Номер / .08.2022 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х тричленен състав,
в публичното заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ
Като разгледа докладваното от съдия Андонова
кАНД №960 по описа на
съда за 2022 година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63В от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „Бадимекс Димов и сие” ООД – София,
ЕИК *********, представлявано от управителя И.Б.Д. чрез пълномощника й адв.С.С. ***, против решение № 220/11.02.2022г по АНД №4773/2021г
на РС - Варна, І с-в, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна (Д „ИТ“) НП № 03-014305/25.08.2021г чрез редуциране
размера на наложената на касаторите имуществена
санкция на осн.чл.79 ал.4 вр.чл.78 ал.1 от ЗТМТМ – от 2 500лв. на 1 500лв.
Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,
приложимо по изричното препращане на чл.63в от ЗАНН – неправилно приложение на
материалния закон, и са изложени множество подробно обосновани твърдения за
незаконосъобразност на изводите на ВРС, мотивирали произнасянето му. Настоява
се за отмяна на обжалваното решение и на измененото с него НП като
незаконосъобразни, както и присъждане на сторените в производството разноски. В
съдебно заседание касаторите не се представляват; адв.С. е депозирал писмена молба, с която поддържа жалбата
и настоява за уважаването й.
Ответната страна ДИТ-Варна чрез процесуалния си
представител ст.ю.к.Б. Н. оспорва жалбата и моли
правилното и законосъобразно решение на ВРС да бъде оставено в сила, като
претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият в производството представител на Варненска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационният съдебен състав счита жалбата за
основателна.
Анализирайки събраните в производството пред него
релевантни гласни и писмени доказателства, въззивният съдебен състав е приел за
установено от фактическа страна, че „Бадимекс Димов и
сие“ ООД стопанисва туристически обект – класически
ресторант в хотел „Джоя парк“ в к.к.“Златни
пясъци“. С Трудов договор №153/1(7.06.2021г Т.Д., гражданка на Украйна, със
служебен номер ***, р.24.08.1991г, била назначена на длъжност „сервитьор“ в
същия ресторант. Трудовият договор бил сключен със срок на действие от
18.06.2021г до 14.09.2021г, с клауза за влизането му в сила след регистрация в
Агенцията по заетостта и влизане на чужденеца на теротираята
на РБ, като Д. започнала да полага труд на 21.06.2021г. Дружеството-работодател
обаче не уведомило Териториалното поделение на ИА „ГИТ“ за сключения трудов
договор в законоустановения 7-дневен срок от датата, на която лицето започнало
работа. В хода на извършена на 23.07.2021г проверка от Н.И., П.М.и К.Д.– инспектори в Д „ИТ“ – Варна след извършена
проверка в съответната информационна система те установили горните
обстоятелства, и конкретно – неуведомяването на ТП на
ИА „ГИТ“ за започване на работа от страна на Д.. За това нарушение,
квалифицирано по чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, компетентното длъжностно лице съставоли
АУАН от 20.08.2021г против дружеството – за това, че в качеството си на
работодател н е уведомил съответното поделение на ИА „ГИТ“, и именно – Д „ИТ“ –
Варна, в законоустановеиня 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на чуждестранната гражданка, която съгл.
Трудов договор №53/17.06.2021г изпълнява длъжността „сервитьор“ с определено
работно място – класически ресторант в хотел „Джоя
парк“, с дата на деуйствително започване на работа
21.06.2021г съгласно представените писмени доказателства. Прието е, че
нарушението е извършено на 29.06.2021г в гр.Варна,
където работодателят е следвало да подаде уведомление за започване на работа от
чужденец – гражданин на трета държава. Актът бил съставен в присъствието и
връчен на пълномощник на управителя на дружеството-касатор
без възражения; писмени такива не последвали и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено и НП от 25.08.2021г, с което АНО възприел
изцяло фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.79 аол.4 вр.чл.78 ал.1
от ЗТМТМ на дружеството-работодател била наложена имуществена санкция в размер
на 2500лв.
При тази по същество безспорна фактология между
страните, ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидените за това срокове по ЗАНН, съдържат минимално изискуемите
за редовността им реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, описанието на нарушението
в тях е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното дружество да
разбере неизпълнение на какво административно задължение му е вменено и да организира
адекватно защитата си. ВРС счел за неоснователно възражението, че НП е издадено
преди изтичането на срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в приложимата му редакция),
тъй като законодателят е предвидил възможност за подаване на възражение против
АУАН в срок от три дни от връчването му, а не в срок от три работни дни; и след
като актът е съставен на 20.08.2021г, а НП е издадено на 25.08.2021г, този срок
е спазен. На следващо място с позоваване на константната практика на АС – Варна
въззивният съд е приел, че липсата на мотиви в НП относно отказа на АНО
нарушението да бъде квалифицирано по чл.28 от ЗАНН не представлява съществено
процесуално нарушение. С тези мотиви съдът приел, че в производството по
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения като
самостоятелни отменителни основания – такива, които
да ограничават или осуетяват правото на защита на наказаното дружество.
По приложението на материалния закон въззивният съд
приел, че нарушението е безспорно доказано, обективно съставомерно
и правилно квалифицирано по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, изразяващо се в неподаване на изискуемото с текста уведомление до Д „ИТ“ –
Варна като териториална структура на ИА „ГИТ“ за започване работа на чужденец –
гражданин на трета държава по см.§1 т.4 от ДР на специалния ЗТМТМ, в 7-дневен
срок от действителното започване на работа 21.06.2021г, т.е. до 28.06.2021г
вкл. Този факт е безспорен между страните, като ВРС приел още, че нарушението,
осъществено чрез бездействие, е извършено на 29.06.2021г, както правилно е
приел и АНО, и че дружеството-работодател е подало такова уведомление на
12.08.2021г. Въззивният съдебен състав е обсъдил всички наведени пред него
възражения за незаконосъобразност на НП. Така е посочил, че подаването на
уведомление в последствие е факт, ирелевантен за ангажиране на отговорността на
дружеството, понеже не заличава вече осъщественото в по-ранен момент нарушение;
в идентичен смисъл е преценил и възражението, че дружеството-работодател е
подало уведомление за сключения трудов договор по чл.62 ал.3 от КТ до ТД на
НАП-Варна, като е приел, че по този начин е изпълнено различно от процесното
административно задължение. По-нататък
съдът е приел, че АНО не само е дал вярна правна квалификация на нарушението,
но правилно е издирил и приложимата санкционна норма – субсидиарната такава по
чл.78 ал.1 от ЗТМТМ; че липсват основания случаят да бъде квалифициран като
маловажен по чл.28 от ЗАНН, доколкото той не се отличава по своята тежест от
обикновените нарушения от същия вид, напротив – в случая липсват особени
извинителни обстоятелства около осъществяването му. Независимо от горното
въззивният съд приел, че АНО не е индивидуализирал правилно санкцията, която е
определена над минималния предвиден в закона размер без да са изложени
съответни мотиви. Преценявайки тежестта на нарушението и факта, че то е първо
по ред за нарушителя, предходният съдебен състав е преценил, че и санкция в
специалния минимум от 1500лв. е достатъчна и адекватна за
дружеството-работодател, в какъвто смисъл изменил и НП. В заключение ВРС
обсъдил и претенциите на страните за разноски, като присъдил на жалбоподателите
сумата от 177.60лв. съобразно изменението на имуществената санкция чрез
редуцирането й с 1000лв., а на АНО присъдил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 48лв. съобразно размера на намалената санкция.
Настоящият
съдебен състав преценява така достигнатите крайни правни изводи на предходния
като доказателствено обвързани, обосновани, правилни и законосъобразни, изцяло
ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията на касаторите
са неоснователни.
На първо място следва да бъде посочено, че противно на
поддържаното с касационната жалба, с проверяваното си решение ВРС е обсъдил
всички направени пред него с въззивната жалба и в пледоарията по същество на адв.С. релевантни възражения, и е изложил мотивирани
съображения защо ги оставя без уважение. Тези аргументи, изложени в
проверявания съдебен акт, са изчерпателно аргументирани, и преповтарянето им от
настоящата инстанция е безпредметно. Само в допълнение на изложеното от ВРС по
отношение липсата на задължение за АНО да излага мотиви в НП за отказа да
приложи чл.28 от ЗАНН следва да бъде подчертано, че константната практика на АС
– Варна в този смисъл е основана на липсата на такова негово задължение в самия
закон – чл.57 от ЗАНН и в предходната му редакция, в сила при издаване на НП на
25.08.2021г, и в действащата понастоящем редакция (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021г.) не изисква АНО да излага в НП съображения защо случаят не
е маловажен според него. Ерго – липсата на такива
никога не е процесуално нарушение, още по-малко съществено такова.
На второ място твърденията на касаторите,
че са подали две уведомления за започване на работа от работника – гражданин на
трета държава, е недоказано. В АНП липсват доказателства за подадено
уведомление за Т.Д. – било по чл.62 ал.3 от КТ до ТД на НАП – Варна, било по
чл.10 ал.1 от ЗМТМТ. Предходният съд е приел, че такова уведомление е подадено
до Д „ИТ“ – Варна на 12.08.2021г, след извършената проверка и констатиране на
нарушението, позовавайки се на неоспорените твърдения
на дружеството-работодател и на показанията на актосъставителя.
Въпреки липсата на такива доказателства, въззивният съд е коментирал значението
и относимостта на така подадените уведомления – до ТД
на НАП – Варна и до Д „ИТ“ – Варна, и е изложил съображения защо подаването им
не резултира в отпадане на отговорността на
работодателя за осъщественото от него и санкционирано с НП административно
нарушение по ЗТМТМ – тъй като ги споделя изцяло, настоящият съдебен състав няма
да ги преповтаря. В този смисъл направеното за първи път пред касационната
инстанция искане за събиране на писмени доказателства относно депозирането на посочените
две уведомления освен че е преклудирано поради
несвоевременност съобразно забраната по чл.220 от АПК, е и неоснователно,
понеже приобщаването им не би довело до промяна на релевантните факти. Както е
посочил и ВРС, изпълнението на задължението по чл.62 ал.3 от КТ пред ТД на НАП
– Варна не е достатъчно, за да се приеме, че работодателят е изпълнил и
задължението си по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ – касае се за изпълнение на две различни
задължения, установени с два различни специални закони, уреждащи различни обществени
отношения, и то пред различни контролни органи, което изключва вменяването на
задължение на едните от тях да следят за изпълнение на задължението пред
другите, за да отпадне отговорността за неизпълнение на задължението им по ЗТМТМ,
както претендират касаторите. В тази връзка като
изцяло произволно се преценява твърдението в касационната жалба, че наказанието
е явно несправедливо, понеже дружеството било наказано за „неподаване
на данни във формуляр на Д „ИТ“ – Варна“, след като тези данни вече са били
подадени на такъв формуляр – каквито доказателства липсват по делото, а преди
това са били подадени и по реда на чл.62 ал.3 от КТ – което не представлява
изпълнение на задължението по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ.
Невярно е твърдението, че ВРС е приел, че след като
нарушението е формално, то не може да бъде маловажен случай. Такъв извод
действително би бил незаконосъобразен, тъй като нито ЗАНН, нито субсидиарно
приложимия от въззивната инстанция НК съдържат разграничения между формалните и
резултатни престъпления/административни нарушения касателно тяхната
квалификация като маловажен случай по чл.9 от НК, съотв.чл.28 от ЗАНН. В
проверяваното решение такъв извод обаче липсва – съдът е посочил, че доколкото
в случая безспорно липсват конкретни вредни последици от формалното нарушение,
за формиране на извода за маловажност е необходимо наличието на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, във връзка с които тежестта на
нарушението да бъде оценена като по-ниска от типичната. Понеже не е установил
такива обстоятелства – а те не са посочени от самия работодател, предходният
съдебен състав обосновано и законосъобразно е отказал да приложи чл.28 от ЗАНН
в конкретния случай.
Очевидно невярно е и твърдението, че при постановяване
на проверяваното решение не е обсъдена справедливостта на наказанието –
напротив, именно в резултат на тази преценка ВРС е редуцирал размера на
наложената на касаторите санкция до специалния
минимум от 1500лв. по приложимия чл.78 ал.1 от ЗТМТМ. Намаляването на размера
на наказанието под този минимум е недопустимо съгл.чл.27 ал.5 от ЗАНН, поради
което липсва основание оплакването за явна несправедливост на измененото от ВРС
наказание да бъде уважено.
В заключение – вярно е, че ВРС е приел, че АУАН е
съставен в присъствието на управителя на дружеството, докато в случая това е
станало в присъствието на упълномощен негов представител, с посочен в акта номер
на пълномощното. Никое от тези обстоятелства обаче не повлиява на
законосъобразността на проведеното АНП, в какъвто смисъл е възражението на касаторите, и не представлява основание за отмяна на НП. В
заключение и само за правна прецизност следва да бъде отбелязано, че противно
на приетото от ВРС процесуални нарушения при връчване на НП не могат да бъдат
допуснати по принцип – такива нарушения са възможни единствено в АНП,
предхождащо издаване на НП, като са свързани с нарушаването на специалните
процесуални правила по ЗАНН, и ако са съществени – те са основание за отмяна на
постановлението. След издаването му обаче пропуските при връчване на НП рефлектират
единствено върху своевременното упражняване на правото за обжалването му в
законоустановения срок, затова при констатиране на такива те винаги се тълкуват
в полза на жалбоподателя в смисъл, че му се признава правото да обжалва НП и
след изтичане на съответния срок или при връчване на ненадлежен субект. Тези
пропуски обаче никога не съставляват основания за отмяна на НП.
Възраженията против въззивното съдебно решение в
частта за разноските са обвързани с изхода на спора по същество, който в
настоящата инстанция е идентичен с предходната, т.е. не са налице основания за
ревизия в тази му част.
По изложените съображения касационният съд счита, че в
случая не са налице поддържаните от касаторите
основания за ревизия или отмяна на проверяваното решение на ВРС, а други такива
не бяха установени и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218
ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира касационната жалба като неоснователна и
налага отхвърлянето й, за да бъде дадена възможност да настъпят последиците на
измененото НП.
При този изход на делото претенцията на касаторите за присъждане на разноски е неоснователна, а
тази на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважена в размер на 80лв. на осн.чл.228 вр.143
ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Предвид изложеното и на осн.чл.221 ал.2 изр.1 от АПК
касационният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение №220/11.02.2022г по АНД №4773/2021г на ВРС, I-ви състав, с което е изменено издаденото от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна (Д „ИТ“) НП № 03-014305/25.08.2021г
чрез редуциране размера на наложената на „Бадимекс
Димов и сие” ООД – София, ЕИК *********, имуществена
санкция на осн.чл.78 ал.1 от ЗТМТМ – от 2 500 (две хиляди и петстотин) лв.
на 1 500 (хиляда и петстотин) лв.
ОСЪЖДА „Бадимекс Димов и сие” ООД – София,
ЕИК *********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.