.745
гр. ., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110167619
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „.“ ЕАД, уточнена с молби от 09.05.2022 г. и
30.06.2022 г., против Д. ИВ. В. и Н.М. А. / както е актуалното фамилно име на сочения
ответник съгласно служебно изготвена от НБДН справка/ с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответниците в условията на разделна
отговорност при равни квоти дължат на топлофикационното дружество сумата общо в
размер на 4687,50 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., ул. „.“ № 5, . надпартерен,
апартамент - кантора, аб. № . за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.05.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер общо на 483,73 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.10.2019 г. до 27.04.2021 г., сумата в размер общо на 46,14 лева, представляваща
незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на 20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 8,60 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 27.04.2021 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение .80/31.05.2021 г. по ч. гр. д. №
28242/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжниците са подали възражение в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
1
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след публикуване на обща фактура за задълженията на интернет страницата на
доставчика. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба, наименуван
„насрещен иск“, с който оспорват претенцията на ищцовото дружество по основание и
размер. Ответниците излагат твърдения, че издаваните от „.“ ЕАД фактури касаят
апартамент . с площ от 100 кв.м., а Д. ИВ. В. и Н.М. А. притежават право на собственост
единствено върху апартамент . с площ от 36 кв.м. В контекста на наведените твърдения в
подадения отговор са изложени доводи, че е налице неточност в списъка на
топлоснабдените имоти и абонатните номера в процесната сграда, в подкрепа на които
съображения представят справка за разпределение на общата топлинна енергия за месец
август 2014 г. и месец декември 2015 г., и списък на собствениците и ползватели на
топлинна енергия в . на ул. „.“ .. Ответниците поддържат, че подали жалба до ищцовото
дружество за констатираната грешка, но същата не била отстранена. В подадения отговор са
изложени доводи, че в процесния недвижим имот не е извършван нито монтаж, нито
демонтаж на водомери. По наведените възражения е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
2
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нот.
акт ., том ., нот. дело .1990 г. по описа на нотариус ., по силата на който ответниците
придобили право на собственост върху апартамент-кантора, състоящ се от стая, хол, кухня,
антре, баня, находящ се на II – б надпартерен етаж на ул. „.“ ., със застроена площ от около
36 квадрата. Страните не спорят, а и от представеното на лист 15 от делото заявление –
декларация от 28.09.2010 г. се установява, че имотът е описан в масивите на
топлофикационното дружество като . с абонатен № .. Видно от съдържанието на посочения
документ ответниците направили искане титуляра на партидата на имота да се промени,
като вместо на Н.М. А. бъде записана на другия съсобственик Д. ИВ. В..
Страните не спорят, а и от представения по делото протокол от . на . на процесната
сграда, се установява, че дяловото разпределение на топлинна енергия се осъществява от
третото лице-помагач на страната на ищеца „.“ ООД, ведно с който документ като
неразделна част е представен списък на собствениците на индивидуални имоти в процесната
сграда. Като представител на ответниците за . с абонатен № . тяхната дъщеря . В.а
отбелязала, че в имота има три броя разпределители на топлинна енергия.
Съдът намира за неоснователни наведените от ответници доводи за неточност при
измерване на действително потребената топлинна енергия, дължащи се на погрешно
отнасяне на енергия, начислена за . от процесната сграда, в тяхна тежест за .. В
действителност в представените ведно с отговора на искова молба справки за разпределение
на общата топлинна енергия за месец август 2014 и месец декември 2015г. абонатен № . е
посочен като абонатен номер на .. В справката за месец август 2014 за . е отбелязан абонатен
номер ., а в извлечението от месец декември 2015 г. . не фигурира, като под номер 23 от
таблицата е посочен „АПАРТАМЕНТ“ с абонатен номер .. По делото е представен списък на
собствениците и ползватели на топлинна енергия в процесната . / лист 55 от делото/, за
който се твърди от ответниците, че има характер на жалба с вх. . – ., съдържащ посочените
по – горе грешки обобщени в табличен вид. На първо място следва да бъде обърнато
внимание, че представените от ответниците документи касаят предходен на исковия период
и са неотносими към настоящия спор доколкото по делото са представени общи справки за
топлинна енергия за сградата в режим на ., в които се съдържа информация относно
номерата на отделните имоти и техните абонатни номера. Видно от представените от
третото лице-помагач за процесния период констатираната грешка е отстранена, като
количеството потребена енергия за . е начислено за абонатен номер ., а енергията доставена
до . е начислена за абонатен номер ..
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия и
законосъобразното отчитане е прието заключение по допусната от съда съдебно-техническа
експертиза, която съдът цени като обективно и компетентно дадена. Експертът разяснява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ
топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка.
Вещото лице сочи, че показанията на общия топломер се отчитат ежемесечно по електронен
път. От приетото заключение се установява, че предвид въведената система за дялово
разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от
третото лице помагач „.“ ООД по силата на договор сключен с .. Вещото лице посочва, че за
процесния период не е осигурен достъп до процесния имот за отчитане на измервателни
уреди, за което са съставени констативни протоколи от 17.06.2019 г., 22.06.2019 г.,
07.07.2020 г. и 18.07.2020 г. Изчислената служебно енергия за отопление на имот е за три
броя радиатори в помещенията и щранг – лира в банята без техническа възможност за
монтаж на уред, за сградна инсталация – върху отопляема кубатура от 85 куб.м., а за битово
горещо водоснабдяване е изчислена на база два броя потребители на топла вода. Вещото
3
лице разяснява, че топлинната енергия е изчислена съобразно разпоредбите на Наредба №
16-334/6.04.2007 г. От приетото заключение се установява, че начислената за процесния
имот топлинна енергия за исковия период е на стойност 4578,31 лева. Следва да бъде
отбелязано, че в проведеното открито съдебно заседание ответниците потвърждават, че в
имота има три броя радиатори, щранг – лира в банята и не оспорват, че към исковия период
в имота са живели две лица. По делото не са ангажирани доказателства, че ответниците са
осигурили достъп за отчитане на измервателните уреди в края на двата отоплителни сезона,
включени в процесния период, поради което съдът при съобразяване на заключението на
вещото лице, намира че измерването на енергия е извършено съобразно Наредба № 16-
334/6.04.2007 г.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ се явява доказан до приетата от вещото лице сума, като за
разликата до пълния заявен размер претенцията се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-. се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец,
като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение,
извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача. По делото не е спорно, че третото лице-помагач е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и размера на дължимата
такса, поради което съдът намира предявеният иск за сумата в размер на 46,14 лева за
основателен.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. В исковата молба са изложени твърдения, че лихвите върху
процесните задължения се начисляват само върху сумата по общите фактури, издадени след
отчитане на средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-
дневен срок от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет
страницата на „.“ ЕАД. Съобразно диспозитивното начало съдът е обвързан от твърденията
на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в забава, съобразно твърденията в исковата
молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал
фактурите на своята интернет страница. Ищецът не е ангажирал никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си, че общите фактури за процесния период са публикувани на
интернет страницата на дружеството, за което обстоятелство е съставен констативен
протокол, съставляващо своеобразно уведомление до длъжника за възникване на
задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на течението на предвидения
срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът приема, че без
доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на установената
главница до датата на депозиране на исковата молба в съда, не е налице, в подкрепа на което
виждане е и практиката на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. №
9445/2019 г. по описа на СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид
изложеното предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е
неоснователен.
По отношение на услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане
4
от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. От изложеното следва, че ответниците не са поставени в
забава, респ. предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от
дружеството разноски възлизат на сумата общо в размер на 154,52 лева, от които сумата в
размер на 104,52 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като в тежест на всеки от ответниците следва да бъде
възложено заплащане на сумата от по 38,36 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата общо в размер на 454,52 лева, от които сумата в размер на 104,52 лева внесена
държавна такса, 250 лева внесен депозит по допусната съдебно-счетоводна експертиза и 100
лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове в тежест на всеки от ответниците следва да бъде възложена сумата в размер на по
201,10 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление в гр. ., ул. „.“ № . срещу Д. ИВ. В., ЕГН ********** и Н.М. А., ЕГН
**********, и двамата с настоящ адрес в гр. ., ул. „.“ ., ., ., иск по реда на чл. 422 ГПК, че
ответниците в условията на разделна отговорност при равни квоти дължат на
топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата
общо в размер на 4578,31 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ., ул. „.“ № 5, .
надпартерен, апартамент - кантора, аб. № . за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
20.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата в размер общо на 46,14 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 20.05.2021 г. до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение .80/31.05.2021 г. по ч. гр.
д. № 28242/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 4687,50 лева и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца
сумата в размер общо на 483,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
5
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2019 г. до
27.04.2021 г. и сумата в размер общо на 8,60 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 27.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. ИВ. В., ЕГН ********** и Н.М. А., ЕГН **********, и двамата с
настоящ адрес в гр. ., ул. „.“ ., ., . да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на по 38,36
лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. ИВ. В., ЕГН ********** и Н.М. А., ЕГН **********, и двамата с
настоящ адрес в гр. ., ул. „.“ ., ., . да заплатят на „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на по 201,10
лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 28242/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6