РЕШЕНИЕ
№ 1232
гр. Пловдив, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501524 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ Мина Строй „ ЕООД, ЕИК ********* Решение №
1183/17.03.2023 г. по гр.д. № 10 560/2022 г. на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден
да заплати на „ Електрохолд Продажби „ АД / предишно наименование ЧЕЗ Електро
България АД /, ЕИК ********* дължима се на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от
ПИКЕЕ сума от 3 635,63 лв., представляваща незаплатена електрическа енергия, доставена в
периода 26.05.2018 г. – 23.08.2018 г. в обект на потребление в гр. София с клиентски номер
*** – за която сума издадена от доставчика фактура № ***/*** г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предяването на иска до окончателното й изплащане, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.11.2020
г. – 22.02.2021 г. в размер на 100, 99 лева.
Въззивникът поддържа следните доводи за неправилност:
1/ Неправилно районният съд приел, че дължимостта на процесното вземане на
предявеното основание е доказана чрез влязлото в сила Решение от 15.10.2022 г. по в.гр.д.
№ 12 752/2019 г. на СГС,IV –Б състав, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск
на въззивника срещу въззиваемия за неговата недължимост. Диспозитива на това съдебно
решение е с произнасяне за отхвърляне на отрицателния установителен иск, но не и
произнасяне за дължимостта на вземането – с оглед липсата на предявен насрещен
положителен установителен иск. Неправилно съдът приел, че отхвърлянето на отрицателния
установителен иск за недължимост е равнозначно на уважен положителен установителен
иск да се дължи. Освен това, съдът не съобразил предходни спрямо решението на СГС
1
влезли в сила решения на ПРС / гр.д. № 18 048/2018 г. и гр.д. № 6355/2019 г. / и ПОС / в.гр.д.
№ 662/2020 г. и в.гр.д. № 630/2020 г. /, с което процесното вземане е признато за недължимо.
Предвид липсата на СПН съдът следвало да разгледа спора по същество и да приеме иска за
неоснователен поради това, че корекционната процедура досежно процесното вземане е
извършена на база отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, с
влезли в сила решения на ВАС, а именно Решение № 12897/1.12.2015 г. по адм. дело №
9462/2014 г., Решение № 1500/6.2.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. и Решение №
2315/21.02.2018 г. по адм.д. № 3 879/2017 г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено с
Решение на петчленен състав на ВАС № 13 691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г.;
2/ Неправилно съдът приел, че погасителната давност досежно процесното вземане е
5 – годишна, а не кратката 3 – годишна по чл. 111 б. „в „, изр. последно от ЗЗД.
Въззивникът настоява давността да е 3 – годишна с довод, че плащането е периодично и
хипотеза на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД не е налице. Поддържа още, че течението й не е прекъснато
с предявения от него отрицателен установителен иск, тъй като текла в полза на ищеца
давност не може да се прекъсне с предявен от самия него иск, давността се прекъсва с
предявяване на иск, но само ако искът е насочен срещу лицето, което се позовава на
давността. Цитира съдебна практика, която счита да е в подкрепа на горните му твърдения.
По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване от въззивния съд на друго такова за отхвърляне на иска. Претендира
направените за две инстанции разноски.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата.
Настоява че с влязлото в сила Решение от 15.10.2022 г. по в.гр.д. № 12 752/2019 г. на
СГС,IV –Б състав е формирана СПН досежно дължимостта на вземането от въззивника,
както и че възраженията му за недължимост са преклудирани, тъй като в казания исков
процес пред СГС той като ищец по предявения отрицателен установителен иск е бил
длъжен да изчерпи всички свои възражения за недължимостта. Поддържа да е правилен
извода на съда, че процесното вземане като основаващо се на корекционна сметка не
съставлява периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в „ от ЗЗД, а е вземане за
неоснователно обогатяване, за което е приложима общата 5 – годишна давност по чл. 110 от
ЗЗД, която не е изтекла към датата на предявяването на иска с оглед датата на
изискуемостта – 03.09.2018 г.. Възразява срещу твърдението на въззивника, че с
предявяването от него на отрицателния установителен иск течението на погасителната
давност не е прекъснато. Поддържа да е прекъсната, а с оглед отхвърлянето на иска – да не е
текла през времетраенето на производство по него. Цитира съдебна практика в насока
изложените възражения – Решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на ВКС, IV
г.о..
По така изложените доводи се иска потвърждаване на решението. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от въззиваемото „
Електрохолд Продажби „ АД / предишно наименование ЧЕЗ Електро България АД /, ЕИК
********* срещу въззивника – ответник „ Мина Строй „ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен
иск – за сумата 3 635,63 лв., представляваща преизчислена електрическа енергия, доставена
от ищеца за минал период - периода 26.05.2018 г. – 23.08.2018 г., в обект на потребление,
собственост на ответника, находящ в гр. София с клиентски номер *** – за която сума
издадена от доставчика фактура № ***/*** г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предяването на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за
2
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 13.11.2020 г. – 22.02.2021 г.
в размер на 100, 99 лева.
Твърди се, че процесното вземане на ищеца към ответника е установено със сила на
присъдено нещо / влязло в сила съдебно решение от 15.10.2020 г. по в. гр.д. № 12 752/2019 г.
на СГС – IV-Б състав, с което е отхвърлен иска на Мина Строй ООД към ЧЕЗ Електро
България АД че не дължи вземането/, въпреки което и до настоящия момент то не е
заплатено.
Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Поддържа че не е
налице сила на присъдено нещо досежно вземането, тъй като отхвърлянето на отрицателния
му установителен иск досежно вземането не формира СПН че го дължи на ищеца, такава
формира само уважен положителен установителен иск на ЧЕЗ Електро България АД срещу
него, какъвто иск в случая не е проведен. Поддържа, че за процесното вземане
първоначално е била издадена от ищеца фактура към Мина Строй ООД за сумата 3 808, 33
лв. / фактура № ***/*** г. /, същата е била анулирана от ищеца и за вземането издадена
фактура № ***/*** г. към трето лице – длъжник М.В.Т. и поради успешно проведен от
последната отрицателен установителен иск е формирана СПН, че вземането не се дължи /
влязло в сила решение по гр.д. № 6355/2019 г. на РС – Пловдив/. Оспорва дължимостта на
претендираната сума с твърдения, че преизчислението / корекцията на сметката за посочен
минал период / е извършена при липса на действаща нормативно установена методика за
това - отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, с влезли в
сила решения на ВАС, а именно Решение № 12897/1.12.2015 г. по адм. дело № 9462/2014 г.,
Решение № 1500/6.2.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. и Решение № 2315/21.02.2018 г. по
адм.д. № 3 879/2017 г. на тричленен състав на ВАС, потвърдено с Решение на петчленен
състав на ВАС № 13 691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г.. Заявява възражения и за
погасяване на вземането по давност – 3 – годишната, като счита че в случая се касае за
периодично плащане, че началният момент на давността не е датата на фактурата, а датата
на изискуемостта на вземането – 30.08.2018 г., както и че погасителната давност не е
прекъсвана и спирана със образуването и през времетраененето на съдебно производство по
предявения от него отрицателен установителен иск, съответно до предявяването на
настоящия осъдителен иск е изтекла.
Няма спор по делото, че за казаната ел. енергия първоначално е била издадена
фактура № ***/*** г. по констативен Протокол от *** г. в размер на сумата 3 808, 33 лв. на
основание корекция на сметката за ел. енергия за минал период/ 26.05.2018 г. – 23.08.2018 г.
поради констатирано неточно измерване на ел.енергията от СТИ. Няма спор че тази фактура
е сторнирана с кредитно известия № ***/*** г. на основание „ грешни данни в договорните
отношения „, след което е издадена нова фактура № ***/*** г. за същата сума и като
дължима на същото основание и за същия минал период, от която се претендира като
незаплатена исковата сума 3 635, 63 лева.
Няма спор, че преди издавеното на втората фактура № ***/*** г. към Мина Строй
ООД за вземането е била издадена фактура № ***/*** г. към третото за настоящия спор
лице М.В.Т. и чрез успешно проведен от последната отрицателен установителен иск е
установено със СПН, че Т. не дължи вземането на ЧЕЗ Електро България АД поради това,
че същата не е била потребител на доставяната от ищеца ел. енергия в обекта и за периода,
за който е начислена - влязло в сила решение по гр.д. № 6355/2019 г. на РС – Пловдив.
Няма спор, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 18 048/2018 г. на РС –
Пловдив е уважен предявеният от Мина Строй ООД срещу ЧЕЗ Електро България АД
отрицателен установителен иск за недължимост на начислено на дружеството вземане по
корекционна сметка за същия обект, но за друг период - 24.08.2018 г. – 17.10.2018 г., за
което вземане е издадена фактура № ***/*** г..
3
Няма спор, че с влязло в сила съдебно решение от 15.10.2020 г. по в. гр.д. №
12 752/2019 г. на СГС – IV-Б състав е отхвърлен отрицателния установителен иск на Мина
Строй ООД срещу ЧЕЗ Електро България АД да не дължи процесното вземане в размера му
от 3 808,33 лв. по издадената за него фактура № ***/*** г. по констативен Протокол №
***/*** г..
Споделя се извода на районния съд че казаното влязло в сила съдебно решение, с
което е отхвърлен отрицателния установителния иск на настоящия ответник срещу
настоящия ищец за недължимост на вземането формира в отношенията между тях сила на
пресъдено нещо относно това, че вземането се дължи на ищеца от ответника. Предмет на
спора по приключилото въззивно гр.д. № 12 752/2019 г. на СГС – IV-Б състав е същото
вземане, на същото основание и между същите страни и ЧЕЗ Електро България АД - с
правоприемник „ Електрохолд Продажби „ АД досежно вземането, е установил – при
лежаща върху него доказателствена тежест, да е носител на вземането, поради което и
отрицателния установителен иск на Мина Строй ООД е отхвърлен. Пререшаването на този
въпрос е недопустимо с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено
нещо. За този извод е без значение в отношенията между страните по настоящото дело
факта, че третото за спора лице М. Т. е успешно провело срещу ЧЕЗ Електро България АД
отрицателен установителен иск за недължимост на същото вземане. Без значение е и
успешно проведения от Мина Строй срещу ЧЕЗ Електро България АД отрицателен
установителен иск по гр.д. № 18 048/2018 г. на РС – Пловдив, тъй като негов предмет е било
друго вземане между страните. Извод за недължимост на вземането не следва и от факта, че
ищецът е сторнирал чрез кредитно известие издадената за него фактура № ***/*** г. –
поради грешка в данните досежно задълженото лице, доколкото след това го е фактурирал
отново към ответника на същото основание и в същия размер, като в новата фактура същите
са правилно посочени.
Следователно правилно не са разгледани по същество възведените по иска
възражения на ответното дружество за недължимост на вземането поради нарушения на
нормативно разписаната корекционна процедура, както и защото извършеното
преизчисление на доставената и потребена ел. енергия /корекцията на сметката за ел.
енергия / за посочен минал период е на база отменен като незаконосъобразен подзаконов
нормативен акт – ПИКЕЕ, с казаните по горе влезли в сила решения на ВАС. Част от тези
възражения са били предмет на разглеждане като възведени от настоящия въззивник - ищец
в приключилото с влязло в сила съдебно решение производство по въззивно гр.д. №
12 752/2019 г. на СГС – IV-Б състав, а невъзведените са преклудирани.
Неоснователни са и доводите за изтекла към датата на предявяване на иска
погасителна давност досежно процесното вземане.Споделя се извода на
първоинстанционния съд, че погасителната давност досежно него е общата 5 - годишна.
Вземането по корекционна сметка за неизмерена или неточно измерена ел. енергия по своя
характер е вземане за неоснователно обогатяване, то има еднократен и самостоятелен
характер и не съдържа признаците на периодично плащане по смисъла на ТР № 3/18.05.2012
г. на ВКС, ОСГТК – в който смисъл и мотивите на районния съд. Освен това, падежът на
вземането е след датата 23.08.2018 г. / крайния ден на периода 26.05.2018 г. – 23.08.2018 г.,
за който е начислено /, а искът за вземането е предявен на 08.03.2021 г.. Така към датата на
предявяване на настоящия осъдителен иск не е изтекла не само приложимата в случая
петгодишната погасителна давност досежно вземането, но и твърдяната от ищеца като
приложима тригодишна такава. Тоест, дори и да се приеме предмет на иска да са
периодични плащания, то към датата на неговото предявяване не е изтекла тригодишната
погасителна давност за нито едно от тях и в тази връзка се явяват без значение за спора
твърденията и възраженията на страните по въпросите прекъсвана и спирана ли е давността
чрез инициираното от въззивника съдебно производство по отрицателния му установителен
4
иск и през времетраенето на същото.
Предвид изложеното решението, с която искът е уважен е правилно и се
потвърждава. На въззиваемото дружество се присъжда претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 150 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1183/17.03.2023 г. по гр.д. № 10 560/2022 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда „ Мина Строй „ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „ Електрохолд
Продажби „ АД / предишно наименование ЧЕЗ Електро България АД /, ЕИК *********
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 150 / сто и
петдесет /лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5