Мотиви към присъда № 124/20.12.2016 г. по НОХД № 2641 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2016 г.
П.та окръжна прокуратура е повдигнала
обвинение спрямо подсъдимия Х.В.Т. и той е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.124 ал.1 пр.2 вр.чл.129 ал.2 от НК- за това, че на
28.08.2012 г. в с.С., обл.П., ул."Г.С.Р." № 24, е причинил на П.П. П.
смърт по непредпазливост /деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици - смъртта, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди/ вследствие на умишлено нанесени три средни телесни повреди - счупване
на пето ребро в лявата половина на гръдния кош и счупване на десето и
единадесето ребро в дясната половина на гръдния кош, причинили трайно
затрудняване движението на снагата за период от повече от 30 дни.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив поддържа изцяло обвинението- със същата фактическа обстановка, описана
в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. Иска на
подсъдимия да бъде определено наказание от шест години лишаване от свобода,
което на осн. чл. 373 ал. 2 вр. с чл. 58 а ал. 1 от НК да бъде редуцирано с
1/3-та, подлежащото на изтърпяване наказание от четири години лишаване от
свобода подсъдимият Т. да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип,
да бъде приспаднато от изтърпяване на наказанието времето на
предварително задържане на подсъдимия по настоящето дело. Приложените като ВД
по делото човешки кости, намиращи се на съхранение в отделението по „Съдебна
медицина“ към УМБАЛ „Св. Георги“- Пловдив да бъдат върнати на близките на
пострадалия П., с цел осъществяване на традиционните траурни ритуали, а
останалите ВД-да бъдат унищожени. Предлага уважаване в цялост на предявения по
делото гр. иск.
В хода на съдебното производство беше
конституирана като гр. ищец и частен обвинител Й.П.В.- фактически съжител на
убития П.. Същата предяви спрямо подсъдимия Т. гр. иск в размер на 50 000
лв. за обезщетение на причинени й от престъплението неимуществени вреди- болки
и страдания, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
увреждането – 28.08.2012 г. до окончателното й издължаване. Същата лично и чрез
повереника си изразява становище за доказаност на обвинението. Иска присъждане
на гражданския иск в пълния предявен размер.
По искане на
подсъдимия Х.Т. съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК,
при хипотезата на чл. чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния
акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, по
предвидения от закона ред, прие направеното самопризнание и обяви, че ще го
ползва при постановяване на присъдата. Подсъдимият и защитата не оспорват тезата на
прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено
престъплението. Считат, че процесуалното поведение на подсъдимия следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. Пледират, че е
налице само един нанесен от подсъдимия
на пострадалия удар. Защитата изразява становище, че гр. иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Не се ангажират със становище
относно параметрите на евентуално наказание.
Съдът, като анализира
доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание,
доказателствата по делото и обсъди изразеното от страните намира, че
самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствения акт и
наличните по делото доказателства обуславят извод за безспорна фактическа установеност на извършеното,
каквато е описана в обвинителния акт, по
който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият Х.В.Т. е роден на *** ***.
Български гражданин е, със средно образование, безработен, разведен. Осъждан е
многократно, като предходните му осъждания не се отразяват на правната
квалификация на извършеното по настоящето дело. Осъжданията му са следните:
1.
С определение за
одобряване на споразумение, постановено на 05.02.2004 г. по НОХД № 848/2003 г.
по описа на ПРС, за извършено на
08.11.2002 г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т.3,т.4,т.5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр.
с чл. 63 ал. 1 т. 1 от НК му е било наложено наказание обществено порицание.
2.
С определение за
одобряване на споразумение, постановено на 18.01. 2008 г. по НОХД № 1708/2007
г. по описа на ПРС, за извършено на
20/21.05.2007 г. престъпление по чл. 195 ал. 1т.4,т.5 и т. 7 вр. с чл. 194 ал.
1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК му е било
наложено наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три
години.
3.
С определение за
одобряване на споразумение, постановено на 08.12.2009 г. по НОХД № 5909/2009 г.
по описа на ПРС, за извършено на
04.08.2009 г. престъпление по чл. 216
ал. 4 вр. с ал. 1от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 150 лв.
4.
С определение за
одобряване на споразумение, постановено на 03.12.2012 г. по НОХД № 7332/2012 г.
по описа на ПРС, за извършено на
16.02.2011 г. престъпление по чл. 339 ал. 1
от НК му е било наложено наказание от седем месеца лишаване от свобода.
Същото е изтърпяно ефективно до 07.02.2013 г.
5.
С определение за
одобряване на споразумение, постановено на 08.02.2013 г. по НОХД № 8645/2012 г.
по описа на ПРС, за извършено на
20.07.2012 г. престъпление по чл. 339
ал. 1 от НК му е било наложено
наказание седем месеца лишаване от
свобода. За извършено на същата дата престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. с ал. 3
т. 1 от НК му е било наложено наказание глоба в размер от 150 лв. Определено е общо наказание седем
месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 150 лв.
6.
С определение за
одобряване на споразумение, постановено на 27.10.2015 г. по НОХД № 6236/2015 г.
по описа на ПРС, за извършено в периода
15.02-12.03.2015 г. престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с 195 ал. 1 т.3,т.4
вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 от НК му е било наложено наказание една година
и шест месеца лишаване от свобода. За извършено през м. март 2015 г.
престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК му е било наложено наказание от една година
и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 ал. 1 от НК е било определено
общо най- тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, от
изпълнението на което е било приспадното времето на предварителното
задържане.
Подсъдимият Т. и свидетелката А.С. били
съпрузи до м.юни 2013 г., когато се развели. През инкриминирания по делото
период живеели на квартира в гр.П., на
ул."М." № 2. Имали семеен автомобил „БМВ-325" с ДКН РВ 1522 РК, черен на цвят. Т.
притежавал в съсобственост две къщи в с.С.,
обл.П., намиращи се на ул.“ Г.С.Р.", съответно на № 24 и № 26.Къщите били с общ двор.
По същото време пострадалият П. вече живеел от няколко години
на семейни начала със св. Й.В.. Всеки от двамата имал деца от предходни
бракове. Синът на В.- - св.Й.В. бил
приятел с братята- близнаци Т., един от които е подсъдимият.
През пролетта на 2012 г. в къщата на
ул. „Г.С.Р.“, намираща се на № 24,
подс.Хр.Т. и брат му - Н. Т. пуснали да живеят, без да плащат наем, пострадалия П.П. П. и свид. В.. Уговорката не
включвала дължим наем, а само да си плащат тока и водата. Пострадалият бил
пенсионер, имал доходи. П. и В. не изпълнили поетия ангажимент да плащат
консумираните ток и вода, но се грижели за двора.
На 18.08.2012 г. св. В. заминала за
Испания, на гости при големия си син И..
Малко след това пострадалият П. й се обадил с оплакване, че няма пари и няма
какво да яде. Финансовите несгоди били част от общото битие на двамата. До
заминаването на свидетелката
пострадалият бил в добро здраве, не злоупотребявал с алкохол, издържал
се от пенсията си.
Междувременно двамата братя Т. били
задържани от органи на полицията. След освобождаването им изнесли багажа на П.,
а него изгонили. Причината, която Н. Т. споделил на св. Й.В. била, че П. ги
крадял. Подс. Х.Т. пък смятал, че възрастният човек ги предавал на полицията.
Към края на м.август 2012 г. св.Й. В. се видял с пострадалия в магазинче в
с.С.. Последният бил отчаян и натъжен. Поговорили за майката на В.- свид. Й.В..
П. споделил със свидетеля намерението си
да се върне в къщата на подсъдимия, за
да си потърси тв-антена. Св. В. го посъветвал да не се занимава с близнаците,
защото били много отмъстителни.
Същата вечер – на 28.08.2012 г.,
пострадалият П. позвънил на брат си -св.А. П. , но не могли да разговарят.
По-късно вечерта подс.Х.Т. ***. Повикал
го в двора на къщата, намираща се на №
24. Започнал да му се кара и да го пита къде са инструментите трион и тесла, за които брат му - Н. Т.
твърдял, че са откраднати от П.. Пострадалият се бил облегнал на дръжката на
лопата. Това, заедно с отговора му, че не знае къде са инструментите, било
възприето от подсъдимия като „сербез". Подс. Т. решил да сплаши П., като
го удари. Нанесъл му няколко юмручни удара в тялото - в лявата гръдна половина,
чиято посока била отпред назад и отдясно наляво спрямо пострадалия и в дясната
гръдна половина, в посока отпред назад и отдясно наляво спрямо пострадалия. На П.
били причинени три средни телесни повреди -счупване на пето ребро в лявата
половина на гръдния кош и счупване на десето и единадесето ребро в дясната половина
на гръдния кош, сами по себе си в състояние да причинят трайно затрудняване
движението на снагата за период над 30 дни.
От ударите пострадалият се свил и паднал на земята. Почнал да се превива
и да моли подсъдимия да повика Бърза помощ. След 2-3 минути спрял да се движи и
говори. Подс. Т., който бил работил и като воден спасител, познавал
симптомите на настъпила смърт. Проверил
за дишане и пулс, но такива нямало. Проверил и зениците на П.. Като видял, че са разширени, разбрал, че е мъртъв.
Подс. Т. постоял над мъртвия П.. Осъзнал, че ще бъде осъден при установяване на извършеното и ще се
наложи да влезе в затвор. Решил да скрие тялото. Натоварил го на задната
седалка на БМВ-то си" с ДКН РВ 1522
РК и го откарал на полето до тяхна нива, извън селото. Изкопал дупка в
пресъхнал напоителен канал и заровил тялото на П., който бил само по къси
панталони.
На следващия ден - 29.08.2012 г.
свидетелят А. П. започнал да звъни на
брат си, в отговор на неприетото обаждане от предния ден. Никой не отговорил.
На по-следващия ден отишъл в с.С., за да потърси брат си, но не го открил.
Намерил само мобилния му телефон, оставен да се зарежда.
На 30.08.2012 г. П.П. - син на
пострадалия, подал молба в РУ на МВР гр.Р.
за издирване на баща му.
Издирването на пострадалия П. не дало
резултат.
Подсъдимият споделил единствено със св.А.С.,
че била станала беля, че се бил скарал с някакъв човек, бил го бутнал и човекът
взел да се задушава. Смятайки, че се е случило най-лошото, св.С. го прекъснал и
не пожелал да слуша повече.
На 17.03.2015 г. св.Л.К. - служител при
„Криминална полиция" - РУ на МВР гр.Р., провел беседа с подсъдимия във
връзка с разследване на множество кражби, за авторството на които подозирали
подс. Т.. В този разговор подсъдимият му
разказал, че през лятото на 2012 г. повикал в двора на къщата си в с.С.
пострадалия П.. Ядосан, че „бай П." отричал да е вземал инструменти, той
го ударил с юмрук в корема. После „бай П.“
умрял. Разказал как е укрил тялото до наследствената им нива и написал
обяснения. Саморъчно направил скица на мястото, където е закопал трупа - на около 100 м. от асфалтовия път, свързващ
с.С. и с.Т., преди ДДС „Чекерица".
На
същата дата бил извършен следствен експеримент, протоколът за който, ведно с
изготвен на мястото фотоалбум, е приложен на л. 25-35 т. 1 от досъдебното
производство. При извършването на следствения
експеримент присъствали подсъдимият
и назначен му сл. защитник. Подс. Т.
отвел полицаите до местопрестъплението и до мястото, където укрил трупа.
При направения на следващия ден оглед / л. 36- 52 т. 1 от дос. произв./ били намерени заровените в почвата човешки
кости и вещи, принадлежащи на П. - къси панталони и ключове. Останките на П.
били намерени на мястото, посочено от подсъдимия.
Възприетата фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия признания на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от наличните по делото доказателства, които
са събрани по предвидения в НПК ред в хода на досъдебното производство и които
съобр. 373 ал. 3 от НПК настоящият съд
приема за подкрепящи направеното от подсъдимия самопризнание. Те се следните:
депозираните от подсъдимия обяснения в хода на досъдебното производство, в
които той сочи в цялост познанството си с убития П., конфликтите с последния и
повода за тях, поведението си в деня на умъртвяването му. Следва да се
отбележи, че подсъдимият сочи нанасяне на един единствен удар на
пострадалия. Но той направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и на броя на посочените
от държавното обвинение удари. В тази част обясненията му се оборват от заключенията
на изготвените по делото СМЕ. Обясненията на подсъдимия се подкрепят изцяло и
от показанията на разпитаните по делото свидетели- Л.К., А.С., Н.П., Ц.Д., Й.В.,
Й.В., Р.Г., А.С., А. П., В.В.. Не
съдържат информация относно инкриминираното събитие, а само личностни данни за
пострадалия и предприетите от близките
му действия след изчезването му показанията на синовете му П.П.К., С.П.П..
В хода на досъдебното производство е била
назначена и изготвена ДНК експертиза, приложена на л. 143-146 т. 1 от дос.
производство. Намерена на мястото и иззета по делото кост била сравнена с биологичен материал,
иззет от родителите на убития П. и от
неговата сестра. Според заключението й, сравненият биологичен материал сочи, че
Н.С.и П.С. са родители на лицето, на което принадлежи костта и на Ц.П. Д..
По делото е била назначена и изготвена Съдебно- психиатрична експертиза на
подсъдимия, според заключението на която
/л. 69-74 т. 1 дос. произв. / той е психично здрав, могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си през 2012 г.
От заключението на приложената на л.
78- 92 т. 1 от дос. произв. тройна СМЕ се установява, че изследваните от експерта кости принадлежат на
един индивид от мъжки пол, със средна възраст
70 години, ръст 167 см., с давност около три години на заравянето им
преди експертното изследване, с подробно описани счупвания с давност преди
смъртта на индивида. Констатираните
счупвания на ребра са преди настъпване на
смъртта, причинени са от директен
удар с твърд тъп предмет.
Според заключението на СМЕ № 303/2015
г., приложено на л. 100-119 т. 1 дос. производство, констатираните травматични увреждания /
счупвания/ в ребрата от лявата гръдна
половина на убития П. са причинени от
действието на твърд тъп предмет, за петото счупено ребро- с ограничена
повърхност, каквато притежава човешкият
юмрук. Посоката на травматичната сила е
била отпред назад и отдясно наляво спрямо тялото на пострадалия.Тези точно
увреждания са получени прижизнено, непосредствено преди смъртта /перимортални/. Механизмът на получаване на счупванията на
ребрата в дясната гръдна половина е също действието на твърд тъп предмет, за
десетото рабро следва извод, че този предмет е бил с ограничена повърхност и
може да е човешки юмрук, при директен удар. Посоката на травматичната сила
също е била отпред назад и отдясно
наляво спрямо тялото на пострадалия
Ударите, довели до прижизнени счупвания на ребрата в лявата и дясна гръдна
половина следва да са били най- малко три.
При счупването на петото ребро в лявата
гръдна половина е било възможно настъпването на следните усложнения: хемоторакс,
пневмоторакс, хемопневмоторакс или подкожен емфизем. При счупването на долните две ребра в лявата
гръдна половина най- честото усложнение е разкъсване на слезката, от което може
да се получи остра кръвозагуба, от която да настъпи смърт. Като цяло счупването на ребра може да доведе
и до мастна емболия, с последваща смърт. Извън посочените възможни усложнения,
сами по себе си счупванията водят до трайно затрудняване на движението на
снагата за повече от 30 дни- средна телесна повреда по смисала на чл. 129 ал. 2
от НК, а в противен случай увреждането може да е разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Вещото лице изрично отбелязва
счупванията, за които е възможно да са получени след смъртта на лицето
/постморталните/, в резултат на изкопните мероприятия- долна челюст, дясна
лопатка, лява бедрена кост и трето дясно ребро.
Според заключението на СМЕ № 522/2015
г., приложено на л. 128-133 т. 1 дос. производство, вещите лица сочат като най-
голяма възможност счупванията на гръдния кош, с изключение на третото дясно
ребро да са причинени непосредствено преди смъртта на пострадалия. Ляво пето и дясно десето ребро са счупени при
удар с твърд тъп предмет и не могат да бъдат получени при притискане.
Вероятните причини за настъпване на смъртта са визираните в експертиза №
303/2015 г.
Според заключението на СМЕ № 298/2016
г., приложено на л. 113-116 т. 2 дос. производство , периодът от 2-3 минути между нанесените удари
и смъртта на П. обуславя настъпването й вследствие остра кръвозагуба при разкъсване
на слезката или черния дроб, поотделно
или в комбинация, или мастна емболия.
Съдът кредитира изцяло експертните
становища, като обективно и задълбочено изследващи релевантните обстоятелства
по делото.
Съдът кредитира изцяло и приложените по
делото писмени доказателства, както и веществените такива. Приложеното по
делото ВДС- звукозапис от използвано СРС, съдът не възприема при постановяване
на присъдата си. Същият възпроизвежда проведена с подс. Т. полицейска беседа.
Съобр. константната съдебна практика, като изготвен в нарушение на императива
на чл. 55 ал. 1 от НПК не може да служи като доказателствено средство.
При посочената фактическа установеност
на извършеното, Пловдивският окръжен съд намира, че подсъдимият Х.В.т. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл. 124 ал. 1 предл. 2 вр. с чл. 129 ал. 2 от НК, като на
28.08.2012 г. в с.С., обл.П., ул."Г.С.Р."
№ 24, е причинил на П.П. П. смърт по непредпазливост /деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици - смъртта, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди/ вследствие на умишлено нанесени три средни телесни
повреди - счупване на пето ребро в лявата половина на гръдния кош и счупване на
десето и единадесето ребро в дясната половина на гръдния кош, причинили трайно
затрудняване движението на снагата за период от повече от 30 дни.
Авторството на деянието е несъмнено
установено. Подсъдимият е пълнолетен, психически здрав към момента на
извършване на престъплението и е годен
субект.
По делото е установено, че на
инкриминираната дата той е нанесъл три удара
на пострадалия, със сила достатъчна да счупи три от ребрата му. Действията на подсъдимия, изразяващи се в
нанасяне на удари, с цел „сплашване“ на убития П. за предполагаемо неправомерно
отнемане на две вещи са в причинно-
следствена връзка с получените счупвания на ребра- пето ребро в лявата половина
на гръдния кош и счупване на десето и единадесето ребро в дясната половина на
гръдния кош. Счупването на всяко от тях
е затрудняващо движението на снагата за срок повече от тридесет дни и
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК. Характерът и степента на посочените телесни
повреди се определят към момента на причиняването им, а не с оглед настъпилите
след това изменения. Воден от желанието си да накаже чрез физическо увреждане
убития, подсъдимият Т. се е отнесъл безразлично към предвидим резултат от
ударите. В резултат именно на получените телесни увреждания, довели до
разкъсване на черния дроб и слезката, с последваща остра кръвозагуба, е настъпила смъртта на
Павлов. Налице е причинно- следствена връзка между нанесените удари, причинили
уврежданията по смисъла на чл. 129 ал. 2 от НК и настъпилата в резултат на тези
увреждания смърт.
Възведеното спрямо подс. Т. обвинение е за причиняването на телесните
повреди при евентуален умисъл.
Обвинителната теза относно субективния елемент
е доказана. Тази форма на вината е налице когато деецът е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е допускал, отнасял се е с безразличие към настъпването им. В рамките на възведеното
обвинение за този субективен елемент на престъплението Пловдивският окръжен съд
намира, че не може да се приеме
извършването действията, причинили средните телесни повреди при условията на самонадеяност. Не е имало
никакви обстоятелства, които да
създават у Т. убеденост, че при нанесените удари с юмрук в
областта на гръдния кош на пострадалия не могат да настъпят сериозни телесни
увреждания, каквито несъмнено са счупването на кости, в конкретния случай-
ребра. Подсъдимият не е желаел и
предвиждал по- тежкия резултат- настъпването на смъртта на пострадалия.
Могъл е и е бил длъжен да предвиди тази
възможност поради вече коментираното нанасяне на ударите в областта на гръдния
кош, явяващ се уязвима част от човешкото тяло, с намиращи в него жизненоважни
органи и функционалното му предназначение да ги предпази.
Изразеното становище на защитата, че
при определяне на наказанието следва да се има предвид, че подсъдимият е
нанесъл само един удар на пострадалия, е несподеляемо. То е несъвместимо с
реда, по които беше проведено съдебното следствие- по реда на диференцираната
процедура по глава ХХVІІ-ма от НПК, основана на направено от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Този факт- три на брой нанесени удара, беше признат от подсъдимия наред с
всички други заявени от държавното обвинение факти. За него, както и за
останалите признати, са налице подкрепящи самопризнанието доказателства, които
съдът вече обсъди. Приетото по реда на чл. 372 ал. ІV самопризнание не може да
бъде оттегляно след постановяване на определението по посочения текст нито от
подсъдимия, нито от защитата му и в този смисъл е и изразеното в Тълкувателно решение № 1 от
6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК.
По
вида и размера на наказанието:
За да определи справедливото съобр чл. 35 ал. 3 от НК
и годно да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК наказание, Пловдивският
окръжен съд приема следните индивидуализиращи отговорността на подсъдимия
обстоятелства:
Като смекчаващо
отговорността на дееца обстоятелство съдът приема направеното от него самопризнание още в хода на досъдебното
производство, при което той лично е показал на разследващите мястото, на което
е заровил трупа, участвал е добросъвестно в проведения следствен експеримент с
цел установяване на това точно обстоятелство
и е допринесъл съществено за разкриване на престъплението. Без това
негово активно съдействие е малко вероятно трупът да бъде намерен, а ако това
се случи- да се установи как се е озовал там. Съдбата на убития П., без
съдействието на подсъдимия, и до момента
щеше да е неизвестна. С депозираните по надлежния процесуален ред обяснения,
съдържащи разказа на Т. за собствената му деятелност, подсъдимият е съдействал
за установяване на извършителя на престъплението и начина на извършването му.
Процесуалното му поведение съответства на критериите, установени в т. 7 на
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК.
То е „елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител“.
Независимо от протичането на съдебното следствие по диференцираната процедура на глава ХХVІІ-
ма от НПК при която самопризнанието на подсъдимия е основание за задължително
по- благоприятно третиране при определяне на наказанието, настоящият съд
намери, че самопризнанието на подсъдимия Т. следва да бъде отчетено и като
смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства
следва да се имат предвид предходните му осъждания, които не се
отразяват на правната квалификация на извършеното по делото. Налице са и
недобри характеристични данни, изводими от свидетелските показания за него.
За
престъплението по чл. 124 ал. 1 предл. 2 от НК се предвижда наказание от две до
осем години лишаване от свобода. С оглед
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства, Пловдивският окръжен
съд намира, че наказанието на подс. Т. следва да бъде определено при лек превес
на отегчаващите отговорността му обстоятелства, с оглед относителната им
тежест, а не съобразно количеството им.
Следва да бъде наложено наказание над средния размер, а именно- шест
години лишаване от свобода. Същото, съобр. разпоредбата на чл. 373 ал. 2
от НПК следва да бъде намалено с 1/3- та по правилата на чл. 58 а ал. 1 от НК и
на подсъдимия да бъде наложено наказание от четири години лишаване от свобода.
Деянието, предмет на
разглеждане в настоящето производство е в кумулативна верига поотделно с две от
предходните му осъждания, поради което съдът на осн. чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 23
ал. 1 от НК разгледа и възможността за групиране на наложеното наказание с
някое от предходните.
Подсъдимият
Т. до момента е осъждан шест пъти. Престъпленията по първите четири от
осъжданията му са били осъществени и санкционирани с влязъл в сила съдебен акт
преди инкриминираното по настоящето дело деяние. Последните две осъждания са
постановени след извършването му. Те са :
С определение за одобряване на споразумение,
постановено на 08.02.2013 г. по НОХД №
8645/2012 г. по описа на ПРС, за извършено
на 20.07.2012 г. престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК му е било наложено наказание седем месеца лишаване от свобода. За
извършено на същата дата престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. с ал. 3 т. 1 от НК
му е било наложено наказание глоба в размер от 150 лв. Определено е общо наказание седем
месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 150 лв. Определението е влязло в сила на 08.02.2013 г.
С определение за одобряване на
споразумение, постановено на 27.10.2015
г. по НОХД № 6236/2015 г. по описа
на ПРС, за извършено в периода 15.02-12.03.2015 г. престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 2 вр. с 195 ал. 1 т.3,т.4 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 26 от НК
му е било наложено наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода. За извършено през м.
март 2015 г. престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК му е било наложено
наказание от една година и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23
ал. 1 от НК е било определено общо най- тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода, от изпълнението на което е било приспадното
времето на предварителното задържане.
Определението е влязло в сила на 27.10.2015 г.
Престъплението, за което е постановена
настоящата присъда, е осъществено на 28. 08. 2012 г. – преди
постановяване на последните две осъждания на подс. Т.. Съобр. чл. 25 ал. 1 вр.
с чл. 23 ал. 1 от НК то е в условията на съвкупност с всяко от деянията по
посочените две предходни осъждания. Но те самите не са в условията на
съвкупност помежду си. Деянието по НОХД № 6236/2015 г. по описа на ПРС е извършено след влизането в сила на
постановения осъдителен акт по НОХД № 8645/2012 г. по описа на ПРС. Съдът е
длъжен при наличието на
материалноправните предпоставки за това да групира наложените на подсъдимия
наказания по най- благоприятен за него начин. Най- благоприятно е групирането,
при което той ще търпи в по- малък размер наказание лишаване от свобода. Това
се постига при групиране на наказанието от четири години лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия с настоящата присъда и
наказанията от една година и шест месеца
лишаване от свобода и една година и два месеца лишаване от свобода,
наложени на същия подсъдим по НОХД № 6236/2015 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, като се определи едно общо най-тежко наказание от четири години
лишаване от свобода.
Съдът
намира, че за постигане целите на наказанието следва да бъде приложен чл. 24 от НК, като определеното общо най-тежко
наказание от четири години лишаване от свобода бъде увеличено с една година и
шест месеца лишаване от свобода. Съображенията за това са следните: включените
в кумулативната верига наказания са наложени за тежки престъпления, две от
които и умишлени. Наложеното по НОХД № 8645/2012 г. по описа на ПРС наказание за
квалифицирана кражба е трето поред.
Наложеното му по същото дело наказание е за трето поредно престъпление
по чл. 339 ал. 1 от НК. Преди
извършването на престъпленията, включени в кумулативната верига подсъдимият е
осъждан четирикратно, петото му осъждане е за деяние, предхожащо осъщественото
по двете дела. Престъплението, предмет
на разглеждане по настоящето дело и извършено няколко месеца след осъществяване
на предходните две престъпления. Очертава се интензитет на наказателнопротивоправната
деятелност. Следва извод за личност с трайно установени престъпни навици.
Наложените му преди включените в съвкупността
наказания не са постигнали целения поправително- превъзпитателно и
предупредително – възпиращ ефект. Той не
би се постигнал и с определеното му общо най- тежко наказание от четири години
лишаване от свобода. При съблюдаване на ограниченията, визирани в чл. 24 от НК,
съдът намира, че определеното общо най- тежко наказание от четири години
лишаване от свобода следва да бъде увеличено с една година и шест месеца
лишаване от свобода.
На
основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното
наказание в общ размер от
пет години и шест месеца лишаване от свобода подсъдимият Х.Т. следва да изтърпи при първоначален
„строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип.
На
основание чл. 59 ал.1 и чл. 25 ал.2 от НК следва да бъде приспаднато от изтърпяването на наказанието от пет години и шест месеца лишаване от
свобода времето, през което подсъдимият Т. е бил задържан по настоящето дело и времето, през което е изтърпявал наказание по НОХД №
6236/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Относно
гражданския иск.
Същият
е с правно основание чл. 45 и сл. От ЗЗД.
В хода на съдебното
производство беше конституирана като гр. ищец и частен обвинител Й.П.В.. За
съвместно разглеждане в наказателния процес беше приет граждански иск насочен
срещу подсъдимия в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането- 28.08.2012 г. до окончателното издължаване.
Основанието на иска са претърпени от В. неимуществени вреди- болки и страдания.
Възраженията
на защитата за недопустимост на иска, поради липса на материално- правните
предпоставки за предявяването му са неоснователни. По делото е несъмнено
установено, че двамата с убития П. са живеели на семейни начала. За това
обстоятелства следва да бъдат кредитирани изцяло на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели- И. Б.и В.К..
Налице са и показания на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, които съобр. чл. 373 ал. 3 от НПК съдът ползва при постановяване на
присъдата си. Това са показанията на свидетелите Н.П., син на убития П. / л. 55
т. 1 гръб дос. произв./ Й.В./ син на гр. ищец и частен обвинител- л. 58- 59 т.
1 дос. производство/ Р.Г.- незаинтересован от изхода на делото- л. 63 от дос.
производство, А.С.- бивша съпруга на подс. Т., А. П.- л. 65 от дос. произв.,
син на убития П./. Близостта между родителите
довела и до по- близко общуване между децата им- през м. август 2012 г.
св. Й.В.е бил на море с двамата си братя
и единият от синовете на убития- П., за което са налице данни в показанията на
Й.В.. Последният е бил и измежду лицата,
търсещ убития заедно с децата му непосредствено след изчезването му. Следва да
се подчертае, че съжителството им е и измежду признатите от подсъдимия факти,
изложени в обвинителния акт. Т.е. възраженията на защитата се явяват не само
неоснователни, а и недопустими. Безспорно е установено по делото, че към
инкриминираната по делото дата гр. ищец
и ч. обвинител В. е била в Испания, на гости на сина си. Но нито един от
свидетелите, разпитани по делото за този факт не сочи настъпила между двамата
раздяла. Гостуването е било за кратко /
м. август- м. октомври/ и изначално планувано именно като такова.
От
наличните по делото доказателства се установява, че В. и П., въпреки финансовите си несгоди, са
се справяли общо с трудностите в живота си, подкрепяли са се, децата им са
знаели за тази връзка, приемали са я, убитият П. е имал и близки отношения със
сина на В.- свид. Й.В.. Свидетелските показания налагат извод за последователни
усилия на двамата да имат общо семейно огнище, да работят, да посрещат нуждите
си. П. е бил грижовен и отговорен към
нуждите на В.. Тя пък е била водещата фигура при вземане на решения. Изчезването на П. създало притеснения за В..
Макар първоначално достигналите до нея мълви да са били относно възможност той
да е заживял с друга жена, то в последствие установената причина за отсъствието
му не е внесло спокойствие у нея.
Липсата му е преживявала и в двата периода- преди установяването на убийството
и след това. Ето защо съдът намира,
че с действията си подс. Т. е нанесъл
неимущаствени вреди на гр. ищец- болки и страдания от загубата на близък човек,
другар в живота, които следва да бъдат репарирани. Отговарящ на критериите за
справедливост е гр. иск в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 28.08. 2012 г.
до окончателното й издължаване. До пълния предявен размер от 50 000
лева гражданският иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Приложените
по делото ВДС в резултат на използвани СРС следва да останат на съхранение в
регистратура „Класифицирана информация”
при Окръжен съд – Пловдив до изтичане на срока на съхранението им, след
което следва да бъдат унищожени.
Веществените
доказателства - кости от човешко тяло, подробно описани в
протокол за оглед на местопроизшествие от 18.03.2015 г., намиращи се на
съхранение в Катедра „Съдебна медицина" при УМБАЛ „Св.Г."
- гр.П., бул."В.А." 15А, следва да
се върнат на наследниците на П.П. П. след влизане на присъдата в сила, за да
имат възможност, ако желаят, да изпълнят
обичайните траурни ритуали.
Веществените
доказателства - сравнителни материали, използвани при ДНК
експертизата - 5 бр. /секрет от бокална лигавица 2 бр. от П.П.С., 1 бр. от Н.П.П.,
1 бр. от Н.А.С.и 1 бр. от Ц.П.Д./ следва да се унищожат след
влизане на присъдата в сила.
С оглед на
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Х.В.Т. следва да бъдат
възложени направените по делото разноски, като той бъде осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в хода на досъдебното производство
разноски за експертизи в размер на 2422,17/две хиляди четиристотин двадесет и
два лева и седемнадесет стотинки/, както и държавна такса в размер на
600/шестотин/ лева върху уважения размер на гражданския иск. Не са представени
доказателства за разноски за адвокатско представителство на гр. ищец и частен
обвинител, липсва и искане за присъждане
на такива.
Причини за извършване на престъплението- незачитане
неприкосновеността на личността и създадени трайни престъпни навици.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
Председател: