РЕШЕНИЕ
№ 1075
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. К. от гр. С, кв.»Г», ул.»» № против
Наказателно постановление № 22-4332-018659/19.09.2022 г., издадено от
Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че при издаване на атакуваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които правят административно-наказателното
обвинение неясно и ограничават правото на защита на санкционираното лице.
В тази връзка се сочи, че не ставало ясно в какво качество е санкциониран
жалбоподателят – като водач на МПС или като лице, което е допуснало
управлението на МПС от друг водач. Твърди се още, че процесният лек
автомобил е бил регистриран по надлежния ред, като в момента на проверката
е бил с монтирани табели за временно движение с рег. № 011В443.
По –нататък в жалбата се излагат аргументи, че от текста на обжалваното
1
наказателно постановление не можело да се направи извод, че изложените
факти за непопълнената пътна книжка реализират състава на твърдяното
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и материалният закон бил
приложен неправилно.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява, като в дадения ход по същество на делото пледира съдът
да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление по подробно изложените в жалбата съображения.
Административно–наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.03.2022 г. около 15:30 часа служители на ОПП- СДВР спрели за
извършване на полицейска проверка лек автомобил «Пежо 508» с монтирани
табели за временно движение с рег. № . Автомобилът се движел в гр. София
по ул.“Източна тангента“, от ул.“Летоструй“ към бул.“Ботевградско шосе“.
В хода на извършената проверка била установена самоличността на
водача на МПС - М. Л. К., както и че управляваният от него лек автомобил не
е регистриран по надлежния ред.
За така направените констатации срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН, серия GА, бл. № 594931/07.03.2022 г., в който актосъставителят А Г Д
–мл.автоконтрольор с СДВР –ОПП описал следното: На 07.03.2022 г. в 15:30
часа в гр. София по ул.“Източна тангента“, от ул.“Летоструй“ към
бул.“Ботевградско шосе“ управлявал лек автомобил «Пежо 508» с монтирани
табели за временно движение с рег. № 011В443, като до връзката с
бул.“Ботевградско шосе“ се установи, че упълномощено лице (допуска) да не
е попълнена пътната книжка по надлежния ред –чл.30, ал.14, т.2 от Наредба
№ I-45/24.03.2000 г. МПС не е регистрирано по надлежния ред. Документите
и регистрационните табели са отнети на основание чл.30, ал.19 от Наредба №
2
I-45/24.03.2000 г. В момента на проверката МПС се управлява от г-н К П.
Актосъставителят квалифицирал установеното нарушение по чл. 140,
ал.1 ЗДвП.
АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя К., който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗДвП също не е било депозирано писмено
възражение срещу така съставения акт.
По случая била извършена проверка, която приключила с
постановление на СРП от 21.07.2022 г. за отказ да се образува наказателно
производство. В мотивите на постановлението наблюдаващият прокурор е
приел, че в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, поради което
отказал да образува наказателно производство за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК и изпратил материалите по преписката на Началник на 05 РУ –
СДВР за извършване на преценка относно наличието на предпоставки за
образуване на административно–наказателно производство и налагане на
административно наказание.
В изпълнение на правомощията си, Началник група към СДВР, отдел
„Пътна Полиция” на 19.09.2022 г. издал атакуваното в настоящото съдебно
производство наказателно постановление, с което при пълна идентичност на
фактите, описани в АУАН, жалбоподателят М. Л. К. бил санкциониран за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.175, ал.3, предл.1
от ЗДвП му била наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя на 02.12.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–АУАН, серия GА, бл. № 594931/07.03.2022 г.,
справка-картон на водача, докладна записка, постановление на СРП за отказ
да се образува досъдебно производство от 21.07.2022 г. по пр.преписка №
22839/2022 г. по описа на СРП, Заповед № 513з-5070/21.07.2015 г., Заповед №
8121з-13170/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министър
на вътрешните работи.
3
Съдът намира, че достоверността на събраните писмени доказателства не
е опровергана или поставена под съмнение, поради което формира
вътрешното си убеждение за фактите изцяло въз основа на тях.
Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечива,
поради което не намери за необходимо обсъждането им поотделно, съгласно
правилото на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентен
орган, с оглед приложените по делото Заповеди на министър на
вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена форма и
задължителни реквизити по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Спазени
са и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за основателни
възраженията в жалбата, че при издаване на обжалваното НП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на нарушителя.
В конкретиката на настоящия казус е налице неопределеност по
отношение, както на субекта на нарушението, така и на самото нарушение,
което от своя страна води до невъзможност за индивидуализиране на
конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил
административно наказание на жалбоподателя. От друга страна, налице е и
4
несъответствие между описаните в наказателното постановление фактически
обстоятелства и дадената им правна квалификация. Освен това от текста на
НП не става ясно защо административно –наказващият орган приема, че
процесния лек автомобил не е регистриран по надлежния ред, след като е
описано, че същият е бил с табели за временно движение. Вероятно срокът на
валидност на същите е бил изтекъл, но този правнорелевантен факт изобщо не
е описан. Не е посочено кога са били издадени табелите за временно
движение на МПС с описания регистрационен номер и датата до която са
били валидни последните. Липсата на изложените факти прави невъзможна
проверката от съда на правилността на извода на АНО, че лекия автомобил не
е бил регистриран по надлежния ред, съгласно Наредба № І-45/2000 г. за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на
моторните превозни средства и ремаркетата теглени от тях.
Липсата на описание на гореизложените факти в съставения АУАН и
издаденото НП прави фактическата обстановка по случая неизяснена и
описана непълно, което от своя страна съществено ограничава правото на
защита на нарушителя. Тези факти са съществени елементи от обективната
страна на нарушението, които определят предмета на доказване. Нарушителят
има право да разбере в какво точно е обвинен, поради което липсата на
описание на който да било от съставомерните елементи на нарушението
съществено ограничава правото му на защита. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална
прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното
нарушение. Изложеното мотивира извод за наличие на допуснато от
наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила при
издаване на наказателното постановление.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
неправилно е била ангажирана административно–наказателната отговорност
на жалбоподателя, което налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче до приключване на съдебните прения не е
поискал присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН
5
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-018659/19.09.2022
г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
М. Л. К. на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 175 ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца за нарушение по чл.140, ал.1от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6