Решение по дело №2981/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 362
Дата: 12 април 2022 г.
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211720102981
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Перник, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-

ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря К. Сп. С.
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720102981 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от подадена от “Топлофикация –
Перник” АД срещу ИЛ. Д. ИЛ., с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1449 лева, представляваща
главницата на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., ул. “М. С.“, бл. 8, вх. А, ап. 22, дължима за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумата от 136,63 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания, дължима за периода
от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед № 260553/05.03.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 931/2021 г. на
Пернишкия районен съд.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на
който ответниците не са изразили несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), както и че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на
действалите към процесния период общи условия като собственик на имота в сградата.
Сочи се още, че ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване, но ответникът не е заплатил дължимите за
доставката суми.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от исковата молба,
подаден от ИЛ. Д. ИЛ., чрез особения му представител адв. К.Б., с който се оспорват
1
исковете по основание и размер. Твърди се, че за процесния период ответникът не е
бил собственик или ползвател на топлофицирания имот с оглед представената
декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от друго лице. При условията на евентуалност се
твърди, че ответникът е собственик само на 1/ 2 идеална част от имота, поради което
дължи само част от претендираната с исковата молба сума, а не цялата. Оспорва се
наличието на облигационна връзка, възникнала между ответника и ищца по силата на
закона и при общоизвестни условия. По изложените съображения се моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото са приложени извлечение от сметка и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. С доклада по делото за служебно известно е
обявено, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са
публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
По повод изявленията на страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване размерите на исковите претеции за стойността на доставена, ползвана,
но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “М.
С.“, бл. 8, вх. А, ап. 22, а именно- главница в размер на 1449 лева, дължима за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 136,63 лева, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.
Представено е копие на декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Н. В. И.а, с
която е декларирала, че е единствен собственик на процесния имот по силата на
договор от 23.12.1997 г., сключен с Община Перник.
Като писмено доказателство по делото е представен и договор за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от
23.12.1997 г., по силата на който Н. В. И.а е придобила собствеността върху процесния
имот.
Към декларацията по чл. 14 ЗМДТ е приложен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 27, том V, дело № 263/1998 г., с който Н. В. И.а е
продала на ИЛ. Д. ИЛ. 1/ 2 идеална част от ап. 22, находящ се в гр. П., ул. “М. С.“, бл. 8,
вх. А, ет. 8.
Видно от препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, ИЛ. Д. ИЛ. и Н.
В. И.а са сключили граждански брак на 02.05.1987 г., прекратен с решение по гр.д. №
4099/14.11.1991 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правна
кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да доставя
топлинна енергия на купувача срещу заплащане на уговорената продажна цена, и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Приложено е ч.гр.д. № 931/2021 г. по описа на ПРС, от което се установява, че
по заявление на “Топлофикация-Перник” АД с вх. № 265207/02.03.2021 г., е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника ИЛ. Д.
2
ИЛ. за вземанията, предмет на предявените искове. Заповедта е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя са дадени указания за
възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са били представени
доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими, като съдът намира
исковата молба за редовна.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по
съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл.
133, ал. 2, чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда —
етажна собственост е резултат от писмено искане, направено за сметка на всички
етажни собственици в съответствие с предвидените в националното право особени
правила за етажната собственост.
От приложените писмени доказателства се установи, че ответникът ИЛ. Д. ИЛ.,
като съсобственик, притежаващ 1/ 2 идеална част от процесния имот, се явява клиент
на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала ex
lege, по силата на закона. Неоснователно е възражението на особения представител на
ответника, че не е установена собствеността върху процесния имот към спорния
период. Загубването на право на собственост върху недвижим имот предполага
3
обективирането му в действителността – вписване на отказ от право, разпоредителна
сделка или придобиване на правото чрез оригинерен способ от друго лице, чието право
следва да бъде надлежно признато. Такъв положителен факт не е сочен от ответника и
неговия особен представител.
Това води до извод, че между ответника и ищцовото дружество е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок,
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е
доставяна топлинна енергия на стойност 1449 лева за процесния период от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. Като собственик на 1/ 2 идеална част от процесния имот ответникът
дължи половината от тази сума за главница, а именно- 724,50 лева, като за разликата до
целия претендиран размер искът за главница следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Следва да се присъди и законната лихва върху тази част от главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата като законна последица от уважаването на иска и
съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34,
ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец
следващ отчетния. Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера
на законната лихва, намира, че обезщетението за забава, дължимо от ответника при
съобразяване на негоите идеални части от имота и дължимата от него главницата, е в
размер на 68,32 лева- законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
дължима за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г. За разликата над тази сума до
претендирания размер от 136,63 лева искът за лихва за явява неоснователен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на
уважената част от исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните
разноски: 31,71 лева – държавна такса, 300 лева- депозит са особен представител, 100
лева – юрисконсултско възнаграждение и 10 лева за съдебни удостоверения, т. е.
направените разноски са в общ размер на 441,71 лева, от които следва да му се
присъдят 220,86 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски, както следва- 50 лева
– юрисконсултско възнаграждение и 31.71 лева – държавна такса или общо 81.71 лв.,
от които му се дължат 40,86 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК от “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу ИЛ. Д. ИЛ., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. “М. С.“, бл. 8, вх. А, ет. 8, ап.
22, искове с с правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ИЛ. Д. ИЛ. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД сумата от 724,50
лева /седемстотин двадесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща 1/ 2
идеална част от главницата на обща стойност 1449 лева /хиляда четиристотин
четиридесет и девет лева/ на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “М. С.“, бл. 8, вх. А, ап. 22, дължима за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. включително, както и сумата от 68,32 лева
/шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща законната лихва за
забава на месечните плащания, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед № 260553/05.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 931/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от
“Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, срещу ИЛ. Д. ИЛ., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. П., ул. “М .С.“, бл. 8, вх. А, ет. 8, ап. 22, искове с с
правна кралификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ИЛ. Д. ИЛ. ДЪЛЖИ на “Топлофикация – Перник” АД
разликата над сумата от 724,50 лева /седемстотин двадесет и четири лева и петдесет
стотинки/, до целия предявен размер от 1449 лева /хиляда четиристотин четиридесет и
девет лева/, представляващи главница на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “М .С.“, бл. 8, вх. А, ап. 22,
дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. включително, както и разликата
над сумата от 68,32 лева /шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ до целия
предявен размер от 136,63 лева, представляваща законната лихва за забава на
месечните плащания, дължима за периода от 10.07.2018 г. до 16.02.2021 г., както и
законната лихва върху тази част от главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед № 260553/05.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 931/2021 г. на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА ИЛ. Д. ИЛ., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. П.,
ул. “М .С.“, бл. 8, вх. А, ет. 8, ап. 22, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сумата в размер на 220,86 лева /двеста и двадесет лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща направени разноски в настоящото производство, и
сумата от 40,86 лева /четирдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ - разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч.гр.д. № 931/2021
г. на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5