№ 642
гр. Бургас, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260134/10.06.2021г., постановено от
Районен съд – Несебър по гр. д. № 609/2020г. С това решение съдът е отхвърлил иска на
„Боби КИС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Несебър, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ № 24А, представлявано от управителя Борислав Стойчев
Борисов против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37 за заплащане на сумата от
1 718,69 лева, представляваща стойността на допълнително начислена електрическа енергия
за периода от 06.02.2017г. до 18.04.2017г., доставена до обет на ищеца, находящ се в гр.
Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 53, за която са издадени дебитно известие № **********/
15.07.2020г., дебитно известие № **********/15.07.2020г. и дебитно известие №
**********/15.07.2020г. към фактури с № **********/31.03.2017г., №
**********/30.04.2017г. и № **********/31.05.2017г., ведно със законната лихва за забава,
считано от 04.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата. С това решение съдът е
осъдил „Боби КИС“ ООД да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД съдебни
разноски в размер на 507 лева.
Подадена е въззивна жалба от „Боби КИС“ ООД против решение №
260134/10.06.2021г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 609/2020г.
Жалбоподателят оспорва извода на районния съд, че са налице предпоставките за корекция
на сметките за електрическа енергия за минал период и излага подробни съображения в
подкрепа на оспорването. Според дружеството – жалбоподател районният съд не е обсъдил
неспазването на процедурата по чл.47 от ПИКЕЕ (отм.) и факта, че виновното поведение на
потребителя за извършената манипулация е релевантно за правото на оператора да извърши
корекция за минал период. Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи иска му. Дружеството –
въззивник не прави искане за събиране на доказателства.
В съдебно заседание „Боби КИС“ ООД се представлява от пълномощник.
1
Въззиваемата страна – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД подава писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. В подкрепа на
становището си, ответното дружество цитира съдебна практика на ВКС по аналогични
казуси.
В съдебно заседание, въззиваемата страна не се представлява.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
ФАКТИ:
Производството пред Раи онен съд –Несебър е образувано по искова молба на
„Боби КИС“ ООД против „Електроразпределение Юг” ЕАД с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК. Ищецът твърди, че е потребител на електрическа енергия към ответното дружество
с клиентски номер **********. С писмо изх. №8795617-1/15.07.2020г. е уведомен, че при
извършена проверка на обект с ИТН № 4038836, находящ се в гр. Несебър, ул. "Отец
Паисий“ № 54, е констатирано, че електромерът е манипулирана тарифна таблица. В
резултат на това, е извършена корекция на фактура №**********/31.03.2017г., фактура
№**********/30.04.2017г. и фактура № **********/ 31.05.2017г. на основание чл. 115, ал. 1
от ЗДДС и фактурите за доставка на ел. енергия и мрежови услуги за периода от 06.02.2017г.
до 18.04.2017г. са преизчислени като допълнително е начислена електрическа енергия на
стойност 1 718,69 лева. Поради това, ответното дружество е издало дебитно известие №
********** към фактура № **********/ 31.03.2017г., дебитно известие № ********** към
фактура № **********/30.04.2017 г. и дебитно известие № ********** към фактура №
**********/31.05.2017г. Ищецът заявява, че допълнителната електрическа енергия е
начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН
ЕР и ЕВН ЕС и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Потребителят не е
уведомен за проверката и не е присъствал на същата. Липсва и констативен протокол от
въпросната проверка. Ищецът посочва, че не е получил документи, които да установят
манипулация на електромера, което е в противоречие с нормата на чл. 54 от Общите
условия. Ищецът твърди, че не му е ясно по какъв начин е определен периода, за който е
направена корекцията и липсват данни за виновно поведение от негова страна. Отрича да са
извършвани неправомерни действия или бездействия върху електромера.
В отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Същият твърди, че сумата от
1 718,69 лева е дължима за редовно използваната електрическа енергия и мрежови услуги в
обекта на клиента, която е измерена чрез средство за търговско измерване за периода от
06.02.2017г. до 18.04.2017г. и представляваща сбор от следните суми: 625,42 лева за периода
от 06.02.2017г. до 01.03.2017г. съгласно дебитно известие с № **********/15.07.2020г.;
703,47 лева за периода от 02.03.2017г. до 06.04.2017г. съгласно дебитно известие с №
**********/15.07.2020г.; 389,80 лева за периода от 07.04.2017г. до 18.04.2017г. съгласно
дебитно известие с № **********/15.07.2020г. Ответникът твърди, че сумите се дължат на
основание Общите условия, а не са допълнително начислени по реда на ПИКЕЕ. Заявява, че
на 18.04.2017г., служители на дружеството извършват проверка на електромер № 62687507
и изземват същия за метрологична експертиза. Електромерът е демонтиран в присъствието
на клиента, поставен е в безшевен чувал и е запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и
уникален номер - EVN № 476954. Всички действия по проверката на СТИ са описани в
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№ 345599/18.04.2017г. Проверката е извършена в присъствието на представител на клиента,
който разписва констативния протокол и по този начин изпълнява изискването на чл.63, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕР. Демонтираният електромер е предаден за метрологична експертиза,
2
резултатите от която сочат, че е осъществяван нерагламентиран достъп достъп до
вътрешността му. Според експертизата, датчикът на електромера е закъсен допълнително с
тинол. При софтуерно четене на показанията, тези по тарифа 1.8.0 са 33 657 kWh, а тези по
тарифа 1.8.3 – 007570 kWh. Тези показания не са визуализирани на дисплея. Промени в
конструкцията и електрическата схема не са установени. Заключението на експертизата е, че
електромерът не съответства на техническите изисквания, в резултат на което е отчетена с
7 570 kWh по-малко електрическа енергия от реално консумираната. Експертизата
установява също, че добавянето на трета, нерегламентирана тарифа е извършено на
06.02.2017г. Тъй като в паметта на електромера са запазени реалните количества използвана
електрическа енергия, дружеството издава дебитно известие № **********/15.07.2020г.,
дебитно известие № **********/ 15.07.2020 г. и дебитно известие № **********/15.07.2020
г. към фактури с № **********/31.03.2017г., № **********/30.04.2017г. и №
**********/31.05.2017г., с които начислява допълнително сума в размер на 1 718,69 лева,
представляващи стойността на реално потребените 7 570 kWh електрическа енергия за
периода от 06.02.2017г. до 18.04.2017г.
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства:
дебитно известие № **********/15.07.2020 г. към фактури с № **********/31.03.2017г., №
********** /30.04.2017г. и № **********/31.05.2017г. на обща стойност 1 718,69 лева,
констативен протокол № 345599/ 18.04.2017г., констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 597/ 08.06.2020г. и справка за коригиране на
сметката за електроенергия. По делото е извършено и прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, според което процесният електромер е трифазен със срок на
валидност до месец април 2018г. В паметта на електромера е натрупана трета,
нерегламентирана тарифа за отчитане на електрическа енергия и реално използваните
количества съответстват на количествата, допълнително начислени от ответника. Според
заключението, манипулацията на електромера е извършена на 06.02.2017г., а допълнително
начислените количества са остойностени правилно. Въз основа на тези доказателства и на
актуалната съдебна практика, съдът е обосновал извод за неоснователност на предявения от
ищеца иск. Решаващият мотив на съда за постановеното решение е, че процесната сума не се
дължи на основание договорна отговорност поради виновно поведение на купувача, а на
основание договорното му задължение да заплати цената на доставената електрическа
енергия, което произтича от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия,
сключени при общи условия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси тои е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
3
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 260134/10.06.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
В конкретния случаи, сумата от 1 718,69 лева, чиято недължимост ищецът се стреми
да установи, представлява стоиността на допълнително начислените от ответника 7 570 kWh
електроенергия. Спорен по делото е въпросът дължи ли „Боби КИС“ ООД процесната сума.
Отговорът на този въпрос се съдържа в актуалната към настоящия момент съдебна практика.
В едни от последните си решения, постановени по идентични казуси, Върховният
Касационен Съд приема, че в случаи като процесния, приложение намира правилото на
чл.183 от ЗЗД и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В тези
случаи съдебното производство по ГПК гарантира равни права на страните при спорове за
грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да
защитят добросъвестните потребители. По тази причина, гражданските съдилища не могат
да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства. Решаващо значение за изхода на спора в тези случаи имат последиците от
нарушаването на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, а не процедурата по корекция на
сметки, която е предвидена в Общите условия на съответните енергоразпределителни
дружества. Ако редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция, предвиден в
общите условия, противоречи на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката, потребителят не
може да се постави в забава за задължението си да заплати коригираната сметка. Това
нарушение обаче, не може да послужи като основание за недължимост на сумата, когато
тази недължимост се установява по съдебен ред.
Позоваваики се на чл.183 от ЗЗД, ВКС приема, че потребителят дължи заплащане на
разликата между доставената и отчетената електрическа енергия, когато тази разлика се
дължи на грешка при отчитането. Дължимостта на разликата следва от общото правило на
чл.183 от ЗЗД и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване,
дори при липсата на специална правна уредба за това (преди приемането на ПИКЕЕ от
2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АХД No 2385/2016г., в сила
от 14.02.2017г. и по АХД No 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г. ) В този смисъл са решение
No 124/18.06.2019г., постановено по гр.д. No 2991/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение No
150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. No 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС; решение No
21/01.03.2017г. по гр.д. No 50417/2016г., I ГО, ГК на ВКС, както и решение No III – 16
/10.02.2020г. на БОС.
В конкретния случаи от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
измервателното устроиство в обекта на ищеца към момента на проверката, е
„манипулирано”, в резултат на което същото отчита по-малко количество електрическа
енергия от реално доставената. Интервенцията върху устроиството е осъществена чрез
допълнително закъсяване с тинол на датчика и въвеждане на трета, нерегламентирана
тарифа, в която са натрупани 7 570 kWh електроенергия. В резултата на това, спорните
количества са използвани реално, но не са показани на дисплея и не са заплатени от ищеца.
При това положение, потребителят на електрическа енергия дължи заплащането на реално
използваните от него количества електрическа енергия на основание чл.183 от ЗЗД (решение
4
No 150/ 26.06.2019г., постановено по гр.д. No 4160/2018г., III ГО, ГК на ВКС). Този извод
следва и от текстовете на чл.11, т.1 и чл.18, ал.1 от Общите условия на ЕВН ЕС и от чл.42 от
ОУ на ЕВН ЕР, издадени по делегация от чл.98а от ЗЕ, които се основават на общите
правила на чл.183, ал.1 и чл.200, ал.1 от ЗЗД и прогласяват задължението на купувача по
договор за продажба да заплати цената на доставяната стока или услуга. Районният съд
правилно е анализирал приложимите законови и подзаконови правни норми и правилно е
заключил, че дължимостта на сумата следва от договорното задължение на ищеца да
заплати стойността на доставените и реално използвани количества електрическа енергия, а
не от виновното му поведение. Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на
районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да ги развива повторно.
Като е отхвърлил иска на „Боби КИС“ ООД, Несебърският раионен съд е постановил
правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, инвокирани
в жалбата.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба на „Боби КИС“ ООД е неоснователна и
трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с които приключва делото в
съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случаи правото на разноски възниква
за ответната страна, която е представлявана от юрисконсулт. Поради това, в полза на
въззиваемата страна трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, V І въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260134/10.06.2021г., постановено от Раионен съд –
Несебър по гр. дело № 609/2020г.
ОСЪЖДА „Боби КИС“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр. Несебър, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 24А, представлявано от управителя Борислав
Стойчев Борисов да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на
управление в гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ No 37, ЕИК: *********, представлявано
съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6