№ 3568
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110206811 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 6811 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от ХХХ срещу Наказателно
постановление № 22 -007387 от 21.04.2021 г., издадено от инж. ДХХя, с което
на „Х на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда
/КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В жалбата от 111 депозирана чрез управителя на дружеството Стоянка
Янева – Цветанова, се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно като се моли за неговата отмяна. Отправят се
доказателствени искания и с същата се позовава на обяснения, дадени в хода
на производството пред административнонаказващия орган /АНО/.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. София, се представлява от старши юрисконсулт
111, с пълномощно по делото, която пледира съдът да потвърди
1
наказателното постановление, излагайки доводи, че нарушението касае
неизпълнение на точно и ясно дадено предписание от контролните органи
отправено към дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател и
осигурител и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е
процесуално допустима.
От фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател е „Х със седалище и адрес на управление
ЭЭ представлявано от ПП с основен предмет на дейност - строителство на
сгради и съоръжения.
На 14.09.2020 г., между „ФФФФ, в качеството му на „работодател“ и
лицето РР, в качеството му на „работник“, бил сключен трудов договор № 10,
а Бързилов бил назначен в дружеството на длъжност „тенекеджия“. Със
Заповед за командировка в чужбина № 11 от 16.09.2020 г. Бързилов бил
командирован в Белгия, а на 28.10.2020 г., със Заповед № 22, издадена от
управителя на „ФФФФ, трудовото правоотношение между страните било
прекратено.
На 26.10.2020 г., в Дирекция „Инспекция по труда“, постъпил сигнал
(жалба) от лицата ЭЭЭ служители на дружеството-жалбоподател, в периода
14.09.2020 г. – 22.10.2020 г. Във връзка с постъпилия сигнал, контролните
органи от дирекция „Инспекция по труда“ – София един от които била свид.
Г. В. извършили проверка по представени от дружеството-жалбоподател
документи. Установеното от проверката било материализирано Протокол от
21.12.2020 г., в който били описани констатираните от проверяващите
нарушения на трудовото законодателство. Едно от нарушенията било, че
„ФФФФ не е изплатило на РР, начисленото му трудово възнаграждение в
размер на 593,63 лв., за извършена от него работа през месец септември 2020
2
г. Контролните органи, въз основа на своите правомощия, издали
предписание № 1 - трудовото възнаграждение на Димитър Бързилов да бъде
изплатено в срок до 31.01.2021 г.
По повод постъпила на 22.10.2020 г. молба, от управителя на
дружеството, срокът за изпълнение на предписанието бил удължен до
28.02.2021 г.
При извършената последваща проверка по документи на 01.04.2021 г. и
на 07.04.2021 г., в Дирекция „Инспекция по труда“ – София, свидетелят Г. В.
установила, че дружеството-жалбоподател, не е изпълнило даденото под № 1
предписание с протокол за извършена проверка изх. № ПР
2034649/21.12.2020 г, тъй като до приключване на проверката, „ФФФФ не е
представило документи, удостоверяващи изплащането на трудовото
възнаграждение за м. септември 2020 г. на РР, което е следвало да бъде
направено до 28.02.2021 г. За проверката бил съставен протокол за извършена
проверка № ПР 2109557/07.04.2021 г., връчен на ПП и подписан от
последната.
С оглед на установеното при проверката, в присъствието на двама
свидетели, както и представител на дружеството-жалбоподател свид. Г. В.
съставила и връчила на последния акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 22-007387/07.04.2021 г., приемайки за установено, че с
бездействието си дружеството е осъществило нарушение на чл. 415, ал. 1 от
КТ.
Въз основа на така съставения акт, директора на Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“, издал обжалваното наказателно постановление
№ 22-007387/21.04.2021 г., с което на „ФФФФ е наложена „имуществена
санкция“, в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие въз основа гласните и
писмени доказателства по делото – показанията на свидетеля Г. В., протоколи
за извършена проверка, заверен препис от трудов договор № 10/14.09.2020 г.,
разчетно-платежна ведомост, Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., длъжностна характеристика, Заповед
№ ЧР-46/28.01.2014 г., както и останалите съдържащи се по
3
административнонаказателната преписка, писмени доказателства.
Съдът се довери на показанията на свидетеля Г. В., която в
хронологична последователност изяснява обстоятелствата около извършената
проверка, както и констатираното нарушение. Видно от показанията на
свидетеля, както и приложените по делото писмени доказателства е че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило даденото му от контролните
органи предписание, да изплати трудовото възнаграждение на Димитър
Бързилов. Заявените от свидетеля възприятия се потвърждават от
приложените протоколи за извършена проверка, както и трудов договор и
платежни ведомости, от които се извежда, качеството на „работодател“ на
„ФФФФ, качеството на „работник“ на Бързилов, както и размерът на
дължимото му трудово възнаграждение.
От правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени
както процесуалният, така и материалният закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на двата,
основани за настоящото производства акта.
Видно от приложените по делото - Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, Заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., длъжностна характеристика, Заповед
№ ЧР-46/28.01.2014 г., както и съобразно чл. 416 и чл. 399 от КТ, АУАН и НП
са издадени от териториално и материално компетентни органи. Спазени са
установените в закона давностни срокове за съставяне, респективно изготвяне
на АУАН и НП, като същите са надлежно връчени на представител на
дружеството-жалбоподател, с оглед гарантиране на правото му на защита.
Спазени са изискванията за форма и съдържание, като словесното
описание на нарушението е в достатъчна степен точно и ясно, като е налице
пълно съответствие между установените факти и дадената им от контролните
органи, цифрова (правна) квалификация.
4
По приложение на материалния закон, съдът намира, че е безспорно
доказано, че от обективна страна „ФФФФ, в качеството си на „работодател“
по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекс на труда
/КТ/, на 01.03.2021 г., като не е изпълнил в срок до 28.02.2021 г., даденото с
протокол за извършена проверка № 2034649/21.12.2020 г., предписание под №
1, а именно да изплати на РР, уговореното трудово възнаграждение за месец
септември 2020 г., е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Видно от събрания доказателствен материал, протоколът с
предписанията на контролните органи, е надлежно връчен на представител на
дружеството, допълнително е удължен срокът за изпълнението му, поради
молба на дружеството-жалбоподател. Няма данни предписанието да е било
оспорено и съответно отменено по съответния административен или съдебен
ред, от което следва, че е влязло в сила. В рамките на дадения срок за
изпълнение (до 28.02.2021 г.), както и до завършване на втората проверка
(07.04.2021 г.) дружеството „ФФФФ не е изпълнило предписание № 1 – да
изплати дължимото трудово възнаграждение на РР.
Възраженията на жалбоподателя, в насока, че осъществената от
работника дейност е била некачествена, което е довело до нанасянето на
имуществени вреди на дружеството, са неотносими към настоящото
производство. Доколкото съдът следва да провери дали е надлежно съставено
и връчено предписанието, а от своя страна дали дружеството-жалбоподател го
е спазило, то твърдения за бъдещи финансови претенции от страна на
работодателя, следва да бъдат отхвърлени.
Нарушението на чл. 415, ал. 1 КТ е скрепено с налагането на
„имуществена санкция“ в размер от 1500 лв. до 10 000 лв., доколкото АНО е
наложил минималния размер на предвидената санкция, то съдът намира, че
същият е определен законосъобразно.
В заключение, съдът намира, че процесният случай не може да се
квалифицира като маловажен, с оглед характера на обществените отношения,
които се засягат от процесното нарушение и факта, че то е с типичната за
вида си обществена опасност и с нищо не разкрива по-ниска степен на
засягане на обществените отношения от конкретния вид. Съдействието от
страна на работодателите относно дейността на контролните органи е от
значение за своевременното изпълнение на задълженията им по упражняване
5
на контрол върху трудовото законодателство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
жалбата срещу същото оставена без уважение.
С оглед изхода на настоящият процес, то и направеното от въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде уважено. Въз основа на фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът намира, че дружеството-жалбоподател „Унистрой
Инженеринг Груп“ ЕООД следва да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – София сумата от 80 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007387 от
21.04.2021 г., издадено от инж. ДХХя, с което на „Х на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда КТ/ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА 111 ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му, пред Административен съд –
София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6