Р Е Ш Е Н И Е
№ 1057 15.07.2021
година гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на първи юли, две хиляди двадесета и първа година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
секретар:
И. Л.
прокурор: Дарин
Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1214 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Н.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.К. от БАК, против Решение № 260106/19.04.2021 г., постановено по НАХД № 477/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-0304-000477
от 28.05.2020 г., издадено от Началник Сектор РУ - Несебър към ОДМВР Бургас, с
което за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на касатора са
наложени административни наказания “Глоба” в размер на 2 000 лева и
“Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, както и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 12 точки.
В касационната жалба се излагат възражения, че
оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон
и е постановено при съществено нарушение на съдопроизовдствените правила. Твърди
се, че съдът не е установил и възприел правилно фактическата обстановка, както
и че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, налице е противоречие
между съставения АУАН и издаденото НП, както и се сочи наличие на нарушение на
разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.20217 год. - възражения, идентични с тези,
изложени пред първата инстанция. Моли се за отмяна на съдебното решение и отмяна
на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не се представлява. Упълномощеният процесуален
представител адв. Д.К. депозира молба преди
датата на съдебното заседание, в която сочи, че поддържа изцяло жалба си и
искането за отмяната на оспорения съдебен акт.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас,
дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление (НП) №
20-0304-000477 от 28.05.2020 г., издадено от Началник Сектор РУ - Несебър към
ОДМВР Бургас, отговорността на Д. е ангажирана за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като на
основание чл.174, ал.3, предл.1 ЗДвП, му е наложено наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Отнети са му и 12
точки.
За констатираното е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), подписан
без възражение, като въз основа на акта е издадено
процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че описанието
на нарушението в АУАН и НП, напълно съответства на изискването на
закона, постановено във връзка с гарантиране правото на защита на нарушителя да
разбере какво нарушение му се вменява. Посочени са дата, място и дори час на
извършване на нарушението, което е описано достатъчно изчерпателно – като водач
на МПС отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 №
0106 за установяване употребата на алкохол. Предвид изложеното, съдът не е
констатирал нарушения на процесуалните правила и е счел, че при изяснена
фактическа обстановка, правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното
наказателно постановление. Съдът е намерил за неоснователни всички изложени в
жалбата възражения срещу издаденото наказателно постановление, като подробно се
е спрял на всяко едно от тях. Посочил е, че издаденият на Н.Д. талон за
изследване съдържа всички необходими реквизити, съвпадащи с образеца, съгласно
Приложение № 1 към чл.3, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества. В него са вписани срока на явяването – до 120 минути, и мястото,
където следва да се яви Д. за извършване на медицинско и химическо изследване,
отразен е отказът на Н.Д. да подпише и да получи талона за изследване и номерът
на талона за изследване е вписан в съставения след него АУАН, поради което твърдението,
че не е издавано предписание за химически анализ не отговаря на
действителността. Съдът е обосновал и извода си, че незалепването на стикерите
по чл.6, ал.1 от цитираната Наредба № 1/19.07.2017г. не представлява съществено
нарушение, като е посочил, че разпоредбата предвижда единият от стикерите по
чл.3, ал.3 от наредбата да се залепва на екземпляра от талона за изследване,
предназначен за акта, а останалите да се приложат към екземпляра от талона за
изследване, но поради отказ на водача да получи талон за изследване,
контролните органи не са счели за необходимо да залепват стикерите на този
екземпляр от талона, нито да връчват само стикерите на водача, отказал талона.
Във връзка с възражението за нарушение на чл.6, ал.4 от Наредбата, съдът е
посочил, че в медицинския талон не е отразен изборът на лицето дали желае
установяването на наличието на алкохол да се извърши с доказателствен
анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, тъй като Д. е
отказал както да бъде изпробван с техническо средство, така и да даде кръв за
анализ и тези два негови отказа са вписани в талона за изследване. Нещо повече,
като е отказал да получи талона за изследване, водачът сам се е поставил в
невъзможност да му бъде извършено медицинско и химическо лабораторно
изследване, каквото изследване той е отказал по време на проверката. По
същество, съдът е приел за безспорно, че на инкриминираните място, дата и час, Н.Д.
е управлявал лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ А6854НР, т.е. притежавал е
качеството на водач по смисъла на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП, като е отказал да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 № 0106 за
установяване на алкохол в кръвта. Съдът обстойно е анализирал извършеното
административно нарушение и е обосновал съставомерността на същото. Относно неконкретизирането
на хипотезата, при която е нарушен чл.174, ал.3 от ЗДвП, съдът е посочил, че
именно вписаният в акта и постановлението отказ да бъде изпробван с техническо
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, както и отказът му
да изпълни предписание за медицинско изследване чрез даване на кръв за анализ,
са двете хипотези на разпоредбата, които са посочени като нарушени, и тези две
хипотези са доказани от събраните по делото доказателства, като макар и да не е
посочено цифрово кое точно предложение или предложения на чл.174, ал.3 от ЗДвП
е нарушено, предвид описанието на деянието е налице яснота за какво е
ангажирана отговорността на водача. Съдът се е аргументирал и с разпоредбата на
чл.26, ал.1, т.2 от Указ № 883 от 24.04.1974г. за прилагане на Закона за
нормативните актове. Коментирал е и липсата на предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията
в касационната жалба касаещи верността и правилността на възприетите факти
около случилото се от първоинстанционния съд, като счита, че приетата от
РС-Несебър фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели – актосъставителя Томов –
очевидец на деянието и брата на Д. – свид. Александър Д.,
както и
представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения, като правилно в съдебното решение е посочено, че
показанията на свид. Александър Д. не допринасят за
изясняване на действията на отделните участници, а показанията на актосъставителя
Томов са кредитирани. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт.
Що се
касае до възраженията, изложени пред настоящата касационна инстанция, касаещи съдържанието
на НП, нарушение на разпоредбите
на Наредба № 1 от 19.07.20217 год. и противоречие
между съставения АУАН и издаденото НП, които са били наведени още пред първоинстанционният съд с жалбата
срещу издаденото наказателно постановление, то следва да се посочи, че на
същите първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор,
като правилно ги е отхвърлил. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221,
ал.2, изр. второ от АПК към мотивите на
първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно изводите му като
обосновани и законосъобразно направени.
В допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че
с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения,
обезпечаващи безопасното движение по пътищата и недопускането на инциденти,
нарушението осъществено от касатора не би могло да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.
В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на
въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260106/19.04.2021 г., постановено
по НАХД № 477/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.