Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

град София, 15.04.2021 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                         СЪДИЯ: НЕВЕНА  ЧЕУЗ

          при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 9 300 по описа на 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430 ал.1 от ТЗ, съединени с насрещни искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че съгласно договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34728 от 18.03.2008 г. е предоставила на кредитополучателите Д.Т.И. и А.П.К. кредит в размер на 100 500 евро срещу насрещното им задължение да върнат сумата при условията и срока, посочен в договора. Твърди се, че на 01.04.2008 г. сумата по кредита била усвоена от кредитополучателите, а с допълнително споразумение от 05.02.2009 г. било удостоверено между страните, че кредитополучателите са погасили предсрочно сума в размер на 30 000 евро. Изложени са твърдения, че с две последващи споразумения, страните по договора предоговорили съществуващите към датата на тяхното сключване задължения.

 Твърди се, че е налице неизпълнение по договора за кредит, поради което кредитополучателите били уведомени за настъпила предсрочна изискуемост по същия с нотариални покани. Изложени са твърдения в исковата молба, че задълженията на ответниците по договора възлизат на 68 217, 21 евро – главница, сумата от 7 467, 20 евро – договорна лихва за периода 10.10.2016 г. – 08.07.2018 г., сумата от 1 011,23 евро – лихва за просрочие за периода 10.11.2016 г. – 08.07.2018 г., сумата 469, 09 евро – такси за периода 10.11.2016 г. – 08.07.2018 г., сумата от 79, 32 евро – застраховки за периода 09.03.2017 г. – 08.07.2018 г. и сумата от 1 248, 55 лв. – нотариални такси за периода 25.03.2016 г. – 08.07.2018 г.

При тези наведени фактически твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да осъди ответниците  да заплатят горепосочените суми, ведно със законната лихва и сторените по делото съдебни разноски.

Ответниците Д.Т.И. и А.П.К., редовно уведомени, оспорват исковете в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 367 от ГПК.

Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителни отговори към нея.

В рамките на настоящото производство са приети за съвместно разглеждане заявени насрещни искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК и чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД. В насрещната искова молба са заявени твърдения за наличие на неравноправни клаузи в договора, даващи право на кредитора едностранно да променя уговорения лихвен процент по договора, както и нищожни клаузи в сключените последващи споразумения към него, с които се капитализират лихви към главницата, които са довели до плащане без основание на процесната сума. При тези твърдения, ищците по насрещните искове са заявили претенция за установяване нищожността на клаузите на чл.3/1, чл.3/5, чл. 6/3 и чл.12 от договора, както и иск за осъждане на ответника по насрещните искове да им заплати сумата от 14 391, 02 лв., съставляваща разликата между предварително уговорените анюитетни вноски и заплатените от ищците, завишени такива за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г., сумата от 50 лв. – надплатена такса за управление на кредита за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г., сумата от 1000 лв. – недължимо платени капитализирани лихви за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. и сумата от 1 000 лв. – недължимо платена наказателна лихва за периода  за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. Претендира се и законна лихва и сторените разноски. По отношение първите две осъдителни претенции са заявени и евентуални такива като дължими поради неправилно изчисляване на лихвата от страна на кредитора.

Ответникът „Ю.Б.“ АД, оспорва исковете по съображения, заявени в писмен отговор. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за потребителски кредит НL 34728/18.03.2008 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Юробанк И Еф Джи България“ АД е сключила договор за кредит с Д.Т.И. и А.П.К., като кредитополучатели за сумата от 100 500 евро, със срок на издължаване от 300 месеца.

Представено е приложение от 27.03.2008 г. към договор от 18.03.2008 г., съгласно което страните са удостоверили, че заемната сметка по договора е открита на 01.04.2008 г.

Представен е анекс към договора за кредит от 05.02.2009 г., съгласно който кредитополучателите са погасили предсрочно сумата от 30 000 евро като погасителния план се преизчислява, месечните погасителни вноски се намаляват, а остатъчният срок от падежа на кредита се запазва.

Представени по делото са допълнителни споразумения към договора, сключени съответно на 21.12.2011 г. и от 26.04.2016 г.  

Представена е и нотариална покана рег. №  1669, том IІ, № 40/30.05.2018 г. на нотариус рег. № 031 – А.Г., адресирана до Д.Т.И., връчена на 06.06.2018 г. на А.П.К. /съпруга/.

 Представена е и нотариална покана рег. №  1670, том IІ, № 41/30.05.2018 г. на нотариус рег. № 031 – А.Г., адресирана до А.П.К., връчена на 06.06.2018 г. на адресата лично.

Представени са и част от погасителните планове към договора, както и извлечения от банкови сметки на ответника.

По делото е изслушана и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице П.А.Д..

При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на претенцията си.

От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на ищеца или неговата изискуемост.

С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит, съдът приема, че между страните в настоящия спор са възникнали облигационни отношения по повод сключения договор, по силата на които банката е предоставила кредит в определен размер на кредитополучателя – ответник срещу насрещното му задължение да погаси задълженията си в определения по договора срок. Страните не са формирали спор относно фактът, че кредитът е усвоен изцяло от страна на кредитополучателя. Не е формиран спор и относно обстоятелството, че ответникът е допуснал забава по отношение на задълженията си по договора.

При тези установени по делото факти ищецът твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което мотивира и претенциите си спрямо него. Такава клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл.18.2 от  договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав, установено в ТР 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирана е нотариална покана, с отбелязване, че същата е редовно връчена на адресата чрез негов възходящ от първа степен. Отбелязаната дата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на исковата молба в съда и след срока, предоставен на длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.

 Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения респ. от заключението на ССчЕ се установява, че кредитополучателят е допуснал забава при плащанията досежно погашенията по договора.

          При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за нищожност на договорни клаузи вкл. и неравноправни такива. По отношение наведеното възражение за наличие на неравноправни клаузи, заявено от ответника, следва да се има предвид, че служебното задължение на съда да следи за неравноправни клаузи е регламентирано и законодателно, съобразно нормата на чл. 7 ал.3 от ГПК. На следващо място следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно т.1 от ТР 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело 1/2013 г. е установено служебното прилагане на императивна материалноправна норма от страна на съда т.е. без позоваване на страната досежно нищожността.

Не е формиран спор между страните, че ищецът – търговска банка е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор.

            В дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, където законодателят е установил характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца  да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/  или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на  неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП  и касаещи клаузи, с които доставчикът на  финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена  е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. 

            В чл. 3 ал.1 от договора е посочено, че "За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро,  валиден за съответния период. Като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е в размер на 6, 35 %." В текста на договора не са посочени правила за определяне на възприетия БЛП. В договора липсва препращаща разпоредба към някаква методология за неговото определяне, а няма и данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. С оглед, на което клаузата е нищожна, предвид своя неравноправен характер, защото предоставя едностранна възможност на страна по договора /банката/ да променя лихвения процент по субективна преценка, което е във вреда на другата страна по договора /потребител/, като въвежда понятия без да определи смисъла, вложен в същите и води до неравновесие във вреда на потребителя т.е. притежава всички белези на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т.10 от ЗЗП, поради което ответникът е обвързан само от първоначално определената лихва по кредита в чл. 3 ал.1 от договора, доколкото същата е формулирана ясно и недвусмислено. 

            Заявените възражения на ответниците, досежно едностранната промяна на БЛП, обуславящ неравноправността на клаузите на чл. 3 ал.5, чл. 6 ал.3 и чл. 12 ал.1 от договора, настоящият съдебен състав намира, по изложените вече съображения, че в процесния договор за кредит липсват клаузи, в които да са уговорени обективни критерии за промяна на БЛП, въпреки изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ, в който е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора такава методологията за определяне не БЛП не се съдържа, липсва и препращаща разпоредба в договора към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ищец. 

            При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати. Страните са постигнали съгласие банката да известява кредитополучателя за настъпилите промени с оглед клаузата на чл. 3 ал.5 от договора, но липсва предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора. Такава възможност в договора не е предвидена.

Тази нищожност на договорните клаузи не може да бъде санирана със сключените впоследствие между страните допълнителни споразумения. Следва да се има предвид, че предоговарянето на условията на кредита, включващи съвпадащи волеизявления на страните по договора за кредит относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер. Клаузите на допълнителните споразумения на общо основание подлежат установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение/анекса, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител / в този смисъл решение 65/06.07.2018 г. по търг. дело 1556/2017 г., решение № 231 по т.д.№ 875/2017 г., решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. и трите, постановени от Първо ТО на ВКС /.

Съдът в решаващия му състав намира, че следва да отбележи, че в релевантната правна уредба към датата на сключване на договора и допълнителните споразумения, а именно Наредба 9/03.04.2008 г. на БНБ /отм./ не е предвидена възможност да се прибавят лихви върху изтекли лихви. Такава е предвидена само в отношенията между търговци по арг. на чл. 294 ал.1 от ТЗ, но тя е неприложима в отношенията между страните по настоящото производство. Такава възможност не може да се обоснове, според настоящия съдебен състав с оглед приложение на нормата на чл. 9 от ЗЗД, предвид което клаузите в допълнителните споразумения за начисляване на лихва върху лихва са нищожни на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД вр. с чл. 10 ал.3 от ЗЗД/ в този смисъл са и решение 706/19.07.2004 г. по гр. д. 1922/2003 г. на Второ ТО на ВКС, решение № 275/15.09.2014 г. по гр.д. 3783/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 66/29.07.2019 г. по търг. дело 1504/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ респ. заявеното от ответниците възражение за нищожност се възприема като основателно от съдебния състав.

При така изложените съображения и съобразно заключението на ССчЕ платените по договора суми до завеждане на исковата молба в съда покриват вноските по кредита до месец октомври 2016 г. т.е. налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на ответниците. С оглед установената нищожност на договорни клаузи, коментирани по-горе в решението и видно от заключението на вещото лице по ССчЕ се е стигнало до надплащане на сумата от 7 358, 01 евро. Тази сума отнесена към дължимите от ответниците месечни вноски в дължимия размер на всяка една от тях от по 463, 87 евро, отново съобразно ССчЕ е достатъчна да покрие 15 вноски изцяло и една частично т.е. би стигнала за вноските до месец януари 2018 г. вкл. Предсрочната изискуемост е обявена през месец май 2018 г., което покрива предпоставките на чл. 18.2 от договора и с оглед надлежното уведомяване на длъжника кредита е станал предсрочно изискуем.

Съобразно заключението на ССчЕ към 20.01.2009 г. с оглед извършените погашения по договора респ. частичното предсрочно погасяване на част от главницата по дълга, дължимият остатък на главницата възлиза на сумата от 69 386, 93 евро. Обоснован е и извод от вещото лице, че съществува надплатена сума за месечна вноска в периода 01.04.2008 г. – 20.01.2009 г. в размер на 448, 49 евро, която е приспадната от вещото лице, но с оглед своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ищеца, т.е. изтичане на петгодишния релевантен срок, настоящият съдебен състав намира, че липсва правно защитимо основание за това приспадане. Вещото лице е посочило в заключението си, че размерът на платената сума за главница за периода 01.02.2009 г. – 01.10.2016 г., съгласно коригираният погасителен план т.е. този, съобразен с констатираната нищожност на договорните клаузи, обсъдени по-горе в решението, възлиза на сума в размер на 11 958, 51 евро /стр. 292 в делото, таблица 4, колона 5 в заключението/ т.е. размерът на дължимата главница към датата на исковата молба възлиза на сума в размер на 57 428, 42 евро. С оглед констатираната нищожност на допълнителните споразумения към договора с оглед възприетото капитализиране към главницата на изтекли лихви тези капитализирани суми също следва да бъдат извадени от сумата, дължима като главница. ССчЕ е посочила в заключението си, че сумата от капитализирани лихви възлиза на 6 537, 12 евро, а капитализираната лихва върху просрочена главница възлиза на сума в размер на 968, 96 евро. Аритметичният сбор на двете суми е в размер 7 506, 08 евро. Извадена тази сума от размера на дължимата главница, обосновава извод за дължимост на сумата от 49 922, 34 евро. С оглед процесуалното поведение на ответниците т.е. липсата на заявено възражение за прихващане, не съществува основание от тази главница да бъде приспадната сумата от 7 358, 01 евро /надплатените суми с оглед констатираната нищожност на договорни клаузи/, доколкото по отношение на същите е заявен насрещен иск за тяхното възстановяване.

          Съобразно очертания предмет на спора в исковата молба, в която е заявена претенция за договорна лихва за периода 10.11.2016 г. – 05.06.2018 г. и с оглед заключението на вещото лице, в което е посочен погасителен план, съобразен с констатираната нищожност на договорни клаузи в договора, сключен от страните размера на дължимата договорна лихва за сочения период възлиза на сума в размер на 6 700, 49 евро /съобразно таблица 7 в ССчЕ/ - аритметичния сбор на дължимите договорни лихви за процесния период.

Съобразно отново заключението на ССчЕ наказателната лихва върху просрочена главница до 10.06.2018 г. възлиза на сума в размер на 549, 80 евро /стр. 33 в заключението, стр. 307 в делото/. Следва да бъде съобразено и приетото в т. 2 от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, което обуславя недължимост на сумата за горницата до предявения размер.

Съобразно чл. 14 от договора респ. изводите на вещото лице по ССчЕ дължима е сумата от 79, 32 евро – неплатени застрахователни премии.

Съобразно чл. 4.2 от договора респ. изводите на вещото лице по ССЧЕ дължима е и сумата от 394, 95 евро – такса за управление. Основание респ. дължимост на горницата до заявения размер по делото при ангажираните доказателства от страните не се установява.

Дължимост на сумата от 1248, 55 лв. – нотариални такси с оглед ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав не може да установи. В договора и допълнителните споразумения изрично е посочено как се формират задълженията на кредитополучателя – главница, лихви и такси, визирани в чл. 4 – годишна такса за управление и административна еднократна такса. Задължение за заплащане на последващи такси, между които и нотариални такива не е уговорено да се вменява на длъжника. В сключеното впоследствие допълнително споразумение от 21.12.2011 г. /стр.49 в делото/ изрично е уговорена месечна такса за администриране на просрочен кредит – в т. 12, която служи за покриване на административните разходи на кредитора, свързани с предприети действия по събиране на просрочените плащания, като примерно са посочени телефонни обаждания, изпращане на напомнителни писма и др. Горното налага извода, че възстановяване на заплатените нотариалните такси, касаещи разходи по изготвяне и връчване на нотариална покана от страна на длъжника не е предвидено в договора, а тези разходи се покриват от събираната такса за администриране на просрочен кредит. Такава такса, видно от заключението на ССчЕ е била начислявана и събирана от ответниците в периода 31.08.2009 г. – 10.04.2017 г. С оглед на това, банката няма самостоятелно вземане за възстановяване на заплатените от нея нотариални такси за връчване и изготвяне на нотариални покани, което обуславя неоснователност на претенцията в тази й част.

Страните не спорят, а това се установява и от изводите на вещото лице, че в хода на съдебното производство ответниците са реализирали две частични плащания, а именно на 11.07.2018 г. сумата от 11 980, 60 евро и на 20.08.2018 г. сумата от 561, 08 евро. Това са обстоятелства по смисъла на чл. 235 ал.3 от ГПК, които следва да бъдат съобразени от настоящия съдебен състав. Плащането на тези суми е след срока, предоставен на ответниците с нотариалните покани, с които са уведомени за предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, поради което не могат да бъдат споделени твърденията им, че с извършеното плащане е възстановено редовното изплащане на задължението. В платежното нареждане, с което е извършено частичното плащане длъжникът е посочил, че погасява просрочените си задължения. С оглед изводите на ССчЕ такъв подход е предприел и кредитора-ищец /стр.13 в ССчЕ/. Видно от заключението на счетоводната експертиза, банката е осчетоводила съразмерно погасяване на суми за договорна, наказателна лихви и главница /2 301, 77 евро за договорна лихва, 2 478, 74 евро – главница, 613, 28 евро – наказателна лихва/. Остатъкът до горницата на извършеното частично плащане е прието като погасяване на законна лихва и съдебни разноски.  Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл.119 ЗЗД. Допълнителните вземания по чл.119 ЗЗД са за лихва, за неустойка, задатък и обезпечителните права: залог, ипотека и поръчителство. Дължимостта на съдебните разноски предполага влязъл в сила съдебен акт, какъвто в настоящото производство няма данни да е наличен. По съображенията, изложени по-горе размерът на дължимата наказателна лихва възлиза на сума в размер на 549, 80 евро, а не приложената от кредитора 613,28 евро. По тези съображения, данните по делото, заключението на вещото лице по ССчЕ, обосноваващо съразмерно плащане на задълженията с оглед момента на тяхното възникване респ. аналогично основание, посочено и от длъжника – настоящ ответник и при съблюдаване правилата на чл. 76 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че с остатъкът на платената в хода на производството сума /7 723, 27 евро – осчетоводените съдебни разноски и недължимата наказателна лихва/ са платени в хода на производството изцяло задълженията за такси, лихви и частично главница в размер на 2 338, 38 евро.

В обобщение на горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че дължима от ответниците е сума в размер на 45 105, 22 евро – главница. В останалата си част исковете на ищеца са неоснователни респ. задълженията са платени в хода на съдебното производство и подлежат на отхвърляне.

          По насрещните искове:

            По отношение заявените установителни искове, целящи прогласяване нищожността на договорни клаузи в рамките на настоящото съдебно решение са изложени съображения за тяхната нищожност, които съдът в решаващия му състав намира за безпредметно да преповтаря, поради което тези искове са основателни.

            По отношение заявените осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:

            Вземането за връщане на дадено при изначална липса на основание за получаването му се поражда при следните предпоставки: даване и получаване на нещо, при липса на основание за получаването, респ. даването. Следователно в тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването, а в тежест на ответника е да докаже основанието за това.

Ищците твърдят, че за процесния по делото период са заплатили на ответника сумата от 14 391, 02 лв., съставляваща разликата между предварително уговорените анюитетни вноски и заплатените от ищците, завишени такива за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г., сумата от 50 лв. – надплатена такса за управление на кредита за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г., сумата от 1000 лв. – недължимо платени капитализирани лихви за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. и сумата от 1 000 лв. – недължимо платена наказателна лихва за периода  за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. По отношение първите две осъдителни претенции са заявени и евентуални такива като дължими поради неправилно изчисляване на лихвата от страна на кредитора.

            Претендираната от ищците сума в размер на 14 391, 02 лв. като аритметично изражение представлява левовата равностойност на 7 358, 01 евро. Съобразно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза именно това е размерът на сумата, съставляваща надплатени месечни вноски /стр. 36 в ССчЕ, стр. 310 от делото/, поради което е основателна. При проведено насрещно доказване, ответникът по насрещния иск е заявил своевременно правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Релевантният давностен срок за вземанията от неоснователно обогатяване е предвидения в ЗЗД, 5-годишен такъв. Началото на срока по арг. на чл. 114 от ЗЗД е моментът, когато вземането става изискуемо т.е. от момента на плащането без наличие на правно основание. Съобразно заключението на ВЛ /таблица 4, стр. 290 в делото/ тези периодични плащания са осъществени от ищците в периода 01.02.2009 г. – 01.10.2016. Исковата молба по насрещния иск е депозирана в съда на 05.09.2018 г. Няма данни давността да е била спирана респ. прекъсвана. Поради което вземанията на ищците за периода 01.02.2009 г. – 04.09.2013 г. са погасени по давност. Вземания, подлежащи на възстановяване и непопадащи в давностния срок са в периода 05.09.2013 г. – 01.10.2016 г. При съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК, предвид заключението на вещото лице по ССчЕ сумите, подлежащи на възстановяване възлизат на сумата от 3 629, 49 евро с левова равностойност от 7098, 67 лв., до който размер искът следва да бъде уважен, доколкото за ответника не съществува основание, по силата на което да задържи платеното в повече от уговореното по договора. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото уговорката между страните е задълженията да бъдат изпълнявани в евро, а нека като левова равностойност следва да се има предвид, че в българското право няма установена забрана за уговаряне и присъждане на суми в чужда валута /след отмяната на чл. 10 ал.1 от ЗЗД през 1999 г./. Предвид нормата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат силата на закон за сключилите ги страни и те не могат да се изменят без наличие на тяхното взаимно съгласие. При допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма законово основание за присъждане на нейната левова равностойност с оглед принципа на точното изпълнение по арг. на чл. 63 ал.1 от ЗЗД. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута. Съобразно ТР №4/2015 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК съдът служебно присъжда левовата равностойност само в случаите, в които е недопустимо да се уговаря задължение в чужда валута. След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните по договора чуждестранна валута, то съдът не може да присъди левовата й равностойност. В случаите, при които е предявен иск за присъждане левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, съдът трябва да се произнесе по съществото на спора като приеме, че е сезиран с иск за заплащане на уговорената в чуждестранна валута сума. Когато съдът служебно присъжда вземането във валута не се нарушава диспозитивното начало, защото не се променя предметът на делото - не се присъжда друго, а същата стойност, която се претендира от ищеца. От изложеното следва извод, че в случаите, когато съдът е сезиран с искане за присъждане на левова равностойност на договорено във валута задължение, то следва да се присъди вземането във валута/решение 155/21.06.2017 г. по гр.д. 4451/2016 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Предвид което сумата следва да се присъди в евро, а не както е поискана като левова равностойност.

            С оглед изводите на ССчЕ, установяващи липса на надплатена такса за управление в процесния период вторият заявен насрещен осъдителен иск за сумата от 50 лв. е неоснователен.

            Третият насрещен осъдителен иск за сумата от 1000 лв., представляваща недължимо платени капитализирани лихви за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. с оглед вече изложените съображения за нищожност на съответните клаузи в допълнителните споразумения респ. заключението на ССчЕ са извадени от размера на дължимата главница, поради което настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за основателност на тази претенция.

            По отношение, четвъртият насрещен осъдителен иск за сумата от 1 000 лв., представляваща недължимо платена наказателна лихва за периода  за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. настоящият съдебен състав намира следното: Предвид констатираната нищожност на клаузите от сключения договор между страните, установяваща възможност за едностранна промяна от страна на банката на уговорения лихвен процент и с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ, от което е видно, че ответниците регулярно до месец октомври 2016 г. са изплащали суми за анюитетни вноски в размер, по-голям от дължимия, съобразно първоначалната уговорка респ. при забава в плащанията им е начислявана наказателна лихва същата се явява недължимо платена с оглед посочената вече нееднократно нищожност на договорните клаузи. Видно от ССчЕ в периода 01.04.2008 – 21.12.2011 г. ищците по насрещния иск са заплатили сума в размер на 36, 98 евро наказателна лихва /таблица 1 от ССчЕ/, в периода 10.01.2012 – 26.04.2016 г.са заплатили сума в размер на 412,31 евро – наказателна лихва /таблица 2 от ССчЕ/, а в периода 26.04.2016 г. – 10.06.2018 г. сума в размер на 24,87 евро /таблица 3 от ССчЕ/. С оглед заявеното възражение за изтекла погасителна давност, която е 5 годишна, предвид естеството на вземането недължимо платени наказателни лихви, които не са обхванати от периода на погасителна давност /05.09.2013 г. – 05.09.2018 г./, изчислени при съблюдаване правилото на чл. 162 от ГПК и с оглед изводите на експертизата възлизат на сума в размер на 406, 55 евро с левова равностойност на 795, 14 лв., до който размер искът е основателен като за горницата до пълния предявен такъв подлежи на отхвърляне. По изложените съображения по-горе в решението сумата следва да се присъди в евро, а не като левова равностойност.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,  настоящият съдебен състав намира, че на ищеца по първоначалните искове се следват разноските за ДТ, ССчЕ и адвокатски хонорар, съобразно уважената част от исковете. Заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от ответника досежно прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото, цената на исковете, извършените процесуални действия настоящият съдебен състав намира за неоснователно. С оглед на обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в глобален размер без посочване на конкретно такова за всеки отделен иск, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да се раздели наполовина /за първоначалните респ. насрещните искове/. Аритметичният сбор на разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК с половината от размера на адвокатско възнаграждение възлиза на 9 038, 90 лв. Припадащата се част от същите, съобразно уважената част от исковете възлиза на 5 250, 91 лв.

 На ответника се следват разноски, съобразно отхвърлената част от исковете по арг. на чл. 78 ал.3 от ГПК. Адвокатското възнаграждение на ответника отново е в глобален размер, поради което настоящия съдебен състав намира, че същото следва да се раздели наполовина за първоначалните и за насрещните искове, по вече изложените съображения. Аритметичният сбор на разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, включващи половината от размера на адвокатското възнаграждение и депозита за ССчЕ възлизат на сумата от 2 755, 83 лв. Припадащата се част от тази сума, съразмерна на отхвърлената част от исковете възлиза на сумата от 1 154, 90 лв.

На ищеца по насрещните искове, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК – ДТ и половината от адвокатското възнаграждение възлизат като аритметичен сбор на 2 613, 47 лв. Припадащата се част от същите с оглед уважената част от исковете е в размер на 1254, 80 лв. На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника по насрещните искове се следва сумата от  1 427, 51 лв., припадащата се част, съразмерно отхвърлената част от насрещните искове.

 

                Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. солидарно да заплатят на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. на правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ сумата от 45 105, 22 евро – главница по договор HL34728/18.03.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2018 г. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 68 217, 21 евро като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. срещу Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. за солидарно заплащане на правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 430 ал.1 от ТЗ на сумата от 7 467, 20 евро – договорна лихва за периода 10.10.2016 г. – 08.07.2018 г., сумата от 1 011,23 евро – лихва за просрочие за периода 10.11.2016 г. – 08.07.2018 г., сумата 469, 09 евро – такси за периода 10.11.2016 г. – 08.07.2018 г., сумата от 79, 32 евро – застраховки за периода 09.03.2017 г. – 08.07.2018 г. и сумата от 1 248, 55 лв. – нотариални такси за периода 25.03.2016 г. – 08.07.2018 г. по договор HL 34728/18.03.2008 г. като неоснователни.

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените от  Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК вр. с чл. 26 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. клаузите на  чл. 3 ал.1, чл. 3 ал.5, чл. 6 ал.3 и чл. 12 ал.1  от сключен договор HL34728/18.03.2008 г. като противоречащи на чл.143, т.10 от Закона за защита на потребителите.

      ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. да заплати на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД на  Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. сумата от 3 629, 49 евро като недължимо платена, съставляваща разликата между предварително уговорените анюитетни вноски и заплатените от ищците, завишени такива за периода 05.09.2013г. – 04.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 7 358, 01 евро и за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2013 г. като погасен по давност, както и сумата 406, 55 евро - недължимо платена наказателна лихва за периода  за периода 05.09.2013 г. – 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер и за периода 18.03.2008 г. – 04.09.2013 г. като неоснователен и погасен по давност.

       ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. срещу „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. – надплатена такса за управление на кредита за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. и сумата от 1000 лв. – недължимо платени капитализирани лихви за периода 18.03.2008 г. – 05.09.2018 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. сумата от 5 250, 91 лв. – разноски по първоначалните искове.

 ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. сумата от  1 154, 90 лв. – разноски по първоначалните искове.

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. сумата от  1 254, 80 лв. – разноски по насрещните искове.

ОСЪЖДА Д.Т.И., ЕГН ********** и А.П.К., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** – адв. В.В. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Ю.Б.” АД, ЕИК ********със съдебен адрес:***, офис 9 – адв. Д.М. сумата от 1 427, 51 лв. – разноски по насрещните искове.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                        СЪДИЯ: