Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодорина Димитрова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 192 от 26.11.2012 година, постановена по НОХД № .../2011 година В. районен съд подсъдимия С. Д. С., роден на 15.12.1966 година в село С., Община В. Т., с постоянен адрес село С., улица „О. З.” №., настоящ адрес град В. Т., улица „Г. М.” № ..., български гражданин, осъждан, средно образование, ЕГН *, за виновен в това, че за времето от 19.12.2010 г. до 21.12.2010 г. в село С., Община В. Т., улица „П. Х.” № 4, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на катинари на плевник и на зимник, отнел чужди движими вещи – желязна туба с 20 литра бензин А95, 20 кг отпадъчен меден кабел, медна харания с вместимост 40 литра, медна харания с вместимост 20 литра, медно котле с вместимост 10 литра и медна лозопръскачка – всички вещи на обща стойност 419 лева, от владението на собственика Т. И. К. от град В. Т. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена повторно и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28 от НК, вр. чл. 36 и чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Уважен е и предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иска, като подсъдимиятС. Д. С.е осъден да заплатина Т. И. К. с ЕГН * сумата в размер на419.00 лева, представляващи обезщетение за причинените от престъпното деяние вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието 21.12.2010 година до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на съда направените по делото разноски в размер на 90,00 лева, както и сумата в размер на 50,00 лева – държавна такса върху уважения граждански иск. Постъпила е жалба от подсъдимия С. Д. С., с която изцяло се обжалва осъдителната присъда и сочи, че е осъден несправедливо. Твърди, че не извършил престъплението, за което е осъден с атакуваната присъда. Първоинстанционният съд постановил присъда без да са събрани достатъчно доказателства и без да бъдат допуснати и разпитани, сочените от него/подсъдимия/ свидетели Н. Х. К. и В. Т.. Моли съда да отмени присъдата и да върне делото на районния съд. Представителят на Окръжна прокуратура –В. Т. в съдебно заседание в кратко изложение заявява, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна. Авторството на подсъдимия по отношение на извършеното престъпление било доказано по несъмнен начин. Не били допуснати и процесуални нарушения, които да дават основание за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане. Счита жалбата за неоснователна и присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована следвало да бъде потвърдена. Гражданският ищец Т. И. К. се явява в съдебно заседание. Счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата в гражданската й част правилна и законосъобразно и моли съда да я потвърди. Подсъдимият С. Д. С. лично се явява в съдебно заседание и заявява, че изцяло поддържа подадената от него жалба. Служебния защитник адвокат Р. Д. от ВТАК поддържа жалбата на своя подзащитен. Счита, че осъдителната присъда е незаконосъобразна и неправилна. Р. съд бил допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, което било основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Освен това съдът в нарушение на чл. 118, ал.2 от НПК кредитирал показания на св. Т. Т. С.. Счита, че присъдата е немотивирана, тъй като изложените мотиви са формални и бланкетни, без нужната конкретика. По тези съображения моли съда да отмени обжалваната присъда изцяло, включително и в гражданската част. В. окръжен съд, след като разгледа направените във жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, взе предвид и обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда, на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Присъда № 192 от 26.11.2012 година, постановена по НОХД № ..../2011 година по описа на РС В. Т. е постановена присъствено. Жалбата е подаден на 06.12.2012 година чрез РС В. Т. пред компетентния окръжен съд в предвидения за това срок и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледан по същество. В хода на извършената от ВТОС служебна проверка не се констатира наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, при първоинстанционното гледане на делото, както и при постановяването на присъдата и изготвяне на мотивите към нея, които да водят до отмяната й и връщане на делото. Липсата на такива налага обсъждане обосноваността и приложението на материалния закон при постановяване на обжалвания съдебен акт. След преценка на събраните и проверени по делото доказателства, включително и тези събрани от въззивната инстанция, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка: Жалбоподателят в настоящото производство и подсъдим по НОХД № 1885/2011 година по описа на РС В. Т., е роден на 15.12.1966 година в село С., община В. Т., област В. Т.. С. Д. С. има постоянен адрес в село С., област В. Т., улица „О. З.” № .... Не е женен. Има средно специално образование, не работи. Видно от справка за съдимост № .../09.07.2012 година и приложенията към нея, вложени като писмено доказателство по НОХД № ../2011 година по описа на ВТРС – от лист 99 до лист 103 включително, С. Д. С. е многократно осъждан за престъпления от общ характер, включително и за кражба. Адресната регистрация – постоянен и настоящ адрес на подсъдимия – жалбоподател С. Д. С. е в село С., където се намира и живее неговият баща – свидетелят Д. С. П.. В близост до този имот бил и имота на гражданския ищец Т. И. К., като между двата имота се разполага и част от този на М. Г. Имота на К., представляващ къща с дворно място и стопански постройки в него, е в село С. на улица „П. Х.” № 4. Т. К. живеел преимуществено в град В. Т., като често посещавал имота си в село С., а през лятото дори живеел там. На 19.12.2010 година отишъл да нагледа къщата и като си тръгнал заключил с катинари жилищната сграда, зимника и плевника. Подсъдимият С. С., макар да посочва, че живеел в град В. Т., обитава през инкриминирания период отделна постройка в имота на своя баща в село С.. С. бил трайно безработен и не получавал доходи. Често си набавял такива чрез продажба на отпадъчни метали в пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Една вечер през периода от 19.12.2010 година до 21.12.2010 година, имайки нужда от пари, прескочил оградата на имота на гражданския ищец К., като до там отишъл откъм имота на своя баща, преминавайки през този на М. Г. Отишъл до плевника на К., разбил металната скоба на катинара и влязъл вътре, откъдето взел една метална туба с вместимост 20 литра, пълна със същото количество бензин А95, 20кг. отпадъчен меден кабел от различни видове. След това отишъл в зимника, извадил една от халките на катинара от касата на вратата и проникнал вътре, откъдето взел две медни харании – едната с вместимост 40 литра, а другата – 20 литра, медно котле с вместимост 10 литра и 14-литрова медна лозопръскачка. Излязъл и отново поставил халката на катинара на мястото й в касата на вратата. Взетите вещи отнесъл в имота на баща, преминавайки през двора на К. и М. Г.. На 20.12.2010 година предал описаните вещи в пункт за изкупуване на скрап на „М.-МД” ЕООД в град Г.О. От показанията на Т. К., разпитан като свидетел, се установява, че на 21.12.2010 година когато отишъл до имота си установил, че дървената врата на плевника и тази на зимника били разбити – на първата врата катинарът висял на едната скоба, а другата била извадена от касата на вратата и висяла на самия катинари видял, а вратата на зимника видимо била с катинара на мястото си, но когато се опитал да отключи разбрал, че едната халка била извадена от касата и поставена обратно. Свидетелят К. сочи, че на този ден имало навалял сняг и имало стъпки в него към двора, който водел до този на М. Г.и от там до двора на бащата на подсъдимия – св. П.. Когато влязъл в помещенията, посочени по-горе св. К. установил, че му липсват описаните движими вещи. Подал заявление в РУП В. Т.. От показанията на свидетеля Т. И. Т. инспектор към участък „П.” село Р., обслужващ и село С., установяват, че получил оплакване от св. К. през м. декември 2010 година относно извършена кражба и му посочил, че следите по снега водели до къщата на бащата на С.. Свидетелят Т. извършил проверка и снел обяснения от С., в които последният казал, че той взел вещите и по-късно ги предал на пункт в гр. Г.О. От показанията на свидетеля П. пък се установява, че синът му, с когото не са в добри отношения, понякога живее при него, включително и през процесния период. Видял, че било минавано през комшийката, както и че синът му носел разни неща в дома му, които после с такси откарвал някъде. От приетите по делото писмени доказателства – извлечение от регистъра за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали – стр. 2 на М.-МД” ЕООД гр. Г. О. и покупно – разплащателна разписка № ....от 20.12.2010 година се установява, че на посочената дата С. ─. С. е продал вторични суровини - медни отпадъци общо 12 кг, за което е получил сумата от 104,40 лева. От назначената по делото съдебно оценъчна експертиза се установява, че стойността на инкриминираните движими вещи е в размер на 416,00 лева. Писменото заключение на тази експертиза е прието от първата инстанция като пълно, компетентно и обосновано. По искане на подсъдимия С. Д. С., разпитаните пред въззивната инстанция се допуснаха и изслушаха двама свидетели - Н. К. и В. Т., чийто показания не променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тези гласни доказателства се съдържат общи факти и обстоятелства, които обаче стоят извън инкриминирания период от време. Възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е същата, до която и първоинстанционият съд, след обстоен и цялостен анализ на доказателствената съвкупност, е достигнал като е направил правилен, законосъобразен и обоснован извод, че именно подсъдимият С. Д. С. чрез своето деяние е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен, а именно по чл.195, ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28 от НК. Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, като съгласно чл. 33. ал. 2 от НПК следва да изложи своите с оглед наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваната осъдителна присъда. От обективна страна жалбоподателят и подсъдим С. Д. С. е осъществил състава на престъплението взломна кражба в условията на повторност, а именно за времето от 19.12.2010 година до 21.12.2010 година в село С. от имот находящ се на улица „П.Х.” № 4 чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – счупване на катинар на вратата на плевника и на вратата на зимника отнел от владението на собственика Т. И. К. и без негово съгласие движими вещи на обща стойност 419,00 лева, а именно: желязна туба с 20 литра бензин А95, 20 кг отпадъчен меден кабел, медна харания с вместимост 40 литра, медна харания с вместимост 20 литра, медно котле с вместимост 10 литра и медна лозопръскачка, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случаят не е маловажен. С. С. е извършил отнемането на вещите – прекъсване фактическата власт на собственика и установяване на своя лична, като в последствие се разпорежда с тях като със свои. Защитната му версия, че не е извършител на деянието и не той е отнел вещите, тъй като последните не били намерени и нямало доказателства за това, се опровергава изцяло от доказателствата по делото – преки и косвени и липсват каквито и да било други, които да разколебават извода на съда в тази насока. Съдът е извършил всички необходими действия, включително допускане и на искани от подсъдимия нови гласни доказателства, но събраните чрез тези способи доказателства не водят до обосноваване на друг извод, освен, че именно подсъдимият С. е извършител на инкриминираното деяние. Инкриминираните вещи не са открити именно защото С. се е разпоредил с тях като със свои в полза на трето лице. Доказателствата в тази насока макар и не преки са достатъчни, за да се направи този извод. Установи се, че на 20.12.2010 година С. е продал на трето лице медни отпадъци, и това е именно точно през инкриминирания период. Безспорно е установено, че инкриминираните вещи са собственост на пострадалия Т. К. и до датата на отнемането той ги е владял, респективно са били в негово държане, което е преустановено от подсъдимия С., който установява своя фактическа власт. Отнемането е противозаконно, тъй като липсва правно основание, на което подсъдимият да държи /владее/ инкриминираните вещи и са в негова фактическа власт без съгласието на собственика и владелеца им. Налице е и взлом по смисъла на чл. 195, ал.1, т. 3, пр. второ от НК – подсъдимият С., за да достигне до инкриминираните вещи и да установи своя фактическа власт върху тях, преди това е повредил катинарите, поставени на вратите на плевника и зимника, в които са се намирали движимите вещи, и по този начин е направил възможно проникването в помещенията. Деянието е извършено в условията на повторност в хипотезата на чл. 28 от НК и случаят не е маловажен. Както бе посочено по-горе С. Д. С. е извършил деянието, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – НОХД №1169/2010 година по описа на В. районен съд. От субективна страна подсъдимият С. е извършил деянието умишлено при форма на вината пряк умисъл. При осъществяването на изпълнителното деяние в съзнанието му са намерили отражение общественоопасния характер на деянието, така и последиците от него. Предвиждал е настъпването им и е целял именно този резултат. Установява се по несъмнен начин, че подсъдимият е извършил установяването на фактическата власт върху движимите вещи с намерение да ги присвои, което е обективирано в неговите последващи действия на разпореждане с тях и извличането на доход. Причините за извършване на процесното деяние се коренят в утвърдените престъпни навици на подсъдимия С., незачитане правото на собственост, ниската правна култура и стремеж за придобиване на бързи доходи. След като и въззивниата съдебна инстанция приема, че безспорно е доказано, че деянието е виновно извършено от С. Д. С. и то съставлява престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 28 от НК, то се пристъпи към определяне на наказанието, което следва да бъде наложено, за да бъде реализирана наказателната му отговорност. Ръководейки се от чл. 54 НК и с оглед целите на наказанието по чл. 36 от НК съдът обсъди както отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства, отчете обществената опасност на деянието и дееца и приема следното: Обществената опасност на деянието е средно висока с оглед времето, мястото и начина на извършване на деянието. Обществената опасност на дееца се преценява като висока с оглед съдебното му минало. Отегчаващите вината обстоятелства съдът не отчита. Смекчаващи отговорността обстоятелства също не са налице. Имайки предвид изложеното, свързано с определяне на наказанието въззивната инстанция достига до аналогичен на извода на първоинстанционния съд, че наказание в минималния предвиден от закона размер е адекватно на извършеното и ще постигне своите цели да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, както и да въздейства предупредително върху него и да го мотивира да се въздържа от извършването на други противоправни деяния. С оглед тези мотиви наказанието което следва да бъде наложено на С. се определи на лишаване от свобода за срок от една година, което следва да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие при строг режим, съгласно чл. 41, ал.4 вр. чл. 57, ал.1, вр. чл. 60, ал.1 вр. чл. 61, т.2 вр. §3, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС. В този смисъл първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е определил и режима на изтърпяване на наложеното на С. Д. С. наказание лишаване от свобода. Великотърновският районен съд като първа инстанция правилно и законосъобразно, спазвайки процесуалните правила и в съответствие с материалния закон се е произнесъл по гражданския иск и го е уважил изцяло. Разноските по делото са присъдени съобразно правилата на чл. 189 от НПК. С оглед на изложените мотиви настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба против първоинстанционната присъда е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а постановената присъда потвърдена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № ..от 26.11.2012 година постановена по НОХД № 1885/2011 година по описа на В. районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |