РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 02.07.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори състав, в публично заседание
на 10.06.2020г. /десети юни, две хиляди и двадесета/ година
в състав:
Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 1095 по описа на ТРС за 2019 год., за да се
произнесе - съобрази:
Съдебният акт се
постановява при условията на чл. 237 от ГПК – признание на иска.
Предявена е искова молба от ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87,
представлявано от С.П.и К.К., чрез адв.М.Г., за заплащане от ответника на
изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски.
Ищецът твърди, че на 30.08.2016
г. в района на гр. Троян, кв. «Ливадето» № 13, е реализирано ПТП с участие на
л.а. «***» с рег.№ ***, собственост на Х.И.Д., управлявано от И.А.Ш. и л.а. «***» с
рег.№ ***, собственост на К.М.Н., управляван от същия.
Съгласно
представения Протокол за ПТП №1447461/30.08.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието
се дължат по вена и противоправно поведение на И.А.Ш., който при
наличието на прав участък от пътя, не съобразява скоростта си с конкретните
условия на видимост, в следствие на което навлиза в лентата за насрещно
движение и блъска челно насрещно движещото се МПС «***» с рег.№ ***, като реализира ПТП с
материални щети.
Твърди се, че лекият автомобил «***»
е бил със сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество към датата на застрахователното
събитие по застраховка № BG/02/116000834590. Предвид на което събственикът на
увредения автомобил К.М.Н. завел щета при ищеца под № **********, по
която последният му изплатил застрахователно обезщетение в размер на 507.14 лв.
Излага се, че Ш. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
по закон норма, което се установява от Протокола за ПТП №1447461/30.08.2016 година.
Прави се искане съдът да
постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата
507.14 лева, представляваща изплатено от него застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска. Претендира направените по делото съдебно-деловодни
разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. І от ГПК, на ответникът е изпратено копие от исковата молба и
доказателствата към нея. В предвидения едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по иска и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За
последиците от неупражняване на права е уведомен с разпореждане на съдията
докладчик по делото.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани не се явява
представител и не се представлява. С депозирано по делото становище вх.№2173 от
21.05.2020г. по описа на ТРС, чрез пълномощника си адв.М. Г. изразяват
становище по съществото на спора.
Ответникът, редовно призован се явява
лично и признава иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да постанови
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1, спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед направеното признание на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира същия за основателен и доказан, поради което следва да
постанови решение при признанието му,
като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените по делото
разноски, в размер на 50.00 – петдесет лева ДТ, а искането за заплащане на
адвокатско възнаграждение не следва да бъде уважено, поради следните
съображения: Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато страната е
заплатила възнаграждението. При отсъствие на доказателства за договорено и
платено възнаграждение, настоящият състав счита, че няма законово основание
възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на разноски по чл.
78 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание
чл.237,ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Ш.,
ЕГН ********** с адрес ***, *** /понастоящем в ***/ да заплати на ЗД „Бул
Инс“АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс
Баучер“№87, представлявано от С.П.и К.К.
сумата от 507.14
/петстотин и седем лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение,
както и ликвидационни разноски в
размер на 15.00 /петнадесет/лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска -19.06.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1
от КЗ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.А.Ш., ЕГН ********** с адрес ***, ***
/понастоящем в ***/ да заплати на ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№87, представлявано от С.П.и К.К. сторените по делото разноски в размер на 50.00 –
петдесет лева за ДТ.
Решението е постановено при признание на
иска.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал.
1 от ГПК.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: