Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. С., 12.12.2014 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение,
9 състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Т.В. като разгледа докладваното от съдия гр.д. № 10191/
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК.
В
исковата молба ИЩЕЦЪТ - Г.П.П. ***, ЕГН
**********, твърди, че на в края на
ОТВЕТНИКЪТ- А. М.
К. с ЕГН: ********** жив. в с. Д., Пловдивска област, ул. „А.С." № **, с постоянен адрес гр. С., общ. С., обл. С., жк. „С.Р.", вх.
А, т.**, ап. **, чрез адвокат Т.Н.К.,***, оспорва иска.
Твърди, че сумите, посочени в Запис на заповед, не произтичат от договори за
заем. К. заявява, че не е вземала пари на заем от П.-И. нито с писмен договор, нито с
устни уговорки. Отношенията им произтичат от друго каузално отношение, а именно
от съвместна търговска дейност, която двете осъществявали. Твърди, че съвместно с В. имали общ бизнес, изразяващ се в продажба на печатни издания
и вестници, с които зареждали вестникарски бутки в гр. С.. Това бил бизнес,
разработен от брата й, който имал регистрирана фирма "С.**" ЕООД и се
занимавал с разпространение на вестници от 1995г. до началото на 2008г., когато
дейността била поета от сестра му, а именно ответницата А.К. и нейна позната В..
Ищцата пожелала да се включи при тях след като се запознала с К. в края на мес.
октомври на 2008г. П.-И. вложила средства от нейна страна, които са били за
включването й в развиващата се вече дейност. За парите, които П. и К. влагали в общата търговска дейност не били
съставяни писмени договори. Веднага след като реализирали някакъв приход от
продажби, ответницата лично в присъствието на дъщеря й Х. и И./мъжът, с
когото по онова време ищцата живеела на семейни начала/, както и самата Х. са
носели определени суми на ищцата П.. Твърди, че дъщеря й Х. няколко пъти сама е
носила пари от по 500лв., 300лв. и 200лв. в Метро, където работила ищцата,
както и пред хотел Плиска. Тези пари съставлявали средства от реализираните
продажби, с които се възстановявали периодичните вложения на Г. по общия
бизнес. За всички суми, които била давани от ищцата по време и във връзка със
съвместната им дейност, съществувала тетрадка, в която са записвани какви суми
са давани и за какви точно разходи по общата дейност, както и получаваните
приходите, като тази тетрадка останала в ищцата Г., у която се намирала и до
момента. В един момент нещата не
потръгнали и работата започнала на загуба. В. вече не участвала, като съдружници продължили да бъдат
ответницата и ищцата. Ищцата обаче не се
интересувала от това, че нещата не вървят добре в съвместния им бизнес и всяка
седмица искала да получава печалба и приходи от продажбите. Стигнало се до там,
че всичко, което идвало като приход, отивало при ищцата, като ответницата оставала без никакви средства,
като същевремнно продължавала да влага, заедно с ищцата, когато се налагало да
заплатят новата партида. Изтъква, че ищцата, която е от ромски произход,
започнала да отправя закани: „Ще съберем цялата рода, тогава ще видиш ти какво
ще стане. Ти и дъщеря ти сте сами в С. и няма кой да ви спаси.".Сочи, че,
уплашена за живота си, подписала Запис на заповед под диктовката на ищцата, без
да знае от къде и как се е получила тази сума в резултат на съвместната им
дейност. Ищцата повтаряла, че не желае да търпи загуби и че иска да излезе на
печалба от бизнеса с вестници. Счита, че запис на заповед от 02.06.12г. е негоден да
служи като съдебно изпълнително основание, тъй като в него не се съдържат
изискуемите законни реквизити, подробно описани в частна жалба, по която е
образувано ч.гр.д. № 11406/12г. на СГС. Счита също, че запис на заповед е
недействителен, тъй като същият е бил подписан от нея по принуда, като е било упражнено спрямо нея
психическо насилие, както и измама, тъй
като ищцата е отказала да представи намиращата се у нея тетрадка, от
която да е видно, какви са били разходите и вложенията от всяка от
съдружничките, както и получените от тях приходи. Претендира разноски.
С писмена молба
ищцата е поискала на основание чл.214,
ал.1 от ГПК да бъде допуснато изменение на предявения иск- от установителен в
осъдителен- да бъде осъдена ответницата
да й заплати сумата 27 480лв, представляващи неизплатен остатък от дадения
от ищцата паричен заем, заедно със законната лихва, считано от 19.01.2012г.
Искането
за осъждане на ответницата е отправено след отмяна на издадената по ч. гр. д.
2384/2012 г. на СРС, 31 състав, заповед за изпълнение и обезсилване на
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист. С оглед на тази промяна в
обстоятелствата и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, с протоколно
определение от 20.02.2014г. съдът е допуснал исканото изменение на иска, като се
е съобразил със задължителната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК в тази
насока, а именно: решение № 454 от 03.06.2010 г., по гр.д. 195/2010 г.
наВКС IV -ТО Г.О.
С оглед гореизложеното съдът е
приел, че е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
От
документ, озаглавен “запис на заповед” и подписан от ответницата, е видно, че
на 02.06.2009г. същата е получила от ищцата сумата от 32 480лв., като се
задължила да й върне сумата в срок до една година, т.е. до 02.06.2010г.
“Записът
на заповед” е подписан частен свидетелстващ документ, който не е оспорен в хода
на процеса. С оглед на това и на основание чл.180 от ГПК съдът е длъжен да
приеме, че изявленията по него са направени от лицето, означен като автор на
документите.
По
делото са представени писмени доказателства от ищеца- заявление от 17.01.2012 г. по чл. 417 от ГПК; заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена на 06.02.2012 г., по ч.гр.д. 2384/2012 г., по
описа на СРС, ГО, 31 състав; изпълнителен лист, издаден на 06.02.2012 г.
по ч.гр.д. 2384/2012 г., по описа на СРС, ГО, 31 състав, които поради
по-соченото по-горе изменение на иска съдът приема за неотносими
към предмета на делото, поради което и не ги обсъжда.
Представен
е договор за заем, сключен на
20.08.2008 г. между ищцата и Райфайзен банк, с който се установяват твърденията
на ищцата, че е получила процесната сума въз основа на кредит от банката.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката
Е. И. Г., вуйна на ищцата, твърди, че племенничката
й е давала пари на ответницата А., била свидетел на подписването на документа- запис
на заповед, който А. подписала. Твърди, че ответницата дошла на тази среща с дъщеря си. Били пред хотел
Плиска, търсели нотариус и намерили, но ответницата нямала пари, за да плати на
нотариуса и тогава го написали на ръка на една пейка пред х-л Плиска. Говорели
спокойно и ответницата казала, че, за да
им докаже, че ще върне парите, ще
подпише документа. Споделила, че е финансово затруднена. Сочи, че те са се обадили на ответницата по телефона у
тях и определили срещата, на която дошла. Отрича да са й отправяли заплахи по
телефона. Свидетелката сочи, че тя е говорела по телефона, защото ответницата
лъжела ищцата. Твърди, че е виждала на
срещата за твори път ответницата. Първият път било няколко дни преди това.
Сочи, че племеничката й – ищцата Г. дошла
у тях разплакана и затова тя се е обаждала на ответницата. Твърди, че А. К. определи къде да се срещнат. Даже
пили кафе с нея тогава и тя им казала, че
след два дни ще върне парите. След два дни се уговорили да се видят и ответницата
им казала, че е финансово затруднена и
до една година ще върне парите, като подписала документа. Сочи, че не е
присъствала на даването на сумите от ищцата на ответницата. Не е присъствала на
сумите, които Г. е давала на ответницата.
Свидетелят П.В.Г. твърди, че познава ответницата А.,
защото живее в дома й като квартирант. А. се занимавала с бизнес с вестници. Г.
я познава покрай А.. Не знае Г. колко
пъти е идвала при А.. Работи във фирмата на А. като шофьор – разкарвал
вестниците по маршрутите. Г. работела във фирмата на А.. Заплатата му е плащала
А.. Г. не му е давала нареждания и вестници. А. му казала, че работят заедно с Г..
Твърди, че А. и Г. били нещо като сътруднички, като равни, не са се карали.
Никога не е виждал едната на другата да дава пари.
Свидетелката Х. А. К., дъщеря на ответницата, твърди, че майка й и ищцата Г. имали бизнес
взаимоотношения, като Г. е влагала пари в този общ бизнес с майка й. Не са
водени документи за тези пари. Фирмата била на брата на майка й – на вуйчо й.
Устно били се разбрали за този общ
бизнес, Твърди, че, когато започнали този общ бизнес, ищцата Г. била запозната,
че бизнесът не върви добре, но тя пожела да се включи. Не е присъствала ,
когато ищцата Г. е дала пари, но знае,
че на няколко пъти е дала определени суми пари – първият път е дала 4 000 лева
и след това два- три пъти е давала суми около 1000 лева. Междувременно след
като е дала тези 4000 лева още на следващата седмица ищцата Г. си получавала
печалба в размер на 400-500 лева, които тя е получавала всяка седмица. Твърди,
че 4 000 лева ги е дала октомври месец
Неоспорено от страните е заключението на СПЕ, според
което не може с категоричност да се установи психичното състояние на К. към
дата 02.06.2009г., тъй като липсва медицинска документация от този период. Възможно е да е имала депресивни симптоми на фона на
описваната от нея хронична психотравмена ситуация от западането на бизнеса й,
но те не са били в степен да я лишават от базисните психични годности. При
проведения преглед К. заявила, че не е
била хоспитализирана в МБАЛСМ
"Пирогов", а след детоксикацията е напуснала здравното заведение и не
е посетила психиатър. Вещото лице сочи, че К. страда от смесено
тревожно-депресивно разстройство/Р41.2 по МКБ10/, което е било налице през
месец август 2009г. От наличните данни не може да се установи с категоричност
кога е започнало заболяването. Провалът в работата и загубата на доходите,
както и допълнителната финансова задлъжнялост са събития с висок стресогенен
потенциал и имат съобуславяща роля за развитието на психичното разстройство
при К. и за извършения от нея суициден
акт.
Други
доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка
от правна страна съдът приема следното.
Между
страните по делото е сключен договор за заем – чл.240 от ЗЗД – по който ищецът
има качеството на заемодател, а ответника – на заемател. Действително, ищцата
се позовава на документ, озаглавен “запис на заповед”, но това не пречка съдът
да прецени вида на сделката и да приеме друго, защото не наименованието на
документа е от значение, а реално поетите права и задължения. Съдът констатира,
че в първата си част т.нар. “Запис на заповед” съставлява разписка, с която се
удостоверява реално получена преди съставянето на документа сума, а във втората
си част съставлява сделка, с която се поема задължение за връщане от ответницата
на получената сума в определена дата.
Следователно между страните е възникнало заемно правоотношение. Договорът за
заем е реален, но за сключването му не е необходима писмена форма за
действителност. Такава форма е необходима само за доказване на договора и с
издаването на т.нар. “запис на заповед” ответницата е удостоверила реалното
получаване на исковата сума. Следователно за ответницата е възникнало
задължение да плати исковата сума до 02.06.2010г..
Неизпълнението
на тези задължения е отрицателен факт, който се твърди от ищцата и ответницата
следваше да ангажира доказателства за плащане. Такива няма събрани по делото, а
няма твърдение от страна на ответницата, че е извършила плащане, поради това
съдът приема за безспорно установено неизпълнението на задълженията на
заемателя по процесния договор.
Събраните
гласни доказателства, установяващи целта за дадената в заем сума, съдът приема
като неотносими по предмета на делото и не ги обсъжда.
Не
се доказа и с исканите гласни доказателства, че ответницата е подписала записа
на заповед под въздействието на заплаха. Преценени при условията на чл.172 от ГПК, съдът не кредитира показанията на дъщерята
на ищцата- намира, че същите са заинтересовани, дадени в полза на
нейната майка-ответницата.
С
неоспореното от страните заключение по
СПЕ не може с категоричност да се установи психичното състояние на К. към
дата 02.06.2009г., тъй като липсва медицинска документация от този период. Вещото
лице е посочило, че е възможно да е имала депресивни симптоми на фона на
описваната от нея хронична психотравмена ситуация от западането на бизнеса й,
но те не са били в степен да я лишават от базисните психични годности.
С оглед гореизложеното искът е
основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като се присъди и законнната
лихва върху главницата от 19.01.2012г.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат и разноските по делото-
1 500лв.
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати и направените от съда разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА А. М. К. с ЕГН: ********** жив. в с.
Д., П. област,
ул. „А.С." № **, с постоянен адрес гр. С., общ. Столична,
обл. С., жк. „С.Р.", вх. А, т.*, ап. *, да
заплати на Г.П.П. ***, ЕГН **********, по иск с правно основание чл.79, ал.1
вр. чл.240 ал.1 от ЗЗД сумата 27 480 лв./двадесет и седем хиляди четиристотин и
осемдесет/ лева, представляващи неизплатен остатък от паричен заем,
целият в размер на 32 480 лв., по договор от 02.06.2009 г., за което е съставен
писмен документ, със законната лихва,
считано от 19.01.2012 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и разноски по
делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1 500лв. (хиляда и
петстотин лева).
ОСЪЖДА А. М.К. с
ЕГН: ********** жив. в с. Д., П. област, ул. „А.С." № **, с постоянен адрес гр. С., общ. С., обл. С., жк. „С.Р.", вх. *, т.*, ап. *, да заплати по сметка на СГС направените разноски по делото
(възнаграждение на вещо лице) в размер на 200лв.(двеста лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: