Р Е
Ш Е Н
И Е № 260005
гр. Шумен,
25.05.2023 г.
Шуменски окръжен съд, в
публичното заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ:
1. К. Моллов
2.
Т. Д.
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното
от съдия Т. Д. в.гр.д.
№ 11 по
описа за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и
сл. от ГПК.
С решение № 401/20.12.2018 г. по гр.д. №
857/2018 г. по описа на РС – Нови пазар са изменени, на основание чл.59, ал.9 от СК, постановените с
решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. на РС – Шумен възлагане упражняването на
родителски права, местоживеене, лични
отношения и издръжка относно детето Г.С.Ц., ЕГН **********, както следва: 1/
Предоставя упражняването на родителските права спрямо детето Г.С.Ц., ЕГН **********
на неговия баща и законен представител С.Ц.С., ЕГН **********,***; 2/ Определя
местоживеенето на детето Г.С.Ц. при нейния баща и законен представител С.Ц.С.,
живущ ***; 3/ Определя на майката С.Т.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, п.к 22100, ул. „....“ №
26, режим на лични контакти с детето Г.С.Ц., ЕГН **********, както следва: През
първите 3 месеца от влизане в сила на решението по делото - всяка първа и трета
събота и неделя от 09.00 часа до 17.00 часа, без приспиване; През следващите 3
месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване
при майката, като приспиването на детето да се осъществява на територията на
гр. Плиска или гр. Нови пазар. На личните празници на детето - рожденият й ден
– 10.10, ако е неучебен ден или първата събота и неделя след него от 10.00 часа
до 18.00 часа; След шестия месец от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване при майката; втория ден от
коледните, новогодишните и великденските празници, както и по 5 дни през
пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция във време,
през което бащата не е в платен годишен отпуск. През времето, определено за
лични отношения през лятната ваканция майката може да извежда детето Г.С.Ц. в Република
Гърция, през първите 2 години за по 10
дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
като го взема и връща в дома в гр. Плиска, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. „....“
№ 11, а след това и по 5 дни през пролетната и коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция,
като разходите по пътуването на детето ще се поемат от майката С.Т.Г.; 4/
Прекратява присъдената с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г.
на РС – Шумен ежемесечна издръжка на
детето Г.С.Ц., дължима от нейния баща С.Ц.С., чрез майката С.Т.Г., в размер на
80 лева; 5/ Осъжда С.Т.Г. да заплаща на Г.С.Ц., чрез нейния баща и законен
представител С.Ц.С. ежемесечна издръжка,
в размер на 130 лева, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина
за нейното изменяне или прекратяване. Със същото решение първоинстанционният
съд е дал разрешение, на основание чл. 127а, ал.3 вр. ал.1 от СК, детето Г.С.Ц.
да пътува с майка си С.Т.Г., с настоящ
адрес ***, п.к. 22100, ул. „....“ № 26, извън границите на Република България,
до Република Гърция, до навършване на пълнолетие, както следва: през първите 2
години от влизане в сила на съдебното решение за 10 дни през лятната ваканция,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, като го взема и връща в дома в гр.
Плиска; след това по 5 дни през пролетната и 5 дни през коледната ваканция и до
30 дни през лятната ваканция, както и на, основание чл. 76, т.9 от ЗБЛД вр. чл.
38, ал.1, т.3 от ЗБЛД на детето Г.С.Ц., ЕГН **********, да бъде издаден
международен паспорт. С решението С.Т.Г. е осъдена да заплати на С.Ц.С.
деловодни разноски в размер на 5 лева, както и държавна такса, дължима по
сметка бюджета на съдебната власт в размер на 187.20 лева.
Решението е обжалвано от
С.Т.Г. в частта, в която съдът се е произнесъл относно изменение на,
постановените с решение на ШРС по гр.д. № 3468/2009 г. упражняване на родителски права,
местоживеене, режим на лични отношения и издръжка на детето Г.С.Ц..
С решение №
134/10.06.2019 г. по в.гр.д. № 102/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен,
решение № 401/20.12.2018 г. по гр.д. № 857/2018 г. по описа на Районен съд –
Нови пазар е отменено в частта, в която са изменени, на основание чл.59, ал.9
от СК, постановените с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. по
описа на Районен съд – Шумен, родителски
права, лични отношения, местоживеене и издръжка, в частта, в която е дадено
разрешение детето Г.С.Ц. да пътува с майка си С.Т.Г. извън границите на
Република България, до Република Гърция, до навършване на пълнолетие, както и в
частта за разноските, като вместо това е постановено друго, с което се: 1/
Разрешава, на основание чл. 127а, ал.3, вр. ал.1 от СК на детето Г.С.Ц., ЕГН **********,
да пътува с майка си С.Т.Г. извън границите на Република България, до Република
Гърция, до навършване на пълнолетие, неограничен брой пъти, с изключение на дните,
които със закон или влязло в сила съдебно решение са определени за
осъществяване на лични отношения на детето Г.С.Ц. с нейния баща С.Ц.С.; 2/
Определя местоживеене на детето С. Светославова Цветанова при майка му С.Т.Г.,
на постоянния й и настоящ адрес, понастоящем: Република Гърция, гр. Атина, обл.
Атика, район Атикис, п.к.22100, ул. ”....” № 26, а ако този адрес бъде
променен, респ. на друг неин постоянен или настоящ адрес в Република Гърция; 3/
Определя режим на лични отношения на бащата С.Ц.С. с детето му Г.С.Ц., както
следва: През първите 3 месеца от влизане
в сила на решението по делото - всяка
първа, втора и трета събота и неделя от
09.00 часа до 11.00 часа, с преспиване при бащата и негово задължение да го
връща при майката след изтичане на
определеното време; През следващите 3 месеца - всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа в събота
до 11.00 часа в неделя, с приспиване при бащата и задължение от негова страна
след това да връща детето при майката; На личните празници на детето -
рожденият й ден – 10.10, ако е неучебен ден или първата събота и неделя след
него, детето следва да е при бащата в гр. Плиска всяка нечетна година, с
преспиване и задължение след края на рождения ден да връща детето при майка му; След шестия
месец от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от
09.00 часа в събота до 11.00 часа в неделя, с преспиване при бащата и
задължение след това да връща детето при майката; На коледните и новогодишни
празници - всяка нечетна година, с преспиване при бащата, включително и през
дните, разделящи коледните от новогодишните
празници, със задължението да връща детето при майката след края на
последния празничен новогодишен ден; През великденските празници - всяка
нечетна година – с преспиване при бащата, със задължение от негова страна да
връща детето при майката след края на последния празничен ден, както и по 5 дни
през пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция във
време, през което майката не е в платен годишен отпуск, с преспиване при
бащата, със задължение на последния да
връща след това детето при майка му в последния ден на всяка от трите ваканции.
Всички разходи по пътуването на детето при осъществяване на личните отношения
на бащата с него ще се споделят от двамата родители, както следва: при
пътуването му от Гърция за България разходите се поемат от майката, а при връщането му от България в Гърция
- от бащата; 4/ Отхвърля се насрещния
иск на С.Ц.С. в останалата му част; 5/ Осъжда С.Ц.С. да заплати на С.Т.Г.
деловодни разноски за две инстанции в размер на 148.00 лева.
Въззивното решение е обжалвано от С.Ц.С.,
като с решение № 174/08.01.2021 г. по гр.д. № 3448/2019 г., ІV г.о. на Върховен
касационен съд е отменено в частта, с която е отменено решение № 401/201.2.2018
г. по гр.д. № 857/2018 г. на Районен съд – Нови пазар в частта, с която са изменени, на основание
чл.59, ал.9 от СК, постановените с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. №
3468/2009 г. на Районен съд – Шумен по отношение на детето Г.С.Ц., родителски
права, режим на лични отношения, местоживеене на детето и издръжка и вместо
това е определено местоживеене на детето Г.С.Ц. при майка му С.Т.Г. на
постоянния й и настоящ адрес, понастоящем: Република Гърция, гр. Атина, обл.
Атика, район Атикис, п.к.22100, ул. ”....” № 26, а ако този адрес бъде
променен, респ. на друг неин постоянен или настоящ адрес в Република Гърция,
определен е режим на лични отношения на бащата С.Ц.С. с детето Г.С.Ц.,
отхвърлен е насрещния иск, предявен от С.Ц.С. срещу С.Т.Г. с правно основание
чл.59, ал.9 от СК в останалата му част, като неоснователен и недоказан и е
осъден С.Ц.С. да заплати на С.Т.Г. направените деловодни разноски за две
съдебни инстанции в размер на 148 лева, като делото е върнато в посочената част
на Окръжен съд – Шумен, за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е въззивна жалба на С.Т.Г. срещу решение № 401/20.12.2018
г. по гр.д. № 857/2018 г. на Районен съд – Нови пазар в частта, с която са изменени, на основание
чл.59, ал.9 от СК, постановените с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. №
3468/2009 г. на Районен съд – Шумен по отношение на детето Г.С.Ц., родителски
права, режим на лични отношения, местоживеене на детето и издръжка.
Жалбоподателката счита
решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли
въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да не изменя решение №
246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2010 г. по описа на ШРС и да отхвърли иска в
частта, в която С.Ц.С. е поискал упражняването на родителските права по
отношение на малолетната Г.С.Ц., ЕГН **********, потвърди местоживеенето на
детето да бъде при майката на адреса й в Република Гърция, определи режим на
лични контакти на детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота от
10.00 часа до 18.00 часа в неделя със задължение на бащата да взема и връща
детето от неговия постоянен адрес, 5 дни през коледно-новогодишните празници,
на рождения ден на детето от 10.00 часа до 18.00 часа, 20 дни през лятната
ваканция, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката и да
осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от
датата на предявяване на иска до настъпване на законни основания за изменение
или прекратяване на издръжката, като й присъди и направените по делото
разноски.
Въззиваемият по жалбата
е депозирал отговор, в който е оспорил жалбата като изцяло неоснователна.
Въззивната жалба е
депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, редовна и допустима.
Съдържащите са във
въззивната жалба искания за определяне нов режим на свиждане между бащата и
детето Г. и присъждане на месечна издръжка в размер на 150.00 лева са недопустими,
поради което следва да бъдат оставени без разглеждане по същество, в какъвто
смисъл се е произнесъл ШОС с определение № 148/18.03.2019 г. по в.гр.д. №
102/2019 г..
Въззивната жалба е неоснователна
поради следното:
Гр.д. № 857/2018 г. по
описа на НПРС е образувано по молба на С.Т.Г.,
с искане за постановяване на решение, с което да бъде заместено съгласието на
бащата С.Ц.С. за издаване на паспорт и даване разрешение на дъщеря й Г.Ц.С.,
ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува в
чужбина, в рамките на държавите членки на ЕС, в частност Република Гърция,
неограничен брой пъти до навършване на 18 годишна възраст.
В срока за отговор,
ответникът по иска С.Ц. Цанев е оспорил същия като неоснователен и предявил
насрещен иск за изменение на решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009
г. по описа на ШРС в частта, в която на С.Т.Г.
е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетната Г.С.Ц.,
като вместо това съдът предостави упражняването на родителските права спрямо
детето на бащата, постанови местоживеене на детето по постоянния адрес на бащата:
гр. Плиска, общ. Каспичан, обл. Шумен, ул. .... № 11, определи режим на лични отношения на майката с детето:
всяка първа и трета събота от 10.00 часа до 18.00 часа в неделя със задължение
на майката да взема и връща детето от неговия постоянен адрес, втория ден от
коледните, новогодишните и великденските празници от 10.00 часа до 18.00 часа,
рождения ден на детето от 10.00 часа до 18.00 часа, а ако денят е учебен в
първия пореден неучебен ден по същото време, 20 дни през лятната ваканция на
територията на страната в период, когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, да прекрати присъдената с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. №
3468/2010 г. по описа на ШРС ежемесечна издръжка, която С.Ц.С. е осъден да
заплаща за детето си и осъди С.Т.Г. да заплаща на дъщеря си Г.С.Ц., чрез нейния
баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, считано
от датата на предявяване на насрещния иск, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до настъпване на законни основания за изменението или
прекратяването й.
В предоставения й срок
за отговор ответницата по насрещния иск е оспорила същия като изцяло
неоснователен.
С решението си, първоинстанционният
съд е изменил, на основание чл.59, ал.9 от СК, постановените с решение №
246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. на
РС – Шумен възлагане упражняването на родителски права, местоживеене, лични отношения и издръжка
относно детето Г.С.Ц., ЕГН **********, както е предоставил упражняването на
родителските права спрямо детето на неговия баща и законен представител С.Ц.С.,
живущ ***; определил е местоживеенето на детето при нейния баща и законен
представител С.Ц.С., живущ ***; определил е на майката С.Т.Г. режим на лични
контакти с детето както следва: През първите 3 месеца от влизане в сила на
решението по делото - всяка първа и трета събота и неделя от 09.00 часа до
17.00 часа, без приспиване. През следващите 3 месеца - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване при майката, като
приспиването на детето да се осъществява на територията на гр. Плиска или гр.
Нови пазар. На личните празници на детето - рожденият й ден – 10.10., ако е
неучебен ден или първата събота и неделя след него от 10.00 часа до 18.00 часа.
След шестия месец от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от 09.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване при майката; втория ден от
коледните, новогодишните и великденските празници, както и по 5 дни през
пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция във време,
през което бащата не е в платен годишен отпуск. През времето, определено за
лични отношения през лятната ваканция майката може да извежда детето Г.С.Ц. в Република
Гърция, през първите 2 години за по 10
дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
като го взема и връща в дома в гр. Плиска, общ. Каспичан, обл. Шумен, .... №
11, а след това и по 5 дни през пролетната и коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция,
като разходите по пътуването на детето ще се поемат от майката С.Т.Г.; прекратил
е присъдената с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. на ШРС ежемесечна издръжка на детето Г.С.Ц.,
дължима от нейния баща С.Ц.С., чрез майката С.Т.Г., в размер на 80 лева; осъдил
е С.Т.Г. да заплаща на Г.С.Ц., чрез нейния баща и законен представител С.Ц.С. ежемесечна издръжка, в размер на 130 лева,
считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина за нейното изменяне
или прекратяване; дал е разрешение, на основание чл. 127а, ал.3 вр. ал.1 от СК,
детето Г.С.Ц. да пътува с майка си С.Т.Г.,
с настоящ адрес ***, п.к. 22100, ул. „....“ № 26, извън границите на
Република България, до Република Гърция, до навършване на пълнолетие, както
следва: през първите 2 години от влизане в сила на съдебното решение за 10 дни
през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, като го
взема и връща в дома в гр. Плиска; след това по 5 дни през пролетната и 5 дни
през коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция, както и, на
основание чл. 76, т.9 от ЗБЛД вр. чл. 38, ал.1, т.3 от ЗБЛД, на детето Г.С.Ц.
да бъде издаден международен паспорт и е осъдил С.Т.Г. да заплати на С.Ц.С.
деловодни разноски в размер на 5 лева, както и държавна такса, дължима по
сметка бюджета на съдебната власт в размер на 187.20 лева.
При извършена проверка
по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По същество, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи следното: Страните
са бивши съпрузи, чийто граждански брак е бил сключен на 21.08.2008 г. и
прекратен на 10.05.2010 г., с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009
г. по описа на ШРС. По силата на това решение е признато за установено, че вина
за дълбокото е непоправимо разстройство на брака има съпруга С.Ц.С.,
упражняването на родителските права върху малолетното дете от брака Г.С.Ц., ЕГН
**********, родена на *** г. е
предоставено на майката,
като на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80.00 лева. С решението не е определяно местоживеене на
детето.
През 2009 г. бившите
съпрузи заминали заедно с детето за Република Гърция, където Г. започнала
работа. С. не работел и се грижел за дъщеря им, подпомаган от своята сестра, която
също живеела в Гърция.
С решение от 27.06.2009
г. по дело № 3033/27.06.2009 г. на Околийски съд на Халкида, Република Гърция,
въззиваемият бил осъден за домашно насилие телесни повреди, домашно насилие
заплаха и наругаване, причинени на С.Г.
на 26.06.2009 г., за които му било определено едно общо наказание от 2 г. и 8
м. затвор и бил осъден да заплати обезщетение за морални вреди на пострадалата
в размер на 1000 евро. С решението е постановено, наказанието да не се прекъсва
и да не се превръща в глоба. Наказанието
било изтърпяно изцяло от въззиваемия,
включая по време на бракоразводния процес между страните, след което същият се
прибрал в България.
След развода майката и
детето продължили да живеят в Гърция, като през времето, когато Г. била на
работа, грижите за Г. били полагани първоначално от свид. Е.М., впоследствие от
майката на жалбоподателката, която дошла от България да й помага, а след
смъртта й и от свид. Й.Г./ сестра на жалбоподателката, която живеела в Гърция
/.
През 2012 г. свид. Й.Г.забелязала
нетипично образувание на гушката на Г. и казала на сестра си. След това двете я
завели в болница в Атина, където им казали, че детето има киста и е за
операция. Тъй като операцията струвала 8 000 – 9 000 евро, а
жалбоподателката нямала осигуровки, се наложило да се върне в България заедно с
детето. След приключване на изследванията, резултатите от които били с
благоприятен изход за Г., ищцата
предприела действия за прибирането си в Гърция заедно с нея, тъй като
единствено там имала сигурна и доходна работа. В тази връзка няколкократно
помолила С. да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, но последният
отказал. При съществуващите обстоятелства и тъй като по това време била в добри
отношения с майката на бившия си съпруг, жалбоподателката решила да остави
временно малолетната Г. при нея, в гр. Плиска. След като се завърнала в Гърция,
майката постоянно търсела контакти с детето Г. по телефона, изпращала
пари и дрехи за отглеждането му и непрекъснато се интересувала от него. До 2016
г. се прибирала в България всяка година,
веднъж или два пъти годишно, като при всяко идване се срещала с детето. При
идванията си в България, жалбоподателката искала от бащата да пусне Г. да се
върне при нея в Гърция, но получавала отказ. През 2017 и 2019 г. Г. родила
второ и трето дете от съжителя си в Гърция и следващите две години не се
прибрала в страната.
От 2012 г. детето Г. се
отглежда в дома на бащата на адрес: гр. Плиска, ул. .... № 11. Имотът е
съсобствен по наследство между въззиваемия, неговата майка и брат му и сестра
му и представлява дворно място от 680 кв.м., с построени в него двуетажна
жилищна сграда, стопанска постройка и гараж. На първи етаж от къщата има две
стаи, кухня и баня, а на втория етаж –
три стаи, кухня и баня. Същата е водоснабдена, електрифицирана, отоплява
се с парна инсталация. Хигиенно битовите условия са на много добро ниво. Към
момента къщата се обитава от въззиваемия, негова майка свид. Г.Г.и от детето Г.,
за което има обособена самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за задоволяване
на нуждите и потребностите му.
От 2012 г. досега ангажиментите
по отглеждане и възпитание на детето Г. се изпълняват от баща му и баба му по
бащина линия, като обгрижването му се поема преимуществено от последната, а
финансовата му издръжка - от въззиваемия. Видно от приложените удостоверения, служебни
бележки и индивидуална характеристика, детето е посещавало детска градина в гр.
Плиска и училище в гр. Нови пазар. Посещава редовно учебните занятия и има добър
успех.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели и приложените по делото социални доклади на ДСП – Нови пазар се
установява, че детето е добре обгрижвано, задоволяват се всичките му потребности
от храна, дрехи и учебни материали и помагала. Има телефон, лаптоп и велосипед.
Стаята му е обзаведена с телевизор и компютър.
През лятото има надуваем басейн в двора на къщата. През учебно време ежедневно се води и прибира
от училище с лек автомобил от баба си или от баща си. Когато последният е в
страната, двамата са постоянно заедно и си избират различни начини за
забавление – разходки, картинг и др..
През свободното си време Г. обича да играе компютърни игри, да излиза с
приятелки или да кара велосипед.
След завръщането си от
Гърция в България бащата е работил в гр. Шумен и гр. Плиска. От няколко години
работи в различни фирми като международен шофьор на товарен автомобил, като три
месеца е в командировка и един месец – в почивка. Видно от уведомление по
чл.65, ал.2 от КТ и трудов договор № 10/07.06.2021 г., реализира основно
месечно трудово възнаграждение в размер на около 800 лева. В продължение на
няколко години бабата на детето е работила като приемен родител, а понастоящем
е безработна.
От приложените документи и приетите
във въззивното производство социален доклад, изготвен от Отдел „ Социална
дейност „, Дирекция „ Социална солидарност „, Главна дирекция „ Администрация „
на община Атина, област Атина, Република Гърция, удостоверение от 132 Основно
училище на Атина, удостоверение от Посолството на Република Алжир в Атина, препис
от свидетелство за съдимост, данъчни документи, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, декларация за подадена информационна декларация, препоръчително
писмо от адв. М. Константопулу, акт за явяване и заявление № 2800 от 02.03.2021
г. на нотариус И.М., декларация от адв. Ю.В.В. и удостоверения от Н.А.и Х.Б.се
доказва, че майката на Г. живее в Република
Гърция, обл. Атика, общ. Атина, район Атикис, п.к 22100, площад
Колиацос, ул. „....“ № 26, в жилище под наем, представляващо къща на един етаж,
собственост на Е.Ц.и Й.Ц., заедно със съжителя си З.М.С. съгласно надлежно
регистриран договор за съжителство № 1443/04.01.2008 г., с когото имат две общи
деца – Р.С., родена на *** г. и Б.С.родена на *** г.. С.Г. притежава и
собствено жилище на ул. „....“ № 12, ет.1, Метаморфоси, общ. Атион, което
отдава под наем. Тя и съжителят й работят в собствена фирма за продажба на
дрехи и доходите им възлизат на около 8 000 евро на месец. Семейството им е сплотено и се
ползва с добро име в обществото. З.М.С. е алжирски гражданин, който пребивава
законно в Република Гърция. Същият не е осъждан и няма данни да осъществява
незаконна дейност. По характер е спокоен, сговорчив и грижовен съпруг и баща. С.Г.
е диагностицирана с множествена склероза, но редовно следи здравето си. Същата
показва особена грижа към непълнолетните си деца и изглежда, че те имат силна
емоционална връзка. Тя и съжителят й имат възможности и желание да приемат
детето Г., за което майката е намерила училище, където може да се запише след
получаване на гръцко гражданство. В
доклада на социалните работници от Отдел „ Социална дейност „, община Атина се
сочи, че представата, която са получили от семейство при посещение в дома им е
положителна. Изглежда, че двойката търси помощ, изявява желание и има
възможност да се грижи за детето. Според представен по делото данъчен документ
от данъчната служба на Атина, за периода от 01.08.2018 г. до 30.09.2018 г., С.Г. е декларирала приходи от частна търговска
дейност в размер на 5 024 евро.
В представената по делото Индивидуална
оценка на детето Г., изготвена от ИСДП, ДЦЗП ”Зона Закрила”, гр.Шумен е
посочено, че същото е в добро здравословно състояние и психичното му и
физическо развитие отговарят на възрастта му. Адекватно разбира и изразява
своите чувства и емоции. Има изградена семейна среда и отношения на емоционална
привързаност. Наблюдава се развита способност за добра комуникация с възрастни.
Не се отчитат агресивни прояви, напротив налице е желание за оказване на помощ
и конструктивно разрешаване на възникналите конфликти. Детето познава членовете
на разширеното семейство и се чувства прието в него. Има изграден приятелски
кръг и семейството и социалните й контакти не са изолирани. Има добра
самооценка. При разговор по темата за родителите се затваря,
като споделя, че не помни живота си с майка си. Разказва, че често майка й
изпраща подаръци от Гърция, като винаги я питала какво иска. Получавала от нея,
дрехи, играчки и лакомства. Понякога дрехите й били големи и тя ги запазвала,
но когато й били малки, ги раздавала на деца, които имат нужда. Двете
контактували по телефон и по социалните мрежи. Когато си идвала в България,
майка й наемала квартира в гр. Нови пазар. Вечерно време обаче се прибирала при
баща си. Заявява желание да продължи да живее с баща си и баба си по бащина
линия, където се чувства по-добре и има приятели, като продължи да осъществява
контакти с майка си по телефона или срещи с нея, но без преспиване. Знае, че
майка й има друго дете, което е виждала на снимки, но не помни името му и няма
желание да се запознае с него. От използваните техники и тестови материали е
видна емоционалната близост на детето с бащата, когото определя като значим
възрастен. Споделя, че е наясно с чувствата към баща си, но й е трудно да
определи своите чувства към майка си. Казва,че е обидена на майка си, че я
оставила, а тя заминала за Гърция и, че желанието й било и майка й да остане да
живее в България. Свързва фигурата на майката с негативни преживявания, а
именно желанието на майката да я вземе със себе си в Гърция, което поражда у
нея несигурност, безпокойство, тревожност и страхове, свързани с промяната на
семейната ситуация. Не се наблюдават индикации за отхвърляне на майката, но в
същото време няма реално преживяване за топла емоционална връзка майка-дъщеря. Не
се забелязва внушаване на детето от страна на възрастни на негативни чувства
спрямо майката. Не се установяват налични белези на синдром на родителско
отчуждение, а по-скоро обърканост и висока тревожност, страх от факта, че
обстоятелствата не са подвластни на
волята и контрола на детето. Наблюдават се неудовлетвореност от семейните
отношения и изразено безпокойство, както и стремеж за дистанцираност и страх от
конфликт, от който детето иска да избяга. Детето приема реалната ситуация, но
се наблюдава и вътрешно напрежение и объркване поради неясноти в семейната
динамика в миналото и бъдещето, както и страх да изгуби единствената сигурна
основа – ясното настояще.
От заключението на
вещото лице по допусната СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че при бащата С.С. не се установяват
данни за рисково поведение, за невротизъм, тревожност, депресивност или емоционална
лабилност. Отличава се като човек с добра
способност за устойчивост и оцеляване, осъзнатост, зрялост, дисциплина, воля за справяне, добра
самооценка, авторитет и значимост. Базисните черти личността са добра
личностова и емоционална зрялост и стабилност, уравновесеност, липса на данни
за психични разстройства, липса на депресивни предиспозиции, липса на базисна
или реактивна агресивност, добра социализация. В лично качество не представлява
заплаха за себе си или околните, в частност детето си, като притежава
достатъчно добър личностов капацитет при попадане в трудна житейска ситуация да
оцени правилно обстоятелствата, да вземе адекватно решение и да осигури
безопасността на Г.. Има анамнеза за психотравматизъм по линия на ранна загуба
на баща, ранно напускане на училище, израстване в многодетно семейство, в което
е най- голямото дете, ранно натоварване с мъжката функция и произтичащите от
нея отговорности, пребиваване в място за лишаване от свобода, несполучлив брак,
отглеждане на дете от противоположния пол, за което от дълго време се грижи
като единствен родител, поради което подсъзнателно „изтласква“ емоционалността
си, отчитайки я като ненужна, обременяваща и излишна, поради което се влошава и
качеството на грижа за дъщеря му, тъй като при нея възникват емоции и
състояния, за които той не осъзнава, че е необходимо да се погрижи. Приема
детето си Г. такова каквото е, уважава го, признава индивидуалността му,
одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете му, готов е да му
отделя достатъчно време и да стимулира развитието му. Убеден е в успехите,
възможностите и добрите постижения на детето, а неуспехите му не се
преекспонират. Има афинитет към по
дисциплиниращ подход, но епизодично, когато е в ситуация да се бори за обичта,
лоялността и вниманието на Г., се забелязва известно снижаване на мерките. Общуването
на бащата с детето е сведено до повърхностно битово екзистенциално ниво. Емоционалните
отношения с Г. са изцяло игнорирани и
емоционалните състояния на същото остават неразбрани от бащата. Бащата е приел,
че обичайки детето се е погрижил за емоционалните й потребности, но изпитва
затруднение да се „свърже емоционално“ с него. Подсъзнателно е възприел
проблемите на повърхностно ниво. Без затруднения се свързва с мъжката роля, но
не откликва адекватно на възрастовите и личностовите потребности на детето,
като тези ангажименти са делегирани на бабата. На фона на добра грижа на пръв
поглед, при детето се отчита сериозна емоционална неудовлетвореност и силно
снижена качествена комуникация. Загубата на общуване и пълноценен контакт
обуславят у детето хронично поддържано ниво на фрустрация, с развиване на
тревожни и невротични симптоми. Описаният дефицит не е необратим и би могъл да
бъде компенсиран при правилно осъзнаване и осмисляне от страна на бащата и
набелязване на когнитивно-поведенчески подходи в процеса на подкрепа и справяне.
От заключението на вещото
лице по допусната СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че при майката С.Г. не се установяват
повишена тревожност, страхове, прекалени амбиции, комплекси за малоценност или
усещане за несправяне. Има организационно отношение към трудностите с
оперативен характер, без страхове, съпротиви и притеснения. Много добре развита
в емоционално – афективната сфера. Разкрива здраво отношение към живота,
трудностите и предизвикателствата. Базисните черти на личността са добра
личностова и емоционална зрялост, стабилност, уравновесеност, липса на данни за
психични разстройства и на депресивни предиспозиции, липса на базисна или
реактивна агресивност, добра социализация. Не представлява заплаха за себе си
или околните, в частност детето си, като притежава достатъчно добър личностов
капацитет при попадане в трудна житейска ситуация да оцени правилно
обстоятелствата, да вземе адекватно решение и да осигури безопасността на Г.. Има
анамнеза за психотравматизъм по линия на насилие в семейството на родителите й
и по линия на отношенията й с бившия й съпруг. Налице е положително отношение
към личността на детето Г. и желание за
свързаност и подкрепа. Приема детето си такова каквото е, уважава го, признава
индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и
плановете му, готова е да му отделя достатъчно време и да стимулира развитието
му. Поощрява самостоятелността и инициативността на детето, приема го за зряло
и е склонна да му гласува доверие. Напълно осъзнава ролята си на родител и
отговорностите и задълженията, произтичащи от тази роля, но е склонна да се
предоверява и да прави лични жертви и компромиси, за да бъде подкрепа и опора за детето си, като снижава
изискванията си към него. Тъй като не е основен обгрижващ родител на Г., тя не
е склонна да си позволи да забрани неподходящи покупки и дейности, тъй като
това би могло да се отрази негативно на отношенията им. Има желание и
потребност да полага грижи за дъщеря си Г., да й осигури дом и семейство, да
създаде пълноценни семейни взаимоотношения с нея, двете си дъщери от втория
брак и настоящия си съпруг. Готова е да посрещне всички потребности на детето и
да участва и подпомага процесите на адаптация и интеграция в новата жизнена и
образователна среда. Обича детето си и преживява тежко и лично дистанцираността
в отношенията им. Преживява дълбока фрустрация от раздялата и неуспешните си
усилия да се справи с отчуждението на детето. Има желание да използва целия
психичен, емоционален и поведенчески ресурс, с който разполага за да възвърне
доверието на Г. и спечели уважението и обичта й, както и да положи необходимите
усилия тя да се чувства сигурно, спокойно и обичано дете. Цялостното изследване
не открива данни и дефицити в когнитивния, личностов и родителски капацитет,
респ. не открива пречки С.Г. да се справя с ролята си на родител, постоянно
отглеждащ и основно полагащ грижи за детето Г..
От заключението на вещото лице по
допусната СПЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че при интервюто Г. е споделила, че няма спомени от
живота си в Гърция, но знае, че е била гледана предимно от леля си и баба си по
майчина линия. Когато си дошла в България свикнала бързо още докато била в
детската градина и сега се чувства добре. До четвърти клас е била отличничка,
но след това понижила успеха си, защото учебният материал бил по-труден. До
четвърти клас майка й си идвала редовно и докато била в България двете ходели
на ресторант всяка вечер, но винаги в компанията на други хора, предимно
приятелки на Г.. След това майка й спряла да си идва и контактували по телефон,
макар, че тя нямала желание и нужда да я чува. Майка й се обаждала на телефона
на баба й, тъй като не е искала и нямала нейния номер. През годините майка й е
пращала три пъти издръжка, както и три – четири колета от сладки, дрехи и
обувки, но в повечето от случаите дрехите били стари или не й ставали и затова
не ги носела. Изпратила й телефон, лаптоп и таблет, но те се счупили. Не желае
да живее в Гърция със семейството на майка си и не иска да ходи на гости. Не
иска да познава съпруга й и другите й две деца и да поддържа връзка с тях.
Приема майка й да й се обажда по празниците или когато има повод, но не я
харесва и не иска да има близък контакт. Не мрази майка си, но й е безразлична,
тъй като е свикнала без нея и не й липсва. Мисли, че тя си идва в България само
заради приятелите си и се чувства пренебрегната. В дома на баща й никой не
прави коментари за майка й. Резултататите от психологичното проучване показват,
че Г. е с нормално физическо и психично развитие за възрастта си. От години е
разочарована от семейството си и от отношението и поведението на родителите си.
Чувства по-близък баща си, но се чувства застрашена. По отношение образа на
майката е объркана. Усеща поведението на майка си като неправилно, но се опитва
да й вмени правилните чувства и има базисна нужда да знае, че майка й съжалява,
чувства се виновна и се старае да постъпи правилно. Няма данни за
психотравматизъм в отношенията с бабата. Отговорите на детето са индикативни и
за липса на близка доверителна връзка между него и бабата и за конфликтност, съответстваща на
възрастта и личността на двете, без риск за психичното здраве на Г.. Доминиращи
за детето са страхът от изоставяне и усещането за изоставяне и въпреки, че са
минали почти десет години от раздялата с майката, страданието на подсъзнателно
ниво й тежи с пълна сила. Видно от отговорите й, Г. не желае редукция на
семейната среда и подсъзнателно има поносимост към майка си и желание тя да
присъства в нейния и в живота на баща й. Приема присъствието на майката, когато
е такава постановката на теста, но не я добавя саморъчно, което би могло да се
възприеме като притеснение как семейството ще приеме нейния избор. Подсъзнателно
допуска присъствието на брат или сестра. Изследването показва свързаност на
оптимално ниво с бабата и бащата, както и с роднините по бащина линия.
По-близка и емоционална връзка, както и по-зряла привързаност, спокойни и
доверителни отношения показва с баба си. Няма данни за абнормно отчуждение и
неприемане към нито един от двамата родители. Изследването показва сериозно
завишени резултати по скалите „ невротизъм „ и
„ тревожност „. Резултатите по скала „ депресия „ са в норма. Детето има
доминиращо чувство за самота, неразбиране и емоционална изолация, свързана
приоритетно със семейството, в което се отглежда и вторично с приятелския кръг.
Г. поставя в негативния регистър отношенията с майка си. Обидена е и се чувства
изоставена, което поражда негативизма и нежеланието й за контакт. В определени
ситуации изпитва страх, произтичащ от възможността да я вземе против волята й.
Чувства се по-спокойна и сигурна, когато е с баща си. Тестовите методики
отчитат усещания за вражда, конфликтност, страх, несигурност в отношенията им,
но детето и приспособено и адаптирано в тази среда и предвид страха и лошия опит с изоставянето, има по-голяма
сигурност и по-голямо доверие в неговото семейство. Отчита връзката с баща си
като източник на базисна сигурност – че има дом и семейство, които са
безусловно нейни. Има усещане за самотност и неразбиране, но при възникнали
особени или специфични обстоятелства в позитивния или емоционалния регистър,
първия съзнателен избор са баба й и баща й. Детето показва трайно свързване с
баща си и цялото си семейство и близки роднини и се възприема като част от тази
общност, с епизоди на усамотяване и изолация. Негативистичното отношение на Г.
към майката възниква като естествен процес на първоначално физическо
отчуждение, а в последствие и емоционално, породено от собствени възприятия,
разкази на близките и пасивността на майката в рамките на близо 10 години, през
които детето е имало очаквания, изпитвало е страх, самота, изоставяне, до
ескалацията им в епизоди на нетърпимост, гняв и в известна степен дистанцираност
и нежелание за контакт. При изследването не се установяват данни майката да е
била злепоставяна, обиждана, унижавана пред детето. Няма данни на същата да е
приписван недостоен и компрометиращ начин на живот, който я очерня и
дискредитира пред детето, с цел да се стабилизират позициите и отношенията в
настоящото семейство. Това, което дистанцира особено сериозно Г. от майка й е
не личността й, а настоящият й начин на живот – наличието на семейство, съпруг
и две деца. Детето се съобразява и не злепоставя майка си пред непознати, не си
позволява да я обиди, очерни или унизи. Поведението и психичното функциониране
на детето не съответстват на диагностичните изисквания за определяне наличие на
синдром на родителското отчуждение. Отчуждението не е целенасочен и
систематичен процес ръководен от бащата и неговото семейство, а естествена
реакция на продължителната раздяла и отсъствието на майката, липсата на
адекватно обяснение пред детето за мотивите й за напускане на жилището и
семейството, силно редуцираните контакти и невъзможност за общуване, както и
объркаността, първоначалния шок и продължилия гняв от страна на бащата като
естествена емоционална реакция на човек, който е изоставен, които формират
отношението на дистанцираност, недоверие и отчуждение у детето. Предвид
описаното състояние на детето и регистрираната емоционална нестабилност, всяка
генерална нежелана промяна в начина му на живот би предизвикала културен и
цивилизационен шок. Възрастта от 12 до 17 години е най-рискова за момичетата и
тъй като Г. веднъж е била изоставена от майка си, тази психотравма със
сигурност ще бъде активна и детето няма да може да прости изцяло на майка си
дори и при прекрасни отношения между двете до достигане на по-добра личностова
зрялост / 18 -25 години /. Всяка форма на насилствено преместване ще бъде
преживяна от Г. като принуда и насилие, поради което би могла да генерира съпротиви,
някои от които с потенциално висок риск за нея. При Г. към момента на
изследването има сериозна изява на невротична и тревожна симптоматика и
допълнителното неочаквано утежняване поради нужда от справяне с нова семейна
среда, ново училище и нов език би изисквало период за справяне по-дълъг от две
години. Към момента на провеждане на психологичното изследване детето заявява
категорично нежелание да отиде да живее в Гърция, но не е крайно, категорично и
необратимо отчуждено от личността на майката, като си оставя възможност да
преосмисли решението си в зависимост от обстоятелствата, динамиката в
отношенията и активността от страна на майка си.
При изслушването му пред
съда, детето Г. заявява, че иска да живее при баща си, тъй като при него се
чувства „супер“. Не желае да си променя държавата и мястото, където живее.
При така установените
факти, съдът приема за доказано, че към момента детето Г.С.Ц. е на 14 години.
От раждането й до 2009 г. е живяла съвместно с двамата родители, последно в
Република Гърция, където грижите за нея са били полагани преимуществено от
бащата, тъй като майката е ходела на работа. От 2009 г. до 2012 г. е живяла в
Гърция с майка си, тъй като баща й е изтърпявал наказание лишаване от свобода
за осъществено спрямо съпругата му домашно насилие. С влязло в законна сила на
10.05.2010 г. решение №
246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. по описа на ШРС бракът между
родителите е бил прекратен по вина на съпруга, като упражняването на
родителските права върху малолетното дете от брака Г.С.Ц. е било предоставено
на майката, при определен режим на лични контакти на с бащата. През 2012 г. на
детето е била установена киста, поради което и липсата на финансови възможности
да я лекува в Гърция, майката решила да се завърне с детето в България. След
проведени изследвания се установило, че няма опасност за живота и здравето на Г.,
поради което след тримесечно пребиваване майката решила да се завърне в Република
Гърция, където имала сигурни работа и доходи и оставила детето на баща му и
баба му по бащина линия. Оттогава досега детето живее в дома на баща си и
неговата майка в гр. Плиска, обл. Шумен, ул. .... № 11, при много добри битови
условия и получава адекватни и съобразени с потребностите му грижи и внимание.
От 2012 г. до 2016 г. майката е поддържала постоянни контакти с детето и
ежегодно се е завръщала в България, за да прекарва време с него. Освен това му
изпращала колети с лакомства, дрехи и обувки. През периода от 2017 г. до 2019
г. майката не се е завръщала в страната и не се е виждала с детето Г., поради
бременност и раждане на другите й две деца Р.С., родена на *** г. и Б.С.родена
на *** г., чиито баща е съжителят и З.М.С.. През 2019 г. майката си дошла в
България и изразила желание да вземе детето Г. при себе си, за да живее с нея и
семейството й в техния дом в Република Гърция обл. Атика, общ. Атина, район
Атикис, п.к 22100, площад Колиацос, ул. „....“ № 26, на което й желание се
противопоставили както бащата, така й бабата на детето Г..
От доказателствата по
делото се установява, че и двамата родители разполагат с нужните качества и
родителски капацитет за отглеждане и възпитание на детето Г., както и с
необходимите финансови и битови условия да й предоставят подходящи условия за
израстване и развитие. И двамата приемат детето такова каквото е, уважават го,
признават индивидуалността му, одобряват и стимулират интересите, поддържат
идеите и плановете му, готови са да му отделят достатъчно време и да стимулират
развитието му, убедени са в успехите, възможностите и добрите му постижения.
От друга страна се
установи, че поради изоставяне на детето от майката и непредприемане от нейна
страна на активни действия да упражнява, предоставените й по съдебен ред
родителски права върху детето, без обективни или непреодолими пречки за това, в
продължение на повече от десет години същото е било отглеждано от бащата, с
помощта на неговата баба по бащина линия и двамата са се справили добре с
произтичащите от това задължения, като всеки е допринасял изцяло и според
възможностите си. Майката твърди, че единствената причина да изостави детето си
е, че поради финансови причини е била принудена да се върне в Република Гърция,
но бащата не е дал съгласие детето да замине с нея, което несъгласие обаче е
било преодолимо и е можело да бъде заместено с решение на съда при проявена от
нейна страна инициатива, което тя не е сторила. От друга страна, видно от
събраните доказателства, през годините майката е стабилизирала финансовото си
състояние, поради което не е имала причина от подобно естество да отказва да
полага непосредствените грижи за отглеждане на дъщеря си Г.. Поради изложеното,
съдът приема, че този, които е доказал на практика и с активни действия, че има
желание и е в състояние да полага грижи за малолетната Г. е бащата. При
реципрочна готовност да се грижи за детето, досега майката не е показала
реална, а само пожелателна необходимост и способност за обгрижването му, което
обаче не би могло да замести отсъствието й от живота на Г. през времето, когато
е имала най-много нужда от майчина близост, ласка и обич, нито да бъде
безрезервна гаранция за предоставянето на такива в бъдеще, особено като се има
предвид, че майката има ангажименти и във връзка с отглеждането на другите й
две малолетни деца, съответно на шест и на четири години.
На следващо място, се
установи, че, макар бащата и бабата на Г. да не са могли в пълна степен да
изградят пълноценна емоционална близост и доверителни отношения с нея, детето
показва трайно свързване с баща си и цялото си семейство и близки роднини по
бащина линия и се възприема като част от тази общност, макар и с епизоди на
усамотяване и изолация. Налице е оптимално ниво на свързаност с бащата и
бабата, като детето демонстрира по-близка емоционална връзка, както и по-зряла
привързаност, спокойни и доверителни отношения с баба си, което е обяснимо с
факта, че тя е заместила майчината грижа. По отношение образа на майката детето
е объркано, като поставя в негативния регистър отношенията си с нея. Усеща
поведението й като неправилно, но се опитва да й вмени правилните чувства и има
базисна нужда да знае, че майка й съжалява, чувства се виновна и се старае да
постъпи правилно. Доминиращи за детето са страхът от изоставяне и усещането за
изоставяне и въпреки, че са минали почти десет години от раздялата с майката,
страданието на подсъзнателно ниво й тежи. Чувства се обидена и изоставена, както и
пренебрегната поради факта, че майка й има друго семейство и две други деца, което
поражда негативизма и нежеланието й за контакт. В определени ситуации изпитва
страх, произтичащ от възможността бъде отделена от познатата й среда и да бъде
принудена да живее в чужда държава, с хора, които не е виждала и не познава и
далеч от близките и приятелите си, ако майка й я отведе със себе си.
Независимо, че има усещания за вражда, конфликтност и страх в отношенията с
баща й, се чувства по-сигурна и спокойна с него, тъй като е приспособена и
адаптирана в тази среда и предвид страха
и лошия опит с изоставянето, има по-голяма сигурност и по-голямо доверие
в неговото семейство. Отчита връзката с баща си като източник на базисна
сигурност – че има дом и семейство, които са безусловно нейни. Има усещане за
самотност и неразбиране, но при възникнали особени или специфични
обстоятелства, първия съзнателен избор са баба й и баща й. Според заключението
на вещото лице по СПЕ, негативистичното отношение на Г. към майката възниква
като естествен процес на първоначално физическо отчуждение, а в последствие и
емоционално, породено от собствени възприятия, разкази на близките и
пасивността на майката в рамките на близо 10 години, през които детето е имало
очаквания, изпитвало е страх, самота, изоставяне, до ескалацията им в епизоди
на нетърпимост, гняв и в известна степен дистанцираност и нежелание за контакт.
При изследването не се установяват данни майката да е била злепоставяна,
обиждана, унижавана пред детето. Няма данни на същата да е приписван недостоен
и компрометиращ начин на живот, който я очерня и дискредитира пред детето, с
цел да се стабилизират позициите и отношенията в настоящото семейство. Това,
което дистанцира особено сериозно Г. от майка й е не личността й, а настоящият
й начин на живот – наличието на семейство, съпруг и две деца. Детето се
съобразява и не злепоставя майка си пред непознати, не си позволява да я обиди,
очерни или унизи. Поведението и психичното функциониране на детето не
съответстват на диагностичните изисквания за определяне наличие на синдром на
родителското отчуждение. Отчуждението не е целенасочен и систематичен процес
ръководен от бащата и неговото семейство, а естествена реакция на продължителната
раздяла и отсъствието на майката, липсата на адекватно обяснение пред детето за
мотивите й за напускане на жилището и семейството, силно редуцираните контакти
и невъзможност за общуване, както и объркаността, първоначалния шок и
продължилия гняв от страна на бащата като естествена емоционална реакция на
човек, който е изоставен, които формират отношението на дистанцираност,
недоверие и отчуждение у детето. Предвид изложеното и резултатите от
изследването, вещото лице заключава, че при състоянието на детето и
регистрираната емоционална нестабилност, всяка генерална нежелана промяна в
начина му на живот би предизвикала културен и цивилизационен шок, като всяка
форма на насилствено преместване ще бъде преживяна от Г. като принуда и
насилие, поради което би могла да генерира съпротиви, някои от които с
потенциално висок риск за нея. При Г. към момента на изследването има сериозна
изява на невротична и тревожна симптоматика и допълнителното неочаквано
утежняване поради нужда от справяне с нова семейна среда, ново училище и нов
език би изисквало период за справяне по-дълъг от две години. Към момента на
провеждане на психологичното изследване детето заявява категорично нежелание да
отиде да живее в Гърция, но не е крайно, категорично и необратимо отчуждено от
личността на майката, като си оставя възможност да преосмисли решението си в
зависимост от обстоятелствата, динамиката в отношенията и активността от страна
на майка си.
Въз основа на горното,
съдът достига до извод, че, с оглед описаните по-горе факти е налице съществено
изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките относно
упражняване на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на
детето Г. с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. по описа на ШРС,
а именно, в продължение на повече от 10 години майката не е упражнявала реално
предоставените й родителски права върху детето и то е било отглеждано
единствено от бащата, с помощта на неговата майка, в резултат на което е била
нарушена връзката между майка и дъщеря и е настъпило обективно отчуждение между
двете, което макар и да не е непреодолимо е причина детето да не чувства
семейството на майка си като свое.
Предвид това, счита, че
са налице основания за изменение на постановените мерки, като, с оглед
най-добрия интерес на детето, обусловен от неговите възраст, пол, физическо и
психическо развитие и емоционални нагласи, упражняването на родителските права
по отношение на същото бъде предоставено на бащата, който го е отглеждал като
единствен родител в продължение на повече от десет години и се е справил
успешно с обгрижването й възпитанието му, с помощта на своята майка, макар и с
известни пропуски във връзка с установяване на емоционална близост между двамата,
което е обяснимо предвид мъжката му роля в семейството, честите му отсъствия от
дома и различията между половете им, които са се задълбочили с израстването на Г..
Въпреки това, бащата е осигурил на Г. не само грижи, обич и внимание, но и една
сигурна, подкрепяща и благодатна за развитието й семейна среда, както и битови
условия и финансова обезпеченост за нормално съществуване, каквито майката не е
предприела необходимото да й предостави. В тази връзка следва да се отбележи
също, че бащата не е създал предпоставки за родителско отчуждение у детето
спрямо майката, нито той или близките му са допуснали дискредитиране на
личността й, което е още едно основание да е подходящ да продължи да упражнява
родителските права спрямо Г., като се
има предвид и факта, че според данните по делото, както той, така и бабата на
детето по бащина линия са в добро физическо здраве и във възраст, в която могат
да продължат да полагат адекватни грижи за него.
Що се касае до
възможността майката да упражнява родителските права върху детето Г., съдът
счита, че е неудачна с оглед трайно прекъснатите близки отношения между тях,
създадените у детето негативни нагласи на обида, недоверие и страх,
нестабилното му емоционално състояние и неизбежния житейски и цивилизационен
шок, който ще се наложи да изживее при откъсването му от познатите му хора,
среда и бит и поставянето му пред предизвикателството на неговата възраст да
търси среда, себеутвърждаване, реализация и комфорт в чужда държава, без да знае
езика и да познава хората, с които ще трябва да общува дори и в най-близкото си
обкръжение, макар и добронамерени.
Поради предоставянето
упражняването на родителските права на бащата, местоживеенето на детето Г.
следва да е при него, на адрес: гр. Плиска, обл. Шумен, ул. .... № 11.
По отношение режима на
лични контакти на детето с майката, намира, че с оглед необходимостта от
пълноценна връзка на детето и с двамата родители и събраните по делото
доказателства, че майката има желание, родителски капацитет и възможности да
приеме и се грижи за Г. в дома си в Република Гърция, за което има пълна
подкрепа от страна на съжителя си, както и, че в този дом детето ще има
възможност да се запознае и да контактува с природените си сестри, следва да
бъде определен разширен режим на свиждане, допускащ възможност детето да
пребивава и в дома на майката в Гърция във времето, когато е във ваканция, при
съобразяване на необходимостта от известен адаптивен период, през който да
бъдат преодолени негативните емоции и страхове на детето и бъдат възстановени
по естествен път доверието му и близостта с майката. Предвид това, приема,
че подходящият режим на лични отношения
между майката и детето Г. е определеният с първоинстанционното решение, а
именно: През първите 3 месеца от влизане в сила на решението по делото - всяка
първа и трета събота и неделя от 09.00 часа до 17.00 часа, без приспиване; През
следващите 3 месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя, с
приспиване при майката, като приспиването на детето да се осъществява на
територията на гр. Плиска или гр. Нови пазар. На личните празници на детето -
рожденият й ден – 10.10, ако е неучебен ден или първата събота и неделя след
него от 10.00 часа до 18.00 часа; След шестия месец от влизане в сила на
решението - всяка първа и трета събота и
неделя от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване при майката;
втория ден от коледните, новогодишните и великденските празници, както и по 5
дни през пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция във
време, през което бащата не е в платен годишен отпуск. През времето, определено
за лични отношения през лятната ваканция майката може да извежда детето Г.С.Ц. в
Република Гърция, през първите 2 години за по 10 дни през лятната ваканция, когато бащата не е
в платен годишен отпуск, като го взема и връща в дома в гр. Плиска, общ.
Каспичан, обл. Шумен, .... № 11, а след това и по 5 дни през пролетната и
коледната ваканция и до 30 дни през
лятната ваканция, като разходите по пътуването на детето ще се поемат от
майката С.Т.Г..
Относно издръжката на
детето, се установи, че бащата живее в собствено жилище, реализира трудови
доходи в размер на около 800 лева месечно и не е алиментно задължен към други
лица. Майката живее в гр. Атина, Република Гърция, в жилище под наем. Тя и
съжителят й реализират доходи от собствен бизнес в размер на около 8 000
евро месечно, като двамата отглеждат и две малолетни деца. В съответствие с
изложеното, непосредствените нужди на детето, обусловени от възрастта, пола и
здравословното му състояние, установените в закона минимални размери на
издръжката за непълнолетни и заявената искова претенция, приема, че общата
издръжка на Г. следва да бъде в размер на 260.00 лева месечно, от които всеки
от родителите да заплаща по 130.00 лева, считано от влизане на решението в
сила, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване правото
на издръжка, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
В съответствие с
изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция заключава, че в
обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва да се
потвърди.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски в
размер на 1 038.40 лева за въззивното производство и в размер на 751.10
лева – за касационното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 401/20.12.2018
г. по гр.д. № 857/2018 г. по описа на РС – Нови пазар в ЧАСТТА, в която са
изменени, на основание чл.59, ал.9 от СК, постановените с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. по
описа на РС – Шумен мерки за възлагане упражняването на родителски права, местоживеенето, личните отношения и издръжката
относно детето Г.С.Ц., ЕГН **********, както следва: 1/ Предоставя
упражняването на родителските права спрямо детето Г.С.Ц., ЕГН ********** на
неговия баща и законен представител С.Ц.С., ЕГН **********,***; 2/ Определя
местоживеенето на детето Г.С.Ц. при нейния баща и законен представител С.Ц.С.,
живущ ***; 3/ Определя на майката С.Т.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, п.к 22100, ул. „....“ №
26, режим на лични контакти с детето Г.С.Ц., ЕГН **********, както следва: През
първите 3 месеца от влизане в сила на решението по делото - всяка първа и трета
събота и неделя от 09.00 часа до 17.00 часа, без приспиване; През следващите 3
месеца - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване
при майката, като приспиването на детето да се осъществява на територията на
гр. Плиска или гр. Нови пазар. На личните празници на детето - рожденият й ден
– 10.10, ако е неучебен ден или първата събота и неделя след него от 10.00 часа
до 18.00 часа; След шестия месец от влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от 09.00
часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване при майката; втория ден от
коледните, новогодишните и великденските празници, както и по 5 дни през
пролетната и коледната ваканция и по 30 дни през лятната ваканция във време,
през което бащата не е в платен годишен отпуск. През времето, определено за
лични отношения през лятната ваканция майката може да извежда детето Г.С.Ц. в Република
Гърция, през първите 2 години за по 10
дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
като го взема и връща в дома в гр. Плиска, общ. Каспичан, обл. Шумен, .... №
11, а след това и по 5 дни през пролетната и коледната ваканция и до 30 дни през лятната ваканция,
като разходите по пътуването на детето ще се поемат от майката С.Т.Г.; 4/
Прекратява присъдената с решение № 246/14.04.2010 г. по гр.д. № 3468/2009 г. на РС – Шумен ежемесечна издръжка на детето Г.С.Ц.,
дължима от нейният баща С.Ц.С., чрез майката С.Т.Г., в размер на 80 лева; 5/
Осъжда С.Т.Г. да заплаща на Г.С.Ц., чрез нейния баща и законен представител С.Ц.С. ежемесечна издръжка, в размер на 130 лева,
считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпването на законна причина за нейното изменяне
или прекратяване.
В останалата му част, по
предявения от С.Т.Г. иск с правно основание чл.127а от СК решението е отменено
с решение № 134/10.06.2019 г. по в.гр.д. № 102/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Шумен.
ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, п.к 22100, ул. .... № 26, да заплати на С.Ц.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, деловодни разноски в размер на 1 038.40 лева за въззивното
производство по в.гр.д. № 102/2019 г. и в.гр.д. № 11/2021 г. на ШОС, както и в
размер на 751.10 лева – за касационното
производство по гр.д. № 3448/2019 г. на ВКС.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.