Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/01.11.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
При
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 355/2023 г. по описа на АдмС –
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на Д.А.Г., с ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0851-000155/09.05.2023 г., издадена от началник група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. “а” от ЗДвП на жалбоподателката е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни
чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХХХХ и 2 броя рег. табели с № ТХХХХХХХ.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на оспорената
заповед. Твърди се, че описаната в нея фактическа обстановка не отговаря на
действителното положение. Сочи се, че жалбоподателката не е знаела, че лицето,
на което е предоставила автомобила си, е с отнети пълен брой контролни точки. Самият
водач е научил за отнемането на контролните му точки едва когато е спрян за проверка
и му е отнето СУМПС. В пледоарията по същество се изразява становище, че самото
отнемане на СУМПС поради отнети контролни точки е незаконосъобразно като
противоречащо на правото на ЕС. Излагат се допълнителни доводи, че в случая не
е налице нито една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, поради
което неправилно е приложена процесната принудителна административна мярка. По
тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът
– началник група в сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, не изразява становище по
жалбата.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000155/09.05.2023
г. на началник група към ОД на МВР – Добрич, сектор “Пътна полиция”, на Д.А.Г. е
наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 190 дни чрез отнемане на СРМПС № ХХХХХХХХХ и два броя рег.
табели с № ТХХХХХХХ. Принудителната административна мярка е наложена на
основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП за това, че на 09.05.2023 г. жалбоподателката
е допуснала П.И. П., с ЕГН **********, да управлява собствения ѝ лек
автомобил марка „Пежо“ с рег. № ТХХХХХХХ, без да притежава съответното свидетелство за управление. В мотивите към
заповедта е посочено, че на водача е съставен АУАН. Заповедта за прилагане на
ПАМ е съобщена на Д.Г. на 16.05.2023 г., видно от приложената към нея разписка
за връчване и картон на ЗППАМ (л.16).
От данните по административната преписка се установява, че срещу водача П.И. П. е съставен АУАН серия GA № 959854 от 09.05.2023 за
това, че на 09.05.2023 г., в 11,21 часа, в гр.Добрич по бул. „Добруджа“, в
посока център, до бензиностанция ЕКО, е управлявал лек автомобил „Пежо“ с рег.
№ ТХХХХХХХ, след като са му отнети всички контролни точки и е загубил правоспособност
да управлява МПС, респективно не е изпълнил задължението си да върне СУМПС в
поделение на МВР. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. При проверката като доказателства са иззети
СУМПС № *********, контролен талон № 3792360 и СРМПС № ХХХХХХХХХ.
От приложената и неоспорена в хода на процеса справка за нарушител/водач
(л.7-10) е видно, че към датата на съставяне на АУАН водачът П.И. П. е с отнети 39 контролни точки от влезли в сила НП и общо отнети 68
контролни точки.
Съгласно справка за собственост и заверено копие на СРМПС № ХХХХХХХХХ
жалбоподателката се легитимира като собственик на процесния лек автомобил с
рег. № ТХХХХХХХ.
Не се спори по делото, че със заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директора
на ОД на МВР – Добрич (л.34), издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Добрич са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Добрич.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия, в необходимата
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Принудителната административна
мярка е приложена, след като срещу водача на МПС е съставен АУАН за извършено нарушение
по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП. Заповедта е фактически мотивирана включително чрез
препращане към съдържанието на съставения акт. Цитирана е и приложимата правна
разпоредба, обуславяща налагането на процесната принудителна административна
мярка.
Заповедта съответства на
материалноправните разпоредби и на целта на закона.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП регламентира,
че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в
закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач – чл. 171, т. 2а,
б. „а“, предложение първо от ЗДвП.
Следователно необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката на собственика на съответното МПС е
установяването по надлежен ред на управление на МПС от неправоспособен водач, без
оглед на причините за неговата неправоспособност, т.е. водачът може изобщо да
няма придобита правоспособност или да е имал такава, но да я е изгубил. В
случая е безспорно, че водачът на процесния автомобил е загубил
правоспособността си съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като са му отнети
всички 39 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, т.е. към
момента на проверката и съставянето на АУАН е бил неправоспособен водач, с
оглед на което правилно е приложена нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Действително
в мотивите към заповедта е посочено, че П.И. П. не притежава съответното
свидетелство за управление, но от установените фактически обстоятелства става
ясно, че органът е имал предвид първата хипотеза на цитираната норма. Съгласно
трайната съдебна практика липсата на съответното свидетелство за управление е
равнозначно на липсата на правоспособност (изначална или последваща), поради
което обосновано и законосъобразно е прието, че са налице предпоставките за
прилагане на процесната принудителна административна мярка.
Ирелевантни са възраженията на жалбоподателката, че не е знаела, че е предоставила
автомобила си на лице, което е било със загубена правоспособност поради
отнемане на пълния брой контролни точки. Принудителната административна мярка
няма санкционен характер и не изисква наличието на вина у лицето, спрямо когото
се прилага. Хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП предвижда,
че принудителната административна мярка се налага на собственика, чието МПС е
управлявано от неправоспособен водач, като законодателят не се интересува от
това дали собственикът е допуснал или предоставил управлението на собственото
си МПС със или без знанието, че водачът е неправоспособен. Формата на
изпълнителното деяние и вината на собственика на МПС са без правно значение за
прилагане на обжалваната мярка, защото нейното основно предназначение е да
преустанови извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни
последици от него, независимо от това кой е нарушителят.
Ирелевантни са и възраженията на
жалбоподателката, направени в хода на устните състезания, че изземването на
СУМПС поради отнемане на всички контролни точки на водача е в нарушение на
правото на ЕС, защото това не е предмет на обжалваната заповед, а на една
евентуална заповед за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, която
подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Единственият правнорелевантен факт за спора е, че притежаваният от лицето
автомобил е управляван от неправоспособен водач, което задължава
административния орган да упражни правомощието си по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тези случаи органът
действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали
да наложи ПАМ или не.
Следователно оспореният
административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически
и правно обосновано. Съставеният срещу водача АУАН по чл. 150, ал. 1 от ЗДвП е
достатъчен, за да се издаде процесната заповед, защото с него са установени
всички правнорелевантни факти и обстоятелства по случая. С прекратяването на
регистрацията на МПС е изпълнена непосредствената цел на закона да се
преустанови шофирането от неправоспособно лице и да се осигури безопасността на движението по
пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид. Конкретният
срок на действие на мярката е определен към законоустановения
минимум, поради което не
противоречи на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. ПАМ с
предписаното от закона съдържание е допустимо ограничение в правната сфера на
нейния адресат както с оглед на вида, така и на продължителността на
предизвиканата с нея промяна.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Г., с ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000155/09.05.2023
г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: