Определение по дело №323/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 307
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 29 октомври 2019 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20193200600323
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 307

 

29.10.2019 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд - Добрич, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР МОНЕВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС КАМЕНСКИ

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно частно наказателно дело № 323 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба № 3228/11.09.2019 г., на С.К.К., ЕГН **********,***, в качеството на пострадал по Досъдебно производство № 5/2014 г. по описа на ОСлО Добрич, подадена чрез повереника му адв. М.И.П. – АК Шумен, с адрес за призоваване: гр. В..  

Предмет на обжалване е Определение № 67 от 19.08.2019 г. по ч.н.д № 137/2019 г. на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 5/2014 г. по описа на ОСлО Добрич, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението на първостепенния съд.

Жалбоподателят счита, че досъдебното производство е прекратено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че въз основа на събраните доказателства се установява, че Я..Я.се е разпоредил с процесния автомобил без съгласието на собственика. Изтъква също, че държавното обвинение не е изследвало въпроса за съставомерност на деянието по чл. 209 от НК.

Прави искане съдебният акт и прокурорското постановление да бъдат отменени, а разследването по досъдебното производство да продължи.

 

Въззивният съд, като прецени събраните в досъдебното производство доказателства, намира следното от фактическа страна:

         Досъдебното производство е било образувано с прокурорско постановление от 21.02.2014 г. срещу Я.М.Я.от гр. Каварна за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата през периода 24.12.2008 г. – 2009 г. в Република Полша противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек автомобил (микробус) „Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № ***и рама № Г., собственост на С.К. ***.

Било е спряно на 25.04.2014 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, т. 2 (предишна редакция) от НПК. С постановление е възобновено на 04.04.2016 г.

Последвало е ново спиране на същото правно основание от 05.10.2016 г., и възобновяване на 23.08.2017 г., както и още едно спиране от 17.11.2017 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от НПК и възобновяване от 08.03.2018 г.

С постановление от 08.05.2018 г. наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. С определение № 75/11.07.2018 г. по ч.н.д. № 144/2018 г. на РС - Каварна прокурорският акт е бил потвърден.

Пред Окръжен съд – Добрич е била инициирана проверка на първоинстанционното определение. Контролната инстанция се е произнесла по в.ч.н.д. № 317/2018 г., като е отменила съдебния акт.

На 14.01.2019 г. наказателното производство отново е било спряно поради отсъствието на Я..Я.от страната. Наблюдаващият прокурор е приел, че провеждане на разследване в негово отсъствие би попречило да се разкрие обективната истина. Възобновено е на 21.03.2019 г.

Наказателното производство е било прекратено на 24.04.2019 г. Наблюдаващият прокурор е приел, че процесното деяние не съставлява престъпление. Аргументирал е този си извод с анализ на доказателствените материали. Счита, че предоставянето на автомобила от Я.на друго лице за временно ползване, и нерегистрирането му в Полша, изключват извършването на фактическо или юридическо разпореждане с вещта. В допълнение е посочил, че са изчерпани възможностите за събиране на други доказателства.  

От събраните доказателствени материали се установява следната фактическа обстановка:

На 24.10.2008 г. С.К. и Я..Я.сключили договор, по силата на който първият предал на втория лек автомобил (микробус) „Мерцедес Вито 110 Д“ с рег. № ***и рама № Г. за ползване. Я.от своя страна се задължил да изплати сумата от 14000 лева на вноски. При подписване на съглашението била приспадната сумата от 2000 лева, представляваща стойността на лек автомобил „Деу Есперо“ предоставен от Я.на К., както и сумата от 3000 лева – първоначална вноска. Останалите 9000 лева от общата сума трябвало да бъдат платени на шест вноски, както следва: 1500 лева – до 24.11.2008 г., 1500 лева – до 24.11.2008 г., 1500 лева – до 24.12.2008 г., 1500 лева – до 24.01.2009 г., 1500 лева – до 24.02.2009 г., 1500 лева – до 24.03.2009 г. и 1500 лева – до 24.04.2009 г.

Уговорили се в седемдневен срок от плащането на последната вноска К. да прехвърли на купувача собствеността върху автомобила. Продавача предал на Я.лекия автомобил, ключовете му и част II на свидетелството за регистрация на МПС.

След сключването на договора Я..Я.заминал за Република Полша, където живеел и работил. На 23.12.2008 г. напуснал пределите на Република България с процесния автомобил и след този момент микробусът не е бил връщан на българска територия.  

Първата вноска не била платена от Я.на падежа – 24.11.2008 г., поради което продавачът го потърсил по телефона. Първият го уверил, че ще уредят отношенията си, но това не се случило. От 2009 г. К. правил безуспешни опити да установи контакт с Я...

В началото на месец май 2016 г. последният се свързал с продавача и го уверил, че ще уредят отношенията си. Превел му сумата от 200 евро на 16.05.2016 г. чрез „Уестърн Юниън“. След този момент К. отново не успявал да се свърже с купувача на процесната вещ.

За изясняването на редица обстоятелства по делото била изготвена молба за международна правна помощ до полската прокуратура.

От отговора на същата, получен от Окръжната прокуратура в гр. Пьотрков Трибуналски, става ясно, че лек автомобил „Мерцедес Вито 110 Д“ с рама № Г. не фигурира в базата данни на Централния регистър на превозни средства и на водачи като превозно средство, регистрирано в Полша.

От служебна бележка за пътно-транспортно произшествие, издадена от Околийско управление на полицията в Томашов Мазовецки, се установява, че на 24.03.2011 г. в 16, 20 ч. в гр. Томашов Мазовецки е настъпило ПТП между процесния автомобил и влак. Микробусът е бил управляван от полският гражданин Л.Б..

 В изпълнение на молбата за правна помощ същият бил разпитан за обстоятелствата около пътно-транспортното произшествие. При разпита си заявява, че е взел автомобила от свой познат, който работел в автосервиз, находящ се в кв. Небров в гр. Томашов Мазовецки. Бил му необходим, за да превози резервоар за вода. На същия ден, 24.03.2011 г., в 16, 20 ч., в гр. Томашов Мазовецки, претърпял пътен ицидент – на железопътен прелез бил ударен от влак. В резултат на произшествието на процесния автомобил били причинени вреди, които го направили негоден за експлоатация. Поради тази причина Л.Б. овъзмездил финансово лицето, от което взел превозното средство, и продал последното за скрап.

Я.е разпитан два пъти на досъдебна фаза, като при втория си  разпит твърди, че през 2008 г. предоставил процесния автомобил на полски гражданин от гр. Томашов Мазовецки, с име Г.. Заедно търгували с картофи. Предоставил му го за ползване, за да си свърши работа.  От този момент не е виждал нито Г., нито автомобила.

 

При тази фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

Настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за обективност, пълнота и всестранност на разследването, за неправилни. При събирането и проверката на доказателствения материал са допуснати съществени процесуални нарушения.

В досъдебна фаза са разпитани четирима свидетели: С.А., С.К., Я..Я.и Л.Б.. От показанията на първите трима, както и от предварителния договор за продажба безпротиворечиво се установява, че процесният автомобил е предоставен във фактическа власт на Я.доброволно от К. по силата на съглашението между тях. На това основание първият е имал право да го  ползва.

Релевантни за съставомерността на деянието обаче, са последващите действия свързани с автомобила, за които черпим информация от разпитите на свидетелите Я.и Боруцки. В тази връзка е необходимо да бъде установено какво се е случило с автомобила за периода от 23.12.2008 г. (последният момент, в който се е намирал на българска територия и е бил във фактическата власт на Я..) до 24.03.2011 г., когато е настъпило процесното ПТП на територията на Република Полша, във фактическата власт на кои лица е било, и на какво основание са упражнявали тази фактическа власт.   

Именно въз основа на показанията на тези двама свидетели са изведени фактическите и правни съображения за прекратяване на наказателното производство. Но тези процесуални действия са извършени формално и незадълбочено, което налага повторното им извършване.

Втория по ред разпит на Я.е наложен от категоричното опровергаване на изложеното от него в първия му разпит. При този втори разпит същият заявява, че е предал фактическата власт върху автомобила на лице с име Г. от гр. Томашов Мазовецки, с който търгували с картофи.

Въззивният съд счита, че не са положени достатъчно процесуални усилия да бъде установена самоличността на това лице. При липсата на знание относно фамилно име на лицето, е следвало да бъде установено къде живее и работи това лице; от колко време се познават с Я..; при положение, че са търгували заедно и са внасяли картофи, налице ли са документи, в които да фигурират данните на Г.; участват ли двамата заедно в търговски дружества; имало ли е други хора на предаването на автомобила; къде е бил предаден; кога е бил предаден; съобщил ли е на собственика, че процесната вещ не е върната; съобщил ли е на компетентните органи в Република Полша за липсата на автомобила; бил ли е някога в автосервиз в кв. Небров в гр. Томашов Мазовецки.

Така поддържаната от Я.защитна тези и заявената липса на знание относно самоличността на Г., препятстват възможността да бъде изяснено на какво основание е предоставил лекия автомобил на това лице. А именно това обстоятелство е релевантно за преценка съставомерността на деянието по чл. 206 от НК. Възприемайки безусловно тезата на Я.и неполагайки усилия за проверката ѝ, при наличие на такава възможност, държавното обвинение е допуснало нарушение на изискванията за пълнота и обективност на разследването.

От показанията на Л.Б. също се извежда, че е получил автомобила от неизвестно лице в автосервиз, находящ се в кв. Небров, в гр. Томашов Мазовецки. Твърди, че след пътния инцидент се обадил на този свой познат. При разпита му е останала неизяснена самоличността на лицето, от което е получил владението върху вещта, но предвид споменатото обаждане е било наложително извършването на повторен разпит, при който да се установи телефонният номер на това неизвестно лице, откъдето да се установи самоличността му.

В предоставената служебна бележка за ПТП, изготвена от Околийско управление на полицията в гр. Томашов Мазовецки, са посочени застраховател и номер на застрахователна полица на автомобила, за които не е бил изискана информация. А такава следва да бъде поискана, тъй като в полицата се вписва правоимащо лице.

От друга страна е необходимо да бъде изискана справка от Република Полша за наличие на административни нарушения, извършени с процесния микробус и ако има такива, да бъдат посочени имената на водачите.

Във връзка с въпроса за разкриване на обективната истина следва да бъде посочено и едно противоречие в действията на прокуратурата. Самият наблюдаващ прокурор е спрял производството на 14.01.2019 г., като е посочил, че провеждане на разследването в отсъствието на Я..Я.би попречило да се разкрие обективната истина, а по-късно при продължаващото му отсъствие е приел, че обективната истина е разкрита и е постановил прекратително постановление.

Предвид направените констатации е необходимо процесуалните нарушения да бъдат отстранени, посредством извършването на действия по разследване.     

Изложеното налага извода, че разследването е проведено в нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено.

 

С оглед на горното, и на основание чл. 243, ал. 8 във вр. с ал. 6, т. 3 от НПК, въззивният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

                                                       

ОТМЕНЯ Определение № 67 от 19.08.2019 г. по ч.н.д № 137/2019 г. на Районен съд – Каварна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 5/2014 г. по описа на ОСлО Добрич, образувано за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

                 Председател:                                               Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                                     2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.