Р Е Ш Е Н И Е
№ 260035 / 1.9.2020г.
Гр. Перник, 01.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, ГО, 6 -ти състав,
в публичното съдебно заседание, проведено на 04 08 2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00794/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Теленор България“ ЕАД
срещу С.Г.Й. ***
кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата 655.29 лв., представляваща неплатена стойност на :
месечни абонаментни такси и използвана услуга
по Договор за мобилни услуги с предплатен номер +359*********, в общ размер 42.07лв.
неплатени абонаментни такси по Договор за
фиксирани услуги с предплатен номер 35976590804, в общ размер 11.83лв.
неплатени абонаментни такси и използвана
услуга по Договор за мобилни услуги с предплатен номер +359*********,в общ
размер 27.26лв.
неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг за предплатен номер +359*********-
в общ размер 404.13лв.а именно :51.85лв.
остатък от лизингова вноска след частично платени 0.14лв. за периода
10.06.2016-09.07.2016, сумата 51.99лв. лизингова вноска за период
10.07.2016-09.08.2016, сумата 40.34лв. остатък от лизингова вноска за период
10.08.2016-09.09.2016г., сумата 259.95лв. сбор от 4 лизингови вноски
неплатена абонаментна такса по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********-общразмер
21.54лв.
неплатена абонаментна такса по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, общ размер 14.89лв.
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него, в общ размер 133.57лв. или както следва: 7.99лв. лизингова вноска за
периода 01.07.2016-31.10.2016,5.73лв. остатък за периода
01.08.2016-31.08.2016г., 7.99лв. за периода 01.09.2016-30.09.2016 и 111.86лв.
сбор о т13 лизингови вноски
законната лихва от подаване на
заявлението 03 10 2018 година по чгд №
6785/2018г. ПРС до окончателното изплащане на сумите
за които суми са издадени фактури, приложени
към исковата молба.
Ищецът твърди, че между него и ответника са
съществували облигационни правоотношения, възникнали от сключени между страните
договори, както и договор за лизинг,
по силата на които ищцовото дружество е
предоставило на ответника:
мобилни
телефонни номера , посочени по-горе и два
мобилни телефонни апарата.
Посочва се, че за ОТВЕТНИКА са възникнали
насрещни задължения за заплащане стойността на:
месечните абонаментни такси за съответния
мобилен телефонен номер,
на
проведените разговори,
изпратените текстови съобщения, както и на
лизинговите вноски за изплащане стойността на
предоставените за ползване две мобилни устройства съгласно условията, приложими
за съответните номера и устройства, уговорени между страните с процесните
договори и допълнителни споразумения.
Изяснява се, че през исковия период за
задълженията на ответника, в качеството му на потребител на електронни
съобщителни услуги и лизингополучател, от ищцовото дружество са издадени фактури, които са приложени към ИМ.
Поддържа се, че крайният срок за изпълнение на
задълженията е до 15 дни от издаването на фактурата.
Поддържа се, че поради неизпълнение в срок от
страна на ответника на дължимите суми „Теленор България“ ЕАД е упражнило
правото си да прекрати едностранно и предсрочно договорите и допълнителните
споразумения към тях за предоставяне на мобилни услуги, както и договора за
лизинг.
Ищецът поддържа, че поради виновното поведение
на ответника и преустановяване на действието на договорите, същият дължи
заплащане на неустойки за всеки мобилен номер в размер на сбора от дължимите
месечни такси от прекратяването до първоначално уговорения срок на договора,
както и остатъка от лизинговите вноски за съответните мобилни устройства.
Твърди се, че ответникът не е извършвал
плащане на сумите.
С тези
съображения се отправя искане за уважаване на исковете.
Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор е постъпил от особеният представител на
ответника – адв. Н. Хаджийска ПАК- оспорва съществуването на твърдените
облигационни правоотношения между него и ищеца.
Твърди,
че не са налице доказателства, установяващи реалната доставка на процесните
услуги и стоки.
Оспорва
приложените към исковата молба фактури по съдържание, като счита същите за
неотносими към предмета на делото и недоказващи основанието за дължимост на
вземанията. Същите не са били предявени за плащане на ответника, с оглед
едностранното изменение от „Теленор България“ ЕАД на срока за издаването им.
Намира клаузата за заплащане на неустойка за
нищожна като противоречива на добрите нрави и уговорена извън присъщите ѝ
функции.
Поддържа, че не е налице соченото основание,
обуславящо правото на дружеството да прекрати едностранно договорите и
допълнителните споразумения.
Наред с
това, ОТВЕТНИКЪТ не е бил уведомен за предсрочната изискуемост.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че:
между „Теленор България“ ЕАД в качеството му на
мобилен оператор и ответника , в качеството му на потребител, са сключени
гореизброените договори за мобилни услуги за съответните мобилни телефонни
номера, както и е предоставено съответното мобилно устройство, а освен това е
сключен и договор за лизинг
В
договорите е включена клауза,
съгласно която при прекратяването им от потребителя с едномесечно предизвестие
или по негова вина преди изтичане на първоначално уговорения срок, същият дължи
на оператора неустойка в размер от
стойността на стандартните за съответния пакет месечни абонаменти до края на
първоначално уговорения между страните срок на договора
Между
ищеца „Теленор България“ ЕАД , в качеството му на мобилен оператор и ответника ,
в качеството му на потребител, са сключени също доп.споразумения към договорите
Отразено
е, че при подписване на споразумението на ОТВЕТНИКА е предоставено мобилно
устройство
Включена
е и клауза, съгласно която при прекратяване ползването на мобилните услуги през
уговорения срок на действие по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи на ищеца неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок.
Събраните
по делото писмени доказателства сочат, че между „Теленор България“ ЕАД, в качеството му на лизингодател и ответника , в качеството
му на лизингополучател, е сключен договор
за лизинг от 30.10.2015 г. с предмет предоставяне за временно и възмездно
ползване на мобилно устройство срещу
заплащането от страна на ответника на стойността с вкл. ДДС чрез месечни лизингови вноски
В
клаузата на чл. 4 от договора е посочено, че лизингодателят
е предал вещта при подписване на договора във функционално състояние и според
уговорените технически характеристики и с придружаващата я документация.
Предвидена е възможността ОТВЕТНИКЪТ да придобие
собствеността върху вещта. Неразделна част от договора са Общите условия на
договор за лизинг.
Съгласно клаузата на чл. 12 от същите, при
неизпълнение от страна на лизингополучателя на задължение по договора
насрещната страна може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми.
В последните е отразено, че лизингодателят
е запознат с тях и не е възразил писмено срещу клаузите им.
От изводите на
вещото лице, обективирани в приетата по делото съдебносчетоводна екпертиза се установява,
че:
за процесните вземания ищцовото дружество е
издало фактури при редовно водено
счетоводство / така че тези възражения на ответника са неоснователни /
Процесните
фактури са били осчетоводени, с килент- ответника.
По
процесните фактури няма плащане.
Ответникът
дължи :
За
мес.абонаментни такси- 104.03лв.
За
лизингови вноски-551.26лв.
За
мобилното устройство Сони Експерия Зе 3 Блек -415.78лв.
По
второто мобилно устройство Ел Джи Леон
Бял-135.48лв.
Отчетено
е, че за погасяване на процесните задължения ответникът е извършил частично плащане преди ИМ
При изслушването
си пред съда вещото лице изяснява, че :
по
отношение на процесните фактури счетоводството на „Теленор България“ ЕАД е
водено редовно – фактурите са осчетоводени по кредита на съответната поданалитична
сметка в зависимост от ползваната услуга – по сметка 703 „Приходи от услуги“ и
по кредита на с-ка 4532 „ДДС продажби“ и по дебита на аналитичните партиди на
с-ка 411 „Вземания от клиенти“, като с постъпилите плащания са намалявани
вземанията от клиента.
Съдът
кредита заключението като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на
материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото дружество, отговарящо
на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени
са установителни искове с правно основание чл.415 вр.422 вр.124 ГПК вр. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 342, ТЗ , при условията на кумулативно обективно съединяване
помежду им.
Както
вече беше изяснено, предмет на този иск е вземане, представляващо стойност на
далекосъобщителни услуги, удостоверени в издадена от ищеца фактура.
Възникването
на това притезание е обусловено от установяване от страна на ищеца съществуването
между него и ответника през процесните отчетни периоди на облигационни
правоотношения, породени от сочените договори за мобилни услуги и допълнителни
споразумения към тях с твърдените предмет и съдържание, както и изпълнението на
насрещните му задължения по правоотношенията чрез реално предоставяне за
ползване на ответника на мобилните телефонни номера и доставката на
далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадената фактура.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, че през отчетния
период страните са били обвързани от облигационни правоотношения, свързани с
предоставяне за ползване от мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД на ответника на посочените мобилни номера .
По
силата на тази договорна обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да
доставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането от негова
страна на дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените
тарифни планове.
В
отговор на доводите на особения
представител на ответника относно липсата на доказателства за реалната доставка
на процесните услуги, съдът счита за необходимо да отбележи, че в настоящия
случай доказателство за този факт са издадените от ищеца фактури и изводът на
съдебносчетоводната експертиза за редовно водено от ищеца счетоводство във
връзка с последните.
Съгласно разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр. чл.
55 ТЗ вписванията
в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото и могат да служат като доказателство на лицето
или организацията, които са водили книгите.
В
настоящата хипотеза по делото не са ангажирани доказателства, които да
опровергаят съдържанието на фактурите, поради което и при установеното редовно
водене на счетоводството от ищцовото дружество, съдът приема, че същото реално
е доставило на ответника процесните мобилни услуги
Следователно,
исковете се явява основателни и следва да бъде уважени.
По
иска за лизинговите вноски
Възникването
в полза на ищеца на вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е
обусловено от установяване наличието на договорно правоотношение между
страните, породено от договор за лизинг с твърдените предмет и съдържание,
предаването от страна на ищеца, като лизингодател, за ползване от ответника на
мобилното устройство, предмет на договора и падежа на вземанията.
От
събраните по делото писмени доказателства се установи, че между „Теленор
България“ ЕАД, в качеството му на лизингодател и ОТВЕТНИКА, в качеството му на
лизингополучател, е възникнало договорно правоотношение, породено от договора
за лизинг , по силата на което на ответника е предоставено за временно и
възмездно ползване :
мобилно
устройство“ Сони Експерия Зе 3 Блек“ както и „Ел Джи Леон White“ срещу задължението на последния да заплати лизинговата
цена с вкл. ДДС на месечни вноски.
В
договора изрично е посочено, че лизинговата вещ се предоставя на ответника, в
качеството му на лизингополучател, при подписването му, в състояние, годно за
употреба и отговарящо на договорените технически характеристики.
Договорът
е подписан и от двете страни, в частност от лицингополучателя , с което същият
е признал факта на получаване на устройството.
Следователно,
съдът приема, че ищецът е изпълнил основното си задължение по правоотношението –
да предаде на насрещната страна вещта с възможност за нейното ползване по
предназначение, което поражда задължението на лизингополучателя да заплаща
цената за това ползване – съответната лизингова вноска.
От съдържанието
на приетите по делото фактури и от изводите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза се установи, че общо неплатените редовни /с настъпил падеж към
фактурирането им/ лизингови вноски през процесните отчетни периоди възлиза на
сумата, посочена в експертизата.
Ответната
страна не твърди и не доказва осъществено плащане на цялата/част от сумата, поради
което съдът намира, че в полза на ищеца съществува вземане в този размер и
предявеният иск се явява доказан, което
обуславя уважаването му.
По разноските:
При
този изход на спора – основателност на предявените искове право на разноски има
ищцовата страна.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, следва да бъдат присъдени разноски : 25лв. за държавна
такса по УИ и 25лв. по запов.производство, 200лв. депозит на вещото лице, 300лв.за
особен представител и 360лв.адвокатско възнаграждение в исковия процес
Съдът намира за доказано реалното заплащане на
адвокатското възнаграждение с оглед представените
договор за правна защита и съдействие .
На ищеца не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, доколкото настоящите
искове са осъдителни такива, а не установителни, предявени по реда на чл.
422 ГПК, във връзка с давани указания по реда на чл. 415 ГПК.
Ответникът не е
претендирал разноски, а и не е представил доказателства за извършването на
такива /същият се представлява в процеса от особен представител/, поради което
не следва да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА срещу С.Г.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ НА
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк „София“, сграда № 6
сумата 655.29 лв., представляваща неплатена стойност на :
месечни абонаментни такси и използвана услуга
по Договор за мобилни услуги с предплатен номер +359*********, в общ
размер 42.07лв.
неплатени абонаментни такси по Договор за
фиксирани услуги с предплатен номер 35976590804, в общ размер 11.83лв.
неплатени абонаментни такси и използвана
услуга по Договор за мобилни услуги с предплатен номер +359*********,в общ размер 27.26лв.
неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг за предплатен номер +359*********-
в общ размер 404.13лв.а именно :51.85лв. остатък от лизингова вноска след
частично платени 0.14лв. за периода 10.06.2016-09.07.2016, сумата 51.99лв.
лизингова вноска за период 10.07.2016-09.08.2016, сумата 40.34лв. остатък от
лизингова вноска за период 10.08.2016-09.09.2016г., сумата 259.95лв. сбор от 4
лизингови вноски
неплатена абонаментна такса по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********-общразмер 21.54лв.
неплатена абонаментна такса по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, общ размер 14.89лв.
неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, в общ размер 133.57лв.
или както следва: 7.99лв. лизингова вноска за периода
01.07.2016-31.10.2016,5.73лв. остатък за периода 01.08.2016-31.08.2016г.,
7.99лв. за периода 01.09.2016-30.09.2016 и 111.86лв. сбор о т13 лизингови
вноски
законната лихва от подаване на
заявлението 03 10 2018 година по чгд №
6785/2018г. ПРС до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА
С.Г.Й. *** ДА ЗАПЛАТИ НА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк „София“, сграда № 6
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- 885лв. разноски по УИ и 25лв. разноски по
запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в
сила
на решението, ч. гр. дело да се върне на съответния съдебен състав, с приложен
препис от настоящото решение – за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: