Р Е Ш Е Н И
Е
№ 925 гр. Пловдив 05.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на четиринадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар: М.Г.
Прокурор: ЙОРДАНКА
ТИЛОВА
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД
№ 383 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.А.П., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат М. М., съдебен адрес:***,
ст.14, против Решение № 8 от 03.01.2020 г.,
постановено по АНД № 6729/2019г. по описа на РС - Пловдив, XVIIIн. с., с което е потвърдено Наказателно постановление
№19-1030-005927/04.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.А.П., на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/
лева за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок
от 1 /един/ месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б „А“ от ЗДвП.
Жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон. Счита се, че не е безспорно установена фактическата обстановка с доводи,
че касаторът не е разбрал, че е причинил ПТП и не бил
осъществен последващ контакт с него, поради което твърди, че не следва да се
приема, че е напуснал местопроизшествието. Възразява срещу констатираните
фактически обстоятелства, изложени в АУАН и процесното НП, като сочи, че
„..дори да е имало съприкосновение между двата автомобила, това е останало
незабелязано от водачите в този момент и не е било причина за съставяне на
протокол или викане на контролни органи за установяване на факта на ПТП. Иска
отмяна на обжалваното решение и отмяна на НП.
Ответникът
ОД на МВР Пловдив, Сектор „ПП“ не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Прокурорът,
представител на Окръжна прокуратура гр.Пловдив, дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и
следва да се остави в сила.
Пловдивският административен съд, като
провери законосъобразността на решението на районния съд, във връзка с
наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери
следното :
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
От фактическа страна, въз основа на доказателствата по
административната преписка и събраните гласни доказателствени средства, в
производството пред районен съд е установено, че на 20.05.2019г. около 12.10
часа в гр. Пловдив, във връзка с изпълнение на служебните си задължения С.А.П.
управлявал специален автомобил „Ман ТГС
32.360”, с рег. № ***, собственост на „РАЛ-202“ ЕООД като на бул. „България” до
№4, се отклонил на ляво по платното за движение, но не осигурил достатъчно
странично разстояние с престояващия в лентата за насрещно движение л.а. „БМВ” с
рег.№ ***, при което го ударил в задната му част и допуснал ПТП с материални
щети, след което е напуснал местопроизшествието без да окаже съдействие за
установяване на вредите от него,
Извършените деяния били квалифицирани като нарушение
на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съответно на чл. чл.123, ал.1, т.3,
б. „А” от ЗДвП.
Във връзка с нарушенията били приложени и санкционните
норми за всяко от тях, а именно чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1 т. 5 от ЗДвП и
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съставен бил и Протокол за ПТП с описани в него
механизъм на настъпилото ПТП, причинените имуществени вреди, както и
участниците в ПТП. АУАН и протоколът са били предявени на П., който присъствал
при съставянето им. Нарушителят е подписал протокола и акта, като е възразил
срещу констатациите по АУАН в частта, че е напуснал мястото на произшествието.
Възражения срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени.
Въз основа на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства – протокол за ПТП № 1734617 от 06.06.2019г. и АУАН
№899020 от 06.06.2019 г. е издадено процесното наказателно постановление
№19-1030-005927/04.07.2019г, възпроизвеждащо описаната в АУАН фактическа
обстановка по идентичен начин.
В хода на производството пред ПРС като свидетели са
разпитани А.З., И.Д. и актосъставителят Й.К..
За да потвърди НП, районният съд е приел, че не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения и от ангажираните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че нарушението е извършено от
санкционираното лице.
Според мотивите на ПРС от правна страна
безспорно е установено, че С.П. е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
като след предизвиканото с негово участие ПТП с материални щети вместо да окаже
съдействие за установяване на вредите, е напуснал местопроизшествието, като по
този начин е извършил и нарушение по смисъла на чл.123, ал.1, т.3 б.А от ЗДвП.
ПРС е посочил, че кредитира показанията на актосъставителя
и свидетеля Д.-очевидец на нарушението като обективни, логични, последователни
и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото относно
релевантните факти и обстоятелства по делото с оглед на неговия предмет -
основно по местоположението на двете коли в ПТП, механизма на ПТП и участниците
в него. Относно показанията на свидетеля З.е посочено, че същите са в
противоречие със заявеното от актосъставителя, както и с признатата лично от З.фактическа
обстановка в друга част от показанията му.
Решението е правилно.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДвП задължава водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със
санкция по реда на чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
При извършена проверка безспорно е установено, че от
обективна и субективна страна е осъществен съставът на посоченото нарушение,
поради което законосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени
доказателства и напълно съответства на установените факти. При съставяне на
АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното
НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП
съдържат датата, часа и мястото на нарушението; извършеното нарушение е описано
както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Описан е
процесният автомобил чрез посочване на вида - лек, марката и модела и
регистрационния номер. Ясно и конкретно е посочено мястото на извършване на
нарушението.
В конкретния случай, неспазвайки разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от ЗДвП касаторът е предприел маневра, като
се е отклонил на ляво от платното за движение и не е осигурил достатъчно
странично разстояние с престояващия в лентата за насрещно движение Л.А. БМВ с
рег. № ***, с което е причинил ПТП и имуществени вреди.
Между фактите и обстоятелствата на извършване на
нарушението и посочената нарушена законова разпоредба съществува съответствие,
като правилно е приложена и санкционната правна норма.
Водачът, който има намерение да направи каквато и да е
маневра, е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, с
оглед мястото на пътното платно. Предварителната преценка, която водачът на
едно моторно превозно средство е длъжен да извърши преди промяна на посоката на
движение, обхваща възприемането на пътната обстановка както в близост, така и в
далечина, за да може да прецени дали условията за маневрата са безопасни.
Настоящият касационен състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба, че Д.
е „изпуснала“ спирачката и се е ударила в товарния отзад автомобил. В хода
на производството пред въззивният съд са ангажирани гласни и писмени
доказателства, които преценени по отделно и съвкупно, обосновават извода за
допуснато нарушение на чл. 25,ал.1 от ЗДвП от страна на П.. Правилно е дадена по-голяма
доказателствена стойност на свидетелските показания на актосъставителя.
Освен всичко изложено, за яснота е необходимо да се
добави, че наличието на служебно начало не изключва процесуална активност на
жалбоподателя, каквато в конкретния случай от данните по делото не се установява
да е била налице. Пропуските на защитата не могат да се преодолеят чрез
твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения (каквито не се
установява да са извършени). Ако жалбоподателят е искал да докаже, че поради
наклон на пътното платно, и поведението
на водача автомобилът е потеглил назад и е причинил ПТП, то в хода на съдебното
производството същият е имал процесуалната възможност да направи такова искане,
но не е сторил това.
След като не е спазил изискванията на ЗДвП като не се
убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и
блъска престояващия в лентата за насрещно движение и е реализирал ПТП с
материални щети, П. правилно е санкциониран по чл. 179, ал. 2 във вр. с чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Като е достигнал до същите изводи районният съд е
постановил правилно съдебно решение.
По отношение на извършеното нарушение на чл.123, ал.1,
т.3, б. „А“ от ЗДвП на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се
споделят изложените мотиви на Районен съд-Пловдив, поради което същите не
следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното
съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните
доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по
същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган.
Според чл. 123, ал.1, т.3, б. А от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при
което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието.
Следва да се отбележи, че в жалбата не са изложени
никакви конкретни възражения относно извършеното нарушение по чл. 123, ал.1,
т., б. А от ЗДВП.
Както правилно е прието и от ПРС, от доказателствата
се установява, че след причиняване на ПТП, касаторът
е напуснал местопроизшествието, без изобщо да установи какви вреди е причинил.
С това деяние същият е осъществил от обективна и субективна страна състав на
нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б. "а" от ЗДвП.
При тази фактическа и правна обстановка, се дължи
коментар на хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. За маловажен
случай на административно нарушение може да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
В конкретиката на настоящия казус, не са налице
обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Ето защо решението ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 03.01.2020 г.,
постановено по АНД № 6729/2019 г. по описа на РС - Пловдив, XVIII н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.