РЕШЕНИЕ
№………….
гр. София, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ОРЕШАРОВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
с участието на секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева в.гр.д. № 11734 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 173672 от 11.08.2020 г.,
постановено по гр.д. № 61938 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 176-ти състав,
първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца Т.И.Б. срещу ответника „Т.С.”
ЕАД иск с правно основание по чл. 124 от ГПК за установяване недължимостта на
сумата от 793,07 лева, представляваща стойност на начислена енергия за периода
от м. 05.2017 г. до м. 08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********(идентичен с бл. ********ап. **, аб. № 287099. С решението ищецът
е бил осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК сумата в размер на 100,00 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
Срещу решението на СРС е подадена
въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство - Т.И.Б.. В жалбата се излагат оплаквания, че
съдът неправилно е приел за установено обстоятелството, че страните се намират
в облигационна връзка, тъй като по делото липсвали доказателства в тази насока.
Твърди се, че съдът е разпределил доказателствената тежест по делото, като е
указал на ищеца, че в негова тежест е да установи това обстоятелство, въпреки
което то е останало недоказано. Впоследствие са изложени твърдения, че
доказателствената тежест за тези обстоятелства е на ответника. В представеното
удостоверение от Столична община – район „Искър” била посочена идентичността
между жилищен блок със строителен номер *** и жилищен блок № ***Поддържа се, че
фактурите за процесния имот били издавани за блок № ***, но не е известен какъв
е бил строителният му номер и че представеният по делото нотариален акт е за
блок № ***, който не съвпада с номерацията на блока съобразно фактурите. Моли
се отмяна на обжалваното решение, като се търси присъждането на сторените по
делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.
1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответното дружество.
Софийски градски съд, след като взе
предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалбата е допустима -
подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка на
първоинстанционното решение въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и е
допустимо в обжалваната част, което обуславя настоящата инстанция да се
произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и
постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето по правилността на
обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в
жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство е бил отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 793,07
лева, представляваща стойност на начислена енергия за периода от м. 05.2017 г.
до м. 08.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, аб. №
287099. В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора не е
налице облигационна връзка, тъй като ищецът не е собственик или ползвател на
процесния имот, като при условията на евентуалност е направено възражение за
погасяване по давност на задълженията.
При така предявения отрицателен
установителен иск в тежест на ответното дружество е да докаже, че за процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение. В
този смисъл СРС правилно е разпределил доказателствената тежест в Определение №
44276/18.02.2020 г. с проектодоклада по делото.
Отношенията между доставчиците и
клиентите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ.
Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба
на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи
условия, същото следва да има качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди. Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Следователно посочените
от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху
имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия.
От представените по делото
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, следва да се
приеме, че ответникът успешно е доказал, че ищецът е носител на правото на
собственост върху процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 167, том XI, дело № 28302/1993 г. се
установява, че към 08.11.1993 г. ищецът и трето лице за спора, в качеството си
на носители на правото на собственост върху процесния недвижим имот, притежаван
в режим на съпружеска имуществена общност, са учредили ипотека в полза на
кредитна институция. Макар посоченият документ да не представлява титул за
собственост за исковия апартамент, същият съставлява официален
документ и притежава обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените в документа факти. Следва да се отбележи, че
върху имуществото, придобито в законов режим на общност, възниква бездялова
съсобственост между съпрузите. Липсват доказателства или направени възражения
имотът впоследствие да е бил предмет на разпоредителни сделки в полза на трети
лица за спора. Обстоятелството, че ищецът е титуляр
на правото на собственост върху процесния апартамент се подкрепя и от
останалите косвени доказателства, събрани по делото. Видно от договора
от 12.11.2001 г. и протокола на общото събрания на етажните собственици на
жилищна сграда на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба – 2” бл. ***, вх. Г,
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда, като в списъка на
етажните собственици под номер 26 е вписан и ищецът. Видно от съобщение към
фактура № ********** партидата за имота също се води на негово име.
Следва да се отбележи, че в
нотариалния акт като номер на жилищния блок, в който се намира процесният апартамент,
е посочен блок номер ***. От представеното по делото
Удостоверение от Столична община – Район „Искър” се установява, че жилищен блок
със строителен номер *** е идентичен с жилищен блок с административен номер ***,
като следва да се приеме, че важи и обратното. В този смисъл налице е
идентичност между блоковете с тези номера, а възражението в жалбата, че не е
установено кой е строителният номер на бл. *** се явява неоснователно.
Предвид изложеното, въззивният съд
счита, че ответното дружество успешно е доказало наличието на облигационна
връзка, по силата на която ищецът се явява клиент на топлинна енергия, като СРС
правилно е анализирал събрания доказателствен материал и обосновано е отхвърлил
предявения иск като неоснователен.
С оглед съвпадение на изводите на
двете инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на
въззиваемото дружество се полагат разноски, сторени пред въззивната инстанция,
като същото претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид правната и
фактическа сложност на делото, обстоятелството, че пред въззивната инстанция не
са събирани нови доказателства и процесуалната активност на въззиваемата страна
във въззивното производство, изразяваща се в депозирането само на една
бланкетна молба, в която не са посочени каквито ѝ да е доводи по същество
на спора, подадена преди единственото проведено по делото открито съдебно
заседание, на което не се е явил неин представител, въззивният съд счита, че
претенцията за присъждане на разноски се явява неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 173672 от
11.08.2020 г., постановено по гр.д. № 61938 по описа за 2019 г. на СРС, III ГО, 176-ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.