Решение по адм. дело №258/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на „****“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: [населено място] **** община „[община]“, район „*****“, [улица], ****, представлявано от А. З. против Заповед № ДС-02-ПК-1 от 29.03.2024 година, издадена от началник РДНСК- Перник, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове“, изпълнени по улица от Трафопост (ТП) „М. ****от о.т. 15 до о.т.3 и от о.т.3 до о.т.1 в [населено място], общ. К. от „****“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Б. М. Б. Ц., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет в състав: В. Л. С., Д. Р., Г. М. М. и Р. Г. Ц.- извършител и възложител на строежа.

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона. По същество излага доводи в посока на това, че оспорената заповед противоречи с основни принципи на административното производство, а именно принципът на истинност, установен в чл.7 от АПК и принципът на служебното начало, регламентиран в чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК, тъй като административният орган не бил установи факти и обстоятелства от административната преписка, които са с основополагащо значение като точният период на изграждане на въздушната мрежа ниско напрежение, част от която е изградена в сервитута на съществуваща стара мрежа ниско напрежение, не е изследвал кога е изградена и каква е дължината й, съответно [жк], която заема, което било в нарушение на чл.35 от АПК. В тази връзка навява доводи за това, че административният орган не е изследвал и установил по категоричен начин статута на строежа, дали е законно изграден и въведен в експлоатация, дали е търпим строеж или заварен строеж по смисъла на §6 от ПЗР на Наредба № 2/2003 година. Развива подробни доводи в тази посока. На следващо място посочва, че е била налице хипотеза, която допуска в условията на аварийност и спешна необходимост от незабавно предприемане на действия с цел предотвратяване на пожари и фатални последствия за живота и имуществото на гражданите да бъде извършено аварийно временно електрозахранване на клиентите на ел. енергия, като посочва, че това е станало вследствие на късо [община], което е създало опасност за живота на потребителите. Наведени са твърдения, че при издаване на заповедта е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в разпоредбата на чл.6 от АПК. С тези доводи се иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспорената заповед, с която е наредено премахването на строежа да бъде отменена като незаконосъобразна поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

В проведеното съдебно заседание на 20.02.2025 година, жалбоподателят „*****“ ЕАД, редовно уведомен по реда на чл.138, ал.2 от АПК не изпраща процесуален представител.

Ответникът по жалбата – Началник РДНСК - Перник, редовно уведомен, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт К. И., която моли съда да постанови съдебен акт, с който така депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Административен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по повод на постъпил сигнал с вх.К-80-24-00-115 от 18.01.2024 година от страна на Кмета на [община], с твърдение, че на 18.01.2024 година жители на [населено място] са сигнализирали, че е изградена кабелна линия, вследствие на което служители на О. К. своевременно са извършили проверка, при която са установили, че е изградена нова кабелна линия от трафопост „*****“ и са поставени 6 бр. стоманени стълба по [улица]- о.т 3 по плана на [населено място], [община] /лист 23/.

Във връзка с така постъпилия сигнал, с Писмо изх. № К-80-24-00-067 от 23.01.2024 година началникът на РДНСК- Перник е определил извършване на проверка по документи в [община], която да се осъществи на 13.02.2024 година в 11:00 часа и проверка на място, която да бъде осъществена на 13.02.2024 година в 12:00 часа /лист 25/.

На 13.02.2024 година е извършена проверка на място и по документи от страна на старши инспектори при РДНСК- Перник, в присъствието на представители на О. К. и „****“ ЕАД. При осъществената проверка на документи се констатира, че не са налични строителни книжа за процесния строеж. След осъществената проверка на място от страна на служители при РДНСК- Перник е установено, че по улица, разположена в северозападна посока от ТП „М. ****“ от о.т.15 до о.т.3 и о.т.3 до о.т.1 са изпълнени 6 броя стоманотръбни стълбове, всеки с височина от приблизително 6 метра, като на четири от тях били монтирани главни електромерни табла, а на имотната граница на УПИ **, кв.**[УПИ], кв.**, УПИ Наименование], кв.** и [УПИ], кв.**По данни на представители на дружеството това е направено, тъй като са се присъединили нови абонати. При извършената проверка служителите също така установили, че от съществуващ стоманобетонен стълб, находящ се в частен имот /УПИ [Наименование], кв.**/ по данни на представители на дружеството е осъществена връзка към ТП „М. **** посредством три стоманотръбни стълба в условията на аварийна ситуация, при която вследствие на късо съединение се е създала предпоставка за възникване на пожар в частен имот и е възникнала непосредствена опасност за живота и имуществото на живущите. Въздушната мрежа по тези стълбове представлявала усукан и изомерен проводник със сечение от 35 кв.мм. Констатациите на инспекторите са обективирани в Констативен протокол № **** от ****.2024 година, който е подписан от съставителите и присъствалите. Към протокола са приложени окомерна скица и снимков материал / лист 28/. Срещу констативния протокол е постъпило Възражение с в № ****от **** година /лист 43/. Във връзка с това възражение от страна на административния орган е взето отношение, като доводите в него са отхвърлени, тъй като от страна на жалбоподател не са представени доказателства относно наличие на аварийност и спешна нужда, като за това е съставен Констативен протокол № ****от **** година /лист 47/.

Въз основа на така установените факти е издаден Констативен акт № **** от *** година от старши инспектор в РДНСК- Перник, при ГД „СК“ на ДНСК. В същия е прието, че строежът „Нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове“, представлява трета категория строеж, съгласно чл.137, ал.1 ,т.3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи. С изграждането на този строеж, без за него да е одобрен инвестиционен проект и да е налице разрешение, издадено от главния архитект на О. К. е била нарушена разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.137, ал.3, пр.2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на жалбоподателя на 05.03.2024 година, видно от представената по делото обратна разписка /лист 48/. Срещу констативния акт е постъпило Възражение с вх. № ****от ****година /лист 55/. Констатациите във възражението са отхвърлени като неоснователни, за което е съставен Констативен протокол № **** от **** година /лист 59/.

Междувременно с Писмо изх. № **** от ****година административният орган е поискал от жалбоподателя да представи в РДНСК- Перник част от специализираната карта на разпределителна мрежа ниско напрежение с източник ТП „М. ****“, както и данни, които касаят създалата се аварийна ситуация, която е наложила монтирането на част от стоманотръбни стълбове, като е даден 7-дневен срок за представянето им /лист 35/. В отговор на това и с Писмо вх. № **** от 21.02.2024 година от дружеството са представени: заснемане с координатни точки на съществуваща мрежа ниско напрежение и справка от дневник за смущения и нарушения в електроразпределителна мрежа по съществуваща мрежа ниско напрежение в този участък /лист 40/.

Въз основа на тези факти, началник на РДНСК- Перник е издал Заповед № ****от *** година, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредил да бъде премахнат строеж: „Нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове“, изпълнен по улица от **** (ТП) „М. ***“ от о.т.15 до о.т.3 и от о.т.3 до о.т.1 в [населено място], община К.от „****“ ЕАД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Б. М. Б. Ц., представлявано заедно от всеки двама от членове на Управителния съвет в състав: В. Л. С., Д. Р., Г. М. М. и Р. Г. Ц. извършител и възложител на строежа. В мотивите на заповедта, административния орган е приел, че се касае за трета категория строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 година, а така също и че не е доказана аварийната ситуация и не са представени строителни книжа за процесния строеж. Заповедта е връчена на адресата на 02.04.2024 година, видно от приложената по делото обратна разписка /лист 12/.

Срещу така издадената заповед е депозирана жалба с вх. № **** от 1**** година чрез РДНСК- Перник до Административен съд- Перник, която на основание чл.152, ал.2 от АПК е изпратена на съда и по повод на нея е образувано настоящото административно дело.

Чрез административната преписка с цел доказване компетентността на административния орган, издал оспорения административен акт е представена и приета от съда Заповед № **** от ***година, издадена на основание чл.57а, ал.3, чл.156, ал.5, чл.178, ал.5, чл.222, ал.1 и ал.2, чл.224, ал.1, ал.4 и ал.5, чл.225, ал.1, чл.235, ал.1, чл.239, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл.4, ал.1, чл.6, ал.1, чл.17, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 година, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройство за въвеждане в експлоатация на строежите в [държава] и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти във връзка с чл.6, ал.1, т.16 от Устройствения правилник на ДНСК, издадена от началник на ДНСК /лист 61/.

В хода на настоящото съдебно производство са събрани следните писмени доказателства: с Молба вх. № ****от *** година е представена схема за съществуващата разпределителна мрежа ниско напрежение с координатни точки на ВмРНН в участък от о.т. 15 до о.т.3 и от о.т.3 до о.т.1 /лист 101/; с Молба вх. № ***от 0***24 година кметът на О. К. е представил цветно копие на регулационен план на [населено място], община К.в обхвата на улици с о.т.1- о.т.15 /лист 108/; с молба вх. № ***** година кметът на О. К. е дал становище, в което е заявил, че установените стоманобетонни стълбове участващи в трасето на кабелната линия не са предназначени за улично осветление като е приложена и справка за населението на [населено място], [община], [област] /лист 185/; във връзка с направено запитване от страна на настоящият съдебен състав от страна на община К. е постъпил отговор с молба с вх. № ****от **** година, в който се заявява, че след направена справка в Локална база данни „Население“ към 23.01.2025 година лицата Г. С. Н., Г. Г. З., С. В. Г.- М., В. Б. С. и Л. С. А. не са регистрирани във водените регистри и нямат постоянен или настоящ адрес в [населено място] / лист 203/.

Пред настоящата съдебна инстанция е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Л. Т.. След извършена проверка на представени документи и на място вещото лице е установило, че от страната на ниското напрежение е изтеглен кабел от типа AL/R**** кв.мм, усукан проводник за въздушно окачване с изолация от омрежен полиетилен за напрежение за изграждане на външна въздушна линия чрез специална кабелна арматура и съединители. Вещото лице посочва, че от съществуващия стълб от електроразпределителната мрежа ниско напрежение, усуканият кабел постъпва на новоизграден стоманотръбен стълб в близост до мост над р. Берендерска, покрай пътя към **** „М.“, като от стълб №1 постъпва на новоизграден стълб №2, на който има монтирано електронно табло. От стълб №2 в края на пътя, който се явява публична общинска собственост, той постъпва на стълб №3, а от там постъпва на съществуващ стълб от типа стоманобетонов, който се намира на границата на частен имот, като се посочва, че сградата в този имот не е захранена от изтегления усукан кабел, а от съществуваща стара двупоровдна ел. линия, изпълнена с едножилни електрически проводници. По-нататък вещото лице констатира, че от съществуващия стоманобетонов стълб, усукания кабел постъпва на новоизграден стоманен стълб №4, който се намира в имот публична общинска собственост в сервитута на съществуваща разпределителна мрежа НН. На новоизграденият стълб било монтирано електромерно табло с един вход и три изходящи двойки усукани проводници за абонати в три имота. От стълб № 4 усуканият кабел постъпвал на съществуващ стоманобетонен стълб от страна на стълбовидна линия. От съществуващият стълб е изтеглена линия от усукания кабел до новоизградения стълб №5, на който имало електромерно табло с един вход и един изход към къща в частен имот. От съществуващата стълбовна разпределителна врежа НН с посочения съществуващ стоманобетонен стълб, захранващ стълб № 5 усуканият кабел продължава по съществуващо старо стълбово трасе, след което по съществуващата стълбовна разпределителна мрежа, през един съществуващ стълб е изтеглен усукан кабел до стълб № 6, който се намира в края на пътя публична общинска собственост, като на стълб №6 има монтирано електромерно табло с един вход и един изход за един абонат. Вещото лице посочва, че от така даденото описани се прави извод, че са захранени общо шест имота, реализирани с ел. табла от стълбове № 2, №4, №5 и №6. След извършена справка вещото лице посочва в заключението, че през годината на изграждане на процесните стълбове няма нови договори за присъединяване и няма постъпила информация относно нови електромери в електромерните табла на стълбове с №2,№4, №5 и №6. Вещото лице е изготвило и приложило към заключението скица на регулационен план на [населено място], в който е обозначило с различни цветове, както следва сервитута на мрежата НН и местоположението на кабелната линия. Установено е, че дружеството не разполага с извадка от специализираната софтуерна система „****“- [Наименование]на *** З. за трасе на въздушната мрежа НН, а представената такава касае само средно напрежение. В заключението се констатира, че захранващият усукан кабел от съществуващият стълб в близост до ТП „М. ****“ е изместен въздушно по линия със стълбове № 1, №2 и №3 и е присъединен отново към съществуващата електроразпределителна мрежа НН, като този участък от новопостроеното трасе е изместен от съществуващата стълбовна линия, която преминава през къщите и имотите. В депозираното пред съда заключение се констатира, че ако заповедта влезе в сила това ще доведе до преустановяване на електрозахранването на обекти потребители на електрическа енергия, а именно тези които се захранват от мрежа НН реализирана по стълбове № 1, №2, №3, №4, №5 и №6. Вещото лице посочва, че не съществува техническа възможност за осигуряване на алтернативно захранване на процесния обект с оглед на факта, че терена, който обхваща трасето е голям. Също така се констатира, че по- голямата част от новоизграденото трасе преминава през съществуващата стълбовна линия НН, като тази част попада в квадратурата на вече съществуващия и законно възникнал сервитут. Отклонението на новоизграденото трасе с усукания кабел от съществуващата стълбовна линия НН е в участък след съществуващ СБС в близост до ***„М. ****“ присъединен към стълб № 1, № 2 и №3. Така дадено заключението настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като компетентно, всестранно, обективно и съответстващо на писмените доказателствата по делото.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането й по същество

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Относно компетентността на административния орган:

Компетентността на административния орган да издаде административен акт от категорията на оспорения в настоящото съдебно производство произхожда от вида на строежа, тъй като разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ предвижда, че началникът на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях, като тази заповед подлежи на публикуване в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а от ЗУТ. В конкретния случай липсва спор между страните, че предмет на заповедта е именно нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове, т.е. касае се за елементи на техническата инфраструктура по смисъла на §5, т.31 от ДР на ЗУТ, която разпоредба дава следната легална дефиниция, а именно, че това е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи по транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 от ЗУТ строежите се категоризират в шест категории, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация. Що се отнася до мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура същите са категоризирани от законодателя в четири вида категории строежи според предназначението и характеристиките им. Според чл.137, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗУТ първа категория строежи са и преносни проводи (мрежи) на техническата инфраструктура и съоръжения към тях в областта на водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването и други дейности, а според т.3, б.“з“ на същата норма трета категория са следните строежи, а именно: приемо-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи от магистрален тип на национално ниво или извън урбанизираните територии. Съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“ж“ от ЗУТ четвърта категория са физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с високо и средно застрояване, а според т.5, б.“д“ пета категория строежи са и физическата инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи и съоръжения, изграждани в урбанизирани територии с ниско застрояване. Ако следва да бъде квалифициран по своята категория строежът, предмет на настоящия спор, същият според настоящият съдебен състав, при отчитане белезите и характеристиките му, попада в хипотезата на чл.6, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 година за номенклатурата на видовете строежи, според която трета категория строежи са и електропроводи до 35 [Наименование]включително и трансформатори до 16 [Наименование]В случая и от приетото по делото експертно заключение се установи, че усуканият кабел за въздушно окачване за изграждане на външни въздушни линии е с напрежение до 0,6/1kV, тоест не надвишава определения в наредбата размер на киловатите. В съответствие с горното следва да се приеме, че процесния строеж представлява трета категория, което означава, че компетентен да издаде заповед срещу неговото премахване е именно началникът на ДНСК или упълномощено от него лице. Оспорената заповед е издадена от началник РДНСК- Перник, който обаче е бил оправомощен от страна на началник ДНСК със Заповед № **** от 27.09.2023 година (лист 61). Ето защо следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид което не се констатира да е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният акт е в писмена форма и обективира волеизявление, с което се засягат пряко и непосредствено правата на настоящият жалбоподател, т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв същият трябва да отговаря на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете, които са издадени по реда на Закона за устройство на територията. Формата на акта е гаранция за законосъобразност на оспорения административен акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване, предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата на чл.59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадените при неспазването й административни актове. В случая формата е спазена, включително са спазени и изискуемите от закона реквизити, които са предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Това означава, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения административен акт с административнопроизводствените правила:

Съдът не констатира при издаването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да представляват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. В тази връзка следва да бъде посочено, че са спазени процесуалните разпоредби по издаване на административния акт. Административният орган формално е изпълнил процедурата, разписана в чл.225, ал.3 от ЗУТ, доколкото е налице съставен констативен акт № ****от *** година от страна на служители при РДНСК-Перник, с който е установено незаконно строителство, като същият е връчен на жалбоподателя и е осигурена възможност последния да направи възражение по акта. Жалбоподателят се е възползвал от това свое процесуално право, тъй като са налице доказателства за депозирано възражение срещу констатациите, обективирани в констативния акт, а именно Възражение с вх. № **** от **** година, което е било обсъдено от страна на административния орган /лист 59/. Отделно от това извършената проверка на място и по документи е осъществена в присъствието на представители на дружеството „****“ ЕАД, което се потвърждава и от съставения Констативен протокол № **** от **** година /лист 28/.

Относно съответствието на оспорения административен акт с материалноправните разпоредби на закона:

Съдът счита, че при издаване на оспорената заповед, с която е наредено премахването на процесния строеж, административният орган е приложил правилно материалноправните разпоредби на закона. Аргументите за това се изразяват в следното:

Както вече се посочи, предмет на заповедта за премахване на строеж е „нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове“, изпълнени по улица от **** (ТП) „М. ***“ от о.н.15 до о.т.3 и от о.т.3 до о.т.1 в [населено място], [община]. По делото не е спорно, че строежът е трета категория съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2,т.6 от Наредба №1 от 30.07.2003 година за номенклатурата на видовете строежи. В тази връзка изцяло се покриват критериите за „строеж“ съобразно легалната дефиниция дадена за това в §5, т.38 от ДР на ЗУТ, която посочва, че строежи са надземните, полуподземните, подменените и подводните сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. От друга страна, като бе отбелязано и в предходните абзаци, осъщественото строителство по същината си се разглежда и като техническа инфраструктура, съобразно §5, т.31 от ДР на ЗУТ. Съобразно легалната дефиниция „техническа инфраструктура“ представлява система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. В съответствие с изложеното може да бъде направен извод, че наредения за премахване обект представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който отговаря по вид и характер на „мрежа и съоръжения“, като елементи от техническата инфраструктура, според §5, т.31 от ДР на ЗУТ.

В разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ законодателят е посочил, че строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а в съответствие с чл.142, ал.1 от ЗУТ основание за издаване на разрешението за строеж са съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, т.е. законосъобразното изграждане на процесния строеж е било обусловено от одобряването на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. От друга страна, за да е налице незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е необходимо строежът да бъде извършен без одобрени инвестиционни проекти и/ или без разрешение за строеж. В настоящият случай е безспорно доказана липсата на строителни книжа за така изградения строеж. Същият не попада и в изключенията по чл.147 и чл.151 от ЗУТ, за да се приеме обратното.

От страна на жалбоподателя констатацията за липсата на изискуемите се по закон строителни книжа се оспорва, като се твърди, че изграждането на процесния строеж е направено поради възникнала аварийност и спешна необходимост от незабавно предприемане на действия с цел предотвратяване на пожар и фатални последствия за живота и имуществото на гражданите. Тези твърдения обаче се опровергават от събраните в хода на административното производство писмени доказателства. В тази връзка следва да бъде посочено, че легална дефиниция на „авария“ се съдържа в §1, т.3 от ДР на Закона за защита при бедствия, като се посочва, че това е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека. Следва да бъде отбелязано, че дори в ситуцаии на бедствие и/ или авария разрешението за строеж е необходимо за реализирането му, макар издаването му в тези случаи да е допустимо при облекчен режим, тъй като чл. 148, ал.6 от ЗУТ предвижда, че „при бедствени и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по частични работни проекти, а строителните книжа могат да се комплектуват по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешение за строеж. Видно от текста се касае за неотложни аварийни или възстановителни работи, каквито в случая се доказват. Нещо повече тези доводи се опровергават от една страна, от представеното по назначената съдебно-техническа ексепртиза заключение на вещото лице, което е констатирало, че „захранващият усукан кабел от съществуващия стълб в близост до **М. **** е изместен въздушно по линия със стълбове №1, №2 и №3 и е присъединен отново към съществуващата електроразпределителна мрежа НН, като този участък от новопостроеното трасе е изместен от съществуващата стълбовна линия, която преминава през къщите и имотите“, т.е. налице е промяна на трасето на електропреносната мрежа. Тези изводи на съда не се разколебават и от представените в хода на административното производство писмени доказателства, изразяващи се в представена извадка от дневника за смущения и нарушения на електроразпределителната мрежа за период от 01.01.2023 година до 31.12.2023 година, тъй като регистрираните смущения са с дата 27.07.2023 година и 04.11.2023 година, а процесният строеж е извършен месеци след това, а логиката предполага, ако тези събития са били с потенциална опасност за живота и здравето на гражданите и тяхното имущество, то е следвало да бъдат предприети действия незабавно, а не месеци след това, доколкото процесният строеж е извършен едва през януари 2024 година. Следователно не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 148, ал.6 от ЗУТ, доколкото както се установи не е било налице авария по смисъла на §1, т.3 от ДР на Закона за защита при бедствия, а от друга страна не е представена заповед, издадена от компетентен орган, допускаща изграждането на процесния обект без разрешение за строеж.

Съдът счита, че строежът не може да бъде определен като търпим, тъй като не е приложим §127 от ПДР на ЗИД на ЗУТ. Съгласно визираната разпоредба, строежи, изгладени до 31 март 2001 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по време, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. По делото е безспорно установено, че строежът е извършен през месец януари 2024 година, което изключва възможността за прилагане на института на търпимост, установен както в §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, така и §16 от ПР на ЗУТ.

С оглед на така установените факти, необорени от оспорващия и при липсата на валидно издадени строителни книжа е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл.225 от ЗУТ, на каквото правно основание е издадената заповед.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя и в посока на това, че заповедта е издадена при несъобразяване с принципа, инкорпориран в нормата на чл.6 от АПК. При преценка на съразмерността, следва да се съобрази трайното разбиране в практиката на Европейски съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали е „необходима в едно демократично общество“. По отношение на „допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството, дали тя е предвидена в закона. Като продължение на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез ползвани средства за постигане на правно забранен резултат. Необходимостта от намесата в условията на демократично общество се поставя в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес. В случая наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание, кореспондиращо с правното такова по чл.225 от ЗУТ, за реализиране на държавна принуда чрез издаване на административен акт въз основата на закона уредба в съответствие с целта на закона – да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване- никакви строежи да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона. При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса – „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от закона цел? Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извърши за всяко засегнато лице- независимо дали принадлежи към уаязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество. В този аспект всяко недобросъвестно и противоправно поведение отслабва тезата за непропорционалност на държавна намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

При тези съображения и с оглед спецификата на настоящият казус съдът намира, че премахването на процесния незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел, защото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и всеки незаконен строеж следва да бъде премахнат. Жалбоподателят навява доводи, че ако тази заповед влезе в сила, то ще бъдат оставени абонати без необходимото електричество, което било конституционно право на всеки български гражданин. В тази връзка съдът е изискал от страна на О. К. да бъде представена информация досежно, абонатите които биха били засегнати вследствие на премахване на процесния строеж. От заключението на вещото лице се установи, че това са лицата Г. С. Н., Г. Г. З., С. В. Г.- М., В. Б. С., В. А. Д., Л. С. А., Е. Е. В., Д. А. М.. В депозираният отговор с Молба вх. № ***от *** година на кмета на О. К. се констатира, че тези лица не са регистрирани във водените регистри и нямат постоянен или настоящ адрес в [населено място], което означава, че отстраняването на въпросния строеж няма да нанесен такива непоправими вреди, които да възпрепятстват нормалното функциониране на тяхното домакинство, доколкото се касае за лица, които не са постоянни обитатели на въпросните имоти. Нещо повече, в рамките на настоящото съдебно производство дружеството - жалбоподател не може да се домогва да защитава чужди права, каквито са тези на собствениците на поземлени имоти, електрозахранени посредством тези съоръжения, които евентуално биха претърпели вреди от прекъсване на електрозахранването на имотите им. Отделно от това собствениците на тези имоти биха претендирали обезщетяване на вредите им от жалбоподателя, извършител на незаконния строеж.

По изложените съображения съдът намира, атакуваната заповед за валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите правомощия, при наличие на дължимите материалноправните предпоставки и без да са налице нарушения на процесуалните норми, поради което така депозираната жалба следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

При този изход на делото своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски се явява основателно. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в общ размер на 689,82 /шестстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, в това число: юрисконсуртско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева, определено по реда на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и заплатен депозит за вещо лице в общ размер на 489,82 /четиристотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/, въз основа на платежно нареждане от 14.08.2024 година /лист 121/ и платежно нареждане от 20.12.2024 година /лист 182/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕАД с ЕИК: ****със седалище и адрес на управление: [населено място] ****, община „[община]“, район „*****“, [улица], **** Бизнес център, представлявано от А. З. против Заповед № ДС-02-ПК-1 от 29.03.2024 година, издадена от началник РДНСК- Перник, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ и чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Нова кабелна линия и нови шест броя стоманотръбни стълбове“, изпълнени по улица от **** (ТП) „М. ****от о.т. 15 до о.т.3 и от о.т.3 до о.т.1 в [населено място], общ. К. от „****“ ЕАД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], Б. М. Б. Ц., представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет в състав: В. Л. С., Д. Р., Г. М. М. и Р. Г. Ц.- извършител и възложител на строежа, като неоснователна.

ОСЪЖДА „****“ ЕАД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: [населено място] **** община „[община]“, район „****, [улица], ***, представлявано от А. З. да заплати в полза на Регионална дирекция за национален строителен контрол- Перник съдебни разноски в размер на 689,82 /шестстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му на страните.