№ 61
гр. Велико Търново, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П. С.А
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана В.
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от П. С.А Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20244000600054 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Великотърновски окръжен съд с присъда № 1 от 10.01.2024г.,
постановена по НОХД 71/2023г. по описа на съда е признал подсъдимия С. И.
Н. за виновен да е извършил деяние по чл. 149 ал.4 т.2 вр. ал. 1 от НК по
отношение на С. И. П., като му е наложил наказание в размер на три години
лишаване от свобода.
Признал е подсъдимият за виновен да е извършил деяние по чл. 149
ал.5 т.1 вр. ал.1 от НК по отношение на две малолетни лица С. П. и С. Т. и му
е наложил наказание пет години лишаване от свобода. Оправдал е частично
подсъдимият по първоначално повдигнатото му обвинение по правната
квалификация по чл. 149 ал.4 т.2 от НК, т.е. лицата да не са разбирали
свойството и значението на извършеното.
Подсъдимият С. Н. е признат за виновен и за деяние по чл. 149 ал.1 от
НК по отношение на С. В. Т. и съдът му е наложил наказание четири години
1
лишаване от свобода. Признал е частично подсъдимия за невиновен по
правната квалификация по чл. 149 ал.4 т.2 от НК – а именно С. В. Т. да не е
разбирала свойството и значението на извършеното.
Признал е подсъдимият за виновен и да е извършил деяние по чл. 159
ал.4 т.1 вр. ал.1 от НК, за което му е наложил наказание една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 1000 лв. Частично е признал подсъдимият за
невинен заснетият порнографски материал да е по отношение на лице, което
не е разбирало свойството и значението на извършеното и го е оправдал по
квалифициращият елемент по чл. 159 ал.4 т.2 от НК.
На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду
наложените наказания за всяко деяние, в размер на най- тежкото от тях, а
именно пет години лишаване от свобода. Постановил е да се търпи при
първоначален „общ“ режим и към него на основание чл. 23 ал. 3 от НК е
присъединил наказанието глоба в размер на 1 000лв.
Зачел е предварителното задържане на С. И. Н. на основание чл. 59 ал.1
от НК за изтърпяно наказание лишаване от свобода.
Осъдил е подсъдимият да заплати на С. В. Т., чрез нейната майка и
законен представител обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл. 149 ал.5 т.1 вр. ал.1 то НК в размер на 5 000лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане и е отхвърлил предявеният граждански иск за разликата до пълния
размер 22 500 лв. като неоснователен и недоказан. За деянието по чл. 149 ал.1
от НК е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане, като е отхвърлил предявеният граждански иск за
разликата до 22 500 лв. като неоснователен и недоказан. За деянието по чл.
159 ал.4 т.1 вр. ал.1 от НК е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието
до окончателното изплащане.
Присъдил е съдебни и деловодни разноски.
Разпоредил се е с веществените доказателства и е отнел в полза на
Държавата предмет на престъплението на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК.
Присъдата на окръжен съд е обжалвана от защитника на подсъдимия С.
2
Н. – адв. Ст. М. с оплаквания за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, липса на събрани доказателства в полза на
обвинението, липса на представителна пласт на процесуалният представител
на гражданският ищец и частен обвинител, нарушение на правилата за
подсъдността. Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, с която същият да бъде признат за невинен по всичките му повдигнати и
предявени обвинения. В допълнително изложение, защитникът на
подсъдимият прави анализ на събраните по делото доказателства в подкрепя
на направеното в основната жалба искане за пълно оправдаване на
подсъдимия.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат
жалбата. Намират, че деянието не е доказано по безспорен начин.
Претендират оправдаване по повдигнатите обвинения.
Процесуалният представител на пострадалата С. Т. – адв. И. намира
постановената присъда за законосъобразна, а наложеното наказание за
справедливо. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Представителят на апелативна прокуратура намира жалбата за
неоснователна. Излага доводи за правилното приложение на материалния
закон. Намира наложеното наказание за деянието за справедливо и съответно.
Предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена, а
жалбата оставена без уважение.
Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания,
съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314 ал.1 от
НПК, намери за установено следното:
По фактическата обстановка
Подсъдимият С. И. Н. е роден на 18.04.1965г. в с. Царева ливада, общ
Дряново, български гражданин, средно образование, неосъждан, разведен.
Същият живее в с. Козаревец, общ. Лясковец. Около 16 години е
съжителствал на семейни начала със св. Д. Д., но се разделили през месец май
на 2021г., след което той продължил да живее сам в жилището си в с.
Козаревец.
По време на съвместното съжителство на подсъдимият със св.Д., те
3
установили приятелски отношения със свидетелите Г. Т. и К. К.. Последните
също съжителствали на семейни начала в с.Козаревец, като са родители на
малолетна С. Т.. Детето С. било осиновено от св. Г. Т.. Г. Т. и К. К.
отглеждали заедно детето като негови родители. Двете семейства често се
събирали заедно, като основно Г. Т. и К. К., гостували в дома на подсъдимия
и свидетелката Д..
В дома на подсъдимия гостувала често и неговата внучка - малолетната
свидетелка С. П., която е дете на дъщеря му Г. Н.а и св. И. П. И..
На неустановена дата през месец март 2021 г., в с. Козаревец, Н. бил в
къщата на ул. *******, заедно със своята съжителка св. Д.. На гости му била
неговата внучка св. С. П., която по това време била на 6г. Следобед св. Д.
излязла, за да напазарува до магазин в с. Козаревец. Подсъдимият останал
насаме с внучката си. Двамата били заедно в кухнята, като той седял на стол.
Възползвайки се от ситуацията подсъдимият си пуснал на телевизионния
приемник предаване излъчващо еротично или порнографско съдържание и
извикал св. П. да седне върху коляното на десният му крак. Тогава с дясната
си ръка започнал да я гали и да я търка с пръст през дрехите по половия й
орган и по дупето. Това продължило около 1-2 минути.
На неустановена дата през месец април 2021г., в с. Козаревец, Н. бил в
дома си на ул. *******. На гости отново му била неговата внучка св.С. П.. В
жилището дошла и св.С. Т., която по това време била на 8 години. Двете деца
си играели в къщата. Подсъдимият бил легнал на легло в спалнята, която се
намирала на втория етаж на къщата. Извикал децата, под предлог да им пусне
да гледат детски филм. Останал сам с тях в стаята, подсъдимият започнал
едновременно с двете си ръце да гали децата по половите им органи и по
дупетата, през дрехите, което продължило няколко минути. След това децата
станали и напуснали стаята, като отишли на долния етаж.
На 22.09.2021г., в с.Козаревец, следобед, С. Н. се прибирал в дома си на
ул. ******* със собствения си л.а. „Пежо 307". По пътя, в района на парка,
находящ се в центъра на селото, видял св. С. Т.. Момиченцето си играело
заедно с друго дете - Б. И., но в този момент Т. била сама, тъй като другото
дете отишло до тоалетна в дома си, който с намирал в непосредствена
близост. Подсъдимият спрял автомобила си и както бил в колата - отворил
предната дясна врата. След това казал на С. Т. да се качи в него, за да отидат в
4
тях. Двамата отишли в къщата му, където подсъдимият отвел св. Т. в
спалнята. Отново пуснал еротичен канал на телевизора. След това
разсъблякъл св. С. Т., като свалил долнището и гащичките й. Подсъдимият
също се съблякъл. Започнал да я гали с ръка в областта на половите й органи
и по дупето. Впоследствие свалил и горната й дреха и детето останало голо.
Н. продължил да я гали на голо по дупето и гърдите и я близал в областта на
половите органи. Докато Н. извършвал тези действия, с помощта на камерата
на мобилния си телефон марка „Самсунг А 12" създал видеоклип, с
продължителност от 52 секунди, на който заснел гола св.Т., както и
действията си с които докосвал, с ръка, половия й орган. Извършвайки
посоченото едновременно с това подсъдимият казвал на свидетелката да не
казва на никого, че я бил взел, тъй като това било тайна. Тези му действия не
се харесали на детето, като С. Т. се разплакала и поискала да се прибере в
дома си. По това време в къщата пристигнала вече бившата съжителка на Н. -
св. Д. Д., която искала да си вземе кучето, което било останало при
подсъдимия след раздялата им. Тя чула, че подсъдимият се намирал в къщата,
както и възприела звуци от телевизор от включен еротичен канал.
Подсъдимият отворил гол до кръста, като на Д. й направило впечатление, че е
„зачервен и забрунден“. След като взела кучето си, му казала, че търсят С. Т.,
защото я нямало повече от час и че родителите й щели да се обаждат в
полицията. Подсъдимият и отговорил, че този ден не я е виждал. След което
свидетелката си тръгнала. Непосредствено след това Н. се върнал при детето,
като я накарал, да се облече. След това, двамата се качили, отново на лекия
автомобил на подсъдимия, който я закарал и оставил в близост до дома и.
След като слязла от колата на подсъдимия, С. Т. се насочила към дома си,
който се намирал в близост, при което била видяна от св. Й. Й.. Той знаел от
баща й, че я търсят и веднага му се обадил. След това обаждане св. К. К.,
който обикалял с автомобил селото за да търси детето, тръгнал да се прибира.
По пътя срещнал подсъдимия, който управлявал л.а си автомобил. Н. спрял и
между двамата се провел кратък разговор, в който подсъдимият попитал,
какво се случва, на който въпрос свидетелят отговорил, че търси детето и че
не може да го намери. Подсъдимият единствено отговорил „ Е, че къде ли ще
е отишла“.
След прибирането си в дома си св. К. К. разговарял с детето, което се
разплакало и разказало случилото се. Непосредствено след това родителите
5
се обадили на органите на полицията.
Така възприетата от въззивният съд фактология се доказва по безспорен
начин от събраните в хода на делото гласни доказателства.
Според възприятията, които свидетелите имат, могат да бъдат
обособени в две групи.
В първа група следва да се обособят показанията на двете малолетни
деца – С. и С., които са и пострадали от извършените престъпления.
В хода на съдебното производство пред първия съд всяка от
свидетелките е изразила нежеланието си да свидетелства – св. П. лично, а св.
С. Т. чрез своята майка и законен представител и чрез своя повереник. При
това положение съдът законосъобразно е приобщил показанията на св. С. Т.
от ДП, депозирани пред съдия – на основание чл. 281 ал. 1 т.2, приобщил е и
показанията на свидетелката, депозирани на ДП в присъствието на инспектор
и родител на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК.
Показанията на св. С. Т. пред съдия са депозирани на 28.09.2021г., т.е.
няколко дни след последното деяние. В тях свидетелката последователно
разказала за случилото се на 22.09.2021г. Посочва конкретно денят на
случката – като го свързва с това, че е било празничен ден и тя не била на
училище. Разказва последователно събитията - била с Б. И., който й е
братовчед на площадката и играели. Това се случило около 14ч. Докато на Б.
му се доходило до тоалетна и отишъл, тя останала сама на площадката. В това
време едно синьо Пежо спряло и тя видяла С. Н., който й казал „Заповядай,
дедо“. Свидетелката влязла в автомобила от вратата до него. Тя се разплакала,
а подсъдимият, а попитал защо плаче. Подсъдимият потеглил и като видели
хора, подсъдимият й казвал да се скрие под жабката на автомобила. Стигнали
пред дома на подсъдимия и той й отворил вратата и слезли двамата. Започнал
да я събува и съблича и той също се съблякъл. Докато я събличал й счупил
очилата. Детето поискало да си тръгва, но той не й позволил да се облече.
Събул й долните гащи и започнал да я гали по „мунката“. Момичето се
възпротивило, но той не спирал. Започнал да я ближе и с език и да я целува.
После отишъл да вземе телефона и правил клип и снимки. В един момент
детето чуло глас „С.е, С.е“ и познало, че това е гласът на Д. тяхна позната.
Подсъдимият й казал да изчака, обул си гащите. Чула Д. да му казва, че С. е
изчезнала и да го пита виждал ли я е, а подсъдимият отговорил отрицателно.
6
След това подсъдимият се върнал и казал „хайде да се обличаме“. Оставил
детето до една къща и то избягало до домът си и се разплакало, след което
разказало всичко на баща си. В допълнение С. Т. е разказала, че С. й е
приятелка и подсъдимият бутал и нея. Тя казала на Д., но Д. помислила, че се
шегува. Д. и С. били баба и дядо на С.. Детето сочи, че с родителите си е
ходило на гости на Д. и С.. Описва, че не е имало кръв и рана след случката.
Както и че подсъдимият я е накарал да легне до него и я е гушкал и близал по
гърдите. На телевизора била пусната програма, на която имало лелички и
какички да се галят и е бил усилен до дупка. Разказва и за случай, при който
са били двете със С., когато подсъдимият ги е пипал и двете по „мунките“, без
да им съблича дрехите. Посочва, че това се е случило веднъж, както и че
тогава не е пускал филми.
Показанията на С. Т., депозирани пред съдия са почти изцяло идентични
с тези, депозирани пред орган на ДП в дена на случилото се – 22.09.2021г. В
допълнение там единствено е посочила, че с автомобила я е върнал и оставил
в близост до домът й, като отново й е казал да се скрие под жабката на колата,
както и че баща й се прибрал в къщи пръв и тя на него разказала какво се е
случило.
С. П. е внучка на подсъдимия. Пред първия съд в съдебното заседание
на 13.06.2023г. С. П. се е възползвала от правото си и е отказала да
свидетелства. Нормата на чл. 119 НПК и корелативно свързаната с нея
разпоредба на чл. 121, ал. 1 НПК защитават семейните и родствени ценности
привързаност, доверие и солидарност между най-близките роднини. Чрез тях
се избягва обществено неприемливия конфликт между хора от близкия
семеен или родствен кръг. С. П. попада сред лицата по чл. 119 от НПК и след
като е заявила, че не желае да свидетелства, тя е изгубила качеството си на
свидетел по делото. Поради това показанията й от досъдебното производство
не могат да бъдат включени като доказателствено средство по делото чрез
използването на процесуалната техника по чл. 281, ал. 1, т. 2 и на основание
чл. 281 ал.4 от НПК. Показанията на св. С. П. не е следвало да бъдат
прочетени по този процесуален ред и съобразно процесуалния закон и
съдебната практика върху тях не е следвало да прави изводи за виновността
на подсъдимия. В тази насока са Решение № 287 от 26.04.2018 г. по н. д. №
583/2017 г., Н. К., ІІ н. о., Решение № 214 от 08.06.2023 г. по н. д. № 328/2023
г., Н. К., ІІІ н. о. и др. Ето защо, настоящият състав изключи показанията на
7
св. П. от доказателствената съвкупност.
Въззивният съд кредитира с доверие показанията на свидетелката С. Т.
в тяхната цялост. Същите са последователни, неподправени, взаимно
допълващи се и непротиворечиви. Тя е използвала в изказа си изрази и думи,
съответни на възрастта й, на начина, по който вижда и разбира нещата, на
нейното незряло мислене. В тях не се констатира съществено противоречие
нито относно случката спрямо самата нея на 22.09.2021г. нито относно
случката касаеща деянието спрямо двете деца. Именно от начина на изказ на
свидетелката се установява липсата на каквото и да било въздействие върху
нея или манипулация на психиката и по време на показанията, които са
депозирани. Показанията на св. С. Т. въззивният съд поставя в основата на
описаната по – горе фактическа обстановка.
Показанията на свидетелката от първа група не са изолирани по делото.
Напротив, те се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите, които ще
бъдат обсъдени във втора група. Това са св. К. К., Д. Д., П. И., Й. Й. И. П., Г.
Т., С. К., И. И..
На първо място Показанията на св. Т. се подкрепят от показанията на
нейният баща – св. К. К.. От тях се установява, че той живее на семейни
начала с Г. Т.. Били семейни приятели с подсъдимия и неговата съжителка Д.
Д. и си ходели на гости. Пояснил е също, че детето С. е осиновено, но само от
Г. Т., като той е вписан като нейн съжител. Детето често си играело с Б. И.,
който бил син на П. И.. Въпросния ден двете деца също си играели на
площадката, това било малко след обяд. По- късно получил обаждане от
бащата на Б., който му разказал, че Б. се прибрал до домът си до тоалетна и
като се върнал на детската площадка С. я нямало. Попитал К. дали детето не е
отишло при него. Детето не било при баща си и поради това св. К. първо
звъннал на св. Д. Д. да провери дали тя не е взела детето някъде. Д. му
отговорила, че е тръгнала за В. Търново и детето не е с нея. След това
свидетелят звънял и на други приятелски семейства, с които се събирали
децата да играят, но никой от тях не бил виждал С.. Тогава той и св. П. И.
тръгнали да обикалят селото да търсят детето. Св. К. се обадил и на
съжителката си Г., че детето го няма, а в един момент и тя дошла и се
включила в търсенето. Докато обикаляли селото, негов комшия Й. го спрял и
му казал, че видял детето и че видял и синьото Пежо на подсъдимия. Св. К.
8
минал покрай читалището да не би детето да се е върнало от там и срещнал
подсъдимия, който го попитал „Какво става К.? Св. К. му казал, че търсят С. и
че не може да я намери, на което подсъдимият отговорил „Е, че къде ли ще е
отишла…“. От там св. К. се прибрал вкъщи и видял С., която се преобличала,
попитал я какво става. Детето се разплакало и разказало за случилото се. С
думите“ С. ми каза да не казвам на никого….Съблече ме, близа ме и ме накара
да го цункам по члена“. След това св. К. се обадил на съжителката си и на св.
П. И., че е намерил С., събрали се и звъннали на полицията. Така изложената
последователност от св. К. изцяло потвърждава показанията на пострадалата
Т., както относно часовия диапазон, когато детето отишло да играе с Б. И. на
площадката; така и по отношение обстоятелството, че същата е била взета от
подсъдимия, докато детето Б. се прибрало за кратко вкъщи; по отношение
факта на организираното търсене, за което детето разбрало от чутото от св. Д.
Д., която посетила домът на подсъдимия; по отношение на обстоятелството
твърдяно от детето, че пръв в къщи се върнал баща й и тя на него разказала
какво се е случило с подсъдимия. Потвърденото пред св. К. от детето е
съответно и на изложеното при разпита му както пред съдия, така и пред
орган на ДП, с изключение на твърдяната от свидетеля като заявена целувка
по члена на подсъдимия. Пояснил е също, че едва при разпита на детето
впоследствие, на който присъствал на ДП в детска педагогическа стая,
разбрал, че подсъдимият е извадил телефон и е снимал, както и че имало
пуснат телевизор на канал с някакви, които пъшкали. Веднага след като
детето заявило тези обстоятелства, полицаите се обадили на колегите си, да
изземат телефона на подсъдимия. Доуточнил е също, че през деня преди
случката е ходил в домът на подсъдимия да му фрезова нивата и тогава
подсъдимият му казал, че няма никакви намерения да излиза от вкъщи. От
показанията на този свидетел се установява и какво е било състоянието на
детето след случилото се – изключително стресирано и уплашено; нощем се
будело и крещяло; започнали да ходят по психолози и психиатри и в център
за обществена подкрепа „Мария“ в гр. Лясковец. Детето изпитва страх от
подсъдимия и до момента. Всичко това довело и до ограничаване на кръга от
хора, с които семейството контактувало.
Изцяло в същата последователност са и показанията на св. Г. Т., която е
майка на детето С. - и по отношение на поддържаните приятелски отношения
с подсъдимия и съжителката му, и по отношение на това, че е била уведомена
9
по телефон от св. К. за това, че С. я няма въпросния ден, и по отношение на
проведеното издирване на детето в селото. Изцяло съответни са показанията
на св. Т., както с тези на С. Т., така и с тези на св. К., че в домът им след
прибирането на С. пръв се прибрал св. К., а св. Г. Т. след него и детето било
разказало на него случилото се, след което извикали полиция. Свидетелката
потвърждава също, че очилата на детето били счупени, изцяло в съответствие
със заявеното от самата пострадала, че когато я събличал подсъдимият й
счупил очилата. В допълнение свидетелката е посочила, че е срещнала св. Д.
Д., която докато търсели детето, ходила до подсъдимия да го пита дали не я е
виждал и която й казала, че чула, че на висок тон е пуснат в дома на С. порно
канал и бил „забрунден“, но подсъдимият й бил казал, че не е виждал С..
Освен това свидетелката е посочила също, че майката на С. се била оплакала
на друга майка от селото, че подсъдимия закача дъщеря й и затова тя не иска
да стои в с. Козаревец, като е пояснила, че под закача има предвид, че
сексуално я опипва, а не че я бие. Това обстоятелство се знаело и от Д.
Д./тогава съжителка на подсъдимия/, която обаче се чудела дали е вярно. В
тази им част показанията на свидетелката потвърждават изложеното от св. Д.
в тази насока. Потвърждават и изложеното от С. Т., че С. „бута“ С. и тя се е
оплакала на Д., но Д. се чудела дали е вярно. Потвърждават и обясненията на
подсъдимия, на които съдът ще се спре по- долу.
Св. Г. Т. е преразказала всичко заявено от детето при първия разпит му
пред орган на ДП, като е направила уточнение, че с думата, която използва
детето „мунка“ е нейният детски израз за вагина. И от показанията на тази
свидетелка се установява влошеното психично състояние на детето след
случилото се; посещението на психолози, защитен център. Пояснява също, че
детето се чувствало и виновно, защото те като родители му били казвали да
не се качва в чужди коли, а след освобождаването от ареста на подсъдимия,
С. не искала да ходи сама дори до магазина, който бил на съвсем близко
разстояние до тях.
Освен от показанията на св. К. и Г. Т., показанията на пострадалата С.
Т. се потвърждават и от тези на св. Д. Д.. Същата е съжителствала с
подсъдимия в продължение на 16г., но се разделили в края на м. май 2021г.
От показанията й се установява, че в периода на случилото се със С.ка, тя
вече живеела при майка си и баща си в с. Козаревец. Въпросния ден видяла С.
и Б. да си играят на детската площадка в селото. Получила обаждане от
10
бащата на С., който я попитал дали не е взела С.. Обадил й се, тъй като тя
понякога я вземала да си играят със С.. Но Д. му отговорила, че С. не е с нея.
След като закарала сестра си се прибрала и видяла, че още търсят С..
Уточнила е, че става въпрос за 22.09.2021г. Отишла до къщата на С. да вземе
кучето и му казала, че търсят С., а той се учудил къде може да е детето. При
това посещение, свидетелката уточнява, че подсъдимият бил гол до кръста,
бил „зачервен“, „забрунден“, телевизора бил усилен в домът му докрай и се
чувал според нея порно канал, тъй като се чувало охкане и пъшкане.
Прозорците на домът на подсъдимия били отворени, тъй като било топло и
телевизорът се чувал. Малко след като си тръгнала от домът на С., го видяла с
неговата кола, но не видяла накъде продължава, не видяла да има друг в
автомобила. Докато обикаляла, видяла, че всички коли се изтеглят към домът
на С., отишла там и видяла детето С. да плаче и разказвало, че е била у
подсъдимия, че той я съблякъл, че я опипвал и целувал. След това св. К. се
обадил на полицията, дошла и бърза помощ да прегледат С. и С. бил
задържан. Изложеното до тук в показанията на св. Д. изцяло потвърждава
показанията на пострадалата С. Т. и е в пълно съзвучие и с показанията на св.
К. и Г. Т.. Потвърждава показанията на св. С. Т. в частта, в която последната
твърди, че докато е била в домът на подсъдимият е дошла „Д.“, както и в
частта, с която детето е посочило, че подсъдимият я карал да се крие под
жабката на автомобила, когато видят хора, което обяснява защо св. Д. не е
възприела в автомобила на подсъдимия да има някой. Потвърждава
показанията на С. Т., че докато извършвал деянието подсъдимият бил пуснал
на телевизора порно канал. В пълно съзвучие е изложеното от св. Д. и с
показанията на св. К. и Г. Т. за развоя на събитията след завръщането на С..
По отношение на св. С. П., св. Д. потвърждава, че от дъщерята на
подсъдимия – Г. научила, че подсъдимият опипвал С.. Изразила е известно
съмнение по този въпрос, тъй като била в къщата и според нея С. си играел с
внучка си, щипел я, гъделичкала. Това й било споделено от Г., че се е
случвало, докато св. Д. отишла до Горна Оряховица и била вземала децата да
си играят. Също така за случката с двете деца Г. й била казала, че баща й
пуснал порно канал на децата да гледат. Г. обаче била в другата стая, тя не се
движела. Посочила е, че макар да не е родствена баба на С. П., тя я
възприемала като нейна баба, защото дълги години е живяла със С. и я е
гледала. Изложеното до тук съответства на показанията на св. Г. Т., както и
11
изцяло на изложеното от детето С. Т.. Съответства и на обясненията на самия
подсъдим.
Св. Д. е потвърдила, че са били приятелски семейства със св. К. и Т., че
често са си ходели на гости в периода ноември 2020г. до май 2021г., когато се
случила раздялата между нея и подсъдимия. С. е идвала да си играе със С.,
вземала я е когато е била там. Въззивният съд кредитира с доверие
показанията на св. Д.. От тях се установява, че детето С. се е оплакало на
майка си, че дядо му го опипва, което пък обстоятелство е споделено на нея
от дъщерята на подсъдимия. Установяват се също обстоятелства по
отношение на случката с двете деца, за която й разказала отново дъщеря на
подсъдимия, като й казала, че той пуснал порно канал на децата. Показанията
на свидетелката са непротиворечиви, те са съответни на показанията на
другите свидетели. Колебанията, които тя изразява за това какви са
конкретните действията на подсъдимият по отношение на неговата внучка и
на С. Т. следва да бъдат обсъдени през призмата на обстоятелствата, че 16
години същата е живяла на семейни начала с подсъдимият, което е причината
тя по- скоро да отказва да приеме, че споделеното й от дъщерята на
подсъдимия Г. по отношение на неговата внучка може да е истина.
Показанията на разпитаният в качеството на свидетел С. К.ов К. също
са в съзвучие с показанията на коментираните до тук свидетели и показанията
на пострадалата С. Т.. Св. К. е син на св. К. К. и доведен брат на пострадалата
С. Т.. От неговите показания се установяват приятелските отношения между
неговото семейство и това на подсъдимия. За случката сочи единствено, че са
обикаляли всички да търсят С., която била изчезнала. Обикалял и той с
неговата кола. По- късно получил обаждане от баща си, че С. е в домът им.
Едва след като се прибрали от полицията, баща му му обяснил какво се е
случило. Като му казали, че подсъдимият е взел С. в колата си, на предната
седалка, под жабката и на връщане един комшия ги видял – Д.. Всъщност
показанията на свидетеля не съдържат конкретика в повече от събраната от
показанията на описаните по- горе свидетели, тъй като представляват
преразказ на казаното му от неговия баща, но едновременно с това служат за
проверка показанията на св. К., С. Т. и Г. Т., като изцяло ги потвърждават.
В тази група следва да се обсъдят и показанията на св. П. И., който е
баща на детето Б. И.. От тях се установява, възприетото във фактологията, че
12
на инкриминираната дата, синът му Б. играел със С. на детска площадка в
непосредствена близост до домът им. В един момент Б. си дошъл до
тоалетна. След като излязъл отново се върнал уплашен и казал, че С. я няма.
Св. И. потвърждава, че позвънил веднага на К. и Г., започнало обикаляне из
селото да търсят С.. Накрая спрели пак на въпросното площадка и комшията
му/когото не познава по име/ казал, че С. се прибрала вкъщи. След това
отишъл пред къщата на С. и впоследствие разбрал от К. и Г. какво се е
случило – че била взета от подсъдимия, че правил видеозаписи с нея и пр.
Показанията на този свидетел са изцяло в подкрепа на показанията на детето
С., на св. К. К. и Г. Т..
Св.Й. Й. е съсед на св. К. К. и детето С.. Според него на
инкриминираният ден покрай него минал св. К. и го попитал дали не е виждал
С.. Към този момент св. Й.ов не я бил виждал и това му отговорил.
Впоследствие видял детето да пресича улицата, но не към вкъщи, а в друга
посока. Затичал се след нея, защото знаел, че баща й я търси, но я изгубил от
поглед. След това подсъдимият минал покрай него с автомобила си.
Свидетелят е уточнил, че в много близък диапазон е видял детето и
автомобила на подсъдимия, макар да не може да си спомни какво е първото
му възприятие – дали на детето или на автомобила. След което казал на
бащата, който продължавал да търси детето си, че е видял С.. Макар да не си
е спомнил точна конкретика относно последното обстоятелство, показанията
на свидетелят имат важно значение, тъй като изцяло подкрепят показанията
на пострадалото дете – С., че е оставена от подсъдимият с неговият
автомобил в близост до домът им. Подкрепят и показанията на св. К., че
именно от комшията си Й. е научил, че С. се е прибрала, подкрепят и
показанията на св. С. К. и П. И., които също са в тази насока.
Показанията на св. И. И. не допринасят съществено за изясняване на
фактологията. Той не е свидетел очевидец, нито е присъствал на мястото в
хода на събитията с детето С., на което е баща. Той е разделен с майката на
детето С. – Г., има съвместен живот с друга жена, не е посещавал с. Козаревец
в този период и пред него детето му не е споделяло за някакво по- специално
отношение на дядо му към него.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите от втората група.
Те са непосредствени, взаимно допълващи се, между тях не се констатира
13
противоречие, последователни са и няма предпоставки да бъде коментирана
заинтересованост в тях. Показанията на свидетелите от втора група изцяло
подкрепят показанията на св. С. Т. във всичките им части, обособени в първа
група свидетели. Те също биват поставени в основата на възприетата
фактология от въззивния съд.
Показанията на свидетелите от първа и втора група се подкрепят и от
изготвените по делото експертизи и приетите писмени доказателства.
Подкрепят се на първо място от изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбума към него, от който се установява –
автомобилът на подсъдимия, спрян пред дома му – синьо „Пежо“, така, както
сочи детето С. и свидетелите, чиито показания са коментирани във втора
група; разхвърляна спалня, до която има поставен стол, а на него мобилен
телефон и дистанционни от телевизор. С протокола за оглед са иззети два
телефона от домът на подсъдимия и негово бельо. В частта, с която са иззети
вещите, протоколът за оглед е следвало да бъде одобрен, тъй като на
практика се касае за действия по претърсване и изземване. Тъй като това не е
сторено, в тази част, касаеща изземването на вещи, въззивният съд го
изключва от доказателствената съвкупност. Независимо от това обаче фактът,
че от домът на подсъдимият са иззети два мобилни телефона, приложени като
веществени доказателства по делото, настоящият състав на съда намира за
установен по безспорен начин. Именно поради тази причина бяха допуснати и
разпитани в качеството на свидетели поемните лица, участвали при
извършеният оглед на местопроизшествие на 22.09.2021г. – К. К. и П. Н.. И
двете свидетелки с категоричност по време на разпита им пред въззивният съд
заявиха, че когато са присъствали като поемни лица опри извършения оглед в
домът на подсъдимия са иззети два телефона. Според свидетелките единият
се е намирал върху гардероб, а другият до леглото. Св. К. К. изрично е
заявила, че единият е бил стар модел и й се е сторил по- малък. Св. П. Н. също
е заявила, че единият е бил по- стар модел – по обикновен, а другият – от по-
новите, като без да е категорична е посочила, че мисли, че единият е бил
Нокиа, а другият Самсунг. И двете свидетелки са заявили, че са се подписали
при изземването на телефоните, както и на протокола за оглед. Като на
последният разпознаха своите подписи – св. К. под № 1, а св. Н. – под № 2.
Показанията на свидетелките се подкрепят изцяло от приложените пликове, в
които след изземването са били поставени двата телефона – видно от тях на
14
единият е записано, че съдържа мобилен телефон „Самсунг А12 с ИМЕИ
351101*******, а на другият е записано, че съдържа – мобилен телефон
„Алкател“ 5003 с ИМЕИ ***************. И на двата плика, в които са били
поставени иззетите телефони са положени подписи както от разследващият,
така и от двете поемни лица, точно както заявяват свидетелките пред
въззивният съд. Св. К. изрично е посочила, че се е подписала и за изземването
и на протокола за оглед, св. Н. също изрично посочва, че за двата телефона се
е разписала. И на двата плика при първоначалното изземване от домът на
подсъдимия изрично е посочен номера на ДП, по което са иззети и се
извършва разследване – ДП 530/2021г., както и датата, на която са извършени
конкретните действия –22.09.2021г. Проследим по- нататък е и фактът, че
именно тези два телефона са предадени от дознателя на вещото лице, което ги
е изследвало. Това също е станало, чрез постановление за назначаване на
експертиза от 24.02.2021г.,/т.1 стр. 75ДП/ в което телефоните са изрично
описани и е посочено, че се предоставят на вещото лице. На това
постановление са се разписали разследващият орган и експертът. А, че
същите веществени доказателства са върнати е видно от новите бели пликове,
в които същите са положени и върху които отново е описан номера на ДП,
посочен е номера на изготвената експертиза № 90/30.09.2021г., описани са
телефоните и, посочено е че са изследвани и е налице подпис на експерта,
изготвил експертизата за връщането им – М. М.. В самата експертиза под №
90/30.09.2021г. вещото лице М. М. изрично е посочил, че представените за
изследване обекти са предадени, заедно с протокола за изготвената
експертиза. Ето защо въззиният съд приема, че именно посочените като
веществени доказателства – два телефона марки „Алкател 5003“ и „Самсунг
А12“ са иззети от домът на подсъдимия, те са предоставени за изследване на
експерт по делото и съдържанието именно на тези два телефона е било обект
на изследване и е било снето на СД в рамките на изготвената по делото
техническа експертиза. Освен, изложеното до тук, чиято хронологична
последователност изцяло потвърждава, че именно приложените като
веществени доказателства мобилни телефони са иззети от домът на
подсъдимия, фактът на наличието на изготвен от подсъдимият файл, на който
е заснето детето С. се установява от показанията на св. С. Т., която изрично е
заявила, че подсъдимият с телефона си я е снимал докато я опипва по
половите органи и е правил и видеоклип. На следващо място това
15
обстоятелство се установява от показанията на св. К. К., който също е
посочил, че обстоятелството, че подсъдимият е правил видеоклип на С.ка е
заявено от самата нея по време на първия разпит, проведен на 22.09.2021г. на
ДП и тогава от полицията се обадили веднага да бъде иззет и телефона на
подсъдимия от домът му. Не става ясно от показанията на свидетеля дали
този факт е установен при първоначални беседи с пострадалата или в хода на
официалния разпит. Но е видно, че разпитът на детето и извършеният оглед
на местопроизшествие са с дата 22.09.2021г
Следващият момент, на който следва да бъде обърнато по- особено
внимание касае часът на деянието спрямо пострадалата С. Т., извършено на
22.09.2021г. Въззивният съд намира, че от всички събрани по делото
доказателства – най – вече от разпита на свидетелите и изготвената
техническа експертиза се установява, че случилото се на 22.09.2021г. е
следобед около и след - 15ч. За да стигне до този извод настоящият състав взе
предвид следните обстоятелства: Диапазонът на деянието се установява от
обясненията на подсъдимият С. Н., който е посочил, конкретно 15 часа на
22.09.2021г.Установява се на следващо място от показанията на св. Г. Т. и Д.
Д., които също са посочили времеви диапазон след 14,30ч. Отделно от това от
показанията на св. Д. Д. се установява, че след обаждането на родителите на
С. на тел. 112 са пристигнали полиция и Бърза помощ. Видно е, че сигналът в
Бърза помощ е получен в 16,25ч. – Фиш за спешна медицинска помощ – л. 53
от ДП. А видно от техническата експертиза, изследваният видеофайл има име
с посочени дата, месец и година, както и час на изготвянето му – часът е
15,10.52ч. Видно от заповедта за задържане за 24 часа на подсъдимият,
последният е задържан в 16,45часа – което съответства на диапазона на
получаване на сигнала в Бърза помощ. Процесуално- следственото действие
по оглед на местопроизшествието, видно от протоколът е извършено в
периода 17,35-18,50часа. Според св. К. именно когато детето е съобщило, че е
правен видеоклип от полицията се обадили да бъде иззет телефона на
подсъдимия. Ето защо въззивният съд намира, че е допусната техническа
грешка в посочения час за проведен разпит на св. С. Т. от ДП на 22.09.2021г.,
тъй като няма как разпита да е проведен в диапазона 12.20 до 12.40 часа,
когато деянието все още не е било осъществено. Разпитите на родителите на
детето на ДП са в часовия диапазон 19.35- 20.00часа – Г. Т. и на св. К. – 20.00
– 20.20ч. на същата дата и са след извършеният оглед, а видно от протокола
16
за разпит на С. Т., те и двамата са присъствали на разпита й на ДП. Тази
констатация за техническа грешка не може да бъде приета като основание за
изключване на приобщените от ДП показания на св. С. Т. от 22.09.2021г.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се доказва и от
протокола за освидетелстване на св. детето С. Т., извършено от гинеколог – д-
р Дара Ганчева, в който са установени белег от лапароскопска операция;
външни полови органи – зачервени и оточни, с наличен химен, без
разкъсвания и без кръвоизливи. Така извършеното освидетелстване напълно
кореспондира с показанията на детето С. Т., както относно предприетите
действия от подсъдимия спрямо него – опипване и близане по половият й
орган, така и твърдянато от нея липса на кръв и раничка след извършеното от
подсъдимия.
Въз основа на това освидетелстване в хода на ДП е назначена
комплексна съдебно-медицинска експертиза. Въззивният съд намира, че
същата следва да бъде изключена от доказателствената съвкупност. Видно от
заключението на експертизата – още на ДП постановлението за изготвянето й
е било връчено и разписано само от едното вещо лице – съдебен лекар, който
я е изготвил на база извършеното освидетелстване от ДП. Д-р Даря Ганчева в
проведено съдебно заседание на 13.06.2023г. изрично е посочила пред първия
съд, че на нея не й е връчвано постановление за назначаване на експертиза и
тя не е участвала в изготвянето на такава, а единствено е прегледала детето и
в протокол е отразила каквото е констатирала. Видно от находящото се на л.
118 от ДП т.1 Постановление за назначаване на експертиза, същото е връчено
само на съдебния медик – д-р Гицов. Подпис на др. Ганчева отсъства. При
това положение и с оглед изрично заявеното пред първия съд от д-р Ганчева,
експертизата не е следвало да бъде приемана или ако е приета не е следвало
да бъде ценена от съда. Ето защо въззивният съд изключва същата от
доказателствената съвкупност. Изключването на комплексната СМЕ не оказва
влияние върху окончателните изводи на въззивния съд, тъй като няма
повдигнато обвинение за деяние по чл. 152 от НК/ с оглед заключението, че
липсва дефлорация/, нито по делото се съдържат каквито и да било данни за
такова деяние.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се подкрепя и от
психологическите и психиатричните експертизи от ДП.
17
Психологическа експертиза мотивирано е дала отговор на всички
поставени въпроси във връзка с психологическото здраве на пострадалата С.
Т.. Установява се от нея, че С. Т. е в процес на изграждане на детска личност,
повлияна от домашно насилие в ранна възраст – отглеждане в приемно
семейство. Налице са също характерните за възрастта емоционална незрялост,
неизграденост на ценностна система, нисък социален опит. Случилото се
с нея е в резултата на това, че тя е била повлияна от думите и действията на
подсъдимия С. Н., когото познавала отпреди. Най- важната част от
заключението е, че С. не е склонна да изопачава истината или да
преувеличава действителността. Действията на С. Н. са разстроили и
уплашили детето, разклатили са неговата сигурност и стабилност. Същата е
способна да възприеме фактите и да свидетелства обективно. Заключението
на тази експертиза в частта, с която се сочи, че детето е в процес на
изграждане на нервната и ценностна система, има емоционално-волева
незрялост и неустойчивост, което би могло с течение на времето да повлияе
на разказите й – в аспект да премълчава подробности или да откаже да ги
разкаже отново, обяснява отказът на свидетелката да свидетелства пред
първия съд.
Психологична експертиза е изготвена и по отношение на детето С. П.. И
за нея експертът е констатирал процес на изграждане на детската личност,
повлиян от нестабилна среда – разделени родители, болест на майката;
емоционална незрялост, неизграденост на ценностната система, нисък
социален опит. С. П. е повлияна от поведението и думите на значимите за нея
хора и по- скоро липсата на реакция, водеща до приемане на поведението на
нейния дядо като нормално, дори като акт на добро отношение. Към момента
на изследването вещото лице е заключило, че детето не е склонно към
изопачаване или преувеличаване на действителността, но липсата на
критичност и оценъчност не й позволява да свидетелства обективно.
По ДП са изготвени и психиатрични експертизи. Те са изготвени от
специалист в тази област- психиатър в ЦПЗ В. Търново, който освен, че се е
запознал с всички писмени данни, е извършил и психиатрично изследване на
пострадалите деца. От заключението, изследвало личността на С. Т., се
установява че тя разбирала свойството и значението на извършените спрямо
нея действия – блудствени действия и заснемане на клип и да ръководи
18
постъпките си в конкретната ситуация, макар поради детската си възраст да
не е би могла да оцени действията като престъпни и за им се противопостави.
Тя правилно възприема заобикалящата я действителност, макар поради
малолетието си да няма годност в цялост да разбира значението на
извършеното спрямо нея. И да направи адекватна оценка на ситуацията. С. не
страда от умствена недоразвитост или други психични заболявания, няма
задръжка в умственото развитие. Притежава способност правилно да
възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, като се отчитат възрастовите характеристики и незрялост.
Психиатрична експертиза е изготвена и по отношение на детето С. П.. И
по отношение на нея експертът е приел, че има потенциал в рамките на
нормата за детската й възраст, което я прави способна да разбира свойството
и значението на извършеното деяние спрямо нея. Макар познанието й да е
повърхностно и частично за нередността на сексуално активно поведение на
нейната възраст. И С. П. може правилно да възприема фактите, макар поради
малолетната си възраст да не може да даде адекватна оценка на ситуацията.
Тя не е склонна към премълчаване, изопачаване или преувеличаване на
действителността. Има способност правилно да възприема фактите има
примитивна и недоизградена дефиниция относно сексуалните отношения. Не
страда от умствена недоразвитост или друго психично заболяване и няма
задръжки в умственото развитие.
Комплексна психолого-психиатрична експертиза е изготвена, която е
изследвала личността на подсъдимия С. Н.. Видно от заключението на тази
експертиза Н. е с лоши социални умения, среща трудности при създаването на
близки връзки. Среща трудности в установяването на зрели хетеросексуални
връзки. Чувства се неадекватно в традиционните полови фантазии. Честите
му сексуални фантазии и преценките му в сексуален аспект се изразяват в
злоупотреба сексуално с деца. Същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си в конкретната
ситуация. И към момента на извършване на деянията и към момента на
изследване Н. е притежавал способност правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. Няма
задръжки в умственото му развитие, нито страда от умствена недоразвитост
или други психични заболявания.
19
Иззетият мобилен телефон Самсунг от домът на подсъдимия е бил
обект на изследване на техническа експертиза. От заключението на същата
също се установява възприетата от въззивния съд фактология, тъй като се
установява в телефона наличието на видеофайл с продължителност 52 сек., в
който се наблюдава ръка на лице от мъжки пол, която докосва половият орган
на лице от женски пол. Върху тялото на лицето от женски пол се вижда белег
в областта на корема и два броя петна с морав цвят в областта на мишницата
на лявата ръка. Същият е с име 20210922-151052. Видно от същото то е
съставено от годината, месеца и датата и часът на заснемането му –
2021г.09.22 и 15.10.52ч. Така изготвеният видеофайл в най- пълна степен дава
представа за времето на извършване на деянието от една страна. От друга
констатациите на белези върху лицето от женски пол напълно съвпадат с
констатациите при извършеното освидетелстване на детето С. Т. от лекар –
гинеколог. Последното обсъдено в съвкупен анализ с показанията на св. С.
Т. и всички останали свидетелски показания, а и обясненията на подсъдимия/
които ще бъдат обсъдени по – долу/ дават основание на въззивния съд да
приеме, че на видеоклипа е заснето детето С. Т. и ръката на подсъдимия С. Н.,
който едновременно е и заснемал видеоклипа.
Изцяло в тази насока е и изготвената на ДП и приета от съда
Аудиовизуална художествена експертиза, която е описала наличните в
телефона на подсъдимия видеофайлове и снимков материал. Видно е че
видеофайла от този час е един, има и една снимка и двете са с име JPG
20210922_151052 и MP4video 20210922151052, т.е. направени са на
22.09.2021г. в 15,10часа. Всички останали налични снимки и видеофайлове са
от същата дата, но много по- ранни часове на денонощието в диапазона 03-
05,40часа. Освен това видно от експертизата се касае за порно материали, тъй
като на тях се виждат мъжки и/или женски полови органи, осъществяване на
полов контакт, вагинално или ректално проникване, пенетрация, мануална
или орална стимулация. Вещото лице е заключило също, че доколкото
личността се формира до 20-21г. възраст, създаването на подобни материали с
порнографска конотация биха могли да доведат до сериозна психологическа
травма- нарушаване на половото съзряване и развитие.
Възприетата от съда фактология се подкрепя изцяло и от обясненията
на подсъдимия, депозирани на ДП. Пред съдът подсъдимият отрича
20
извършването на всички деяния. Разказва за събитията от деня – 22.09.2021г.,
изключвайки събитията с детето С. в домът му. Твърди, че бил разпитван в
полицията, но нямал очила, за да прочете написаното и бил накаран да
подпише протокола. От обясненията му става ясно, че този разпит, за който
твърди, че нямал очила бил на следващият ден след задържането му, т.е.
23.09.2021г. Друг разпит не му е извършван. За всичко научил от
обвинителният акт.
В рамките на проведеният разпит след обясненията му пред първия съд,
депозирани на 22.11.2023г.на подсъдимият е зададен въпрос телефоните
Самсунг А12 и Алкател 5003 негови ли са. Подсъдимият е отговорил, че са
негови и двата телефона били горе в стаята. Твърди, че не заключвал къщата
си и излизал да разхожда кучетата като телефоните били в домът му.
Заключвал само като ходел на работа. Не отрича, че са били приятелски
семейства с К. и Г. и последните често са ходили на гости у тях, докато е
живеел с Д. Д.. Това е поредното обстоятелство в подкрепа на възприетото от
въззивният съд, че двата телефона и конкретно имащият значение телефон
„Самсунг А12“ са били иззети от домът на подсъдимия, негови са и именно те
са били обект на изследване от техническата експертиза, открила в него
видеофайла с порнографско съдържание.
Първият съд е инкорпорирал обясненията на подсъдимия, дадени на ДП
на 11.05.2022г., напълно законосъобразно, тъй като именно те са депозирани
след повдигане и предявяване на последното обвинение, обхващащо трите
извършени деяния. Тези обяснения не са депозирани непосредствено след
деянието – за които подсъдимият твърди, че бил без очила и не могъл да
прочете нищо и се подписал. Депозирани са и в присъствието на назначеният
му защитник - адв. М.. Видно от съдържанието им, подсъдимият с голяма
конкретика е описал извършеното от него първо на 22.09.2021г. Изрично е
посочил, че се е прибирал от казаните, където работи бащата на С. - К. с
автомобила си Пежо 307, когато на центъра видял С., която била сама и си
играела в парка. Посочил е конкретно, че това се е случило около 15.00часа.
Видял, че наоколо нямало хора и поканил С. да му отиде на гости. Завел я в
спалнята и започнал да я гали в областта на гърдите и в областта на половият
й орган. Събул й долнището и пликчетата и останала гола от кръста надолу.
Докато я галел на голо по половият й орган й съблякъл и горнището. След
като С. останала гола, той продължил да я гали по цялото тяло и докато
21
ставало това С. го хванала по половия орган. Това продължило около 5
минути. Докато траяло това, той със своя телефон Самсунг направил клипче
на интимните части на Сина. След това й казал да си облича дрехите и я
закарал с автомобила до тях, като я оставил на около 20м от къщата.
Изложеното от подсъдимият за случилото се на 22.09.2021г. почти изцяло
съответства на показанията на св. С. Т. – подсъдимият единствено пропуска
единствено идването на св. Д. Д., което било и причината да накара детето да
се облече и да я закара до тях и осъщественото близане на половият орган на
детето. Освен, че обясненията съответстват на показанията на св. Т.,
съответстват и на показанията на св. Й. Й., който изрично е посочил, че почти
непосредствено след като видял С. възприел и автомобилът на подсъдимия. В
пълно съответствие са обясненията на подсъдимия и с показанията на св. П.
И., който е посочил, че синът му Б. се е прибрал до тоалетна и след това е
установил, че С. я няма на площадката – т.е. когато подсъдимият я е видял тя
е била сама на площадката. В пълно съответствие е и посоченият час с
изготвената техническа експертиза, видно от която файлът е съставен на
22.09.2021г. в 15,10,52ч., доколкото подсъдимият е посочил в обясненията си,
че е видял и взел детето около 15.00ч. Приобщените обясненията на
подсъдимият се подкрепят от всички събрани гласни и писмени
доказателства.
Освен за случилото се на 22.09.2021г. подсъдимият в хода на
инкорпорираните от ДП обяснения е разказал с конкретика и за другите два
случая, като дори е посочил и конкретно времето, през което са се случили.
За първият случай с внучката си е посочил, че се е случил през м. март, по
време, когато все още е живеел на семейни начала със св. Д. Д. и тя излязла до
магазина в селото. През това време той казал на внучката си да седне на
кракът му, когато той през клинчето й започнал да я търка по половият й
орган и това продължило 1-2мин. В тази част обясненията на подсъдимият
изцяло са в унисон със заявеното от св. Д. Д., че майката на С. се е оплакала в
тази насока, като в детайли е посочено и пускането по време на деянието на
порно канал на телевизора. Съответни са и на показанията на св. Г. Т. в тази
насока, както и на св. С. Т., която също е заявила тази обстоятелства.
С конкретика подсъдимият е депозирал и обяснения за третият случай,
при който е бил заедно с двете деца – С. и С.. Посочил е месецът, през който
22
това се е случило- април 2021г. и е пояснил, че освен С., който била в тях
дошла и С., за да си играят децата. Когато с Д. Д. излязла от тях той се качил
на спалнята с двете деца, те легнали от двете му стани и той едновременно ги
галил по половите им органи през клинчетата им. Това продължило няколко
минути и децата слезли долу в кухнята, тъй като Д. си дошла. Изложеното в
обясненията досежно този случай напълно съвпада с показанията на св. С. Т.,
депозирани пред съдия на ДП от 28.09.2021г.
Обясненията на подсъдимия са в съзвучие и с тези на св. Д. Д., която
твърди, че майката на С. й се е оплаквала от баща си- т.е. от подсъдимия, че
пипа сексуално детето, но тя не повярвала, тъй като мислела, че той си играе с
нея. Еднопосочни са и с показанията на св. Г. Т., която също е заявила, че
майката на С. се оплакала пред друга майка от селото за случващото се.
Въззивният съд кредитира с доверие обясненията на подсъдимия,
депозирани на ДП и инкорпорирани от съда. Първо защото са били много по-
близък период след извършените деяния. На следващо място те са конкретни
и точни. Интересите на подсъдимият са били охранени, тъй като тези
обяснения са депозирани в присъствието на неговият защитник – адв. М.. В
пълно съответствие са, освен с показанията на пострадалата С. Т. и с
показанията на всички разпитани по делото свидетели; в съответствие са и с
изготвената техническа експертиза на иззетият от домът му телефон Самсунг,
съдържанието на откритият файл и часът посочен от подсъдимият
съответства напълно с часът/ и датата/ отразен като име на файла.
Предвид на всичко изложено по- горе относно възприетата фактическа
обстановка, въззивният съд намира възраженията на защитата за липса на
доказателства, от които да се установи фактическата обстановка за
неоснователни и като такива ги остави без уважение.
Възраженията на защитата, касаещи разлика в показанията на
свидетелите по отношение цвета на автомобила на подсъдимия са
неоснователни. Внимателният прочит на показанията на всички разпитани
свидетели сочи, че те са посочили или, че автомобилът на подсъдимият е
синьо „Пежо“, или са използвали думите автомобилът на подсъдимият.
Никъде в показанията конкретно на св. Д. Д. не се установяват твърдения
подсъдимият да е управлявал червена кола, нито пък „сиво Пежо“.
По правната квалификация
23
От съвкупният анализ на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, от които се извежда приетата по-горе фактическа обстановка,
решаващият съд е достигнал до извода, до който достига и настоящият
въззивен състав, че подсъдимият е осъществил както от обективна така и от
субективна страна съставът на чл. 149 ал.4 т.2 вр. ал. 1 от НК по отношение на
С. П.; съставът на чл. 149 ал.5 т.1 вр. ал.1 по отношение на С. Т. и С. П. и
съставът на чл. 149 ал.1 по отношение на С. Т..
Подсъдимият е осъществил състава на чл. 149 ал.4 т.2 вр. ал.1 от НК,
тъй като с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление,
през м. март 2021г. извършил блудствени действия с пострадалата С. П..
Блудствените действия се изразяват в опипване през дрехите на женският
полов орган на С. П., която е и негова внучка. Това деяние, въззивният съд
намира за установено независимо от изключването от доказателствената
съвкупност на приобщените от първия съд показания на С. П. от ДП. Доказва
се от обясненията на подсъдимия и косвено от показанията на св. Г. Т., Д. Д.
и на С. Т.. От изисканите и приложени към делото от въззивният съд актове
за раждане на децата С. Т. и С. П. се установява, че пострадалата С. П. е
родена на 16.07.2014г., т.е. към момента на деянието м. март 2021г. същата е
била малолетна – на 6 навършени годинки.
Квалифициращ елемент по отношение на това деяние е, че е извършено
по отношение на лице, което не разбира свойството и значението на
извършеното. Основно значение за отговорът на този въпрос има
заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Видно от него С. П. е
разбирала свойството и значението на извършеното деяние спрямо нея.
Познанието й за нередността е повърхностно. В подобен смисъл е и
заключението на психологическата експертиза, съгласно която детето е в
процес на изграждане на личността, повлиян от нестабилна семейна среда. С
оглед изясняване на това обстоятелство двете вещи лица, изготвили
психологическата и психиатричната експертизи бяха преразпитани пред
въззивния съд. Експертът психиатър пред въззивният съд посочи, че няма
психиатрично заболяване, което да пречи на С. П. да разбира свойството и
значението на извършеното. Но едновременно с това от гледна точка на
ниската възраст фактът, че подсъдимият й е дядо то тя не е осъзнавала
нередността на извършеното спрямо нея. Това е така поради емоционалната
незрялост и липса на социален опит. Изцяло в тази насока е и заявеното от
24
експерта психолог, която изрично е заявила, че детето няма тази способност
да разбере и отграничи кое е престъпление и кое не е редно. Освен това тя е
свикнала с доброто отношение на дядото и няма границите, които другото
дете/С./ си поставя за редно и нередно/. Ето защо и с оглед изключително
ниската възраст на детето към датата на инкриминираното деяние – само 6
години и въззивният съд приема, че е налице квалифициращият елемент по т.
2 на ал.4 на чл. 149 от НК – деянието е извършено спрямо лице, което не
разбира свойството и значението на извършеното.
Подсъдимият е осъществил и състава на чл.149 ал.5 т.1 вр. ал.1 от НК,
тъй като през м. април в домът си в с. Козаревец, осъществил блудствени
действия с две малолетни лица – С. П. 6 г. и С. Т. 8г. Блудствените действия
се изразявали в опипване през дрехите на женските им полови органи. Това
деяние се доказва от показанията н св. С. Т., обясненията на подсъдимия Н. и
косвено от показанията на св. Д. Д.. Налице е правната квалификация –
извършено с две или повече малолетни лица. Този факт се установява от
приложените по делото като писмени доказателства актове за раждане на
делата, видно от които С. П. е родена на 16.07.2014г. и към датата на деянието
е била на 6 години, а С. Т. е родена на 21.10.2012г. и към датата на деянието е
била на 8 години. И двете деца са малолетни и то в значително ниска възраст.
Решаващият съд е оправдал подсъдимият по първоначалната правна
квалификация на това деяние във вр. с чл. 149 ал.4 т.2 от НК, т.е. деянието да
е извършено спрямо лица, които не са разбирали свойството и значението на
извършеното. С оглед становището, изразено при преразпита на вещите лица
в съдебно заседание, настоящият състав намира, че този квалифициращ
състав е налице най- вече с оглед ниската възраст в рамките на малолетието и
на двете деца. Предвид липсата на надлежно подаден въззивен протест в тази
част срещу присъдата положението на подсъдимият не може да бъде
утежнявано.
На 22.09.2021г. подсъдимият Н. е осъществил състава на чл. 149 ал.1 от
НК, тъй като извършил блудствени действия спрямо С. Т., ненавършила 14г.
възраст, изразяващи се в разсъбличане на детето, галене на половият й орган
на голо, близане в областта на половия орган и галене на дупето и по гърдите.
Това деяние се установява от показанията на св. С. Т., от показанията на
всички свидетели от втора група, от обясненията на подсъдимия, от
25
изготвения протокол за преглед на ДП, както и от назначените по делото
техническа експертиза.
От посоченото по- горе писмено доказателства – акт за раждане се
установява, че С. е родена на 21.10.2012г., и към датата на деянието е била на
8 години, т.е. касае се за лице ненавършило 14 г. възраст. Извършените
действия –по разсъбличане на детето, галете на голо по половият му орган,
близане на същия и галенето му по дупето и гърдите са от естество да
възбудят и удовлетворят полово желание. Като последното е цел на
извършителя и не е необходимо да бъде постигнато. Не са налице данни да се
е достигнало до удовлетворение.
Няма спор, че подсъдимият е извършил всяко от деянията при
условията на пряк умисъл. Той е съзнавал свойството и значението на
извършеното. Имал е ясни представи относно малолетието на децата. Този
факт се установява от обстоятелството, че самият той е дядо на едно от децата
– С. П. и е бил наясно с нейната точна възраст. Бил е наясно и с възрастта на
С. Т., тъй като тя е била приятелка на неговата внучка, нещо повече той и св.
Д./по времето през което са живеели заедно/ са били семейни приятели с
родителите на детето С. Т. – К. К. и Г. Т.. Особената цел е била да възбуди и
удовлетвори полово желание. Този факт се установява от изготвената на ДП и
приета в съдебно заседание комплексна психолого-психиатрична експертиза,
от която е видно, че сексуалните фантазии на подсъдимият са свързани
предимно с деца, тъй като същият неможе да изгради зряла връзка,
установява се от характера на предприетите действия, както и установеният
по безспорен начин на две пъти факт на пускане на порно канал на телевизора
пред децата. Съдът е оправдал подсъдимия по кволифициращият елемент по
чл. 149 ал.4 т.2 от НК. Становището на въззивният състав е същото както и по
отношение на предходното деяние - този елемент е налице предвид ниската
визраст на детето в рамките на малолетието, но поради липса на подаден
надлежен протест положението на подсъдимия не може да бъде влошавано.
С действията си по изготвянето на видеоклип, на който е записан
женският полов орган на детето С. Т. и галенето по половият орган с ръка,
подсъдимият е осъществил състава на чл. 159 ал. 4т.1 от НК. Чрез
създаването на клипа подсъдимият е създал порнографски материал, за който
26
е използвал лице, ненавършило 18 годишна възраст, с оглед възприетото по-
горе, че на видеоклипа е заснет именно половият орган на С. Т.. Предметът на
престъплението, видеофайл с времетраене 52сек. отговаря на критерия за
порнографски материал по смисъла на легалното определение на понятието,
съгл. чл. 93, т. 28 от НК, с оглед съдържанието му, установено чрез
изготвените техническа и аудиовизуална - художествена експертиза – женски
полов орган. В представното съдържание на подсъдимият освен умисъл за
създаването на този клип безспорно както важи и изложеното по- горе
относно наличните представи относно малолетието на детето.
Формата на изпълнителното деяние „създаде“, осъществена от подсъдимия се
установява както от неговите обяснения, депозирани на ДП на 11.05.2022г. и
кредитирани от съда, така и от показанията на св. С. Т., които са
еднопосочни в това отношение. Те се подкрепят и от съдържанието на
иззетият телефон „Самсунг“, собственост на подсъдимия, на който е открито
съдържанието на създадения видеоклип с порнографско съдържание. И по
отношение на това деяние важи изложеното по- горе по отношение на
квалифициращият елемент, по който е оправдан подсъдимият – по чл. 159
ал.4 т.2 от НК – че С. Т. не е разбирала свойството и значението на
извършеното. Настоящият състав намира, че квалифициращият елемент е
налице предвид ниската възраст на детето в рамките на малолетието и
невъзможността му да разграничава все още конкретния смисъл на
извършеното. Предвид липсата на надлежно подаден протест, положението на
подсъдимият не може да бъде утежнявано.
Базирайки се на извършеният до тук анализ на доказателствената
съвкупност, настоящият възизивен състав намира за неоснователни
възраженията на защитата за недоказаност на приетата фактическа
обстановка, заявени като „плод на нечии сценарий“. Няма никакви събрани в
хода на делото доказателства за влошени отношения между св. Д. Д. и
подсъдимият С. Н., нито пък за налични други взаимоотношения между св. Д.
и св. К. К., в каквато насока са намеците на защитника на подсъдимия в
допълнението към жалбата. Ето защо и възраженията на защитата в тази
насока като неоснователни също бяха оставени без уважение.
Възраженията на защитата за липса на представителна власт на
повереника на гражданската ищца са неоснователни. Видно е че в съдебните
27
заседания, на които се е явявала, майката – Г. Т. и представител на детето С. е
изразявала своето съгласие със становищата, заемани от адв. И.. След като
съдът е констатирал липсата на пълномощно с нарочна молба, депозирана на
15.12.2023г. Г. Т. е представила пълномощно, с което е в качеството си на
майка и законен представител на С. Т. е упълномощила адв. Р. И. да я
представлява и защитава по НОХД 71/2023г. по описа на ОС В. Търново.
Пълномощното е с дата 14.12.2023г. на в молбата изрично е записано, че
същата потвърждава и приема всички извършени правни действия от страна
на адв. И. в хода на ДП 530/2023г,. в хода на НОХД 218/2022г. и в хода на
НОХД 71/2023г.
Защитата прави възражение за нарушена подсъдност във връзка с
предявяване на обвинението на подсъдимия на 06.01.2023г. Действително
видно е, че последното постановление за привличане е изготвено на
23.01.2023г. То се е наложило след като след внасяне на ОА в съда и
образуване на НОХД 218/2022г. в разпоредително заседание първостепенният
съд е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила във връзка с диспозитива на обвинението. Това определение на
ВТОС е било потвърдено от състав на АС В. Търново. Така съставеното
постановление за привличане не е могло да бъде връчено на С. Н., тъй като с
разпореждане от 26.01.2023г. Н. е бил преведен в СБАЛЛС към затвора
София – хирургично отделение поради влошено здравословно състояние.
Именно поради това впоследствие от Началник РУП Г. Оряховица е изискан
достъп до Н. на 06.02.2023г. в 10.30ч на разследващ полицай и защитникът на
Н. с цел предявяване на новото обвинение. Видно от постановлението за
привличане от 23.01.2023г. същото е предявено на подсъдимия на 06.02.-
2023г. в 10.15ч в присъствието на адв. С. Михайлов. Изпълнени са всички
изисквания по чл. 291 ал.4 от НПК – разследващият орган е предявил
постановлението за привличане на обвиняемият и на защитникът му.
Обвиняемият е бил в здравословно състояние, което към момента не е
позволявало явяването му в РУП Г. Оряховица, поради което предявяването
на постановлението за привличане е станало на място – в СБАЛЛ София към
Затвора в София, където е било прието за лечение лицето.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че подсъдимият не може
да борави с телефоните и да направи видеоклип, както и че те са били
оставени в домът му, който не се заключвал и в който всеки можел да влезе.
28
Тези твърдения на първо място са произволни съдържат внушения, без да са
налице доказателства за тях. На следващо място те са опровергани от
показанията на св. С. Т., която изрично е заявила, че подсъдимият я е снимал с
телефона – и снимка и видеоклип. Опровергани са от обясненията на самия
подсъдим, депозирани на 11.05.2022г. на ДП и инкорпорирани и кредитирани
от съда. Опровергани са и от липсата на доказателства за каквото и да било
чуждо присъствие в домът на подсъдимия на 22.09.2021г., когато е създаден
порнографският видеофайл. И не на последно място твърденията са и
несъстоятелни, доколкото в тях се твърди, че подсъдимият може да натиска
само черно и червено копче, а телефонът Самсунг, с който е създаден
видеоклипът е с тач скрийн – без копчета/ бутони/.
Неоснователно е възражението на защитата, за непосочване на време на
извършване на деянието – по конкретно деянията през м. март и април на
2021г., тъй като не били посочени дата и час на тези две деяния. Поначало
изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК за конкретизиране на времето на
извършване на деянието не следва да се интерпретира като задължение за
посочването на часа на деянието. Времето на осъществяването му може да
бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички тях взети
заедно. Законът не е дефинирал, че обвинението трябва задължително да
посочва и часовите рамки на деянието (в този смисъл и Р. № 338/2008 г. по н.
д. № 301/2008 г. на III н. о., както и Решение № 115/15.04.2015г. по н.д.
32/2015г. на ІІІ н.о. на ВКС) и това принципно положение се отнася и за
случаите, в които е повдигнато обвинение за няколко престъпления. В
обвинителния акт е отразено, че кога са извършени двете деяния от
подсъдимия са осъществени – едното през м. март, другото – през м. април на
2021г., поради което не може да се приеме, че обвинителният акт не отговаря
на изискванията въведени в чл. 246 ал. 2 и 3 от НПК относно съдържанието
ум. Съдържанието на ОА е в обем на достатъчност, за да може подсъдимият
да разбере ясно какво е конкретно всяко от обвиненията и да организира
своята защита.
Възраженията за манипулация на общественото мнение чрез интервю
по ТВ7, направени в жалбата на защитата, са неотносими. В наказателният
процес, съдът се произнася само по доказателствата, събрани в хода на
процеса и коментира тяхната процесуална годност, анализира същите и
29
извежда правните си изводи въз основа на тези, които е кредитирал.
По наказанието
Преценявайки обстоятелствата, имащи значение за определяне вида и
размера на наложените наказания, първостепенният съд е обсъдил степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите и причините за
извършването им, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
По отношение на деянието по чл. 149 ал.4 т.2, касаещо детето С. П.,
съдът е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Законодателят е предвидил наказание в диапазона три до петнадесет години.
Наложеното наказание е в предвиденият от закона минимален размер.
Обществената опасност на деянията от този тип е висока, тъй като този
тип деяния засягат половата неприкосновеност на малолетно дете, което все
още не е физически и психически съзряло. В рамките на общата обществена
опасност, настоящото деяние разкрива съответната такава поради кратката
продължителност и вида на предприетите блудствени действия.
Обществената опасност на подсъдимия е ниска, предвид
характеристичните данни за неговата личност.
Първият съд е приел, че като смекчаващо вината обстоятелство следва
да се приеме чистото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството, че
пострадалата П. не е преживяла и оценила тежко случилото се и не са
установени тежки увреждания на психиката на детето. С така изложеното и
настоящият състав изразява своето съгласие. Налични са обаче по делото
данни за здравословното състояние на подсъдимия – рак на дебелото черво,
които не се установява същите да са взети предвид при определяне на
наказанието. Същите следва да бъдат отчетени като смекчаващи вината
обстоятелства.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе предвид
факта, че пострадалото дете е внучка на подсъдимия, което прави
извършеното по- укоримо. Съдът недопустимо е приел квалифициращият
елемент по чл. 149 ал.4 т.2 от НК като отегчаващо вината обстоятелство.
Именно поради наличието му законодателят е предвидил засилена
наказателна отговорност. Един път включен като квалифициращ елемент,
30
същият не може повторно да бъде отчитан като отегчаващо вината
обстоятелство. Въвззивният съд намира, че следва да се отчете като
отегчаващо вината обстоятелство и много ниската възраст на детето/макар в
рамките на малолетието/ – едва 6 навършени години.
При така направеният анализ въззивният съд намира, че наложеното
наказание е определено при превес и то значителен на смекчаващите вината
обстоятелство. В така определеният размер от три години и въззивният съд
намира, че наказанието ще окаже своето положително въздействие както
върху дееца, така и върху останалите членове на обществото.
За деянието по чл. 149 ал.5 т.1 вр. ал.1 от НК съдът е наложил наказание
5 години лишаване от свобода. Прави впечатление, че първостепенният съд
не е обсъждал отделно налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и обществена опасност за всяко едно от деянията. Обсъдил ги е
съвкупно и е посочил за всяко деяние какво наказание налага. Тъй като
наказанията са за деяния, които имат различна степен на обществена
опасност, и по отношение на всяко от тях са налице различни смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, то е следвало за всяко деяние да се изложат
по отделно както съждения за степен на обществена опасност на деянието и
дееца, така и за наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. И
това нарушение може да бъде изправено от настоящият състав.
Законодателят е предвидил наказание в диапазона 5 – 20 г. лишаване от
свобода за деянието по чл. 149 ал.5 т.1 от НК.
Обществената опасност на това деяние е висока. В рамките на общата
обществена опасност настоящото деяние разкрива по- ниска такава с оглед
начина на извършване вида и краткотрайността на блудствените действия.
Ниска е и степента на обществена опасност на дееца, с оглед данните за
личността му.
Смекчаващи вината обстоятелства отново са чистото съдебно минало,
здравословното състояние на подсъдимия. Като отегчаващи вината
обстоятелства въззивният съд намира, че следва да бъдат отчетени ниските
възрасти на двете деца, в рамките на непълнолетието – 6 и 8 години. С оглед
на изложеното до тук, налице са предпоставките за налагане на наказание в
минималния размер на предвиденото в закона, тъй като деянието разкрива по-
ниска от съответната обществена опасност, обществената опасност на дееца
31
също е ниска и преобладават значително смекчаващите вината обстоятелства.
За деянието по чл. 149 ал.1 от НК по отношение на С. Т., първият съд е
наложил наказание четири години лишаване от свобода.
Оществената опасност на деянието е висока, с оглед засягане половата
неприкосновеност на лица в малолетна възраст. В рамките на общата
обществена опасност, настоящото деяние е със съответната такава.
Изложените по- горе аргументи за ниска обществената опасност на дееца
важат и за това деяние.
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало и
здравословното състояние на подсъдимия.
Като отегчаващи следва да бъдат отчетени ниската възраст макар в
рамките на малолетието на детето С. – 8г. към момента на извършване на
деянието. Следва да се вземат предвид и установените по делото последствия
за детето, което и до този момент продължава да посещава психолози и
центрове за закрила, влиянието, което е оказало деянието върху незрялата му
психика. За това деяние съдът е наложил наказание четири години лишаване
от свобода, което е около предвидения в закона среден размер и е съответно
на относително равните по тежест налични смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Определено в този размер то ще изиграе своето поправително
спрямо дееца въздействие и възпиращо такова спрямо останалите членове на
обществото.
За деянието по чл. 159 ал.4 т.1 от НК на подсъдимият Н. е наложено
наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв. За
това престъпление понастоящем законодателят е предвидил наказание от три
до шест години лишаване от свобода и глоба от до 10 000лв. Последното
изменение на закона е от ДВ бл. 67/2023г. Деянието е извършено през 2021г.,
когато е действала предходната редакция на този текст, която е предвиждала
наказание до шест години лишаване от свобода и глоба до 8 000лв.
Наказанието е определено съгласно чл. 2 ал.2 от НК, макар че е следвало
първият съд изрично да отбележи този факт. На очевидно е приложен по-
благоприятният за дееца закона, тъй като наложеното наказание е в размер на
една година лишаване от свобода и е определено при условията на чл. 54 от
НК. Наложеното наказание е т.е. към предвидения от законодателя минимум.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат обстоятелството,
32
че се касае само за един видеофайл и то с кратка продължителност, чистото
съдебно минало на подсъдимия. Отегчаващо вината обстоятелство не е
отчетено. При същите налични смекчаващи и липса на отегчаващи вината
обстоятелства и наказанието глоба е определено към предвидения от закона
минимален размер. Ето защо въззивният съд намира, че определено в този
размер наказанието ще изпълни със съдържание предвидените в чл. 36 от НК
две превенции.
Съобразено със закона е определеното на основание чл. 23 от НК общо
наказание по отношение на С. Н. – в размер на пет години лишаване от
свобода и на основание чл. 23 ал. 3 от НК към него е присъединено и
наказанието глоба в размер на 1000лв.
Законосъобразно е определен и режимът за изтърпяване на наказанието
на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНС, тъй като не попада в нито една от
категориите, посочените в т. 2 от същият член.
Законосъобразно е приложена и разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК.
Правилно са присъдени и разноските.
По гражданските искове
В хода на производството по делото е конституирана като граждански
ищец С. Т. чрез своята майка и законен представител Г. Т.. Предявени са
граждански искове за трите деяния, осъществени спрямо нея. Жалба от
гражданският ищец по размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди не е депозирана, но те следва да бъдат обсъдени в
контекста на подадената от подсъдимия жалба, тъй като с нея се претендира
пълно оправдаване.
Гражданските искове намират своето основание в чл. 45 от ЗЗД, според
която всеки е длъжен да възстанови другиму вредите, които виновно му е
причинил. За деянието по чл. 149 ал.5 т.1 от НК съдът е приел, че граждански
иск в размер на 5000 лв. ще репарира причинените с това деяние вреди.
Въззивният съд изразява своето съгласие в тази насока. Преживяването е
негативно за С. Т., тъй като го е запомнила, но не се констатира в резултат на
това деяние, С. да е преживяло значителен по обем стрес и притеснение
предвид обстоятелството, че за това деяние Т. е съобщила в контекста на
разказаното, касаещо деянието от 22.09.2021г. Определен в този вид и размер
гражданският иск е съответен на претърпените вреди.
33
За деянието по чл. 149 ал.1 от НК решаващият съд е определил
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 10 000лв. От
доказателствата по делото се установява, че деянието, извършено на
22.09.2021г. е оставило изключително негативни и трайни при това последици
в съзнанието на детето. Дълго време С. е сънувала кошмари и не е могла да
спи спокойно. И до днес се страхува да излиза сама от домът си, още повече
след изменение мярката за неотклонение по отношение на Н.. И до ден
днешен родителите я водят по психолози. Цялото семейство съобразява
поведението със случилото се. В резултат на деянието значително са
ограничени контактите извън семейството. Определеният размер от 10 000лв
е съответен на преживяното от пострадалата и съобразен с обществената
опасност на деянието.
За деянието по чл. 159 ал.4 т.1 от НК съдът е определил обезщетение в
размер на 5 000лв. Няма спор, че създаването на порнографски видеоматериал
с участието на малолетно дете, може да окаже негативно влияние върху
психиката на малолетното дете. В настоящият случай С. Т. ясно е осъзнавала
действията по създаване на видеоклип. Това деяние също е оказало влияние
върху психиката на детето, върху отношенията му с неговите връсници и е
имало негативен оттенък в неговото развитие. Определен в този размер,
гражданският иск ще обезщети негативни преживявания вследствие на
извършеното деяние. И трите граждански иска са присъдени ведно със
законните лихви, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.
При служебната проверка по реда на чл. 314 от НК, не бяха
констатирани други нарушения, извън посочените изрично по- горе, които да
са основание за отмяна или изменение на присъдата на ВТОС.
Законосъобразно е произнасянето на първия съд по веществените
доказателства като едно от тях на основание чл. 53 ал.1 б.“б“ от НК е отнето
в полза на държавата - вещите, послужили за извършване на престъплението
- телефон „Самсунг А12“.
Предвид на изложеното и на основание чл. 338 ал.1 от НПК,
Великотърновският Апелативен съд:
РЕШИ:
34
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/10.01.2024г., постановена по НОХД №
71/2023г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
Решението може да се обжалва или протестира в 15 дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35