Р Е Ш Е Н И Е
№ 658
04.08.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на седми юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Йорданка Попова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов административно дело № 619 по
описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172,
ал. 5, във вр.
с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по
жалба на И.Д.С. против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 2723-1261/30.04.2023 г., издадена
от В. С. К. на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Хасково.
В
жалба са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради
противоречието
му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването му, както и необоснованост. В тази
връзка се твърди, че жалбоподателят бил спрян до
хотел „Ретро“ в гр. Хасково от полицейски служители, които му заявили, че
трябва да ги последва до сградата на районното управление, тъй като имало
сигнал, че бил употребил наркотични вещества и трябвало да бъда проверен. Той ги
последвал, като там му било заявено, че щяло да бъде доказано, че употребява
наркотици и в това състояние управлява автомобила си. Това изявление, както и станалите
достояние на цялата общественост в последните месеци не малко случаи за неверни
и неточни показания при едно такова изследване, му дали основание да се усъмни
в достоверността на проверката и поради това отказал извършването на тестването.
На следващия ден самостоятелно дал за проба урина за установяване на наличие
или липса на наркотични вещества в организма. В резултат на изследванията се
установило, че в организма му нямало наличие на забранени вещества-наркотици.
Предвид изложеното
се иска да се отмени ЗППАМ №2723-1261/30.04.2023 г., издадена от В.С.К.на
длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Ответникът по жалбата - младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково (Васил Севдалинов
Кючуков), не изразява становище по нея.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните,
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144
АПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със ЗППАМ № 2723-1261/30.04.2023
г. на В.С.К.- мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, е
наложена на И.Д.С. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – л.а. „Рено Меган“
с peг. №* ****за срок от 6 месеца.
В мотивите на
заповедта е посочено на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № GA884996/30.04.2023
г. за това, че на 30.04.2023 г., около 19:40 часа, в гр. Хасково на бул. „****“
е управлявал л.а. „Рено Меган“ с peг. № ******* и е
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 с фабр. № ARJM
0048. Посочено е още, че така виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
По делото са
приети като писмени доказателства гореописания АУАН, талон за изследване № 110561/30.04.2023
г., от който е видно, че И.Д.С. не се е явил в СО на
МБАЛ – Хасково в определения му срок, за да даде кръв и урина за изследване,
както и Протокол с резултат от изследвания на урина на
жалбоподателя от 02.05.2023 г. от СМДЛ „РАМУС“ ООД, в който е посочен негативен
резултат от комбиниран тест на наркотични вещества 6 параметъра.
В
административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като
доказателства още: докладна записка рег. № 1253р-5934/02.05.2023 г., възражение
от И.Д.С., отговор рег. № 125300-8151/11.05.2023
г. с писмено становище рег. № 1253р-6454/11.05.2023 г. и справка за
нарушител/водач относно И.Д.С..
Видно от
отбелязването в ЗППАМ № 2723-1261/30.04.2023 г., същата е връчена срещу подпис на
адресата й на 30.04.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез органа на 11.05.2022
г.
При така
установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна,
тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.
Разгледана по
същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така,
защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2,
чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът
на ОДМВР - Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на
контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а
от приетото заверено копие на негова Заповед № 272з-199/19.02.2023 г. се
установява, че той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП и държавните
служители от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково – полицейски органи по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Видно от
представената служебна
бележка рег. № 272р-14298/28.06.2023 г. на ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, към
30.04.2023 г. В.С.К.е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково, която попада сред изброените в заповедта на
Директора на ОДМВР – Хасково (т. 9).
Оспорената ЗППАМ
е в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното
правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както
фактически, така и правни основания за издаването й, които са
конкретни, ясни и кореспондират помежду си. Обосновката на
административния орган за размера на срока, за който се прилага мярката, не е
задължителен реквизит от съдържанието му. Мотивите за издаването на акта се
съдържат в описанието на фактите, които следва да се съпоставят с хипотезата на
правната норма, предвиждаща предпоставките за налагането на процесната ПАМ.
На следващо
място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила, като направените в тази връзка бланкетни оплаквания не могат да бъдат
споделени. Следва да се отчете и спецификата на конкретното производство, а
именно ПАМ се предхожда от издаването на АУАН, като описаните в него фактически обстоятелства за административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за
издаване на ЗППАМ. Видно от АУАН
№ GA884996/30.04.2023 г., същият е бил надлежно и
своевременно предявен на жалбоподателя, като е получил препис от него и е бил
уведомен, че в 7-дневен срок може да направи допълнителни
обяснения или възражения, каквито в случая са последвали, като е налице
произнасяне по тях, в т.ч. и по ангажираните
от него писмени доказателства. В този ред на мисли, не е налице твърденият
порок по чл. 146, т. 3 АПК -
съществени
нарушения на административнопроизводствени правила.
Според настоящия
съдебен състав обжалваната ЗППАМ е в
съответствие
и с материалния закон. Съгласно посочения в нея чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП,
който действително се явява приложим в случая, ПАМ прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При анализа на цитираната разпоредба
е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Следователно, при самостоятелното осъществяване на която и да е от
тях административният орган следва да упражни властническата
си компетентност за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е и трайната
съдебна практика – вж. напр. Решение № 15395 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
3911/2018 г., Решение № 436/13.01.2017 г. по адм. д. № 4083/ 2016 г., Решение № 5116 от 08.05.2015 г. по адм. д. №
12851/ 2014 г., всички по описа на ВАС.
В конкретния
случай няма спор между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е управлявал собственото
си МПС л.а. „Рено Меган“ с peг. №*******и след като е спрян от полицейски орган
е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози. Освен това е и безспорно,
макар и да не е посочено изрично, че той не е изпълнил даденото му предписание
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози. При това положение следва да се приеме, че са налице
материалните предпоставки на чл. 171, т.
2а, б. „б“ ЗДвП,
поради което обжалваният акт се явява постановен при правилно приложение на
закона. Както се посочи по-горе, установените факти съставляват достатъчно и
самостоятелно основание за законосъобразно прилагане на ПАМ прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство, като органът е определил минимално предвидения в
закона срок от 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност
на наложената ПАМ. В този смисъл вж. Решение
№ 2289 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 10403/2018 г. на ВАС и Решение № 182 от 7.01.2019 г. по адм. д. №
9275/2018 г. на ВАС.
Само за пълнота,
по отношение доводите на жалбоподателя за липсата на
наркотични
вещества в организма му, установена от представения Протокол с резултат от изследвания от 02.05.2023 г., е уместно да
се посочи, че съобразно чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява
употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни
превозни средства, е определен в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. В чл. 11 – чл. 27 от същата са регламентирани редица изисквания, които
следва да бъдат спазени, а именно: относно местата и лицата, които могат да извършват изследванията;
документите, които се съставят; пробите, които се вземат; както и относно самите изследвания. По
делото нито се твърди, нито се установява в случая това да е било сторено,
поради което този резултат е без правно значение.
Накрая следва да се отбележи и че оспореният
акт е издаден в съответствие с целта на закона, както на тази,
предвидена в чл. 171 ЗДвП, така и на чл. 1,
ал. 2 ЗДвП и чл. 22 ЗАНН - осигуряване на безопасността на
движението по пътищата, опазването на живота и здравето на участниците в него и
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения на правилата
за движение по пътищата. Тя е израз на държавната политика, насочена към
ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол,
наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел, с оглед
значителния брой жертви и пострадали по пътищата вследствие на това негативно
явление. Крайният резултат от процесната ЗППАМ е именно осуетяване на
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване
възможността на жалбоподателя да управлява собственото си МПС за определен
период от време.
По изложените
съображения съдът счита, че жалбата на И.Д.С. е неоснователна,
респ. обжалваната от него заповед е законосъобразна, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на И.Д.С., ЕГН
**********, адрес
***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 2723-1261/30.04.2023
г., издадена от В.С.К.на длъжност младши автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Хасково.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/