№ 61
гр. Ямбол , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена И. Несторова
като разгледа докладваното от Невена И. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. Н. ЕГН ********** от гр.*** против
Наказателно постановление № 21-0813-000299/19.02.2021 г., издадено от
Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.183 ал.4
т.10 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки за
нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му
са допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, като се сочи че не е описано мястото о обстоятелствата, при които е
извършено нарушението и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
като жалбата се поддържа от редовно упълномощен процесуален
представител – адв. М. от АК – гр.Ямбол и се пледира за отмяна на
наказателното постановление, предвид това, че нарушението не е доказано.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулта Андонова оспорва жалбата, като изразява
1
становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и пледира съда да го потвърди, тъй като е безспорно
доказано извършеното нарушение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 10.02.2021 год. в 09.42 часа жалбоподателят Н. управлявал лек
автомобил „Опел Вектра” рег. № РР 4671 АН по път I-7 км в посока към
с.Окоп. По същото това време свидетелят М. – мл. автоконтрольор в сектор
Пътна полиция спрял за проверка управлявания от жалбоподателя автомобил.
При проверката заедно със свид. К. констатирало, че на задната седалка на
автомобила се превозва дете на видима възраст около 3 години, без поставена
обезопасителна система. Свидетелят М. приел, че жалбоподателят Н. е
нарушил разпоредбата на чл.137б ал.1 от ЗДвП и му съставил АУАН серия
GA № 322874/10.02.2021 г. Впоследствие въз основа на акта при идентично
фактическо и юридическо описание на нарушение било издадено
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят Н. на
основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети 6 контролни точки за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на актосъставителя М. и на свидетеля К. и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
С оглед приетата от съда за осъществила се фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбоподателят не е реализирал състава на нарушението по
2
чл.137б, ал.1 от ЗДвП, поради което наказващият орган неправилно е
ангажирал неговата административнонаказателна отговорност за извършване
на посоченото нарушение. Разпоредбата на чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП, на
основание на която е санкциониран жалбоподателя предвижда наказание за
водачите на МПС, които превозват деца в нарушение на предвидените в
същия закон изисквания. Очертаните от тази доказателствена съвкупност
фактически положения обаче, според съда не позволяват обосноваване на
категоричен и несъмнен извод за реализирано от жалбоподателя
административно нарушение с дадената от наказващия орган правна
квалификация по чл.137б, ал.1 от ЗДвП /не е посочена точката/. Освен, че
текстът на чл.137б, ал.1 от ЗДвП не регламентира задължение на водача на
ППС, чието неизпълнение да съставлява административно нарушение, а
единствено класифицира системите за обезопасяване в зависимост от теглото
на децата, т.е. така посочената за нарушена норма има определителен, а не
диспозитивен характер. Съгласно чл.137в, ал.3 от ЗДвП, в моторните
превозни средства от категории М1, №1, №2 и №3, които не са оборудвани
със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под
тригодишна възраст, а децата на възраст три и повече години и с ръст по 150
сантиметра заемат седалка, която не е предна. В конкретния случай не е
установена възрастта на детето, а е посочено в АУАН и НП – възраст около 3
г., нито пък неговото тегло. Неустановяването на точната възраст на детето е
пряко релевантното за съставомерността на деянието обективно
обстоятелство /както прочее и относимото към класификацията по чл.137б,
ал.1 от ЗДвП тегло на детето/ всъщност е останало напълно неизследвано от
наказващия орган, поради което санкционираното административно
нарушение се явява недоказано, респ. оспореното НП – неправилно, а оттам и
незаконосъобразно, което налага да бъде отменено.
След като се установи, че жалбоподателя не е извършил нарушение на
чл.137б, ал.1 от ЗДвП, се налага извод, че наказващият орган неправилно е
приложил и разпоредбата на чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
3
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, като е отнел на жалбоподателя 6
контролни точки. В тази връзка издаденото наказателно постановление в
частта, в която на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП за
извършено нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50 лв. и са му отнети 6 контролни точки е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000299/19.02.2021 г.,
издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР Ямбол,
упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на К. Й. Н. ЕГН
**********, с адрес: гр.***, на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки за нарушение на
чл.137б ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4