№ 1419
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря Ива Ат. И.ова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20221100108072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от З. Л. Б. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 150000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди, възникнали
по повод настъпило на 16,10,2019год. ПТП, ведно със законната лихва от 28,12,2019год. до
окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 7557,66лв., обезщетение за
имуществени вреди/ уточнени по молба от 26,08,2022год./, ведно със законната лихва от
28,12,2019год. до изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 16.10.2019г., около 16,20часа в гр.София по ул.“Свето
преображение“ от ул. „Филип Аврамов“ към бул. „*******“ се движил лек автомобил, с
марка „Порше“, модел „Панамера“, с ДКН № *******, управляван от М. Я. А. и срещу блок
328 последователно участва в ПТП с паркирания в дясно лек автомобил Марка
„Фолксваген“, модел „Голф Плюс“, с ДКН *******, пешеходката З. Л. Б. и вървяща заедно с
нея друга пешеходка Ю.В.Д..
Вследствие на произшествието за ищеца настъпили телесни увреждания, които от
своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства подробно описани в исковата молба. Твърди се, че гражданската отговорност на
водачът на участвалия в произшествието автомобил е застрахована при ответното
дружество. Заявено е извънсъдебно изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по
което застрахователят е отказал плащане.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
1
Ответникът-ЗДИ Общо застраховане ЕАД в указания законоустановен срок по реда
на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
механизма на произшествието. Твърди да е провокирано от поведението на пострадалата,
предприела пресичане на пътното платно на необозначено място, без да се увери че няма
опасност от преминаващи автомобил. Водачът на МПС се е движил с разрешена скорост при
спазване на правилата за движение по пътищата, като за него ударът е бил непредотвратим.
При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване поради нарушение
от страна на пострадалата на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП. Поддържа дължимото обезщетение
за неимуществени вреди да е прекомерно. Оспорва причинната връзка с твърдените
неимуществени вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол с №К-612/16,10,2019год., съставен от СДВР, Отдел Пътна
полиция, се установява фактът на настъпило на 16,10,2019год. пътнотранспортно
произшествие, около 16:20 часа, в гр.София, ул.******* между два леки автомобила и
двама пешеходци, сред които и З. Л. Б..
Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на застрахователното събитие
– 16,10,2019год. за процесния автомобил, постановено определение по реда на чл.146 от
ГПК в закрито с.з. от 16,11,2022год./
От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, което следва да
бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се установява механизма на ПТП:
Произшествието е настъпило в гр.София на ул. „Свето Преображение”, на прав пътен
участък в кръстовището с ул. „д-р Н.Н.”. Ул. „Свето Преображение” се състои от две платна,
разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата
част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Порше”
се е движел по ул. „Свето Преображение” в лявата пътна лента от двете с посока от ул.
Филип Аврамов към бул. Ап. Малинов със скорост на движение 60 км/ч. Приближавайки
към кръстовището с ул. „д-р Н.Н.”, в същото време, пострадалата пешеходка е предприела
пресичане на платното за движение на ул. „Свето Преображение”, от ляво надясно за
посоката му на движение. Пешеходката се е движела със спокоен ход, като е преминала
върху платното за движение за насрещнодвижещите се автомобили на процесния и е
навлязла върху пътната лента, по която се е движил процесния автомобил. Водачът на лек
автомобил Порше не е задействал спирачната система на автомобила с авариен режим и е
продължил движението си в първоначалната му посока и скорост. Реализирало се е ПТП.
Автомобилът с предната си лява част челно - странично в зоната на ляв фар на автомобила е
ударил пешеходката от дясната й страна. Вследствие на удара, който е бил под масовият
център на тялото на пешеходката и частично страничен - приплъзващ за автомобила, тя е
била качена върху предния капак на автомобила, като е достигнала до предното стъкло и го
е счупила. След удара, тялото на пешеходката е било отхвърлено напред и в ляво от
автомобила, като се е установила на мястото, където е констатирано петното от кръв в
Протокола за оглед на ПТП. След удара водачът на процесния автомобил е отклонил
автомобила в дясно, при което с предното си дясно колело е достигнал до предно ляво
колело на паркиран автомобил в дясно и е реализирал удар в него. В следващия момент
л.а. Порше е продължил движението си в първоначалната му посока и се е установил на
2
мястото, констатирано в Протокола за оглед на ПТП.
Мястото на удара между лек автомобил Порше и пострадалата пешеходка по ши‐
рочина на платното за движение на ул. „Св. Преображение”, е на около 7 м. вдясно от левия
бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е
на около 3 м след линията на ориентира по посока движението на същия автомобил. Ударът
е настъпил върху лявата пътна лента за посоката на движение на процесния автомобил и
върху продължението на левия тротоар на ул.д-р Н.Н..
Скоростта на процесния автомобил Порше, към момента на удара с пешеходката е
била около 60 км/ч. Няма данни за оставени спирачни следи от МПС преди мястото на удара
с пешеходката, от което се определя, че в тази зона той не е спирал с авариен режим и не е
намалявал скоростта си. Скоростта на движение на лек автомобил Порше преди
настъпилото ПТП е била около 60 км/ч. Скоростта на движение на пострадалата преди
настъпването на удара, е била за спокоен ход от 4,9км/ч. При установената скорост на
движение на МПС от 60км.ч., опасната зона за автомобила е 39,8метра, с оглед отстоянието
на автомобила до удара от 85,71метра се обосновава извод за предотвратимост на
произшествието. МПС е имало техническа възможност да спре преди мястото на удара с
пешеходката за моме нта, когато тя е стъпила върху платното за движение за първи път.
Причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил
със системите на управление на автомобила, който е реагирал със закъснение, от което е
последвал удар с пострадалото лице, предприело пресичане на платното за движение на
ул.Свето Преображение в района на кръстовището с ул. Д-р Н.Н.. На мястото не е имало
обозначена пешеходна пътека с вертикална и хоризонтална маркировка, но пресичането
на пътното платно е в продължението на левия тротоар на ул. Д-р Н.Н..
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено
от страните и прието от съдът, се установява, че при пътнотранспортното произшествие
ищецът е получил съчетана травма на глава и тяло, довела до:
- Мозъчна контузия без неврологични усложнения, с оглед становище на вещо лице в
съдебно заседание проведено на 06,03,2023год.;
- Десен горен крайник - Фрактура на раменната кост, открита, полифрагментна, с
последващо усложнение - инфекция на меките тъкани; Фрактура на улната с луксация на
главичката на радиуса (обозначавана като фрактура на Монтежия); Фрактура на радиуса на
типично място
-Лява ключица - Фрактура в средната й част;
-Гръден кош - Фрактури на 2-3-4-5 ребра по дясната аксиларна линия, като 4 и 5- то
ребра са фрактурирани на 2 места (освен по аксиларната и по задната скапуларна линия);
Фрактура на дясна лопатка;
-Таз - Фрактури на двете рамена на дясната пубисна кост; Фрактури на двете крила на
сакрума (сакралната кост)
-Лумбални прешлени - Фрактури на шиловидните (процеси спинози)и десните напречни
израстъци (процеси трансверзи) на Л 3, 4 и 5;
Описаните в тЛ травматични увреждания са се получили по комбиниран механизъм на
директната и индиректна травма, като ударите по тялото на пострадалата от травмиращите
тела (твърди повърхности) са дошли предимно от дясната й страна.
Този механизъм може да се получи при удар от автомобил по пешеходец.
Към момента на изготвяне на заключението пострадалото лице се оплаква от лесна
уморяемост при движение на дясната ръка, като движенията в същата са ограничени.
Счупването на дясната лъчева кост на типично място е установено едва след 2 месеца,
въпреки че я е боляла китката още от първия ден след комбинираната травма. По главата не
са видими белези;
По отношение на десен горен крайник се констатира състояние след открита и
раздробена фрактура на раменната кост в горната част на диафизата и изваден имплант.
3
Измерен е функционален дефицит в активните движения на дясната раменна става като
следва - за флексията 80градуса (движи до 100° при норма 180°), за абдукцията (странично
отвеждане) 100° (движи 80° при норма 180) и за ротациите в рамото 45градуса (ротира 45°
при норма 90°). Измерен е оперативен белег от 10 см в областта на мишницата (аксиларната
гънка), три белега в горната част на рамото от 5 см, 2 см и 1 см и 3 белега в долната част на
рамото от по 2 см. Всички белези са спокойни, с меко еластична консистенция и не сраснали
с подкожната тъкан.
В областта на предмишницата се констатира състояние след фрактура на улната в
горната част и фрактура на радиуса в долната част (на типично място), с извадени импланти.
Не се установи функционален дефицит в активните движения на лакътната става. Измерени
са оперативни белези от 10 см за областта на улната и 7 см за областта на радиуса, също
спокойни, с меко еластична консистенция и не сраснали с подкожната тъкан.
Измерен е функционален дефицит в активните движения на дясната китка от 30градуса
за екстензията (движи 40° при норма 70°) и от 80градуса за флексията (движи 10° при норма
90°).
По отношение на гръбначен стълб - не се установява функционален дефицит в
страничните навеждания и това напред. Не личат видими белези.
Гръден кош - осъществява максимално и неболезнено вдишване и издишване, както и
неболезнен тест за страничен натиск.
Лява ключица - състояние след оперативно наместване на фрактура в средната част с
имплант (плака с 6 винта), който все още не е изваден.
Походката е самостоятелна, без помощни средства. Осъществява пълен клек,
навеждане до върха на пръстите и моноподален стоеж на всеки от долните крайници.
Допълнително в хода на делото са извършени мед. прегледи -Мозъчна картография от
19.01.2023 Доц. Радионова, при което е констатирана находка в границите на нормата за
възрастта. Неврологичния статус е без огнищна и менингеална симптоматика; Психичен
статус - ясно съзнание, спокойна и всестранно ориентирана, сътрудничи активно на
прегледа, мислене, език и реч - в норма, няма нарушение на вниманието, възприятията и
представите; без суицидни нагласи; памет и интелект - отговарят на образованието и
социалния опит.
Периодът на възстановяване на ищцата е 10 месеца до ниво на работоспособност, по
данни на удължаваната от ТЕЛК временна неработоспособност, в който ищцата е търпяла
различни по интензитет болки, като първия месец същите са били с висока първоначално и
после с умерена интензивност, като 10 дни след всяка от осемте проведени оперативни
интервенции, болката отново се е изостряла до такава с висока интензивност. Към края на
периода, особено след изваждане на имплантите от дясното рамо и предмишница, болките
са били слаби с тенденция до утихване при покой на тялото. Няма данни да е провеждана
рехабилитация по отношение на дясната раменна става и китка.
При ищцата има налични функционални дефицити в движенията на дясната раменна
става и китка, като следствие на претърпените фрактури на раменната и лъчевата кости.
Раменната кост е претърпяла най-тежката травма, изразяваща се в открита фрактура на
горния й край и усложнена впоследствие с инфекция на раневите повърхности. Импланта от
костта е изваден, но поради многофрагментния характер на фрактурата, същата, медицински
не е възможно да бъде доведена до екзактно анатомично възстановяване, което дава
отражение в измерения съществен функционален дефицит от около половината от
нормалния възможен обем. Този обем на движенията може още да се подобри при
провеждане на целенасочена рехабилитация на раменната става, но няма да се достигне до
известните нормални обеми. По отношение на фрактурата на лъчевата кост на типично
място, въпреки че там импланта е изваден, движенията са твърде ограничени до половината
от нормата, а за свИ.ето в китката до 90%. Китката е благоприятен терен за рехабилитация и
при адекватна такава обема на движенията там чувствително ще се подобри до близки до
нормалното параметри.
4
За в бъдеще, ищцата ще изпитва дискомфорт от по-продължителни движения
дясната ръка.
Поставеният на лявата ключица имплант е тежък, състои се от плака и 6 винта които
са си изпълнили задачата по фиксирането на счупените фрагменти в благоприятни позиция
и към момента пречат и дразнят кожата отдолу. В този смисъл е наложително изваждането и
на този последен имплант, в момента в който ищцата се съгласи.
Захарен диабет втори тип има предшестващ т.нар нарушен глюкозен толеранс т.е
преддиабет, а състоянието на нормално обременяване т.е. при нормален глюкозо-
толертантен тест- кръвните захари са по-малко от 7,8 на втория час, тогава имаме само
повишен ИРИ (имуно реактивен инсулин) т. нар. Инсулинова резистентност.
Преди появата на преддиабет и диабет в основата на бъдещия втори тип захарен
диабет е високо ниво на инсулин, който произвежда панкреаса. Рецепторът на този инсулин
се захваща по-трудно за клетката за да премине глюкозата. Висок инсулин, но не достатъчно
ефективен- това е т.нар етиопатогенеза при бъдещ втори тип диабет. Той е в основата на
първопричината за втори тип диабет и е свързан с фамилната обремененост и
съпътстващите рискови фактори. За всички травми на пострадалата по т.1 с изключение на
тези по дясната ръка и лявата ключица, ищцата е лекувана консервативно, с покой и
болкоуспокояващи.
Дясната раменна става е с функционален дефицит в активните движения около
половината от нормално възможните, което не означава анкилоза (пълна липса на движения)
така както е записано в ЕР на ТЕЛК от 14,10,2020 г. (стр.26), още повече това се отнася за
лакътната става, където движенията там са нормални;
Ако ищцата е с дрехи с къс ръкав, то ще се виждат белезите по долната част на рамото
и тези над китката, а ако е без ръкави, то ще се виждат и тези по горната част на рамото.
Големия белег от 11 см. по хода на лявата ключица не е видим.
Представените медицински документи категорично доказват, че ищцата е получила
описаните травматични увреждания при ПТП, като в същото време контузията на мозъка
никъде не е изведена в епикризите. Телесните увреди получени от ищцата са съчетани
травми на раменен пояс и мишница плюс контузия на мозъка, като тази контузия е в
резултат на процесното ПТП и не е отразена в окончателната диагноза. За периода 2019 -
2022 ищцата е имала болки, но не са представени медицински документи извън
хоспитализациите, включително и за диагнозата Посттравматично стресово разстройство,
както и документи за изживените болки и страдания извън хоспитализациите. Възможно е
да изпитва болка при съчетание на остеопороза с физическо натоварване.
Не се установява увреждане на периферната нервна система, както и епилептична
готовност след контузията на мозъка. Отстраняването на импланта е целесъобразно, защото
при евентуално МРТ изследване (магнитно силово поле) по повод на друго заболяване, този
имплант е пречка за осъществяването му.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит на св.С.Б., ценени по
реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
От показанията на водача А. се установява, да не е забелязъл пешеходеца преди
ударът с него.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ,
вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
5
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
Съдът намира за установено осъществено от М. А. противоправно деяние изразяващо
се в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.21 от ЗДВП, тъй като се е
движил с превишена скорост от 60км.ч. при разрешена за района от 50км.ч. Съобразно,
сочената разпоредба на водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство е забранено да превишават описаните стойности на скоростта съобразно района
на движение. В конкретната хипотеза произшествието е осъществено в населено място при
ограничение на скоростта от 50км.ч. Дори да се установи водачът да се е движил в рамките
на разрешената скорост би било налице нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно
който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случай на
необходимост са длъжни да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за
движението. В конкретната хипотеза настоящият състав намира да е създадена опасност за
движението, която водачът е бил длъжен да предвиди, тъй като пешеходецът е бил видим за
водача на МПС. Неоснователно е възражението на ответника да било налице обективно
обстоятелство ограничаващо видимостта на водача. От заключението на експертизата и
събраните гласни доказателства не се констатира да е имало препятствие за водача на
автомобила спрямо пешеходеца. Установява се ударът за водача на МПС да е предотвратим,
с оглед установена скорост на движение и отстояние до мястото на удара и при
своевременна реакция на водача на МПС да би могъл да предотврати произшествието. С
още по –голяма сила този извод се обосновава при по-ниска скорост на движение на водача
на МПС, тъй като в този случай последният би бил на по-голямо разстояние от пешеходеца,
респективно ударът би бил предотвратим.
От друга страна показанията на водача не сочат пострадалото лице да е предприело
внезапно навлизане на платното за движение, поради което съдът приема, с оглед
отстоянието до мястото на удара и при спокоен ход на движение на ищеца, водачът да е
могъл да предотврати сблъсък с пострадалия, чрез аварийно спиране на автомобила, което
не е осъществено. Самият водач сочи да е видял пострадалото лице на осевата линия на
платното за движение, но не и преди това въпреки, че е имал възможност да го забележи,
включително още към момента, в който лицето е стъпило на платното за движение. Ето
защо настоящият състав намира, да е налице фактическия състав на непозволено увреждане
и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
6
съгласно което искът с пр.кв.чл.432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материалноправно легитимиран.
Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
противоправното деяние. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова
следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което
същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В
постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г.,
по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г.
се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни
и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за
справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О.
по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 100000,00лв. При определяне на същите
съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания –мозъчна контузия,
съгласно становище на вещо лице –неврохирург, за която обаче липсват медицински
документи, и не е отразена в издадените епикризи. Същата е видна от извършеното
7
непосредствено след ПТП КТ на цяло тяло, където е констатирано относно мозъчен
парнхим- данни за хиперденсни зони двустранно окципитално, възможно травматични
огнища. От проведеното в хода на делото изследване –мозъчна картография се установява
да няма усложнения по отношение на така получената травма, няма увреждане на
периферната нервна система, както и епилиптична готовност след контузията. Обичайно и
симпотмите на този тип увреда са главоболие, гадене, повръщане, в случай на липса на
усложнения, каквито не се наблюдават при ищцата. Предвид липсата на ЕЕГ и консултации
с неврохирург и невролог не може да се даде категоричен отговор за възстановителния
период, с оглед индивидуалната особеност на всеки индивид. Следва да бъдат отчетени
множеството фрактури- на раменната кост, открита, полифрагментна, с последващо
усложнение - инфекция на меките тъкани, Фрактура на улната с луксация на главичката на
радиуса, Фрактура на радиуса на типично място, Фрактура в средната част на лява
ключица, Фрактури на 2-3-4-5 ребра по дясната аксиларна линия, Фрактура на дясна
лопатка, Фрактури на двете рамена на дясната пубисна кост; Фрактури на двете крила на
сакрума (сакралната кост) и Фрактури на лумбалните прешлени- шиловидните и десните
напречни израстъци на Л 3, 4 и 5; Съобрази се възрастта на лицето -49 години към датата на
произшествие/ активна трудоспособна възраст, препятствана по причина на инцидента/,
обстоятелството, че оздравителния период към приключване на съдебното дирене е
приключил, но с функционален дефицит, констатиран при личния преглед на ищеца-относно
раменната става и китка на десен горен крайник, които макар и да биха могли да се повлияят
от рехабилитация, няма да бъдат в норма. Съобрази се броят на проведените осем
оперативни интервенции, във връзка с фиксация на фрактурите, както и необходимостта
от допълнителна -девета оперативна интервенция по изваждане на метални импланти на
лява ключица, което е медицински показано, необходимостта от грижа и чужда помощ за
период от поне девет месеца, според събраните гласни доказателства -2 месеца на легло, 2
месеца движение с помощни средства и около 5 месеца ползване на протеза за ръката, което
неминуемо предполага помощ в ежедневието. За определяне справедлив размер на
обезщетението, съдът съобрази и психичното отражение от реализирания деликт върху
пострадалото лице- при всички случаи претърпян пътен инцидент води до негативни
последици в психоемоционалното състояние на пострадалия. Ангажираните гласни
доказателства сочат на непреодолян страх от пътно произшествие, проблеми със съня/
безсъние, кошмари/, ограничение в социалните контакти, промяна в емоционалното
състояние на пострадалото лице, притеснения и срам от белезите от хирургичните
интервенции. Съдът не кредитира становище на вещо лице за обстоятелството, че
предстоящата операция по изваждане на имплантите не би била свързан с болки и
страдания, доколкото същата е свързана с хоспитализация, оперативна интервенция и
нарушаване целостта на тъканите, което неминуемо води до болки, макар и за кратък
период. Недоказано по делото е твърдението за получена инсулинова резистентност в
резултата на произшествието. Заключението на СМЕ сочи да е провокирано от редица
рискови фактори, но не и от стрес.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за
релевирания период съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За неоснователно съдът намира релевираното възражение от ответника за
приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради нарушение на разпоредбата на чл. 114, т.1 и т.2 от
ЗДВП. Не се установи ищцата внезапно да е навлязла на платното за движение, като същата
е била видима за водача на МПС. От друга страна не се установи да е предприела
пресичане при ограничена видимост. Доказателства в тази насока не се ангажираха от
ответника, чиято е доказателствената тежест. От заключението на САТЕ се установи
ищцата да е предприела пресичане на пътното платно на място продължение на тротоара
на ул.Д-р.Н.Н., което съгласно т.54 от ДР на ЗДВП е "пешеходна пътека" като част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
8
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.
По имуществените вреди:
От приложените по делото доказателства се установява ищцата да е извършила
разноски в размер на 1805,66лв. В този смисъл фактура № 1747/06,11,2019год. за сума в
размер на 53,40лв., фактура № **********/08,11,2019год. за сума в размер на 234,90лв.,
фактура № 10001323118 11,12,2019год. за сума в размер на 1400,00лв., фактура №
4304/13,12,2019год. за сума в размер на 94,01лв., фактура №**********/28,12,2019год. за
сума в размер на 23,35лв. Видно е разходите да са за медицински изделия и медикаменти,
които съдът намира да са необходими за лечебно възстановителния период при ищцата,
поради което подлежащи на възстановяване. За разликата до претендираната сума от
7557,66лв. исковата претенция подлежи на отхвърляне, тъй като по делото не са
представени доказателства за извършени разходи в този смисъл. Не е спорно на ищцата да
са поставени метални импланти за възстановяване на фрактурите, но няма данни на каква
стойност са същите.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва. Същата съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране на
молбата пред застрахователя на 27,12,2019год. е дължима от 28,03,2020год. до изплащане
на вземането.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на
съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на
4072,22лв. – държавна такса и 362,68 от общо 566,70лв.-разноски за вещи лица или общо
4434,90лв.;
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 215,25лв., от общо 615,00лв., от
които 475,00лв.– в.л., 40,00лв.-свидетел и 100,00лв. –юрк.възнаграждение.
По делото от ответника не са представени доказателства за внесени по сметка на
СГС разноски в размер на 91,70лв., допълнително определени за СМЕ в с.з. от
06,03,2023год. и в указания срок до 13,03,2023год, поради което подлежат на събиране по
реда на чл.77 от ГПК.
На осн.чл.38 от Закона за адвокатурата и съобразно уважената част от иска на адв.Д.
Н. се дължи адв.хонорар в размер на 2995,93лв. от общия размер 4681,15лв., определен по
реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ съобразно цената на исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ О.З. ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
бул.“******* да заплати на З. Л. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул.
„******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в
размер на 100000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
по повод настъпило на 16,10,2019г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 28,03,2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдения размер 100000,00лв. до пълния предявен размер от 150000,00лв.,
както и за законна лихва от 28,12,2019год. до 27,03,2020год. като неоснователна.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З. ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
бул.“******* да заплати на З. Л. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул.
„******* на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , сума в
размер на 1805,66лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, по
повод настъпило на 16,10,2019г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната
лихва от 28,03,2020г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция над присъдения размер 1805,66лв. до пълния предявен размер от 7557,66лв.,
както и за законна лихва от 28,12,2019год. до 27,03,2020год като неоснователна.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З. ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
бул.“******* да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд, на осн.чл.78, ал.6
от ГПК сумата от 4434,90лв.-разноски по делото, а на осн. чл.77 от ГПК сумата от 91,70лв.
–разноски.
ОСЪЖДА З. Л. Б., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. „******* да
заплати на ДЗИ О.З. ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София, бул.“******* на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 215,25лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЗИ О.З. ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес гр.София,
бул.“******* да заплати на адв.Д. Н. на осн.чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер на
2995,93лв.-адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10
11