Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр. Враца, 11 .03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 13.02.2020 г. /тринадесети
февруари две хиляди и двадесета/ година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 824 по описа на АдмС – Враца за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на С.А.С. ***, депозирана чрез * М.С. от ***, против
Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/2763 от 24.10.2019 г., за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., издадено
от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С обжалвания акт оспорващият е уведомен за
оторизирана субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007–2013 г.,
съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН: 06/310517/69829 и Приложение
за кандидатстване за агроекологични плащания
за кампания 2017 г., в размер на 0 лева.
В жалбата са наведени подробни доводи за незаконосъобразност на оспореното
УП, поради липса на мотиви, обосноваващи постановения отказ, както и поради
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие
с материалния закон. Сочи, че не е допуснал нарушения на Наредба № 11 от 6.04.2019
г. за
условията и
реда за
прилагане на
мярка 214
"Агроекологични плащания" от
ПРСР 2007–2013 г. и е спазил всички изисквания,
разписани в посочения подзаконов нормативен акт. Иска се отмяна на
уведомителното писмо, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2017г.
по подаденото заявление.
В съдебно заседание и представена по делото писмена защита от оспорващият
излага, чрез процесуалния си представител * С., допълнителни съображения в
подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна – Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си
представител ** Л.Х. в представена по делото писмена защита излага подробни
аргументи за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита,
че констатациите, които са изложени в акта са доказани, с оглед приобщения
доказателствен материал по делото и същите са подведени към приложимите материални
разпоредби, като акта е издаден съобразно административнопроизводствените
правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията
на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд Враца, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С.А.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 584202
в Интегрираната система за администриране и контрол. За кампания 2017г. е подал
Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер УИН 06/310517/69829 от 22.05.2017 г. /л.52 и
сл. от делото/, с което кандидатства за пета поредна година от поетия
агроекологичен ангажимент, като в схемата за единно плащане е декларирал 2
парцела с обща площ от 4.00 ха, заявени за подпомагане с код на дейност АП03 –
за биологично растениевъдство – трайни насаждения, лоза и маслодайна роза,
съгласно Приложение № 1б от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“. Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и
договор за контрол на биологичното производство, сключен с „Б.Б.“ ООД със срок,
съгласно Анекс към същия до 28.12.2017 г.
На 24.10.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство
административен акт – уведомително писмо. В акта е посочено, че за
декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. данни и след извършване
на задължителни административни и/или проверки на място ДФ „Земеделие“ – РА
отказва финансово подпомагане за описаните площи. Посочено е, че тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни
от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството, дирекциите
на националните паркове и контролиращите лица във връзка с чл. 68 от Наредба № 11
от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2004-2013 г. Неразделна част от оспорения акт са и таблица
„Оторизирани суми (в лева)“ и таблица „Извършени плащания (в лева)“, видно от
които по направление „Биологично растениевъдство“ исканата сума е 4795.62 лева,
оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.
Приложени са по
делото: решения на управителния съвет на ДФЗ от 15.02.2017 г. и 15.06.2017 г. /л.
17, 18/; Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с
която са делегирани правомощия на Зам.
изпълнителен директор да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите
и мерките за директни плащания, както и заповед № 03-РД/4509/27.06.2017 г. на
изпълнителния директор, с която също са делегирани
правомощия на зам. изп. директор/л. 20, 21/. Представена е и Заповед №РД-46-428/13.12.2017
г. на Министъра на ЗХ, с която е одобрен проекта на специализиран слой „Площи
допустими за подпомагане“ за кампания 2017, Заповед №РД46-139/28.02.2018 г., с
която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи допустими за
подпомагане“ за кампания 2017 /л. 36,37/ и Заповед №РД-09-243/17.03.2017 г., с
която е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214
„Агроекологични плащания“ /л. 39/.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предмет на оспорване е Уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/2763 от 24.10.2019
г., за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което оспорващият е
уведомен за оторизирана субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007–2013 г., съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН: 06/310517/69829
и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2017 г.,
в размер на 0 лева.
Писмото засяга пряко
и непосредствено правата и законните интереси на адресата, поради което носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорването е извършено и в
законоустановения срок видно от данните по делото, поради което жалбата се
явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално-правните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, съдът приема жалбата за основателна
по следните съображения:
При извършения контрол за валидност на оспореното уведомително писмо съдът
констатира, че същото е издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл.20а ЗПЗП, изпълнителният директор организира, ръководи дейността и
представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на § 1, т.13 ДР на
ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка
на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. В чл.
20а, ал. 4 от същия закон е предвидена възможността Изпълнителният директор на
фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или
от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на зам.
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото
доказателства е видно, че Изпълнителният директор на ДФЗ, със своя заповед №
03-РД/715 от 27.06. 2017 г., е делегирал на Зам. изпълнителния директор да
издава и подписва уведомителни писма от вида на оспореното. С оглед изложеното
съдът намира, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган
в кръга на предоставените му правомощия.
Обжалваният акт е
издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 АПК реквизити. Видно от
съдържанието на акта същия съдържа правни и фактически основания за издаването
му, като фактическите основания се съдържат в изготвените към уведомителното
писмо таблици /ведно със съдържание/, неразделна част от него. Също така
писмото съдържа обобщена таблица с всички данни от заявлението, извършените
проверки, резултатите от тях и оторизираните суми. С оглед на горното, възражението
на жалбоподателя за немотивираност на акта е неоснователно.
Оспореният акт, обаче
е издаден при неправилно приложение материалния закон. Видно от съдържането му,
с него е формирано волеизявление, съгласно което на жалбоподателя е отказано
финансово подпомагане за кампания 2017 г., която се явява и последна година от
поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично
растениевъдство“. В таблица 1 /л. 23/ от
извършените проверки по чл. 37 от ЗПЗП е посочено, че парцел № 12259-195-2-1,
заявен с код АП03 и площ 3.00 ха не попада изцяло в специализирания слой „площи
допустими за подпомагане“, като за допустима площ е приета 2.99 ха. След извършване на всички
административни проверки е установено, че от общо заявената площ от 4 ха, допустимата
за подпомагане площ е 3.99 ха, при което 0.01 ха се явяват наддекларирани, което
в процентно отношение се равнява на 0.25%. Тези фактически констатации са
отразени в Таблица /л. 25/, съдържаща двадесет и две колони с подробно обяснение
за всяка от тях. В колона 4 и колона 5 е посочена недопустимата площ, съответно
изчислена в ха и проценти, като за правно основание за отказ субсидията по
мярка 214 „АЕП“, органът е посочил разпоредбата на чл.19 от Делегиран Регламент
ЕС 640/2014 г. Съгласно този текст, ако декларираната за целите на схеми за
помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената при проверките,
размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с
двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3% или два
хектара, но не повече от 20% от
установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за
съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ. В случая
от доказателствата по делото се установява, че разликата между декларираната и
установената площ е 0.01 ха, които се явяват 0.25%, което е далеч под посочените
в регламента 3% или 2 ха, за да бъде намален двойно размерът
на помощта и очевидно не превишава 20% за
да бъде отказана в пълен размер търсената помощ или подпомагане на площ. Анализът
на посочения текст от Регламент ЕС 640/2014г. във връзка с установените факти
по делото, налага извода, че размерът на помощта следва да се изчислява въз
основа на установената площ, а не като неправилно е приел органът да бъде
отказана в пълен размер.
От друга страна
неправилно ответникът при мотивиране на отказа се е позовал на т.V
„Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от
ПРСР 2007-2013“ от Методика за намаляване и отказване на агроекологични
плащания, като е посочил, че за парцел, за който е било установено неспазване
на базови изисквания не се извършва плащане за 2017 г. Дори и при внимателен прочит на цитираната част от Методиката, не може да
се направи извод за конкретните базови изисквания, които кандидатът не е спазил
и заради които му е отказано финансово подпомагане. В тази връзка
административният орган е следвало да конкретизира кое или кои базови
изисквания не са изпълнени. В т. 2.1 от този раздел на Методиката е посочено,
че за дейностите от подмярка „Биологично земеделие“ финансовата помощ се
отказва изцяло, когато се установи, че договорът с контролиращото лице е
прекратен и/или изтекъл и не е сключен договор със същото или друго
контролиращо лице, т.е. всички одобрени парцели или пчелни семейства не се
контролират в годината на кандидатстване или е налице прекъсване в системата за
контрол. От представения по делото договор за контрол и сертификация на
биологичното производство, ведно с Анекс към него /л. 80-81/ се установява, че
жалбоподателят е имал валидно сключен такъв договор с „БАЛКАН БИОСЕТ“ ООД със
срок на действие до 28.12.2017 г., т.е. действал и след приключване на
стопанската година и не е налице прекъсване на системата за контрол.
В представеното по делото от страна на ответника становище по допустимостта
и основателността на жалбата е посочено допълнително основание мотивирало органът да откаже плащането, а
именно че не е заявено цялото БЗС по направление „биологично растениевъдство“,
с което е нарушено изискването на чл.30, ал.1 от Наредба №11/06.04.2009 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“. Аргументите в тази насока са
напълно неоснователни, тъй като мотиви в този смисъл изобщо не са изложени в
оспорения акт и становището е изготвено на 13.12.2019 г., т.е. след като
уведомителното писмо вече е било издадено. От друга страна за пълнота на
изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че не е
налице нарушение на изискването на посочената разпоредба от подзаконовия
нормативен акт. Действително от представената Таблица на заявените площи по
направление и дейности от мярка 214 се
установява, че за 2017 г. парцел № 12259-195-2-2, с площ 0.06 ха не е заявен, а
е бил заявен през 2016 г. с код АП00 „биологично растениевъдство - угар“, а
останалата площ от 4.00 ха е заявена с код АП03, така както е заявена и през
2017 г. Съгласно чл.24, ал.2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., одобрената площ за
извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т.
1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече
от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се
припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В
случая намалението с 0.06 ха се явява
98.52% от тази площ, при което условието
е изпълнено. От друга страна в ал.3 от същата подзаконова разпоредба е
посочено, че при намаляване на одобрената площ за извършване на агроекологични
дейности или направления по ал. 2 подпомаганите лица не поемат ново агроекологично задължение за петгодишен
период и финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на
намалената площ.
Условията за отказ от
финансова помощ по мярка „АЕП“ са изчерпателно изброени в чл.17 от посочената
по-горе Наредба, като административният орган не се е позовал на нито едно от
тях в оспорения акт.
Предвид изложеното
оспореното уведомително писмо като ИАА е издадено при неправилното приложение
на материалния закон и следва да бъде отменено, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне, съобразено с мотивите на съда по
прилагане на относимите материално правни и процесуално правни норми, като се определи
и подходящ за това срок по реда на чл.174 АПК.
При този изход на делото, съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, ДФ “Земеделие”- РА, като юридическото
лице, в чиято структура е издателят на акта, дължи на оспорващия направените
съдебни разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева платена държавна такса
и 500 лева платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административният съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.А.С. ***, Уведомително
писмо с изх. № 02-060-6500/2763 от 24.10.2019 г., за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., издадено
от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне,
съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите
на решението в
срок от 14
дни от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”- Разплащателна агенция да
заплати на С.А.С. *** сторените по делото разноски в
размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, чрез Административен съд Враца пред Върховния административен съд на
Република България.
На основание чл. 138, ал.1 АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: