РЕШЕНИЕ
№
гр.ПЛЕВЕН, 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Районен съд, VII-ми гр.състав, в публично
заседание на единадесети януари две хиляди
и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря К.П., като разгледа
докладваното от съдията Банкова бр.д.№3728 по описа за 2009г.и за да се
произнесе, съобрази следното:
Постъпила
е ИМ от И.С.Д. против В.Б.Д. с правно основание на предявения иск чл.49, ал.1
от ГПК.В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на 22.04.2000г.
Твърди се, че от сключения брак имат родено дете Д. В. Д., ЕГН**********.Твърди
се, че отначало са живеели добре в
жилището на майката на ответника, като впоследствие от 2002г. до 2004г. са се
преместили в ***********Твърди се, че
през 2004г. ответника е имал интимна връзка с друга жена и от 2004г. страните
живеят разделено.Посочва се, че ответника до настоящия момент се намира в
чужбина.Посочва се, че отношенията между страните към настоящия момент са
влошени и съжителството е станало невъзможно.Твърди се, че брачната връзка
съществува само формално, като вина за това има ответника. Поради тази причина
тя намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен, моли съда на това
основание да го прекрати с развод по чл.49,ал.1 от СК по вина на ответника, да предостави на нея упражняването на
род.права, върху роденото от брака дете и подходящ режим за лични отношения
между бащата и детето, да осъди ответника да плаща издръжка в р-р на 80лв. ,
като семейното жилище, находящо се в гр.Плевен, да се предостави за ползване на
майката и детето, да възстанови нейното предбрачно фамилно име и да осъди ответника
да плати разноските по делото.
Ответникът
,р.пр. ,не се явява и не взема становище.
Съдът,
след като събра необходимите по делото доказателства, намира за установено
следното:
От
представените писмени доказателства-удостоверение за граждански брак от 22.04.2000г.,
е видно, че страните са сключили валиден граждански брак на 22.04.2000г. в гр.Плевен. От представеното
по делото удостоверение за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за
раждане№2111/27.12.2000г. се установява, че имат едно малолетно дете- Д. В. Д.,
ЕГН**********.
Спорен по
делото е въпроса:дълбоко и непоправимо ли е разстроен брака между страните и
чия е вината за това.
С оглед
изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани гласни доказателства.
По делото са
събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелката К.К. се установява,че
познава И. и В. от 2007г., че бащата се намира извън страната, че не го е
виждала от 2007г.и за детето се грижи само майката.Свидетелката Н. посочва, че
е съседка на И.,знае че страните не живеят от 2004г. заедно, че ответника е в
чужбина и за детето се грижи само майката. Социалният работник е заявил, че е
направено социално проучване, като е установено, че е проведена среща с майката
и детето, а с бащата не еп роведена, тъй като се намира извън страната.Посочва
се, че детето се отглежда изцяло от майката, като условията са добри.Посочва,
че детето е споделило, че с бащата общуват само по Скайпа.Посочва се, че детето
е посетило баба си по бащина линия, че майката никога не го е въпрепятствала да
се среща с бащата или с родини по бащина линия.Социалният работник посочва, че
детето е споделило, че желае да живее при майка си, като иска да посети
Германия където, се намира баща му и да разгледа страната. Съдът е кредитирал
показанията на разпитаните свидетели, като логични, непротиворечиви с останалия
доказателствен материал. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са
дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.Индиция
за влошените отношения е и дългата фактическа раздяла, липсата на уважение и
доверие.
Съдът намира,че от събраните доказателства се
установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не
може да бъде заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод на
осн.чл.49, ал.1 СК.Съдът намира, че вина за това негативно състояние има
ответника, който с поведение е станал
причина за отчуждението между съпрузите.
По отношение
на упражняването на родителските права, са събрани гласни доказателства,
изготвен е социален доклад. Социалният работник е посочил, че в интерес на
детето и предвид неговото желание е да остане при майката.При това положение
следва упражняването на родителските права да се предоставят на майката. Следва
на бащата да се предостави подходящ режим за общуване с детето, установен с
трайната съдебна практика:всяка първа събота и неделя от месеца от 10 до 16
часа по местоживеене на детето и един месец през лятото, когато не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Относно
дължимата издръжка, съдът съобрази разпоредбата на чл.1431 от СК, съгласно
която родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК
размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите
пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя.Съгласно разпоредбата
на чл.142, ал.2 от СК минималната издръжка на детето е 1/4 от МРЗ за страната.
Безспорно е, че с увеличаване на възрастта на
детето нарастват и нуждите му от храна, облекло и др., което налага увеличаване
на средствата за задоволяване на материалните
и духовни потребности. Необходимо е обаче, съгласно текста на закона,
освен нуждите на детето да се вземат предвид и възможностите на родителите.
По делото не
са представени доказателства относно доходите на родителите, но съдът приема,
че същите са в работоспособна възраст и реализират поне МРЗ за страната.Не са
представени доказателства бащата да полага грижи за друг низдходящ.Предвид
изложеното, факта, че майката полага непосредствените грижи за детето, съдът
приема, че бащата следва да бъде осъден да заплаща месечна издръжка-80лв.,
считано от датата на ИМ, до настъпването на причини и условия за изменението й,
ведно със законната лихва.
Семейното
жилище следва да се предостави на майката, заедно с детето, с оглед
предоставянето упражняването на родителските права и защита интереса на детето.
По отношение на фамилното име, съдът счита, че
следва да се възстановява предбрачната фамилия на ищцата-Д..
Следва
ответникът да бъде осъден да заплати доп.д.т.в р-р на 25лв. и 115,20лв.такса
върху издръжката по сметка ***, както и 532лв. в полза на ищцата за направени
от нея разноски по делото.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД на осн.чл.49 ал.1 от СК гражданския брак, сключен на 22.04.2000г. в
гр.Плевен, между В. Б.Д., ЕГН********** и И.С.С., ЕГН**********, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
ВИНА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над малолетното дете Д. В. Д., ЕГН**********
, на майката И.С.Д., ЕГН**********, като на бащата В. Б.Д., ЕГН********** се
дава право на свиждане с детето: всяка първа събота и неделя от месеца от 10 до
16 часа по местоживеене на детето и един месец през лятото, когато не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА на осн.чл.143
вр. чл.139, ал.1 от СК бащата- В. Б.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
дете Д. В. Д., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител И.С.Д.,
ЕГН**********, ежемесечна издръжка в р-р
на 80лв.,считано от датата на ИМ-01.07.2009г., до настъпване на законни причини
за нейното изменяване или прекратяване, ведно с законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Плевен, **************** на майката с
детето.
ПОСТАНОВЯВА
след развода жената да носи предбрачното фамилно име-Д.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК В. Б.Д., ЕГН**********, да заплати на И.С.Д., ЕГН**********,
сумата 532лв., направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА
В.Б.Д., ЕГН********** да заплати по сметка ***, сумата 25лв.доп.д.такса и 115,20лв.такса
върху определената издръжка.
Решението
може да се обжалва пред ПОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до
страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: