Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 08 октомври 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание
на 10.09.2020
г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря А. П.
като разгледа докладваното
от съдия И. гражданско дело № 80 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите
от ГПК.
Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.
125, ал. 3 от Търговския закон ТЗ), във вр. с чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), подадена от М.И.Й.
с ЕГН ********** *** срещу „Мениджърски бизнес решения“ ООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Враца, Западна индустриална зона,
Административна сграда „Кранамакс“.
В същата се твърди, че ищецът бил
съдружник в ответното дружество до 04.12.2019 г., когато участието му било
прекратено поради изтичане на срока на отправеното от него с нотариална покана
от 27.08.2019 г. предизвестие в съответствие с чл. 125, ал. 2 от Търговския закон ТЗ) и чл.
22 от дружествения договор на „Мениджърски бизнес решения“ ООД. Сочи се, че към датата на прекратяване
на членството на ищеца същият бил собственик на 25 дружествени дяла, всеки от
които с номинална стойност 10,00 лева или общо номинална стойност на дяловото
участие 250,00 лева. Ответното дружество не изпълнило задължението си по чл.
125, ал. 3 от ТЗ да уреди имуществените си отношения с напусналия съдружник
доброволно въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, следващ
прекратяването на членственото правоотношение, поради което е предявен
настоящия иск.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответното дружество
да заплати на ищеца сумата 1 200,00 лева – частичен иск от общата дължима
на ищеца сума 120 000,00 лева, представляваща стойността на притежаваните
от ищеца 25 дружествени дяла от „Мениджърски
бизнес решения“ ООД като съвкупност от права и задължения, ведно със законната
лихва от 10.01.2020 г. Претендират се разноски.
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът
„Мениджърски бизнес решения“ ООД оспорва иска,
като навежда твърдения, че императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 от ТЗ
изисква стойността на притежаваните от ищеца дялове да бъде определена въз
основа на балансовата, а не на пазарната стойност на активите на ответното
дружество, съответно претендираната от ищеца равностойност на дяловото участие
е прекалено завишена.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и се установява от представените по
делото писмени доказателства и съдържанието на Търговския регистър, че ищецът М.Й.
на 25.08.2008 г. е придобил качеството на съдружник в ответното „Мениджърски бизнес решения“ ООД чрез закупуване
на 25 дружествени дяла с обща номинална стойност 250,00 лева, представляващи 5
% от капитала на дружеството в размер на 5 000,00 лева, както и че след
подадена от ищеца нотариална покана с рег. № 6308/27.08.2019 г. на нотариус В.
В. с рег. № 338 в Нотариалната камара, редовно връчена на ответното дружество
на 04.09.2019 г. (най-късната дата на връчване на съдружник) и изтичане на
тримесечното предизвестие по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, на 10.12.2019 г. ищецът е
заличен в качеството си на съдружник в същото дружество, а дружествените му
дялове са поети от съдружника М. Б.
Видно от протокол за проведено на 04.12.2019 г. общо
събрание на „Мениджърски бизнес решения“ ООД, на това общо събрание е прието решение
за задължаване на управителя на дружеството да отрази в Търговския регистър
поемането на дяловете на ищеца М.Й. от съдружника М. Б., което е сторено на
10.12.2019 г., без да е налице решение на общото събрание относно начина и
сроковете за уреждане на имуществените отношения между напусналия съдружник и
търговското дружество.
Към датата на приключване на съдебното дирене „Мениджърски
бизнес решения“ ООД не е публикувало годишния си финансов отчет за 2019 г.,
част от който е счетоводният баланс към 31.12.2019 г., но този счетоводен
баланс, ведно с оборотната ведомост за 2019 г., е предоставен от ответното
дружество на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и е използван при
изготвянето на заключението, поради което съдът приема съществуването и съдържанието
на тези два счетоводни документа за установени по делото, още повече че
съдържанието на счетоводния баланс като стойностно отражение на активи и пасиви
е посочено в табличен вид на стр. 2-3 от заключението. Съгласно счетоводния баланс активите
на дружеството са на стойност 3 897 000,00 лева, в това число: 3 189 000,00
лева дълготрайни материални активи; 432 000,00 лева дългосрочни финансови
активи; 273 000,00 лева вземания; 3 000,00 лева в брой и в банкови
сметки. Пасивите (задълженията) са на обща стойност 2 990 000,00 лева. Собственият
капитал на дружеството е 907 528,00 лева, от които: 5 000,00 лева основен капитал; 953 414,80 лева
неразпределена печалба; 50 886,20 лева текуща печалба.
Видно от приетата в съдебно заседание на 10.09.2020 г.
съдебно-счетоводна експертиза и поясненията на вещото лице, въз основа на годишната
оборотна ведомост за 2019 г. и счетоводния баланс за същата година на „Мениджърски
бизнес решения“ ООД и при използване на методологията, посочена в определение
от 14.07.2020 г. по делото, вещото лице е изчислило
левовата равностойност на 25 дяла от капитала на ответното дружество по баланса към 31.12.2019 г. в размер на 45 376,43 лева. Сумата
е получена като от стойността на актива 3 897 000,00 лева е
извадена стойността на задълженията 2 990 000,00 лева. Разликата в размер на 907 528,00 лева
представлява нетната балансова стойност на чистия актив. Въз основа на тази сума вещото
лице е изчислило, че за 25 дяла на ищеца се полага сумата 45 376,43 лева.
При така установеното се налагат
следните правни изводи:
Предявеният частичен иск за
сумата 1 200,00 лева следва да бъде уважен изцяло, като претендираното от
ищеца вземане в размер на 120 000,00 лева е доказано изцяло по основание и
частично по размер, а именно до сумата 45 376,43 лева.
Не е спорно по делото и е категорично установено от представените доказателства, че ищецът М.Й. е бил съдружник в „Мениджърски
бизнес решения“ ООД, като съгласно последно обявения в Търговския регистър
дружествен договор е притежавал 25 дяла от капитала на търговското дружество на стойност 250,00 лева. Действието на вписването в
Търговския регистър обвързва всички, включително и съда, до момента на неговото
заличаване чрез специалния иск по чл. 29 от Закона за Търговския регистър (ЗТР).
В този смисъл: решение № 150 от 10.11.2009 г. по търг. дело № 766/2008 г. на
Върховния касационен съд, II т.о. Ето защо и предвид липсата на последващо вписване в Търговския
регистър на изменение и допълнение на дружествения договор, включително и в
частта относно размера на дружествените дялове, притежавани от съдружниците, съдът е длъжен да приеме, че
към датата на прекратяване на членственото правоотношение ищецът е притежавал
25 дяла от капитала на ответното търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ дава право на съдружник да прекрати участието си в дружеството с писмено
предизвестие, направено най – малко 3 месеца преди датата на прекратяването и урежда
потестативно по своя характер право на всеки съдружник едностранно, без
санкцията и съгласието на орган на ответника, да измени правното положение, като
преустанови членството си. В частта досежно срока на писменото предизвестие
разпоредбата на закона е диспозитивна и позволява в дружествения договор да се
уреди и по-дълъг срок на предизвестието за прекратяване от законодателно
определения 3 – месечен такъв. В настоящия
случай не е налице отклонение и с чл. 22 от дружествения договор на „Мениджърски бизнес решения“ ООД е определен 3 – месечен срок на
предизвестието за напускане на съдружник. Ищецът е спазил
дружествения договор и е отправил 3 – месечно писмено предизвестие
за прекратяване на членството, получено редовно от ответника на 04.09.2019 г. Следователно членственото му правоотношение е било прекратено на 04.12.2019 г.,
тъй като прекратяването настъпва с факта на изтичане срока на
предизвестието и не изисква последващи волеизявления или действия и считано от 05.12.2019 г. М.Й. е имал право да претендира
заплащане на дружествения дял от имуществото на дружеството, размерът на който
се определя съобразно дела му в капитала съгласно чл. 127 от ТЗ, а имуществените последици с прекратилия членството си в дружеството съдружник
следва да се уредят по
изготвения счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяване на членственото правоотношение съгласно чл. 125, ал.
3 от ТЗ.
По въпроса как се изчислява
равностойността на дружествения дял и какви плащания се дължат е налице трайна
и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд, създадена по
реда на чл. 290 от ГПК в редакцията му преди ДВ бр. 86 от 2017 г., както
следва: решение № 10 от 10.09.2012 г. по търг. дело № 502/2010 г., II т. о., решение
№ 64 от 09.06.2009 г. по търг. дело № 504/2008 г., II т. о., решение № 100 от 07.02.2013
г. по търг. дело № 665/2011 г., I т. о., решение № 466 от 30.06.2008 г. по търг.
дело № 112/2008 г., II о. В цитираните решения безпротиворечиво се приема, че
за да се определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник
в дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да
се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (например
земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от
пасива – задълженията на дружеството (т.е. без собствения капитал, резервите и
финансовия резултат). При съпоставяне на двете величини, ако сумата на активите
е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив, стойността
на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество.
Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се
равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и определената
стойност на един дружествен дял. Записванията в пасива на баланса на собствения
капитал и резервите не участват при формиране на равностойността на дяловете на
съдружника. По отношение дяловата вноска в практиката на Върховния касационен
съд се приема, че същата намира счетоводно отражение в пасива на баланса в
раздела "Собствен капитал", поради което не се включва в чистия актив
и при формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил
участието си. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ
предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на
съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска
се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала – чл. 127 от ТЗ.
В този смисъл, под „имуществени последици“, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ,
следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да
получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част
от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия
дял по чл. 127 от ТЗ,
независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към
момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на
активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при
формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай, че
сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от
който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му.
Направената първоначална
вноска в капитала на дружеството от съдружник в дружество с ограничена
отговорност не се включва в компонентите при определяне на равностойността на
дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ.
Изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение
на пасива (без собствения капитал, резервите и финансовия резултат) над
активите на дружеството по баланса на дружеството към края на месеца, през
който е настъпило прекратяване на участието. Направената първоначална вноска не
подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на
съдружника в дружество с ограничена отговорност.
В случая счетоводната
експертиза, използвайки горепосочената методология, е посочила, че към
31.12.2019 г. стойността на притежаваните от ищеца М.Й. 25 дружествени дяла
възлиза на сумата 45 376,43 лева, като съдът, въз основа на
специалните знания на вещото лице и съобразно задължителната практика на ВКС,
приема, че това е размерът, до който е доказано цялото дължимо от ответника на
ищеца вземане. Тъй като искът е предявен като частичен за сумата 1 200,00
лева, същият следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед пълното уважаване на предявения от ищеца частичен
иск на същия се следват направените по делото разноски, а за ответника не
възниква право на разноски. Ищецът, чрез пълномощника си адв. В.С.,
своевременно е претендирал разноски и е представил списък по чл. 80 от ГПК, а
ответникът, чрез пълномощника си адв. М. М., своевременно е заявил възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения от ищеца адвокатски
хонорар.
Съдът намира, че претендираните от адв. С. транспортни
разходи в размер на 200,00 лева не се дължат на ищеца, тъй като първо са
недоказани с разходнооправдателни документи, а второ не могат да бъдат
възлагани в тежест на насрещната страна, доколкото всяка страна в процеса
свободно избира предпочитания от нея пълномощник, но ако последният е от друго
населено място, при благоприятен за тази страна изход не е налице основание за
възлагане на пътни разходи на другата страна, а само е налице основание за възлагане
на сторените разноски за процесуално представителство и защита от един адвокат.
По възражението за прекомерност съдът съобрази, че с оглед
материалния интерес по предявения частичен иск минималният размер адвокатското
възнаграждение, изчислен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 314,00 лева, а
ищецът претендира заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 600,00 лева.
Между страните не е налице спор относно правопораждащите факти, но делото
разкрива правна сложност, поради което съдът определя дължимата на ищеца сума
за платен адвокатски хонорар на 628,00 лева, представляваща двойния размер на
минималния адвокатски хонорар, като приема разликата до 1 600,00 лева за
неоснователна поради уважено възражение за прекомерност.
От гореизложеното следва, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 1 178,00 лева – деловодни разноски,
включващи 50,00 лева държавна такса, 500,00 лева депозит за вещо лице и 628,00
лева адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Мениджърски бизнес
решения“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, Западна
индустриална зона, Административна сграда „Кранамакс“ да заплати на М.И.Й. с ЕГН ********** *** следните суми:
на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата 1 200,00 лева –
главница, представляваща част от общо претендираната от М.Й. сума 120 000,00
лева като стойност на притежаваните 25 дружествени дяла от „Мениджърски бизнес решения“ ООД, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.01.2020
г. до окончателното й изплащане;
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата 1 178,00
лева – деловодни разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар по гр. дело № 80/2020 г. на
Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: