РЕШЕНИЕ
№ 15206
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. Й.ОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110145447 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Производството е образувано по искова молба на Г. Г. Г., ЕГН **********, адрес гр. .....
срещу Е. В. И., ЕГН ********** с адрес ....., която се поддържа и в съдебно заседание.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК – за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Й.Г. Г.а, ЕГН
**********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетната Й. Г.а. Твърди, че
ответницата осуетява постановените от Съда мерки за лични контакти с дъщеря им, като я
подлага на психически тормоз, като в тази връзка завел и наказателно дело срещу
ответницата – н.д. 5402/2023 г. по описа на СРС, 94 състав. Изтъква, че в резултат на
отчуждаващото поведение на майката довело до Тежък Синдром на Родителско отчуждение.
Посочва, че ответницата е осуетявала изпълнението на съдебното решение. Поддържа, че е
налице нововъзникнало обстоятелство – подобряване на връзката баща – дете сравнено с
2017 г., при завеждане на г.д. 73351/2017 г., изразяващо се в прекарване на детето през
лятото цял месец с бащата и семейството му в продължение на няколко години. Изтъква, че
детето не е в добро здраве, злоупотребява с енергийни напитки, с недобро възпитание.
Поддържа, че като изменени обстоятелства могат да се посочат и тези, които са по повод
задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на детето по вина на
отглеждащия родител спрямо другия и пречки на родителя, при когото е детето за
осъществяване на лични отношения с другия родител. Твърди, че прокуратурата след
няколко сезирания и извършени разпити на детето и ответницата, не я е задължил да спазва
1
Решението, да не отчуждава детето като не възпрепятства развитието на контактите с детето.
Сочи, че е сезирал и ДАЗД, но безрезултатно. Изтъква, че искането му до ДСП като родител
за продължаваща работа на детето с психолог не било прието, поР. съпротива на
ответницата. Твърди се, че била изчерпана и процедурата пред ВКС по чл. 303 за отмяна на
влязло в сила съдебно решение по гр.д. 73351/2017 г. Заявява, че заведеното изпълнително
дело пред ЧСИ не дало резултат, тъй като с ЧСИ решили, че е в най – добър интерес на
детето да не бъде принуждавано на сила от ЧСИ при няколко опита за предаване на дете от
ЧСИ. Поддържа, че е изчерпана процедурата за работа на родителите и на детето с
психолози чрез ДСП за възстановяване на контактите родител – дете. Посочва, че
сезиранията до МВР, ИВСС,ВСС, Министъра на Правосъдието и Омбудсмана не довели до
очаквания резултат да задължат ответницата да промени своето поведение. Изтъква, че
майката умишлено осуетява изграждането на здравословна връзка баща – дете чрез
съвместни преживявания. Твърди се, че детето е немотивирано в училище, с двойки по
предмети и не проявява интерес към почти нищо извънкласно. Смята, че е налице
нарушение на чл. 8 от Конвенцията – нарушено право на семеен живот.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала отговор по исковата молба, в който
заявява, че исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без разглеждане с указания
ищецът да уточни какъв иск предявява и да изложи точно основанията, тъй като от
обстоятелствената част на изложението и от петитума не може да се направи извод какъв иск
е предявен.
Твърди, че не е осуетявала постановените от съда лични контакти на бащата с детето и не
е подлагало детето на психически тормоз. Поддържа, че не е осуетявала „Решението“,
съгласно което детето да бъде с баща си. Оспорва изложените твърдения в исковата молба.
Изтъква, че не става ясно какви точно нововъзникнали обстоятелства са, че детето да
прекарва месец през лятото с бащата и да изпълнява режима на контакти по време на
ваканциите и два уикенда на месец. Заявява, че е недопустимо искането съда предостави
родителските права на бащата. Посочва, че искането за „предаване на дете“ е недопустимо
по този ред, тъй като е предвиден друг ред и то след влизане в сила на съдебно решение, с
което родителските права се предоставят на бащата. Твърди, че забрана за общуване на
родител с дете е недопустима.
Моли съда да прекрати производството като недопустимо, като присъди на ответницата
сторените по делото разноски, а в условията на евентуалност да остави исканията на ищеца
като неоснователни и недоказани и да присъди на ответницата сторените по делото
разноски.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищецът заявява, че са налице законовите
основания за промяна на родителските права, като от една страна е настъпило драстично
влошаване на положението на детето при отглеждащата ответница. Изтъква, че това
влошаване се състои от заболявания на детето, многократни отсъствия от училище, както и
влошаване на успеха му. Заявява, че от друга страна е налице драстично подобряване във
връзката му с детето, състояща се в прекарване на време заедно и възстановяване на
2
контакта помежду им. Твърди, че са налице и двете предпоставки за уважаването на
предявения иск.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответницата поддържа, че това, което казва
бащата не съответства на състоянието на детето и това, което се случва с детето след
срещите с бащата.
При личното изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД Й. споделя, че живее при
нейната майка и отношенията им са добри. Твърди, че се чувства спокойна при нея. Заявява,
че нейната майка я подкрепя във всичко, както и че с нея може да развие максимално своя
потенциал. Споделя, че нейния баща живее в с. ...., но доста често си идва в София. Твърди,
че с баща й не се разбира толкова добре, колкото с нейната майка, дори се опитва да
прекарва минимално време с баща й, тъй като не се чувства добре около него. Заявява, че
баща й я засипва с излишна информация, която я напряга, от типа на „Как не става за нищо“,
„Как трябва да промени някакви неща у нея“, опитвайки се да я снижи. Споделя, че баща й я
третира да му слугува, като пример баща й казва, че „Когато иска да направи нещо за себе
си, първо трябва да обслужи другите и след това да мисли за себе си“. Посочва, че
неразбирателството между тях тръгва от много места. Споделя, че се е опитвала да оправи
нещата, но не се получава, тъй като го няма баланса и бащата иска да има надмощие над
нея. Твърди, че той й заповядва, а тя много мрази някой да й заповядва. Поддържа, че спазва
режима с баща й, като се виждат всяка първа и трета седмица от месеца и половината от
лятната ваканция. Споделя, че не иска да живее при нейния баща. Твърди, че той я тормози
психически до такава степен, че не може да мисли адекватно. Посочва, че проявява пасивна
агресия. Заявява, че когато не реагира на неговото изказване я притиска към стената и не
уважава личното й пространство. Споделя, че баща й очаква тя да се грижи за него, а не той
за нея. Според нея начина, по който се опитва да я отглежда не е добър, като бащата смята,
че трябва да му слугува, като например „да избърши, да изчисти, да сготви“. Твърди, че не я
оставя и да се наспи, като например, по време на почивен ден, ако е легнала да спи по –
късно вечерта на другата сутрин започва да я ръчка да става.
От становището на ДСП – Възраждане с изх. № ПР/Д-С-ВЗ/414-001 от дата 25.01.2024 г.,
се установява, че към момента основни грижи за детето полага неговата майка. В хода на
социалното проучването детето категорично заявява, че иска да живее със своята майка,
която има силно изградена емоционална връзка. В доклада детето споделя още, че бащата не
се съобразява с емоционалното й състояние. Споделя, че бащата често отправя критики към
нея. Детето споделя, че поддържа връзка с всичките си близки и роднини по майчина и
бащина линия, но е силно привързана към своята майка. От доклада се установява, че детето
Й. няма данни за остри хронични заболявания. Констатира се, че има силно изградена
емоционална връзка между детето Й.и нейната майка и обратно. Констатира се, че към
момента грижите за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете се полагат от
нейната майка. Установява се, че връзката между бащата и детето не е прекъсната.
От становището на ДСП – Монтана с изх. № ПР/Д-М/4-001 от дата 17.01.2024 г. се
установява, че в хода на социалното проучване социалните работници многократно са
3
посещавали адреса в с. Дългоделци, където са провеждани разговори с ищеца. Установи се,
че жилището което бащата е предоставял на детето Й. да ползва, докато е живяла при него, е
едноетажна къща, състояща се от три стаи, хол и собствен санитарен възел. Установява се,
че стаите са чисти, подредени и уютни, обзаведени с всички мебели и уреди, които са
необходими за домакинството. Бащата споделя, че детето Й. ще бъде много по – добре при
него и той може да й осигури по – добър живот. Също така се констатира, че бащата
разполага с необходимите социално – битови условия за отглеждане на детето.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна
и фактическа страна.:
Не е спорно по делото, че страните са родители на непълнолетното дете – Й. Г. Г.а, ЕГН
**********.
По делото са представени Препис от Протоколно Определение за прекратяване на НЧХД
5402/2023 г., на 94 – състав СРС, дипломи от НПМГ и Станфордски университет, диплома за
завършване на детето, Решение по г.д. № 11310/18 г. на СГС, Искова молба по НЧХД №
5240/2023 г., по описа на СРС, Експертиза по г.д. 12341/21 г., Изпълнително дело пред ЧСИ,
Медицински прегледи на детето, Разпечатки от електронен дневник, Разпечатки от тел.
Разговори, Годишна данъчна декларация за 2022 г., Нотариална покана до ответницата,
Справка за резултатите от обучението през учебната 2022/2023 г. и 2023/2024 г., както и
Амбулаторни листове.
По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП – та съгласно изискването
на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт. От приложеното по делото становище на ДСП – Възраждане с изх.
№ ПР/Д-С-ВЗ/414-001 от дата 25.01.2024 г., се установява, че към момента основни грижи за
детето полага неговата майка. В хода на социалното проучването детето категорично
заявява, че иска да живее със своята майка, която има силно изградена емоционална връзка.
В доклада детето споделя още, че бащата не се съобразява с емоционалното й състояние.
Споделя, че бащата често отправя критики към нея. Детето споделя, че поддържа връзка с
всичките си близки и роднини по майчина и бащина линия, но е силно привързана към
своята майка. От доклада се установява, че детето Й. няма данни за остри хронични
заболявания. Констатира се, че има силно изградена емоционална връзка между детето
Йована и нейната майка и обратно. Констатира се, че към момента грижите за отглеждането
и възпитанието на непълнолетното дете се полагат от нейната майка. Установява се, че
връзката между бащата и детето не е прекъсната. се установява, че ответницата не е
ограничавала контакта на детето с нейния баща и определеният режим се е спазвал, с
изключение на дните в който бащата е бил извън страната или детето не се е чувствало
добре.
От становището на ДСП – Монтана с изх. № ПР/Д-М/4-001 от дата 17.01.2024 г. се
установява, че в хода на социалното проучване социалните работници многократно са
4
посещавали адреса в с. Дългоделци, където са провеждани разговори с ищеца.
Установи се, че жилището което бащата е предоставял на детето Йована да ползва,
докато е живяла при него, е едноетажна къща, състояща се от три стаи, хол и собствен
санитарен възел. Установява се, че стаите са чисти, подредени и уютни, обзаведени с
всички мебели и уреди, които са необходими за домакинството. Бащата споделя, че
детето Йована ще бъде много по – добре при него и той може да й осигури по – добър
живот. Също така се констатира, че бащата разполага с необходимите социално –
битови условия за отглеждане на детето.
По делото е разпитан в качеството си на свидетел и директора на училището което
посещава детето – Й. Г. Г.а, ЕГН**********, а именно свидетеля Й. Г. Г., които
посочва, че развитието на детето Й. върви нормално, като не се наблюдава промяна в
поведението на детето. Посочва, че детето не отсъства повече от училище. Разказва, че
е имал една среща с майката на детето по повод на отсъствията, като това което най –
често е ставало на въпрос е било по здравословни причини – менструални болки.
Споделя, че от тази година е въведено извиняването на отсъствия по здравословни
причини с електронни медицински бележки, които се отразяват автоматично, но не се
виждат отсъствия. Твърди, че също така е предоставена възможността, ако не са
отчетени медицинските бележки, да ги извиняват ръчно. Заявява, че не се наблюдава
понижаване на успеха на детето Йована сравнено с предни години. Споделя, че детето
се движи около добър успех, както преди. Разказва, че с колеги са разговаряли относно
представянето на детето Йована, за това, че тя е схватлива и разбира по – лесно от
другите ученици. Споделя, че Й. е по – емоционална и когато в стаята е шумно и на
нея й пречи е викала свидетеля, за да му каже, че обстановката е по – шумна.
Свидетелят разказва още, че детето му е споделило, че родителите имат бракоразводно
дело и за това е толкова емоционална.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите са
последователни, логични и безпротиворечиви.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ищецът заявява, че са налице законовите
основания за промяна на родителските права, като от една страна е настъпило
драстично влошаване на положението на детето при отглеждащата ответница. Изтъква,
че това влошаване се състои от заболявания на детето, многократни отсъствия от
училище, както и влошаване на успеха му. Заявява, че от друга страна е налице
драстично подобряване във връзката му с детето, състояща се в прекарване на време
заедно и възстановяване на контакта помежду им. Твърди, че са налице и двете
предпоставки за уважаването на предявения иск.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, ответницата поддържа, че това, което
казва бащата не съответства на състоянието на детето и това, което се случва с детето
5
след срещите с бащата.
При личното изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗакрД Й. споделя, че живее при
нейната майка и отношенията им са добри. Твърди, че се чувства спокойна при нея.
Заявява, че нейната майка я подкрепя във всичко, както и че с нея може да развие
максимално своя потенциал. Споделя, че нейния баща живее в с. ..., но доста често си
идва в София. Твърди, че с баща й не се разбира толкова добре, колкото с нейната
майка, дори се опитва да прекарва минимално време с баща й, тъй като не се чувства
добре около него. Заявява, че баща й я засипва с излишна информация, която я
напряга, от типа на „Как не става за нищо“, „Как трябва да промени някакви неща у
нея“, опитвайки се да я снижи. Споделя, че баща й я третира да му слугува, като
пример баща й казва, че „Когато иска да направи нещо за себе си, първо трябва да
обслужи другите и след това да мисли за себе си“. Посочва, че неразбирателството
между тях тръгва от много места. Споделя, че се е опитвала да оправи нещата, но не се
получава, тъй като го няма баланса и бащата иска да има надмощие над нея. Твърди,
че той й заповядва, а тя много мрази някой да й заповядва. Поддържа, че спазва
режима с баща й, като се виждат всяка първа и трета седмица от месеца и половината
от лятната ваканция. Споделя, че не иска да живее при нейния баща. Твърди, че той я
тормози психически до такава степен, че не може да мисли адекватно. Посочва, че
проявява пасивна агресия. Заявява, че когато не реагира на неговото изказване я
притиска към стената и не уважава личното й пространство. Споделя, че баща й
очаква тя да се грижи за него, а не той за нея. Според нея начина, по който се опитва
да я отглежда не е добър, като бащата смята, че трябва да му слугува, като например
„да избърши, да изчисти, да сготви“. Твърди, че не я оставя и да се наспи, като
например, по време на почивен ден, ако е легнала да спи по – късно вечерта на другата
сутрин започва да я ръчка да става.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и съдебно – психологична
експертиза, която страните не оспорват. От заключението на вещото лице, се отчита
повишена тревожност, особено при директен разговор и засягане темите за родителите,
бащата и травматичните събития. Установява се, че става напрегната, тъжна, като на
моменти е готова и да се разплаче. Установява се, че майката е била най – постоянният обект
на привързаност и доверие за детето от раждането и до сега, затова детето към нея показва
открито силна емоционална привързаност, чувства се подкрепена и достатъчно защитена.
Установи се, че тези неща заедно с конкретните добри грижи и отношение, които полага
майката, обяснява положителната оценка, която дава за нея и предпочитанието й да общува
приоритетно с нея. От заключението се констатира още, че към бащата се отчита
амбивалентно отношение. Посочва се, че поведението на бащата я прави емоционално
объркана, напрегната, усеща се манипулирана, несигурна в отношенията и поведението си с
него, което води до дълбоки преживявания на гняв и тъга. В заключението е посочено, че
детето не разбира и отхвърлящото отношение, откритото показвано от бащата, както към
6
нея, така и към майката, към която е емоционално привързана, поР. начина на живот и
отглеждане. Установява се, че детето от една страна се опитва да го разбере, несъзнателно
желае да го реабилитира като баща, като на времена изразява съжаление и обич, а от друга
страна му е сърдита и гневна, че не могат да се разберат. Сочи се, че очакванията й са
предимно към бащата, да се опита да промени начина на отношение и общуване с нея и
майката, както и да се опита да я приеме такава, каквато е. Вещото лице посочва, че
привързаността към майката и амбивалентното отношение към бащата е травматична тема,
която наранява детето Й. и поР. въвличащ детето характер. Сочи се, че са в резултат на
реални факти и преживявания от страна на детето Й., а не в резултат единствено и само на
внушено поведение от страна на майката към бащата. Вещото лице изтъква, че в подкрепа
на това, че в случая липсват критериите за СРО е и факта, че в споделеното от детето е, че
не добавя и не преувеличава лошото отношение на бащата към нея и майката, както и не се
опитва да го очерня допълнително и споделя за реални факти и преживявания. Вещото лице
споделя, че детето Й. не отказва да се вижда и поддържа връзка с бащата, като нейното
очакване е да прояви повече разбиране, гъвкавост и предимно подкрепа. Установява се още,
че при директно коментиране на темата и за двамата родители и в различните и в различните
методики, където липсва директен натиск и очакване за желателен отговор, детето Й.
включва в обкръжението си и живота на двамата родители, включително и бащата, като иска
да поддържа връзка и близост с него, но очаква бащата да е по – търпелив и по – малко
обещаващ, както към нея, така и към нейната майка. От приетото заключение безспорно се
установява, че и двамата родители, най – вече бащата не отчита и показва несъобразени
очаквания и изисквания, както с възрастта, с етапа на развитие на детето, с начина му на
живот и отглеждането. Констатира се, че детето Й.изпитва известно разочарование и от
двамата родители.
Съдът намира, че изследването е проведено доста обстойно в присъствието и на двамата
родители, поР. което кредитира изцяло заключението на изготвената по делото СПЕ като
обективно, всеобхватно и задълбочено, изготвено от компетентно вещо лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Като взе предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск с
правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на родителските права, поР. настъпили
изменения на обстоятелствата, касаещи непълнолетното дете, определени по гр.д. №
73351/2017 г. по описа на СРС е неоснователен. Това е така, тъй като, за да бъде уважен иск с
правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, следва да бъде установено възникването след влизане в
сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване родителските права, на нови
обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на детето
ще бъдат по – защитени в случай, че родителските права се предоставят на другия родител –
в настоящия случай бащата.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно обобщаване на
съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на
7
личните отношения между децата и родителите, пункт V „Изменение на мерките относно
упражняване на родителските права“, такова се допуска при наличието на четири групи
обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено а) влошаване на условията при
родителя, където живее; б) изпадане в невъзможност на родителя, при който детето живее,
да упражнява родителските права; в) загубване на родителския авторитет и фактическа
невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с лоши прояви на детето, а
другия родител да е в състояние да повлияе положително, както и г) повторно встъпване в
нов брак.
В настоящия случай, в хода на производството са събрани доказателства, от които не
може да се направи категоричен извод за изменение на обстоятелствата след постановяване
на Решението по гр.д. № 73351/2017 г. по описа на СРС, 92 състав. От изразените в
социалния доклад на ДСП – Възраждане и ДСП – Монтана, становища на детето, майката и
ищеца, се установява, че ответницата не е ограничавала контакта на детето с нейния баща и
определеният режим се е спазвал, с изключение на дните в който бащата е бил извън
страната или детето не се е чувствало добре. Установи се, че майката не е абдикирал от
изпълняването на родителските си задължения, като същата е подсигурила на детето
жилище с добри хигиенно – битови условия и с добро обзавеждане, полага грижи за
неговото отглеждане и възпитание, както и реализира доход с които може да задоволи
потребностите на детето. От друга страна от приетата СПЕ безспорно се установи, че детето
Йована включва в своето обкръжение и двамата родители, включително и бащата, като
същата иска да поддържа връзка и близост с него, но очаква бащата да е по – разбиращ,
гъвкав и по – малко обвиняващ към нея и нейната майка. От данните по делото безспорно се
установи, че майката откликва на всички потребности на детето към настоящия момент.
Също така съдът намира за необходимо да се отбележи, че вещото лице в открито съдебно
заседание заявява, че не е налице родителско отчуждение, а детето Й. страда, че не могат
нейните родители да се разберат. Вещото лице също така споделя, че детето Й.с бащата
асоциира поведението на майката, че майката е тройкаджийка и съответно и детето Йована
ще стане такава. От заявеното в открито съдебно заседание се установи още, че човекът,
който е бил до детето Йована непрекъснато е майката, поР. което тя е привързана към нея и
страда, а бащата се появява от време на време. Безспорно по делото се установи тревожност
от факта, че бащата прожектира своето негативно отношение към майката върху детето.
Следва да се вземе в предвид и заявеното от детето Й., че с баща й не се разбира толкова
добре, колкото с майката. От нейното изслушване също така се установи, че не иска да ходи
да живее при нейния баща.
За да бъде уважен иска по чл. 59, ал. 9 от СК, обаче само тези обстоятелства не са
достатъчни. Съгласно съдебната практика (Вж. Р. № 1019 от дата 19.11.2008 г. по гр.д. №
3730/2007 г., I гр. отд. На ВКС.) „Когато и двамата родители имат добри родителски и
възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и факти, от
значение за по – добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за
материалното му обезпечаване. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г.
8
правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпилите промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е
конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поР. което е
наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата, при които
първоначално е постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено,
то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства“.
От анализа на събраните по делото писмени доказателства, СПЕ и докладите на
съответните социални служби се налага извода, че не са налице съществени промени в
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, обуславящи постановяване на нови мерки
за промяна на упражняването на родителските права между детето и бащата.
Детето е отглеждано и възпитавано в близка и топла за него среда, където се чувства
сигурно и обичано. Осигурени са грижи както по отношение на физическото му здраве, така
и за развитието му като пълноценна личност.
И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най – добрия интерес на детето,
този интерес предоставя, най – вече, наличието на стабилност и константна среда, за да се
гарантира нормалното му развитие.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск е недоказан, поР. което следва
да го отхвърли като неоснователен.
Относно разноските: При този изход на делото и като взе предвид, че ответникът
претендира сторените по делото разноски, в размер на 1000 лева адвокатски хонорар, 200
лева депозит за СПЕ и 4,50 лева банкова такса, като при направено възражение за
прекомерност, същите с оглед на фактическата и правна сложност на делото следва да бъдат
определени в размер на 600,00 лева за един адвокат. Разноските на ищеца следва да останат
в негова тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 от СК от Г. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес ..... срещу Е. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. ..., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ...., да заплати на Е. В. И., ЕГН
**********, с адрес гр..... разноски по делото в размер на 804,50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. .... за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10