Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. Велико Търново, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10230 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН.
Касаторът,
„Дени 003“ – Свищов, чрез ***Д. от ВТАК, е
обжалвал като неправилно решение №24 от 27.04.2023 година, постановено
по АНД №32/2023 година по описа на Свищовският районен съд.
Оплакванията на касатора
са, че съдът неправилно прилага закона, тъй като липсва съставомерност
на претендираното нарушение, обратно на приетото в решението.
Сочи, че съдебната практика приема, че изискването за форма на трудовия договор
е удовлетворено, ако е съставен документ, съдържащ насрещните волеизявления,
както и при подадена писмена молба за приемане на работа и приемането на
предложението от работодателя в писмена форма, достигнало у предложителя, като
не е достатъчно въпросното съгласие да е отразено в един документ. При това съдът
е игнорирал молбата на работничката Ц.и утвърждаването и от управителя на касатора. Всъщност трудовият договор бил с дата 12.10, а на
13.10.20223 година касаторът е уведомил ТД на НАП и
към момента на проверката въпросната работничка била допусната до работа, като
нарушението е по чл.63, ал.2 вр. с ал.1 от КТ. С тези
и други аргументи, подържани и в представеното по делото становище касаторът иска отмяна на решението на съда и отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноските за
двете инстанции.
Ответникът по касация, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“- Велико
Търново, чрез представителя си отрича основателността на касационната жалба в
представеното по делото писмено становище, като в него развива подробни аргументи.
Прокурорът
дава заключение за правилност на съдебното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
като законосъобразно наказателно постановление № 04-2200177 от 30.01.2023
година на Директора на Дирекция „ИТ“-В.Търново, с което на настоящият касатор за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с
чл.1, ал.2 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и чл.415в, ал.2 от КТ и на основание
чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ вр.
с чл.415в, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция от 1 500 лв.
За да постанови този резултат СвРС е приел от
фактическа страна, че от събраните в хода на диренето доказателства се
констатира, че на 13.10.2022 година е извършена проверка по работни места
относно спазване на трудовото законодателство на обект закусвалня „Дежа Вю“,
намираща се в град Свищов, ул.Димитър Хадживасилев
№14, стопанисвана от дружеството касатор. При тази
проверка актосъставителят
и две свидетелки установили, че лицето А.М.Ц.полага труд в обекта на длъжността
„работник кухня“, като към момента на проверката приготвяла храна в кухнята на
обекта. Всъщност посоченото лице попълнило декларация, в която потвърдила, че
извършва въпросната трудова дейност в дружеството ,което възприема като
работодател, на определено работно място, на определена длъжност, с фиксирано
работно време, почивки и прочие. Самата работничка посочила, че работи в обекта
от 9.10.2022 година, като предстои да получи трудово възнаграждение от 3,50 лв.
на час. При последващата проверка на документите на
работодателя се установило, че е налице сключен трудов договор с въпросното
лице, считано от 12.10.2022 година, а уведомлението за този трудов договор е подадено
на 13.10.2022 година. В него обаче кодът по НКПД не съответствал на длъжността,
за която въпросната работничка била наета при касатора. Т.е. данните в уведомлението не съответстват
на данните, които се съдържат във въпросният трудов договор. Междувременно, с
постановление от 13.10.2022 година е дадено предписание на работодателя да
предложи на работничката Ц.сключване на трудов договор до 18.10.2022 година.
От правна страна съдът е приел, че разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ
сочи, че отношенията пир предоставяне на работна сила се уреждат като трудови
правоотношения, като с разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят е
предвидил трудовият договор да се сключва преди постъпва не на работа, а чл.62,
ал.1 от КТ предвижда формата му да е писмена. Съответно самият договор има минимално
изискуемо се по закон съдържание по чл.66 от КТ.Съдът е констатирал, че на
13.10.2022 година А.Ц.работи в обект на касатора,
като предоставя работна сила, приготвяйки там храна. Към тази дата касаторът не е сключил с нея трудов договор в писмена
форма, а в декларацията си въпросното лице сочи, че работи там още от 9.10.2022
година, като в приложените сведения представителят на работодателя/касатора сочи, че с това лице и още едно лице ще се сключат
тепърва писмени договори. От същата дата е налице и постановление за обявяване
на съществуващо трудово правоотношение, което управителят на работодателя е
подписал. Съдът е аргументирал, че по късно представеният трудов договор от
12.10.2022 година, съдържанието на който не съответства на кода на длъжността,
за която е наета работничката в подаденото до ТД на НАП уведомление. То било
коригирано, но няма отношение към състава на нарушението, който е, че към
момента на проверката работникът няма сключен трудов договор. При това положение
съдът е приел съставомерност на нарушението по
чл.414, ал.3 от КТ, като е аргументирал и извода за липсата на възможност да се
приложи чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Спорът е по прилагането на материалния закон на плоскостта на установените
от районният съд факти.
Разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която е използвана от АНО за
налагане на имуществената санкция гласи следното: „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.“.
Субект на нарушението е винаги работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КТ, като именно в това си качество същият следва да не спази/наруши императивните
предписания на която и да е от изчерпателно посочените разпоредби на чл.61, 62
и 63 от КТ. Предвидена е както безвиновна отговорност
за самия работодател, както и виновна отговорност за т.н. виновно длъжностно
лице.
В конкретният случай- видно от съдържанието на наказателното постановление,
претендира се неспазване/нарушаване на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. според
тази норма трудовият договор се сключва в писмена форма, като това е форма за
действителността му.
Както се установява от преписката, представена на съда, в декларацията
си А.Ц.сочи, че работи в предприето на касатора от
9.10.2023 година, като работник кухня срещу 3,50 лв. на час, а почивните и дни са събота и неделя. Следователно между
нея и касатора е съществувала правна връзка, по силата
на която тя е предоставяла на разположение на същия работната си сила срещу възнаграждение,
като съгласно същата декларация е разполагала с два почивни дни. Следователно
предоставянето на работната сила на лицето при тези условия е следвало да се
уреди като трудово правоотношение по силата на императива на чл.1, ал.2 от КТ,
като това може да стане само чрез сключване на формален трудов договор.
Всъщност именно поради това и предвид чл.405а от КТ трудовото правоотношение
е обявено/декларирано по този ред, като от този момент е налице и писмената
форма за действителност на възникналото правоотношение по аргумент от чл.405а,
ал.6 от КТ.
Посоченото означава, че към момента на началото на предоставянето на работната
сила на лицето, касаторът не е изпълнил изискването
за сключване на писмен трудов договор по чл.62, ал.1 от КТ. Касационната
инстанция намира, че представеният
трудов договор от 12.10.2022 година /лист 32 от делото/ е сключен в изпълнение
на предписанието, като посочената в него дата на сключване не може да се
кредитира с оглед депозираната декларация. При това положение той и не обуславя
извод за несъставомерност на нарушението, както релевира касатора. Трудовият договор
е следвало да се сключи преди началото на предоставянето на работната сила, а
не в изпълнение или по повод на задължително предписание – чл. 63, ал.1 от КТ в
приложимата към момента на установяване на правоотношението редакция.
Неоснователно е оплакването, релевирано и
пред касационната инстанция, за неправилно прилагане на закона от районният съд
с оглед преценката на формата на трудовия договор в конкретния случай към
твърдения от касатора действителен момент на
сключването му. Действително, по делото има депозирана молба от А.М.Ц.за
назначаването и на работа в предприятието на касатора.
Тази молба е с дата 12.10.2022 година, но очевидно е подадена във връзка с резултатите
от проверката, като датата и също не може да се кредитира с оглед признанието
на Ц.във въпросната декларация, както и предвид дадените от представителя на
работодателя писмени сведения /лист 19 от делото/. След като се твърди в тези
сведения, че договорите ще бъдат сключени, то очевидно е, че към момента на
даването на тези сведения /13.10.2022 година/ в правния мир въпросните трудови
договори, вкл. и трудов договор № 16, не са съществували на 12.10.2023 година.
Следователно правилно съдът приема наличието на състава по чл.414, ал.3
от КТ във връзка с неизпълнение на задължение на касатора
да сключи писмен трудов договор с лице, което предоставя работната си сила в
негов интерес.
Правилно съдът, предвид разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ е приел, че
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима, като в случая предвид
специалните разпоредби на КТ, чл.28 от ЗАНН е неприложим.
Правилното решение следва да се остави в сила.
На ответника по касация следва на основание чл.25а,
ал.3 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.63д от ЗАНН и чл.143, ал.3 от АПК се следват
разноски от 50 лв.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №24 от 27.04.2023 година, постановено по АНД
№32/2023 година по описа на Свищовският районен съд.
ОСЪЖДА „Дени 003“ ЕООД-Свищов, ЕИК ********* да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ разноски за касационната инстанция в размер от 50 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.