Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 05.07.2019 година град И.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
И.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Трети юли две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Н. Б.
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 145
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от Г.К.П. против наказателно постановление № ..г. на началника
на РУ на МВР И., с което за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.
183 ал.4 т.7 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 лв., за нарушение на чл. 139 ал.2 т.2 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. и за
нарушение на чл. 139 ал.2 т.3 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.
И.ският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На … г. в гр. И., жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „А. .“ с рег. № ….,
когато около 17,30 ч. на кръстовището на
ул. „Св. С.В.“ и ул. „Т.У.“ бил спрян за проверка от контролните органи по ЗДвП
– полицейски служители на РУ И., тъй като водача бил без поставен
обезопасителен колан. При последвалата проверка било установено, че превозното
средство не е оборудвано с пожарогасител и аптечка. Посочените обстоятелства
били отразени от актосъставителят – св.Ц.
в съставения от него АУАН с бл. № г. и квалифицирани от него, като нарушения
респективно на чл. 137а ал.1 от ЗДвП,
чл. 139 ал.2 т.2 и т.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя
с отбелязване на вързажение по отношение напървото от нарушенията – „пълен съм
и не може да се постави колан“. В този смисъл били и обясненията дадени от него
пред контролните органи за причината да управлява без поставен обезопасителен
колан и представеното по време на проверката медицинско направление от
05.08.2014 г. с диагноза „затлъстяване III ст.“ на АИППМП „Д.р Д. Л.“ ЕООД. Въз основа на
акта, на 15.02.2018 г. административнонаказващият орган издал и атакуваното НП,
в което описанието на нарушенията е идентично с описанието дадено им в АУАН, за
виновно нарушени са посочени чл. 137а ал.1 от ЗДвП, чл. 139 ал.2 т.2 от ЗДвП,
чл. 139 ал.2 т.3 от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана
съответно с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 50,00 лв. на основание чл.
183 ал.4 т.7 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
на осн. чл. 185 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00
лв. на осн. чл. 185 от ЗДвП.
В хода на производството, като свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта –
Ц. и У., които с показанията си установява идентична с отразените в акта
обстоятелства.
В
подкрепа на твърденията си, че е с наднормено тегло, което го освобождава от
задължение да поставя обезопасителен колан, жалбоподателят представя медицинско
направление от .. г. с диагноза „затлъстяване III ст.“ и медицинско направление с идентично
съдържание от .. г. и двете издадени от на АИППМП „Д.р Д. Л.“ ЕООД, в които е
извършено и отбелязване – „Да послужи при необходимост“. Твърденията на
жалбоподателя, че автомобила е бил оборудван с аптечка и пожарогасител по време
на проверката, но той не знаел местонахождението им и затова не ги показал на
контролните органи, останаха неподкрепени от събраните в хода на производството
доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ
на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното постановление се
явява законосъобразно от формална страна.
Що
се отнася до това извършени ли са санкционираните нарушение от жалбоподателя и
осъществени ли са от него виновно, съдът намира следното:
Посочената за виновно нарушена разпоредба
на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, задължава водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Изключения от посоченото задължение са предвидени в ал.2 на същия член от
закона, по отношение на определена категория водачи, към които спадат тези,
чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан.
/чл.137а ал.2 т.2/. Нито в ЗДвП, нито в
ППЗДвП е разписано, как
следва да се установи
факта, че физическото състояние на лицето не позволява ползване на
обезопасителен колан. Още по – малко има изискване това да се установява с
някакво специално медицинско удостоверение, в което изрично да е вписано, че
лицето се освобождава от ползването на такъв колан при шофиране. За това
обстоятелство се съди от общото физическо състояние на лицето, от данните за
неговото здравословно състояние, претърпяни травми, медицински интервенции и др.
В
случая, установено се явява в настоящото производство, че жалбоподателят страда
от „затлъстяване III
степен“, от което заболяване, той е страдал и към момента на проверката. Посоченото
заболяване, според настоящия състав, освобождава водача от задължението по чл.
137а ал.1 от ЗДвП, доколкото
използването на колана би
могло да предизвика страдание, дискомфорт и изобщо повече неудобства от
допустимите у водача, ограничавайки и забавяйки бързината на реакциите му при боравенето
с уредите на превозното средство, като по този начин създаде опасност и за
останалите участници в
движението.
Ето
защо и по изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено в тази му част.
Що се
отнася до другите две санкционирани нарушения – това по чл. на чл. 139 ал.2 т.2
от ЗДвП и по чл. 139 ал.2 т.3 от ЗДвП, то НП досежно тях, следва да бъде
потвърдено. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че по време на
проверката управляваното от него МПС не е било оборудвано с аптечка и
пожарогасител. Въведеното с посочените за виновно нарушени разпоредби изискване
в тази насока се явява императивно. Ирелевантно се явява обстоятелството чия
собственост е автомобила. Субект на нарушението е водача на МПС. Ето защо и доколкото описаното и доказано в
настоящото производство поведение на жалбоподателя – управление на МПС, което
не е оборудвано с аптечка и пожарогасител, осъществява признаците на нарушения на чл. 139
ал.2 т.2 и т.3 от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността му е
ангажирана на основание чл. 185 от ЗДвП, с налагане на следващото се в
санкционната разпоредба наказание „глоба“, в предвидените в същата абсолютни
размери от по 20,00 лв. за всяко от нарушенията.
По
тези съображения, атакуваното НП следва да бъде потвърдено в тези му части,
като законосъобразно.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ ……. г. на началника на РУ на МВР И., в частта, в която за нарушение на чл.
137а ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП на Г.К.П. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв.,
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № … г. на началника
на РУ на МВР И., в частта, в която за нарушение на чл. 139 ал.2 т.2 от ЗДвП на
осн. чл. 185 от ЗДвП на Г.К.П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20,00 лв. и за нарушение на чл. 139 ал.2 т.3 от ЗДвП на осн. чл. 185
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: