РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Атанас М. Каменски
при участието на секретаря Цонка Г. Радичкова
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223200600087 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от адв.Д. Г. от АК – С, в качеството
му на повереник на П. Н. Х., срещу Присъда № 2 от 02.02.2022г., постановена по н.ч.х.д. №
332/2021г. по описа на ДРС, с която подс.К. Т. К. била призната за невинна в това, че в
периода от 04.10.2020г. до 20.10.2020г. в с.***, общ.С, в качеството си на длъжностно лице
– кметски наместник на с.***, при и по повод изпълнение на службата и функциите си,
разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х., твърдейки, че същият „използвайки боя под
налягане, тип „спрей“ е нашарил сградата на кметството с християнски кръстове,
черни на цвят“, като клеветата е нанесена публично, поради което и на осн. чл.304 от
НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 предл.1-во вр. ал.1 т.1, т.2
предл.2-ро и т.4 вр. чл.147 ал.1 предл.1-во от НК.
Отхвърлен бил предявения от частния тъжител П. Н. Х. срещу подс.К. Т. К.
граждански иск за сумата от *** лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
П. Н. Х., бил осъден да заплати на подс.К. Т. К., сторените от същата разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, както и да заплати
1
по сметка на РС – Д разноските по делото в размер на *** лв.
Недоволен от така постановената присъда останал частния тъжител П. Н. Х., които я
обжалва чрез повереника си. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. По същество, с жалбата се оспорват фактическите
изводи на съда относно деянието на подсъдимата, както и правните изводи на съда, относно
съставомерността на деянието. Отправеното искане е, присъдата да бъде отменена и
вместо нея да бъде постановена нова, осъдителна присъда, като бъде наложено
наказание по преценка на съда. Подсъдимата да бъде осъдена да заплати на тъжителя
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законовата лихва, както и
сторените от него разноски пред двете инстанции. Алтернативно се иска, връщане на
делото на прокурора за ново разглеждане ?!?
По делото са постъпили и писмени възражения от К. Т. К., чрез нейния процесуален
представител. Навеждат се доводи, че присъдата е правилна и законосъобразна, като ДРС
правилно е преценил всички събрани доказателства, на база на които е установена
фактическа обстановка, съгласно която правилно е приложен материалния закони и
подсъдимата оправдана. Иска се присъдата да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени
сторените от нея разноски, съгласно приложения договор за правна помощ.
В проведеното пред Въззивната инстанция публично съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, не се представлява. По делото е подадена молба от ч.
обвинител, чрез повереника му рег. вх. № 5518 от 20.10.2022г., с която се иска да бъде
даден ход на делото, поради редовното му уведомяване за него. Поддържа изцяло
доводите и исканията така, както са направени с представена по делото жалба и
допълнението към нея, като се иска присъдата да бъде отменена и постановена нова
осъдителна присъда, поради превратно тълкуване на доказателствата.
Подсъдимата се явява лично и с процесуален представител, който навежда доводи,
че е проведено пълно и всеобхватно съдебно следствие, с много на брой заседания, в
резултат на които правилно е установена фактическата обстановка. Счита присъдата за
правилна и законосъобразна и моли за нейното потвърждение.
В последната си дума подсъдимата К. Т. К. моли присъдата да бъде потвърдена.
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения.
Добричкият окръжен съд, като прецени наведените в жалбата доводи, взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания
съдебен акт и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно разпоредбите
на чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Първоначално делото е образувано пред Районен съд – С по реда на чл.81 от НПК,
въз основа на тъжба от П. Н. Х. против К. Т. К. за извършено от нея деяние по чл.148
ал.2 вр. с ал.1 т.1, 2 и 4 и сл. от НК. Впоследствие, всички съдии от състава на съда са се
отвели от разглеждане на делото, същото е било прекратено и изпратено на ВКС, за
2
определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа спора. С Определение № 35 от
10.03.2021г. по н.ч.д. № 193/2021г., ВКС на осн. чл.43 т.3 от НПК е определил делото да
бъде разгледано от РС – Д.
С тъжбата, спрямо подс.К. Т. К. било повдигнато обвинение за това, че: В периода
от 11.09.2020г. до 20.10.2020г. в гр.С и в с.***, общ.С, при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кметски наместник на с.***, при
и по повод изпълнение на службата и функциите си, подс.К. К. извършила следните
деяния:
На 11.09.20**г. в гр.С с жалба до Председателя на Комисията по защита от
дискриминация с вх. № *** от 11.09.20**г., разгласила позорни обстоятелства за П. Н.
Х., ЕГН - **********, изразяващи се в твърдения, че П. Н. Х. е „упражнявал спрямо
нея системен тормоз; че ежедневно е злословил против нея; обиждал я е и я
клеветил, че не е била родена в с.***; набедявал я е пред жителите на селото, че
е престъпница, защото тя и семейството й притежавали имущество; изтъквал
клеветнически твърдения относно партийната й принадлежност и политическите
й пристрастия“ и
В периода от 04.10.2020г. до 20.10.2020г. в с.***, общ.С, разгласила позорни
обстоятелства за П. Н. Х., твърдейки, че П. Н. Х. „използвайки боя под налягане, тип
„спрей“, е нашарил сградата на кметството с християнски кръстове, черни на
цвят“, като клеветата е нанесена публично.
В изпълнение на процесуалното си задължение да даде правна квалификация на
визираното в тъжбата престъпно деяние, Районен съд - Д е квалифицирал описаните деяния
като такива по чл.148 ал.2 предл.1-во вр. ал.1 т.1, т. 2 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 пр.1-во вр. чл.26
ал.1 от НК, като е намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и е
дал ход на производството.
За съвместно разглеждане в наказателния процес бил приет предявения от частния
тъжител П. Н. Х. срещу подс.К. Т. К. граждански иск за обезщетение на претърпените от
деянието неимуществени вреди в размер на *** /***/ лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изявлението на частния тъжител и неговия повереник, че оттеглят тъжбата
по пункт 1 досежно повдигнатото обвинение за това, че на 11.09.20**г. в гр.С, с жалба до
Председателя на Комисията по защита от дискриминация с вх. № *** от 11.09.20**г.,
разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х., изразяващи се в твърдения, че П. Н. Х. е
„упражнявал спрямо нея системен тормоз; че ежедневно е злословил против нея; обиждал
я е и я клеветил, че не е била родена в с.***; набедявал я е пред жителите на
селото, че е престъпница, защото тя и семейството й притежавали имущество; изтъквал
клеветнически твърдения относно партийната й принадлежност и политическите й
пристрастия“, първоинстанционният съд с протоколно определение от съдебно заседание,
проведено на 10.06.2021г., на осн. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.4 от НПК е прекратил
наказателното производство по н.ч.х.д. № 332/2021г. по описа на ДРС, в тази му част.
3
Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички необходими доказателства
така, както се изисква от чл.16 от НПК, като от фактическа и правна страна ДРС е
приел за установено следното:
Подсъдимата изпълнявала длъжността „кметски наместник на с.***“, общ.С, считано от
03.12.2019г., видно от трудов договор № *** от 02.12.20**г., сключен между Община С,
представлявана от нейния кмет * Ю.Н.Н. и подсъдимата К. К..
На 04.10.20**г. сградата на кметството в с.*** осъмнала с изрисувани черни на цвят
християнски кръстове, което възмутило жителите на селото. След като видяла изрисуваните
кръстове, подс.К. Т. К. отишла до дома на И.С.И, който към съответния момент изпълнявал
длъжността „***“, за да го уведоми за случилото се и да поиска от него съдействие
на сградата на кметството да бъдат монтирани охранителни камери.
За изрисуваните черни християнски кръстове подсъдимата подала сигнал и на
Единния европейски номер за спешни повиквания 112, като обаждането й било прието в
10:50ч. на 04.10.20**г. в РЦ 112 Р. На същата дата – 04.10.20**г., по повод изрисуваните по
сградата на кметството кръстове подс.К. К. изготвила и писмен сигнал до Началника
на РУ С, който бил заведен с вх. № УРИ *** от 05.10.20**г. по описа на РУ при ОД на
МВР С. С постановление на РП – С от 21.10.20**г. било образувано досъдебно
производство № *** ЗМ 559/ 2020г. по описа на РУ на МВР – С за престъпление по
чл.216 ал.1 от НК, което впоследствие, на осн. чл.244 ал.1 т.2 от НПК било спряно поради
неразкриване на извършителя.
Въззивната инстанция намира така описаната фактическа обстановка за безспорно
установена въз основа на събраните и приобщени по делото писмени и гласни
доказателства.
Тежестта на доказване при дела, образувани по тъжба на пострадалия, пада върху
частния тъжител, поради което П. Н. Х. ангажирал гласни доказателства - показанията на
свидетелите И.С.И и Р.П.Н., както и копие от трудов договор № *** от 02.12.20**г.,
сключен между Община С, представлявана от * Ю.Н.Н и К. Т. К., сигнал от К. Т. К. до
Началника на РУ С с вх. № УРИ *** – *** от 05.10.20**г., постановление за образуване на
досъдебно производство от 21.10.20**г. на РП – С, постановление от 12.11.2088г. на РП - С
за спиране на досъдебно производство № *** ЗМ 559/2020г.
Подс.К. Т. К. също ангажирала гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Д.
Р, Д. Р. Н, И. А. К., Н. П. Н и К. С. С..
Правилно и обосновано районният съд е приел, че са се формирали две условни
групи доказателства, съответно потвърждаващи и опровергаващи обвинението, както
следва: В съдебно заседание пред първата инстанция свидетелят на частното обвинение И.
С. И. заявил, че по повод изрисуваните черни кръстове подсъдимата е казала „Аз знам
кой го е направил. Това е П. Х..“ Според втория свидетел на частното обвинение Р. П. Н.
обаче, всички в селото говорели, че П. Х. е нарисувал кръстовете, като същият отрича
да е чувал подсъдимата да казва, че П. Х. го е направил.
4
След извършения анализ на доказателствата, Районен съд - Д правилно и обосновано е
достигнал до извода, че показанията на свидетеля И. С. И. са противоречиви и не
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, тъй като твърденията на
този свидетел са разнопосочни по отношение на основни обстоятелства от фактическата
обстановка. Така например, в съдебно заседание на 10.06.2021г. пред първата съдебна
инстанция св.И. С. И. е заявил, че още на процесната дата - 04.10.2020г., се е свързал по
телефона с тъжителя П. Х. и го уведомил за клеветническите твърдения, отправени
към него от подсъдимата. В друго съдебно заседание – проведено на 05.11.2021г.
свидетелят заявил, че не в самия ден, а по-късно предал информацията на тъжителя.
Това констатирано от районният съд противоречие, основателно е довело до
дискредитиране на свидетелските показания на И. С. И и в останалата им част като
тенденциозни и поставени в услуга на обвинителната теза на тъжителя, поради близки
приятелски отношения с него.
Що се касае до показанията на останалите свидетели – Р. Д. Р., Д. Р.Н.а, И. А. К.,
Н. П. Н. и К. С. С. – то нито един от тях не потвърждава да е чул, подсъдимата да
изказва мнение, че изрисуваните кръстове са дело на тъжителя П. Х.. Показанията на тези
свидетели са безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се и поради това,
правилно са изцяло кредитирани от първата инстанция, като са и подробно
анализирани в мотивите към присъдата.
Кредитирани са и обясненията на подс.К. Т. К., тъй като кореспондират с останалите,
събрани по делото доказателства, както гласни, така и писмени. Правилно съдът е приел, че
на обективната истина са отговаряли именно обясненията на подс.К. К., които дори и
да са израз на защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство, оборващо
изолираните показания на свидетеля И. С. И.. Още повече, че по делото не е било
представено нито едно друго доказателство подкрепящо обвинителната теза на тъжителя.
Фактическата обстановка, Районен съд гр.Д е установил, след внимателен анализ на
всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали,
както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и
при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Събраните
по делото доказателствени материали са взаимно допълващи се и установяват по
несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимата обстоятелства. Въз основа
на събраните доказателства в първата инстанция Окръжният съд намира, че направените
фактически изводи са правилни. Първоинстанционният съд е събрал доказателствата по
предвидения в НПК ред и след задълбочената им преценка, обосновано и
законосъобразно е стигнал до извода, че подсъдимата не е извършител на повдигнатото с
процесната тъжба деяние. Тези изводи на решаващия съд са подкрепени от всички
приложени по делото доказателства. Изводите и заключенията относно фактите и
обстоятелствата включени в предмета на доказване, са направени без да са тълкувани
превратно доказателствените материали и при спазване изискванията на чл.305 ал.3 от
5
НПК. Във връзка с казаното по-горе, Районният съд е изложил убедителни съображения,
които напълно се споделят от настоящия съдебен състав и не е нужно да бъдат
преповтаряни. С присъдата от 02.02.2022г. е даден отговор на кръга от въпроси,
включени в чл.301 ал.1 от НПК.
Доколкото са констатирани противоречия по делото, те са били обстойно
анализирани, като районният съд е изложил убедителни съображения относно тях и с
присъдата си е дал аргументиран и обоснован отговор защо приема едни, а
дискредитира други доказателства. В своите мотиви, първоинстанционният съд обстойно е
анализирал и изложил съображенията си, относно процесното деяние и доказателствата
които го подкрепят, поради което настоящата въззивна инстанция изцяло ги подкрепя,
съгласна е с изложеното и счита, че не следва да бъдат преповтаряни.
Законосъобразно са приобщени към материалите по делото и писмените доказателства,
имащи значение за изхода на същото, разкриващи релевантни за делото факти на основание
чл.283 от НПК и правилно така събраните и приобщени към делото доказателствени
средства са ползвани от решаващия съд при постановяване на процесната присъда.
Първоинстанционният съд, след спазване на изискванията на разпоредбите на чл.102 и
чл.136 от НПК е извършил анализ на релевантните за предмета на доказване
обстоятелства и на тази база е постановил своя съдебен акт. Правилно и обосновано
Районният съд е приел, че повдигнатите с тъжбата обвинения срещу К. Т. К. са останали
недоказани.
Относно кредитирането на едни свидетелски показания и дискредитирането на
други: Преценката за достоверност на свидетелските показания съдът извършва,
съпоставяйки ги помежду им и с всички доказателства по делото и обосновавайки изводите
си чрез логически издържани съждения. Именно това е направил районния съд с
мотивите на обжалвания съдебен акт. Констатирайки противоречие в показанията на св.И.
С. И. по отношение на основни обстоятелства от фактическата обстановка – в кой момент
свидетелят се е обадил на тъжителя, за да го уведоми за отправените спрямо него
клеветнически твърдения, съпоставяйки тези показания с останалите доказателства по
делото, логически обосновано районният съд е достигнал до извода, че не следва да
кредитира показанията на св.И. С. И.. Въззивната инстанция напълно споделя мотивите
на районния съд и намира, че при констатираното противоречие, безспорно показанията на
този свидетел не могат да бъдат възприети като несъмнени, а съгласно чл.303 от НПК,
присъдата не може да почива на предположения и авторството на деянието трябва да е
доказано по несъмнен начин.
За да постанови присъдата си, решаващият съд трябва да е формирал вътрешното си
убеждение по безспорен и непротиворечив начин. Събраният и проверен по надлежния
процесуален ред доказателствен материал следва да обосновава единственият възможен
извод, че подсъдимият е автор на вмененото му деяние така, както е повдигнато. В
конкретния случай, видно от цялата съвкупност на доказателствения материал, частният
тъжител, съобразно тежестта на доказване, не е представил достатъчно убедителни
6
доказателства, които да докажат обвинението по несъмнен и категоричен начин. Дори
вторият свидетел на частното обвинение Р. П. Н. заявява, че не е чувал подсъдимата да
казва, че П. Х. е изрисувал кръстовете по сградата на кметството в с.***.
Съгласно разпоредбата на чл.103 ал.1 от НПК, тежестта на доказване по дела,
образувани по тъжба на пострадалия лежи изцяло върху частния тъжител. Той е този,
който следва да докаже виновното поведение на подсъдимия за извършеното от него
престъпление, което подлежи на наказателно преследване. Подсъдимият не е длъжен да
доказва това, че е невинен при условие, че съобразно НПК спрямо него действа
принципът за „невиновност до доказване на противното”. Независимо от позицията
изразена от подсъдимия, независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от
невъзможността да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или възражение –
тежестта да се докаже обвинението по дела от частен характер се носи от тъжителя,
поради което ако в резултат на своята процесуална активност частният тъжител не е
съумял да докаже, че подсъдимият е виновен, то съдът следва да постанови
оправдателна присъда, както правилно е сторил първоинстанционния съд в настоящия
случай. Подсъдимият не е длъжен да доказва невинността си и след като няма
категорични доказателства за неговата виновност, след като обвинението не е доказано
по безспорен и категоричен начин, то не може да се вмени във вина на подсъдимия
твърдяното от тъжителя деяние.
Редакцията на нормата на чл.147 ал.1 от НК дава основание за извода, че
престъплението "клевета" може да бъде осъществено чрез две отделни, различни по
характер изпълнителни деяния: а) чрез разгласяване на позорно обстоятелство за другиго;
или: б) чрез приписване на другиго престъпление, което той не е извършил. Фактическия
състав на клеветата включва две самостоятелни изпълнителни деяния, обхванати в една
обща диспозиция. Чл.148 ал.2 от НК регламентира квалифициран състав на престъплението
клевета, който законодателят е обвързал с настъпването на определен резултат. При
клеветата се разпространяват позорни обстоятелства за честта на едно лице които са
неистински или му се приписва престъпление, което не е извършил.
Съдът не намира за установени признаците на инкриминирания състав. В случая, не
е установено, че подс.К. К. е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя, тъй като
обвинението не е доказано по безсъмнен, ясен и категоричен начин предвид изложеното
вече по-горе. В настоящия случай съобразителната част на обвинението, не се доказва от
депозираните по делото доказателства досежно начин на извършване на престъплението по
чл.148 ал.2 вр. с чл.147 ал.1 от НК. Следователно фактическият състав на деянието,
осъществено от подсъдимата не е доказано по несъмнен начин, за да може вътрешното
убеждение на съда да се формира в съответствие с принципната норма на чл.14 и чл.16
от НПК. Липсват преки доказателства за осъществяване на процесното деяние, освен
показанията на тъжителя и един от неговите свидетели /негов приятел/. Всички останали
събрани доказателства обаче са в противоречие с техните твърдения, което води до
извода, че след като няма категорични доказателства за извършване на процесното деяние от
7
подс.К. К., то не може да й се вмени извършването на процесното деяние.
Съгласно НПК присъдата е обоснована, когато фактическите положения приети за
установени, се подкрепят от доказателствата по делото, която разпоредба има приложение и
в случай на оправдателна присъда. В това отношение, събраните доказателства са
правилно третирани, анализирани и преценени, поради което постановената присъда е
в пълно съответствие с предписанията на чл.304 от НПК, като за да постанови
оправдателната си присъда, правилно ДРС е приел, че повдигнатите с тъжбата обвинения
срещу подсъдимата са останали недоказани от обективна и субективна страна по ясен и
категоричен начин. Приемайки, че подс.К. не е осъществила основния състав на вмененото
й с тъжбата престъпление, правилно ДРС е намерил за ненужно да обсъжда наличието или
не на квалифицирания състав. При така приетото за установено от фактическа страна,
правилно и обосновано районният съд е намерил, че от обективна и субективна страна
подс.К. Т. К. не е осъществила състава на престъплението по чл.148 ал.2 пр.1-во вр. ал.1
т.1, т.2 и т.4 вр. чл.147 ал.1 предл.1-во от НК, признал я е за невинна и я е оправдал по
повдигнатото с частната тъжба обвинение.
Фактът, че подсъдимата не е осъществила вмененото й престъпление е наложил и
неоснователността на предявената от частния тъжител П. Н. Х. гражданскоправна
претенция, поради което съдът правилно е отхвърлил предявения от него срещу подс.К. Т.
К. граждански иск за сумата от ***лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в резултат на това деяние, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 11.09.20**г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция, от подсъдимата К. са
били сторени разноски в размер на ***лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
удостоверено по надлежния ред, поради което, съдът на основание чл.190 ал.1 от НПК,
правилно и законосъобразно ги е възложил на частния тъжител.
След извършване на цялостна проверка на постановената от Районен съд - Д
присъда, съобразявайки приобщените по надлежния процесуален ред доказателства,
изложените в жалбата и възражението доводи, становищата на страните в съдебно заседание
настоящата съдебна инстанция установи, че не са налице основания за изменението или
отмяната на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл.338 от НПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 2 от 02.02.2022г., постановена по
н.ч.х.д. № 332/2021г. по описа на РС – Добрич.
ОСЪЖДА П. Н. Х. с ЕГН – ********** от с.*** общ.С, да заплати на К. Т. К. с
8
ЕГН – ********** от гр.С сума в размер на ***лв., представляващи адвокатско
възнаграждение пред настоящата съдебна и нстанция, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9