№ 28132
гр. София, 11.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110144507 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. ХІІ ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 224469/08.08.2023г. на СРС,
подадена от А. В. Т. срещу „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон
България във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
12442/30.04.2023г., издадена по ч.гр.д. № 13235/2023г. на СРС, за установяване дължимостта
на сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение по Регламент (ЕС) 261/2004 във
връзка с полет по маршрут Лондон-Варна, предназначен за изпълнение на 31.08.2022г.,
ведно със законна лихва до окончателното изплащане.
Твърденията в исковата молба аргументират извода, че се касае за потребителски
спор, свързан с качеството на ищцата като страна по облигационно отношение с
потребителски характер за въздушен превоз на пътници. Единствено основанието, от което
произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о
договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице
(опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.). Преценката за това дали се касае за иск на или
срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на
понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на
същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например
§ 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона
за потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от Закона за енергетиката и др., както и
релевантните разпоредби в актовете на правото на Европейския съюз. Посоченото общо
определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в
транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо
правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и
икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с
търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не
търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се
припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което,
като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е
потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него
потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец
1
цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези
отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с
конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да
установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта
на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод,
че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на
своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият
правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в
какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително
тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е
породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по
него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство
специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата
и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели
в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от
Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски
регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-
ОСГТК).
Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответника услуги по
смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр и чл. 17, т. 1 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела. Чл. 18, т. 1 от него определя като компетентни да разгледан иск, предявен от
потребител, или съдилищата по местоживеене на страната-непотребител, или тези по
местожителство на потребителя. Става дума за определяне на националната компетентност
на българския съд, но не и за определяне на местно компетентен български съд. Това следва
от неслучайното използване на множествено число („съдилища“). Местно компетентният
съд следва да се определи съобразно вътрешното българско право и установените в него
правила за защита на потребителите при водени от и срещу тях дела, като в тази насока
следва да се възприема и релевантната към въпроса практика на съда на ЕС. Извод в
противна насока би бил в противовес на вложените както в европейската, така и в
националната правна регламентация, принципи за гарантиране и закрила на правата на
потребителите.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и
служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Без значение е, че
заповедното производство е разгледано от Софийския районен съд: след измененията на
ГПК, свързани с подсъдността на потребителските спорове, включително по заповедните
производства, местната подсъдност следва да бъде преценявана поотделно за заповедното и
за исковото производство по специфичните за всяко такова критерии. Видно от извършената
справка в НБД „Население“, от 1980г. ищецът е с настоящ адрес: област Варна, община
Варна, град Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 7, вх. Г, ет. 3, ап. 34. Оттук компетентен да разгледа
делото е Районният съд в град Варна.
Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва
да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в
град Варна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 44507/2023г. на Софийския районен
съд, І ГО, 173 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Г. по
посочения в исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3