Р
Е Ш Е
Н И Е
1727/27.9.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно
заседание на 25.09.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при
секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 3083 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба „С.х.М.“ ООД, против НП
№ 03 –010358/ 29.08.2018 г. на *- Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което на търговеца, за нарушение на чл.142 ал.4от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ е наложено
административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2 000/ две хиляди/
лева.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна, поради
което е приета от съда за разглеждане.
С
жалбата не се оспорва описаната фактическа обстановка, твърдят се допуснати множество
процесуални нарушения. С допълнителна молба се излага твърдение, че работното
време превишава само с 20 минути 12 часовата смяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на
делото по същество моли за потвърждаване на НП, като аргументира доказаност и съставомерност на
извършеното нарушение
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 08.08.2018г.
св* служител на Д”ИТ”-, съвместно с колега, също
служител на инспекцията, извършила рутинна проверка по спазване на трудовото
законодателство от „С.х.М.“ ООД, стопанисващо хотел „Аврора”, находящо се в гр.Варна к.к.“Св.Св. Константин и Елена“.
Проверката била извършена двукратно през деня, като първата била в 08.45
часа, а втората в 21.05 чака на 08.08.2018г. На место
било установено, че обектът функционира, като били установени и работещите в обекта, сред които бил и *,
работещ като готвач в заведението. На всички присъстващи, включително и на св. *в,
били предоставени за попълване декларации, касаещи трудовите им правоотношения
с дружеството, стопанисващо обекта, като в своя декларация, собственоръчно,
св.Д* отразил, че работи за
санкционираното дружество, при наличие на сключен трудов договор, на длъжност
„Готвач”, при работно време от 08,00ч.
до 17.00ч., като посочил и останалите данни, касаещи трудовото му
правоотношение. Служителите на ДИТ около 21.05часа. извършили повторна проверка
в обекта като Д*отново бил установен на работното си място- кухнята на
ресторанта. Установени били и други работници в обекта. Отново на Д*била
предоставена за попълване декларация, в която същият отново отразил, че е в ТПО
със санкционираното дружество посочил работно време от 08.00ч. до 22.00ч., като
в декларацията посочил причина за това заместване на колежка, която трябвало на
следващия ден да му върне часовете.
Първата декларация била попълнена на горепосочената дата в 10,30ч. , а
втората декларация била попълнена от св.Д*на същата дата, но в 21,05ч.
Предвид горното св.Д.
приела, че в проверения обект, „С.х.М.“
ООД, е извършило нарушение на чл.142 ал.4 от КТ, тъй като Д*, намиращ се в ТПО
със санкционираното дружество е престирал работна
сила в продължителност от повече от 12ч., поради което съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, в който описала приетото за установено
нарушение. Съставеният АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен
на представляващия дружеството, който го
подписал без възражения. В законоустановения срок не
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на
материалите по преписката АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира
показанията на св.Д., дадени в с.з., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, искрени и кореспондиращи с писмените доказателства по делото и
основно с попълнените лично от Д* декларации-двукратно. Свид.
Д., е категорична, че при извършване и на първата и на втората проверка
работника Д* е полагал труд в заведението. По това обстоятелство няма спор
между страните, като дори в декларацията работника е посочил като причина за
продължителното си работно време необходимостта от заместване на колега.
Единственото направено възражение от страна на дружеството е, че полагало труд
е надвишило определената от закона максимална 12 часова работна смяна само с 20
минути.
По адм.преписка е представен Правилник за вътрешният трудов
ред, безспорно установяващ работно време в рамките на закона. Обстоятелството, че
документално от страна на дружеството е придаден вид, че се полага труд в
рамките на позволеното от закона, не води до отпадане на административнонаказателната
му отговорност щом на практика работниците полагат труд в рамките на една
работна смяна с продължителност повече от 12 часа.
Съдът кредитира писмените материали, съдържащи се в
АНП и останалите приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Не се спори, че в случая работодателят е
установил сумирано изчисляване на работното време по смисъла на чл.142, ал.2 от КТ, като в този случай, според правилото по чл.142, ал.4 от КТ, максималната
продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа. След като се
установява от доказателствата, че фактически в обекта работника Дрохлев е полагал труд повече от 12 часа на смяна, правилно
е квалифицирано извършеното от работодателя като нарушение на чл.142 ал.4 от КТ
в нарушение на чл.142 ал.4 от КТ е разписано, че максималната продължителност
на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12
часа.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени
по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени
средства, а именно – от показанията на св.Д. АУАН, НП, декларации и от
останалите кредитирани писмени материали.
Съдът, както с оглед
изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Съгласно разпоредбите
на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и представената
в с.з. заповед, АУАН и НП са издадени от компетентен органи и е издаден от
компетентно лице. Двата акта са издадени в законоустановения
срок, като формално съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити.
Нарушението е описано
пълно, точно и ясно от фактическа страна,посочени са дата и място на
извършване, обстоятелства при които е извършено нарушението, посочена е и
нарушената правна норма, посочени са доказателствата, подкрепящи нарушението,
поради което в хода на АНП не е било ограничено правото на защита на нарушителя
и не е нарушена нормата на чл.57 ал.1т.5
от ЗАНН.
Срещу АУАН не са били
депозирани възражения, не са били налице спорни обстоятелства, изискващи
разследване, поради което съдът намира, че не е била нарушена разпоредбата на
чл.52ал.4 от ЗАНН.
По отношение на
приложението на материалния закон, предвид събраните по делото доказателства
съдът намира следното:
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.142ал.4 от КТ, като
тази правна норма предвижда минималната продължителност при работната смяна при
сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12ч. Безспорно по делото е установено,
че и в 08.45. и в 21.05ч.. работника Д*е бил на работното си място и е престирал работна сила. Извадката от правилника сочи на
сумирано изчисляване на работното време. При сумираното изчисляване на
работното време и при промяна на смените всъщност законодателят е регламентирал
възможността полагане на по-голям брой работни часове
в седмицата, както и за работа в шестия ден от седмицата, което обаче не
игнорира задължението за осигуряване на 12 ч. работен ден .
Предвид горното съдът не
споделя възраженията, че не е осъществен състав на административно нарушение,
като е изложил по-горе.
Обстоятелството, че
документално от страна на дружеството е придаден вид, че се полага труд в
рамките на позволеното от закона, не води до отпадане на административнонаказателната
му отговорност щом на практика работниците полагат труд в рамките на една
работна смяна с продължителност повече от 12 часа.
Според разпоредбата на чл. 151, ал.2 от КТ почивките не се включват в работното време.
Разпоредбата на чл. 142, ал.4 от КТ не
регламентира продължителност на работното време, а продължителност на работната
смяна, която включва освен работното време и осигурените почивки по чл. 151, ал.1 от КТ - в
този смисъл дефинициите в чл. 2, пар.1, 2, 5 и 6 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното
време. В случаят работника е установен
на работното си място в 08.45.часа и в 21.05 часа според попълнените от него
декларации.Това води до извод, че е изпълнявал
трудовите си задължения повече от 12 часа на 08.08.2018г.
За
това нарушение дружеството – жалбоподател е санкционирано по реда на чл.
414ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв. Нарушената правна норма е правилно отнесена към
санкционната такава.
Съдът намира че в случая не е приложима
и общата разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. конкретния случай с нищо не се
отличава от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в
протокола №ПР1827712/23.08.2018г. , които навеждат на извод, че и по отношение
на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство.
За извършеното нарушение, наказващият
орган е наложил имуществената санкция на ЮЛ – работодател над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват конкретни
мотиви за налагането на конкретната санкция. В
хода на производството са събрани доказателства, видно от протокол
№ПР1827712/23.08.2018г., за допуснати други
нарушения на трудовото законодателства. АНО обаче не е изложил твърдения
защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По
преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил
санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са
констатирани и др.нарушения на трудовото законодателство има отношение
единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени наказанието до
предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 03 –010358/ 29.08.2018 г. на*- Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- Варна, с което на „С.х.М.“ ООД, за нарушение на чл.142 ал.4 от КТ на
основание чл.414 ал.1 от КТ
е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на Имуществената
санкция на 1500/ хиляда и петстотин/лв..
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –Варна в
14-дневен срок от уведомлението.
СЪДИЯ ПРИ ВРС: