№ 264
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500149 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 5/09.01.2025 г., по гр.д.№ 4419/2023 г. на IVг.о. на ВКС е
отменено въззивно решение № 834 по в.гр.д.№ 1281/2022 г. на САС в частта, с която искът с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ на Я. Л. С. срещу ЗАД „Алианц България“ АД е
уважен за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.01.2015 г. и в частта, с която ЗАД „Алианц България“ АД е осъден да заплати разноски
пред СГС съобразно уважената част от иска – 1036 лева и 400 лева държавна такса и
разноски пред САС – 200 лева. С решението делото е върнато за ново разглеждане. В
решението е посочено, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота показанията на
свидетелката Г. Т., които са за обстоятелства, които имат значение за спора. Това процесуално
нарушение се е отразило на извода на въззивния съд, че по делото липсват доказателства, че
внезапното рязко спиране на автобуса е причинено от друг участник в движението, или е
било необходимо за предотвратяване на ПТП, съответно, че заключението на вещото лице за
това не се подкрепя от доказателства, а почива на предположения, поради което не следва да
бъде кредитирано от въззивния съд. Този извод е обосновал извода на въззивния съд, че
процесното ПТП — аварийно (рязко) спиране на автобуса, е в резултат на противоправно
поведение на водача, който е нарушил разпоредби на ЗДвП (а не на спасителна маневра с
цел да избегне внезапно възникнала опасност) като на този извод е основан изводът за
основателност на иска.
С решението е посочено, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане
на друг състав на въззивния съд, което да започне с провеждане на устни състезания по
делото, след което въззивният съд следва да обсъди доводите на страните след като установи
обстоятелствата, на които те се основават въз основа на преценка на всички събрани по
делото доказателства, относими към тези обстоятелства, поотделно и в съвкупност съгласно
1
приетото в посочените решения на ВКС, е които са дадени отговори на поставените правни
въпроси, включително показанията на свидетелката Г. Т. за всички релевантни за спора
обстоятелства, включително за причините за внезапното аварийно спиране на автобус № 111.
Въззивният съд следва да прецени за кои обстоятелства тази свидетелка твърди, че има
непосредствени впечатления (не само от видяното, но и от чутото от нея), да прецени
тяхната достоверност и след това да ги обсъди заедно е останалите събрани по делото
доказателства, след което да отрази своите изводи за това кои релевантни за спора факти са
се осъществили и кои не са, кои доводи и възражения са основателни и кои не и въз основа
на това да формира извод за това дали искът е основателен.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Въззивното производство е образувано по жалба на Я. Л. С. срещу решение №
260727 от 28.02.2022г., постановено по гр.д. №445/2020г. от Софийски градски съд, I ГО, 27
състав, с което е отхвърлен иска й срещу ЗАД „Алианц България“ АД с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ /отм/. В жалбата се релевират оплаквания, че решението е неправилно и
немотивирано. Счита необосновани изводите на първата инстанция за недоказаност на
противоправното поведение на водача на автобуса. В хода на гражданското производство
били ангажирани свидетелски показания на лице, което било очевидец на произшествието,
които не били взети предвид от автоексперта и съда. Решението било необосновано и от
мотивите му не ставало ясно защо съдът е дал вяра на заключението на АТЕ. Не било ясно
въз основа на какви данни автоекспертът обяснил възникналата пътна ситуация и от къде е
стигнал до извода, че водачът е предприел аварийно спиране, поради внезапно възникнала
опасност. Този извод почивал на недоказано предположение. При липса на други данни,
вещото лице следвало да обоснове изводите си на свидетелските показания по гражданското
дело. Сочи, че са налице всички предпоставки, за да бъде уважен предявеният иск. Моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да осъди
ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата претендираното обезщетение,
ведно със законните последици.
Въззиваемият ЗАД „Алианц България“ АД счита неоснователна въззивната
жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Я. Л. С.
срещу ЗАД „Алианц България“ АД осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва с правна квалификация чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД. Твърденията в исковата молба са, че ищцата е пътувала в автобус с
инв.№ 1819 по автобусна линия № 111 като била правостояща и се намирала в предната част
на автобуса между първа и втора врата. Посоката на движение била от ж.к.Люлин към
кв.Суходол. В района след спирка Околовръстен път при кв.Филиповци, насочвайки се към
спирка Езерото, водачът на автобуса извършил неочаквана маневра с едновременно остро
завиване наляво, с рязко и внезапно спиране, при което пострадалата полетяла напред
вследствие инерционните сили, не успяла да се задържи права, изпоснала дръжката, за която
се държала и паднала. Наранила се тежко, но водачът не реагирал и не и изобщо не разбрал
за случващото се, въпреки, че останалите пътници се развикали. След като разбрал я
попитал как е. След като се прибрала дъщеря й я закарала в Пирогов, където било
установено счупване на ключицата и след три дни поради още и различни болки – счупено
трето ребро. Виновният за злополуката водач М. Л. Л. е управлявал автобус а като
гражданската му отговорност била застрахована при ЗАД „Алианц България“ АД за периода
23.06.2014 г. до 22.06.2015 г. Ищцата е поискала от съда да осъди ответника да й заплати
2
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер 40 000 лева.
Ответникът е оспорил иска. Оспорил е настъпването на застрахователното
събитие. Оспорил е механизма на ПТП и твърдението за виновно поведение на водача на
автобуса. Произшествието било следствие от случайно събитие, а настъпилите телесни
увреждания били следствие от поведението на ищцата. Липсвала причинно-следствена
връзка между събитието и причинените вреди. Искът е оспорен и по размер.
Съдът е отхвърлил иска като е приел, че не е налице противоправно поведение
от страна на водача на автобуса, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована в ответното
дружество, тъй като автобусът е потеглил плавно от спирката и поради внезапно възникнала
опасност на пътя, с цел избягване на удар с друго МПС, шофьорът на автобуса е предприел
аварийно спиране. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са събрани
доказателства водачът да е нарушил правилата за движение по пътищата, а напротив,
посочил е, че той е управлявал автобуса в съответствие с чл.20 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, тъй като се е съобразил с пътната обстановка.
По делото е представена пр.пр. № 11280/2015 г. по описа на СРП, от която се
установява, че е водено досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, затова че на
29.01.2015г. около 15,45 часа при управление на МПС – водач на автобус с инв. № 1819 по
автобусна линия 111, между спирка „Филиповци“ и спирка „Езерото” нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Я. Л. С. средна телесна повреда.
С Постановление от 10.04.2019 г. наказателното производство е прекратено,
като прокурорът при СРП е приел, че водачът на автобуса не е нарушил правилата за
движение по пътищата и че е налице „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.
От представените епикриза, Лист за преглед на пациент, 4 бр. болнични
листове се установява, че на 29.01.2015 г. Я. Л. С. е диагностицирана със счупване на
ключицата в Пирогов.
По делото е разпитана като свидетел Г. Т., която също е била пътник в
автобуса. От показанията й се установява, че Я. С. през цялото време се държала в автобуса.
Когато на спирка „Филиповци“ част от пътниците слезли, при потегляне по маршрута на
движение и завиване наляво в посока спирка „Суходол“ автобусът изведнъж набил спирачки
и рязко спрял, при което ищцата се претърколила, ударила се в таблото и паднала по
стълбичките до първата врата на автобуса. Другите пътници й помогнали да се изправи от
пода и я сложили да седне. Ищцата не можела да диша и била много изплашена като на
следващата спирка Суходол, тя слязла от автобуса. От останалите пътници свидетелката
разбрала, че някаква кола засякла автобуса.
По делото е разпитана дъщерята на ищцата – С. С. Д., от показанията на която
се установява, че следов.беда на 29.01.2015 г. майка й й се обадила и плачела. Когато
свидетелката отишла да я види била в окаяно състояние, изпитвала силни болки, била
изцапана. Сестрата на свидетелката я откарала в Пирогов, където при прегледа установили
счупена ключица. Била превързана, но болките не стихвали. След като прибрали майка й в
къщи, свидетелката забелязала, че по ребрата има синини. Няколко дни след това отново я
закарали в Пирогов и при прегледа се установило, че има спукано ребро, което не било
констатирано при първия преглед. Болките на майкка й продължили около месец и
половина. В първите дни не можела да става. След това не можела да се обслужва сама и да
поддържа къщата. Имала нужда от постоянна помощ.
В първоинстанционното дело е изслушана съдебно-авто-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните. От заключението на вещото лице, дадено след
запознаване с доказателствата по пр.пр. № 11280/2015 г., в които няма налични констативен
протокол за ПТП и протокол за оглед на ПТП, се установява следния механизъм на ПТП:
автобус марка „Мерцедес”, модел „Конекто“ с ДК № ********, управляван от М. Л., около
15,45 часа на 29.01.2015г. се движи по линия № 111 на MГT в гр. София между спирка
„Филиповци“ и спирка „Езерото“, в посока от ж.к. „Люлин“ към ж.к. „Младост“ по ул.
3
„Филиповско шосе“, като спира на спирка „Филиповци“ за слизане и качване на пътници. В
салона на автобуса, на около 1,5 м от кабината на водача се е намирала правостояща
пътничката Я. С.. Автобусът плавно е ускорил от място, като е достигнал скорост от
порядъка на 20 км/ч, в момента, в който водачът предприема аварийно спиране поради
внезапно възникнала опасност. От рязкото намаляване на скоростта е възникнала
инерционна сила, въздействаща върху тялото на ищцата. Вследствие на инерционната сила
на масата на тялото на пътничката С., същата се е изпуснала от дръжката, за която се била
хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора, при
което са се реализирали ударни сили по тялото й от интериора на автобуса. Вещото лице
излага, че скоростта на движение на процесния автобус преди настъпването на ПТП е била 0
км/ч, тъй като е бил спрял, а в момента на предприемането на аварийното спиране, е била
около 20 км/ч.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена
от страните. Експертът се е запознал с материалите от воденото досъдебно производство,
вкл. медицинската документация - ксерокопие от ИЗ № 3982/2015г. на Травматологична
клиника при УМБАЛСМ ,.Н. Й. Пирогов", лист от контролен преглед в травматологичен
кабинет/д-р А. И./ от 06.02.2015 г. три болнични листи за общо 90 дни, както и след
проведен медицински преглед. От заключението на вещото лице се установява, че
травматичните увреждания при ищцата счупване на дясна ключица и спукване на трето
ребро вдясно, са получени вследствие на нанесени удари от твърди, тъпи предмети при
падането й на пода в автобуса и се дължат на неочакван и внезапен удар на тялото на
пътуващата правостояща ищца в твърдата настилка на пода на автобуса. Уврежданията на
пострадалата Я. С. са с доказан произход. Ето защо, получените от ищцата увреди са в пряка
причинно-следствена връзка с пътния инцидент. Посочено е, че ищцата е търпяла болки и
страдания с различна интензивност – най-интензивни са били през първите 2-3 седмици,
както и 2-3 седмици след това по време на проведената начална рехабилитация. Отчетено е,
че през първите 30 дни по време на зарастване на ключицата, ищцата е имала затруднения
на движенията. Полученото счупване на дясната ключица е причинило на ищцата трайно
затруднение на движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /до 3
месеца/, а полученото неразместено счупване на третото ребро в дясната гръдна половина е
причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът е
заключил, че е възможно от процесното ПТП пострадалата да е получила и
„посттравматичен стрес" от случилото се, но той бил краткотраен по време, бързо е отзвучал
и не се нуждаел от някакво по-специално медикаментозно лечение.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД урежда т.н. пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото
право по своето съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото
възникване е както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и
гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата
на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД при застраховка "гражданска отговорност" е
4
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие /така е възприето и в ТР 2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на
чл. 380 от същия кодекс - при наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира
се договорната отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е
длъжен да заплати обезщетение. Предпоставките, които следва да са налице са при
условията на кумулативност и са следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен
застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди от
застрахования; виновният за настъпването водач да управлява автомобил, за който има
валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска отговорност на водачите", сключена с
ответното дружество; настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни
от виновния водач; причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е
изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил
задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие
със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /(т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК), поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи. Следователно, правният
спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, обхваща целия
фактически състав, от който произтича правото на ищцата спрямо ответника: деяние,
противоправност, вина, вреда и причинна връзка между вредата и деянието. От всички тези
предпоставки, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага единствено вината.
Останалите елементи от фактическия състав подлежат на доказване от ищеца /арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК/.
По делото няма влязла в сила присъда на наказателния съд, която би била
задължителна /чл.300 от ГПК/ за гражданския съд, но от представената по делото пр.пр. №
11280/2015г. по описа на СРП, се установява, че водено досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.343 ал.1 б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от
НК, затова че на 29.01.2015г. около 15,45 часа при управление на МПС – водач на автобус с
инв. № 1819 по автобусна линия 111, между спирка „Филиповци“ и спирка „Езерото”
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Я. Л. С.
средна телесна повреда е прекратено с Постановление от 10.04.2019 г. наказателното
производство е прекратено, като прокурорът при СРП е приел, че водачът на автобуса не е
нарушил правилата за движение по пътищата и че е налице „случайно деяние“ по смисъла
на чл.15 от НК.
Механизмът на пътно-транспортното произшествие е изяснен от заключението
на съдебно-авто-техническата експертиза, което е дадено след запознаване на вещото лице с
доказателствата по пр.пр. № 11280/2015 г. Вещото лице е посочило следния механизъм на
ПТП: автобус марка „Мерцедес”, модел „Конекто“ с ДК № ********, управляван от М. Л.,
около 15,45 часа на 29.01.2015г. се движи по линия № 111 на MГT в гр. София между спирка
„Филиповци“ и спирка „Езерото“, в посока от ж.к. „Люлин“ към ж.к. „Младост“ по ул.
„Филиповско шосе“, като спира на спирка „Филиповци“ за слизане и качване на пътници. В
салона на автобуса, на около 1,5 м от кабината на водача се е намирала правостояща
пътничката Я. С.. Автобусът плавно е ускорил от място, като е достигнал скорост от
порядъка на 20 км/ч, в момента, в който водачът предприема аварийно спиране поради
внезапно възникнала опасност. От рязкото намаляване на скоростта е възникнала
инерционна сила, въздействаща върху тялото на ищцата. Вследствие на инерционната сила
на масата на тялото на пътничката С., същата се е изпуснала от дръжката, за която се била
хванала в автобуса и е паднала на пода между първата врата и кабината на шофьора, при
което са се реализирали ударни сили по тялото й от интериора на автобуса. Вещото лице
излага, че скоростта на движение на процесния автобус преди настъпването на ПТП е била 0
5
км/ч, тъй като е бил спрял, а в момента на предприемането на аварийното спиране, е била
около 20 км/ч.
Този механизъм на произшествието се потвърждава от свидетелските
показания на Г. Т., която сочи, че е узнала от останалите пътници, че причините за
внезапното аварийно спиране на автобус № 111 са обстоятелството, че автобусът, в който се
возили ищцата и свидетелката е бил засечен от минаващ лек автомобил, което наложило
водачът да извърши предприетата рязка маневра, за да избегне ПТП с този автомобил.
Вэъззивният съд намира, че при разпита й в съдебно заседание свидетелката е представила
своите непосредствени впечатления, както от видяното по време на инцидента, така и от
чутото от нея от всички останали пътници. Съдът не се съмнява в достоверността на тези
показания, тъй като не е установено свидетелката да е заинтересована по някакъв начин от
изхода на спора и от друга страна в показанията фактите са пълно и логично представени.
При това въззивният съд намира за установено по делото че при процесното
произшествие на 29.01.2015 г. като правостоящ пътник в автобус Мерцедес, с рег.№
********, движещ се по линия 111, при рязкото му спиране веднага след потегляне от спирка
Филиповци, вследствие на инерционната сила на масата на тялото на пътничката С., същата
се е изпуснала от дръжката, за която се била хванала в автобуса и е паднала на пода между
първата врата и кабината на шофьора, при което са се реализирали ударни сили по тялото й
от интериора на автобуса. В резултат са й причинени счипване на дясна ключица и счупване
на трето ребро в дясно.
От друга страна обаче съдът намира, че не е налице основен елемент от
състава на деликта, тъй като не се установява противоправно поведение на шофьора на
автобуса – поведение в разрез с правилата и нормите за движение по пътищата.
Безпротиворечиво свидетелските показания на свидетелката Тодорова – пряк свидетел на
произшествието и изслушаната съдебно-авто-техническа експертиза установяват, че
автобусът е потеглил бавно и плавно от автобусната спирка, но поради внезапно възникнала
опасност на пътя, с цел да предотврати удар между автобуса и друго МПС шофьорът на
автобуса е предприел рязък завой и аварийно спиране. В този случай не шофьорът на
автобуса, а водачът, управляващ установения от пътниците в автобуса лек автомобил е
нарушил разпоредбите на чл.65 и чл.67 от ЗДвП. Напротив водачът на автобуса към момента
на ПТП е спазил изискванията на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20 от ЗДвП и се е съобразявал с
условията на пътната обстановка.
По делото не се установява противоправно поведение на шофьора на автобуса
и независимо, че уврежданията на ищцата се явяват резултат на изпълнената от него маневра
и рязко спиране липсата на противоправно поведение от негова страна пр.епятства
ангажирането на неговата отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД и съответно ангажирането на
отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност по реда на чл. 226, ал.1 КЗ
/отм./, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Предявеният от ищцата иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно постановено с оглед събраните по делото доказателства.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страните за присъждане на
разноски, същите следва да бъдат поставени в тежест на въззивника, който с ледва да
заплати и тези направени от въззиваемия във въззивното производство – 2076 лева по
представен списък. Въззивникът е въвел възражение за прекомерност. Въззивният съд
намира неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с
оглед фактическата и правна сложност на делото, како и с посочения в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер от
6
3850 лева.
Въззивният
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260727 от 28.02.2022г., постановено по гр.д.
№445/2020 г. от Софийски градски съд, I ГО, 27 състав.
ОСЪЖДА Я. Л. С. да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 2076 лева разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7