи.

ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4, да заплати на адвокат П.В.Р. с адрес: *** ,на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.38, ал.3 ЗА, сумата 430.67 лева (четиристотин и тридесет лева и 67 стотинки)– адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София 1000, ул.”Граф Игнатиев” № 2, ет.4,на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 2850.75 (две хиляди осемстотин и петдесет лева и 75 стотинки) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: