№ 7
гр. Шумен, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно
гражданско дело № 20233600500506 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни
жалби от ТП „Държавно горско стопанство ......“ гр. ...... на СИДП ДП Шумен, чрез
пълномощника – адв. Г. Г. от ШАК, с което предявените срещу него искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са уважени, вкл. е осъден да заплати направените
разноски и от М. И. М., чрез пълномощника – адв. Д. Р. от ШАК срещу същото решение, с
което предявеният от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е
частично отхвърлен.
Жалбоподателят – ТП „ДГС ......“ гр. ...... на „СИДП“ ДП гр. Шумен намира
решението за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните
правила. Излага подробни съображения, като моли въззивния съд да отмени изцяло
първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
и му присъди деловодните разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – М. И. М. е депозирал отговор
на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение и му бъдат присъдени извършените във въззивното производство разноски.
Жалбоподателят М. И. М. излага, че постановеното решение, в обжалваната му част,
се явявало неправилно, тъй като следва да се вземе предвид обстоятелството, че и след
датата на съдебното заседание в първоинстанционния съд, той е останал без работа. Моли
съдът да отмени съдебния акт в атакуваната му част, като осъди ТП „ДГС ......“ гр. ...... да му
1
заплати сума в размер на още 7431,68 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което останал без работа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото, както
и направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна – ТП ДГС ......“ гр. ...... е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение.
И двете въззивни жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, становищата на
насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:
Гр.д. № 363/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз
основа на искова молба, депозирана от М. И. М. срещу ТП „Държавно горско стопанство
......“ гр. ...... на „СИДП“ ДП Шумен, с искания за признаване за незаконно уволнението му и
отмяна на заповед № 270/15.06.2023 г. на директора на поделението, възстановяването му на
заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност – „специалист
лесовъдство“ и оС.Ж.дане на работодателя да му заплати обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради незаконното уволнение – за периода 16.06.2023 г. –
16.12.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Твърденията в исковата
молба са, че М. се намирал в трудово правоотношение с ответника от 07.01.2015 г., като
подписвал и допълнителни споразумения към трудовия си договор, изпълнявайки
длъжността „Лесничей“. На 26.04.2023 г. подписал ново допълнително споразумение за
преназначаване на длъжността „Специалист лесовъдство“, като впоследствие, с учудване
разбрал, че това му преназначаване било със срок за изпитване в полза на работодателя –
шест месеца. Именно преди изтичане на този срок, работодателят прекратил трудовото
правоотношение с М.. Позовава се на нормата на чл. 67, ал. 3 от КТ за недопустимост на
трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно. Поради това счита,
че работодателят – ответник незаконосъобразно прекратил съществувалото трудово
правоотношение между страните, променяйки едностранно характера на същото.
В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор
на исковата молба, с който оспорил предявените искове като неоснователни. Изложил е, че
преназначаването на ищеца се наложило поради наличието на ново щатно разписание, като
М. доброволно подписал предложеното му допълнително споразумение към трудовия
договор. Макар и сходни, длъжностите „лесовъд“ и „специалист лесовъдство“ се
различавали помежду си. Счита, че работодателят законосъобразно упражнил правото си да
прекрати трудовото правоотношение между страните.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, като с решението си ги е уважил
/последният от тях частично – за периода, считано от датата на уволнението до датата на
2
приключване на устните състезания/, приемайки за основателен довода за недопустимост на
трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно.
След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По същество:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложеното лично трудово досие на М.
И. М. е, че същият се намирал в трудовоправно отношение с ТП „Държавно горско
стопанство ......“ гр. ...... на „СИДП“ ДП Шумен от 07.01.2015 г., като последователно
подписвал допълнителни споразумения към трудовия си договор и изпълнявал длъжността
„лесничей“. На 26.04.2023 г. между страните било подписано допълнително споразумение
към трудов договор № 2/07.01.2015 г. В същото било предвидено, че М. ще изпълнява
длъжността „специалист лесовъдство“; договорът е безсрочен, а в полза на работодателя се
предвижда срок за изпитване – шест месеца. Със заповед № 270/15.06.2023 г. на директора
на териториалното поделение, трудовото правоотношение било прекратено. Като основание
за това в заповедта е посочено „на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – до изтичане на срока на
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие.“. Заповедта е връчена на М. на 16.06.2023 година.
В приложеното лично трудово досие на ищеца са налице длъжностни характеристики
на длъжностите „лесовъд“ и „специалист лесовъдство“, като при сравняването им се
констатират незначителни разлики в трудовите задължения.
Въззивният съд констатира на виждане от представената трудова книжка серия Г №
492023, че след процесното прекратяване на трудовото правоотношение, М. М. не е
встъпвал в друго трудово правоотношение.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан един свидетел – С.Ж..,
която описва промените в длъжностните разписания, действали при работодателя и начина
на подписване на обС.Ж.даното допълнително споразумение към трудов договор.
Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
При предявени от работник искове за защита срещу незаконно уволнение с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, работодателят следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че прекратяването на трудовото правоотношение е
законосъобразно. По претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3 от КТ, работникът
следва да докаже обстоятелството, че е останал без работа след уволнението.
Установява се, че по силата на сключения на 07.01.2015 г. трудов договор, страните
по делото се намирали в трудово правоотношение, което последователно изменяли през
годините. Възраженията на ищеца са, че работодателят, в нарушение на нормата на чл. 67,
ал. 3 от КТ трансформирал съществувалото правоотношение от безсрочно в срочно такова.
В обС.Ж.даното последно допълнително споразумение, обаче, страните са предвидили, че
3
сключват, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ безсрочен трудов договор, но уговарят срок
за изпитване в полза на работодателя. Тезата на М., възприета изцяло от
първоинстанционния съд, че с допълнителното споразумение договорът се превърнал в
срочен е неоснователна. Трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а
самостоятелен вид трудов договор. Сключва се когато работодателят иска да провери
годността на работника да изпълнява съответната работа, а от страна на работника – ако
желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори
както при договор за неопределено време, така и в различните видове срочни трудови
договори. Наличието на клауза за изпитване не прави договора срочен, а дава право на
страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките
на срока за изпитване. В случаите, когато не бъде прекратен, този трудов договор се счита
окончателно сключен като безсрочен или срочен такъв. В тази насока е и трайната съдебна
практика /решение № 716/27.12.2010 г. по гр.д. № 253/2010 г. на III г.о. на ВКС, решение №
11/27.01.2015 г. по гр.д. № 4911/2014 г. на III г.о. на ВКС/. Тоест, обС.Ж.дането на
разпоредбите на чл. 67, ал. 3 и чл. 68 от КТ е неотносимо към настоящия случай.
Тъй като сключването на трудов договор /в хипотезата на уговорен срок за
изпитване в полза на работодателя/ цели проверка на годността на работника да изпълнява
възложената му работа и тази преценка не подлежи на съдебен контрол, до изтичане на
уговорения срок, работодателят разполага с право да прекрати трудовия договор без
предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ, във всеки момент от действието му. При
издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в която като основание
е посочена нормата на чл. 71, ал. 1 от КТ, работодателят не е длъжен да мотивира същата. В
конкретният случай, директорът на ТП „ДГС – ......“ гр. ...... упражнил правото си да
прекрати в предвидения срок съществуващото между страните трудово правоотношение
именно по силата на чл. 71, ал. 1 от КТ.
Действително, по отношение на предвидената в допълнителното споразумение клауза
за изпитване, би могъл да се постави въпросът за нейната действителност с оглед
обстоятелството, че недействителна, като заобикаляща закона е клаузата за изпитване,
включена в допълнително споразумение с работник, работил преди това на същата
длъжност по безсрочен трудов договор, тъй като тази възможност е предвидена само при
първоначално приемане на работа. В настоящия случай, обаче, съдът не е бил сезиран с иск
или възражение за недействителност на тази клауза от трудовия договор. Обявяването на
недействителността на трудовите договори или отделни техни клаузи се извършва от съда
по реда на чл. 357 и сл. от КТ, като това може да стане както в самостоятелен исков трудов
спор или инцидентно в рамките на висящ трудов спор за незаконно уволнение. Съдът няма
задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда право на уволнение или
надлежното му упражняване. Съдът следва да е сезиран с преюдициалния спор за
недействителността на трудовия договор или отделна негова клауза и това сезиране следва
да стане в рамките на установените от закона преклузивни срокове. Приемане на
становището, че съдът следва служебно да констатира недействителност на трудов договор,
4
би означавало да се игнорират такива институти в гражданския процес като възражението и
инцидентния установителен иск. В този смисъл е и изричното изключване в ТР № 1/2020 г.
по т.д. № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС на уредбата по чл. 74, ал. 5 от КТ –
произнасяне на съда по недействителност на трудов договор, от вмененото на съда
задължение служебно да се произнесе по нищожността на правни сделки. Съобразно
изложеното, настоящият състав счита, че не следва да се произнася служебно по
действителността на клаузата уговорен срок за изпитване в полза на работодателя в
сключеното от страните по делото допълнително споразумение от 26.04.2023 г. към трудов
договор от 07.01.2015 г.
Или, при наличието на клауза в трудовия договор, предвиждаща срок за изпитване в
полза на работодателя и упражнено от него право в уговорения шестмесечен срок да
прекрати трудовото правоотношение между страните, то следва да се приеме, че
работодателят законосъобразно упражнил правомощието си да прекрати съществувалото
между страните правоотношение.
Ето защо, съдът приема, че са били налице предпоставките на чл. 71, ал. 1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, работодателят е спазил всички
изисквания на КТ, поради което процесната заповед 270/15.06.2023 г. на директора на
териториалното поделение е законосъобразна и претенцията за нейната отмяна е
неоснователна.
По отношение иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – същият се явява
акцесорен по отношение иска за признаване незаконност на уволнението. Предвид
обстоятелството, че съдът намира процесната заповед за законосъобразна, претенцията също
се явява неоснователна.
ДоС.Ж.но иска по чл. 344, ал. 1, т 3 от КТ – този иск също предпоставя наличие на
незаконно уволнение. Предвид приетото за установено по-горе от съда, в случая липсва
предпоставката за възникване на задължение за работодателя да обезщети останалия без
работа служител. Ето защо, искането за заплащане на обезщетение в размер на 15621,60 лв.
също е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Предвид всичко изложеното, съдът счита, че първоинстанционното решение е
неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, в частта за сума в
размер на 8189,92 лв., както и в частта за разноските, с която ТП „ДГС – ......“ гр. ...... е
осъдено да заплати такива на М. М. и да заплати държавни такси и разноски в общ размер
532,45 лева. В частта на решението, в която претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е
отхвърлена за сумата над 8189,92 лв. до пълния предявен размер – 15621,60 лв. същото
следва да бъде потвърдено като правилно, макар и на различно основание. Решението
следва да бъде потвърдено и в частта, с която М. е осъден да плати разноски на ответника по
първоинстанционното дело в размер на 859,12 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. М. следва да бъде осъден да заплати на ТП
5
„ДГС – ......“ гр. ...... направените разноски по първоинстанционното дело в размер на още
1726,82 лв., както и деловодните разноски пред въззивната инстанция в размер на 2799,74
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 162/11.10.2023 г. по гр.д. № 363/2023 г. по описа на Районен
съд – Велики Преслав В ЧАСТТА, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
сума в размер на 8189,92 лв., както и В ЧАСТТА за разноските, в която ответникът е осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 1419,61 лв., както и държавна такса и направени
разноски от бюджета на съдебната власт в общ размер 532,45 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „......” № 46, вх. А, ет. 1, ап. 3 срещу Териториално
поделение „Държавно горско стопанство – ......“ гр. ...... на „Североизточно държавно
предприятие“ ДП гр. Шумен с ЕИК ......, със седалище гр. ......, адрес на управление гр. ......,
обл. Шумен, ул. „......“ № 133, представлявано от В.А.К., иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за отмяна на Заповед № 270/15.06.2023 г. на директора на ТП „ДГС – ......” гр.
...... за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 от КТ, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. М. с ЕГН ********** срещу ТП „ДГС – ......” гр. ......
на „СИДП“ ДП гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на предишната му работа – „Специалист лесовъдство“ при ТП „ДГС – ......”
гр. ......, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. М. с ЕГН ********** срещу ТП „ДГС – ......” гр. ......
на „СИДП“ ДП гр. Шумен, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
за сумата 8189,92 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без
работа в резултат на уволнението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 162/11.10.2023 г. по гр.д. № 363/2023 г. по описа на
Районен съд – Велики Преслав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сума в размер на 7431,68 лв., представляваща разликата между
уважената от първоинстанционния съд претенция за сума в размер на 8189,92 лв. и пълния
размер на предявения иск – 15621,60 лв., както и в частта, с която М. И. М. е осъден да
заплати на ТП „ДГС – ......” гр. ...... на „СИДП“ ДП гр. Шумен направените разноски в
първоинстанционното производство в размер на 859,12 лева.
ОС.Ж.ДА М. И. М. с ЕГН ********** да заплати на ТП „ДГС – ......” гр. ...... на
„СИДП“ ДП гр. Шумен направени деловодни разноски в първоинстанционното
6
производство размер на 1726,82 лева.
ОС.Ж.ДА М. И. М. с ЕГН ********** да заплати на ТП „ДГС – ......” гр. ...... на
„СИДП“ ДП гр. Шумен направените деловодни разноски във въззивното производство
размер на 2799,74 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от
23.01.2024 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7