№ 9
гр. Г.О., 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20234120200609 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Л. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ул.
„***“ № 69, ет. 5, ап. 17 обжалва чрез пълномощника си адв. С. Л. от ВТАК
със съдебен адрес гр. В.Т., ул. „***“ № 29, вх. В, ет. 2 издадения срещу него
електронен фиш серия Г № 0056796, с който на основание чл. 638, ал. 4, във
вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането
(КЗ) му е наложено административно наказание глоба в размер на 250,00 лв.
за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Счита същия за незаконосъобразен.
Адв. Л. отбелязва, че в него липсват точни данни за неговия издател, не
съдържа дата на издаване, както и липсват реквизите по чл. 57, ал. 1, т. 13 от
ЗАНН. Като основен порок на електронния фиш обаче адв. Л. определя това,
че в него е посочено, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр.
с чл. 461, т. 1 от КЗ. Според него нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ от момента на изтичането
валидността на полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите като е без правно значение дали автомобилът се управлява
или не. Различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е
довършено при установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това ангажирането на
административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализирало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, респективно наказателно
постановление. Счита, че така вмененото на жалбоподателя нарушение,
посочено води до невъзможност същият да разбере за какво е наказан - дали
за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или за
това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда
да отмени изцяло електронния фиш. Алтернативно моли за приложение
хипотезата на чл.28 от ЗАНН, за което излага доводи.
Претендира разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В.Т., редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище.
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
своя упълномощен защитник адв. С. Л. от ВТАК. В хода на съдебните прения
адв. Л. заяви, че поддържа изцяло подробно изложените аргументи в жалбата
за отмяна на електронния фиш. Претендира разноски като прилага
доказателства, че същите са сторени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че на 08.08.2022 г., в
16,26 ч. в обл. В.Т., общ. Л., гр. Л. на ПП ІІ-53 км 14+650 в посока гр. Г.О.,
при ограничение 50 км/ч с автоматизирано техническо средство „ARH CAM
S1“ е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и
не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. С МПС „Тойота Ярис“, лек
автомобил, с рег. № *** е установено нарушение на КЗ, заснето с
автоматизирано техническо средство/система № 120cd2d. Нарушението е
квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на Л. И. П. на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с чл.
2
638, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250,00
лева.
По делото е представена справка от Централна база – КАТ, от която е
видно, че процесното МПС „Тойота Ярис“ с рег. № *** е в движение и е
собственост на Л. И. П..
Направена е справка в интернет страницата на Гаранционен фонд, от
която е видно, че към дата 08.08.2022 г. за процесното МПС „Тойота Ярис“ с
рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. За
установяване на този факт съдът служебно е изискал и официална справка от
„Гаранционен фонд“, от която е видно, че процесният лек автомобил е със
служебно прекратена застрахователна полица от дата 03.08.2022 г. Нова
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ за това МПС е сключена на
02.09.2022 г.
Няма данни кога фишът е връчен на жалбоподателя въпреки изисканото
с писмо с изх. № 4759/04.12.2023 г. (л. 37 от делото) от Районен съд – Г.О.
писмено доказателство за връчване от ОД на МВР – В.Т.. Жалбата срещу
електронния фиш е входирана в ОД на МВР – В.Т. на 27.10.2023 г. и
изпратена на 13.11.2023 г. от административно-наказващия орган до съда. На
15.11.2023 г. е образувано настоящото АНД № 609/2023 г. по описа на
Районен съд – Г.О..
Към материалите на делото е приложен клип № 56796 от 27.07.2023 г.,
на който се вижда лекия автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *** като е
посочена дата на нарушението – 08.08.2022 г., 16,26 часа.
Приложен е и преглед на фиш, от който се установява, че процесният
електронен фиш серия Г № 56796 е издаден на 27.07.2023 г. от РОБОТ ЕЦОН
В.Т. на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР – В.Т., сектор „Пътна
полиция“.
Приложено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, от което се установява, че мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип за
използване, вписана под № 5126 и е със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От протокол № 60-СГ-ИСИС/17.05.2022 г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1M № 4835, се установява че същата
съответства на одобрения тип.
3
Приложен е и протокол за използване на АТСС № 268р-17638 от
10.08.2022 г. Мястото за контрол е ПП ІІ-53 км 14+650. Посоката за движение
е от гр. Е. към гр. Г.О.. Началото на работата е в 14,30 часа, а краят на
работата е в 18,30 часа.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Деянието, за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ. Тази разпоредба вменява задължение на всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От събраните по
делото писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че към
датата на нарушението – 08.08.2022 г. за лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№ *** не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ –
действието на съществуваща за това превозно средство застрахователна
полица е прекратено служебно поради неплащане на вноски на 03.08.2022 г.
Същата е възстановена едва на 02.09.2022 г. Въпреки това процесният
електронен фиш съдържа порок, който не може да бъде преодолян в тази фаза
на административнонаказателното производство.
В словесното описание на нарушението в електронен фиш Серия Г №
0056796 е посочено установено с АТСС управление на лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № ***, регистрирано в България и не е спряно от
движение, за което собственикът му не е сключил застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Вписано е, че с това
собственикът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 461,
т. 1 от Кодекса на застраховането.
Съдът намира, че с така посочените във фиша разпоредби са
регламентирани съставите на най-малко две различни административни
нарушения. С разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ
4
е формулирана, от една страна, забрана да се управлява моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а от друга –
санкционна норма, регламентираща административното наказание, което се
налага на собственика за нарушаване на тази забрана. Така регламентираното
нарушение по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, изразяващо се в
нарушаване на забраната за управление на МПС, за което няма действаща
задължителна застраховка, се осъществява с действие със съответна дата на
извършване, обичайно съвпадаща с тази на установяването на нарушението.
От друга страна, разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира
задължение на собственика на регистрирано в страната МПС да сключи
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Неизпълнението на това задължение е предвидено като
основание за ангажиране на отговорността на собственика по чл. 638, ал. 1, т.
1 от същия кодекс. Това нарушение по чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ се осъществява с бездействие, поради което то е различно от
посоченото по-горе нарушение по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т.1 от
КЗ.
Като е формулирал нарушените законни разпоредби с цитирания по-горе
израз, който включва едновременно чл. 483, ал. 1, т. 1, чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл.
638, ал. 4 от КЗ, издателят на фиша е поставил както наказаното лице, така и
съда в невъзможност да установят еднозначно за кое от посочените по-горе
две различни нарушения е наказан жалбоподателят. Действителната воля на
наказващия орган не може да бъде изведена и от съдържащото се във фиша
описание на нарушението, доколкото в него са посочени както действието
„управление на МПС“, съставляващо изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и бездействието
„несключване на застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, което пък е изпълнителното деяние от състава по
чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Това несъответствие
между описателната част на електронния фиш и отразената като нарушена
материалноправна норма съществено нарушава процесуалните права на
санкционираното лице до степен, че не би могло да разбере за какво
нарушение е наказано, което препятства адекватното организиране на
защитата му.
5
Предвид изложеното съдът приема, че електронният фиш е издаден при
съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата
отмяна като незаконосъобразен.
При този изход на делото право на разноски на основание чл. 63д ал. 4
от ЗАНН има жалбоподателят. Съдът намира за неоснователно възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като същото е в минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за
адвокатурата и чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това съдът следва да осъди ОД на МВР – В.Т. да заплати от бюджета
си в полза на жалбоподателя Л. И. П. направените по делото разноски в
размер на 400,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 27.10.2023 г.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия Г № 0056796 на ОД на МВР – В.Т., с
който на Л. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ул. „***“ № 69, ет. 5, ап.
17, действащ чрез адв. С. Л. от ВТАК със съдебен адрес гр. В.Т., ул. „***“ №
29, вх. В, ет. 2, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ на основание
чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането му е наложено административно наказание глоба в размер на
250,00 лв. (двеста и петдесет лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т., с адрес на управление гр. В.Т., ул. „Бачо
Киро“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. С.. ул.
„***“ № 69, ет. 5, ап. 17, действащ чрез адв. С. Л. от ВТАК със съдебен адрес
гр. В.Т., ул. „***“ № 29, вх. В, ет. 2, сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева),
представляваща направените разноски по делото за представителство и
защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – В.Т. в
14-дневен срок от съобщенията до страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6