Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 19.04.2021 год.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в публичното заседание на първи март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА и с участието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 514 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.2 ал.1 т.
3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във
вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с
вх.№260712/21.09.20 г. от Д.Н.А. съдебен адрес ***- адв. А.П. против П.Р.Б.–София
с посочено правно основание чл.2 ал.1 т.1 и 2 вр с
чл.4 от ЗОДОВ и цена на иска 35 000 лв. Твърди че срещу него било образувано досьдебно производство сл.д..№37/16 г и пр.пр. № 1942/2016
г. от РП-. Ловеч, за това, че е извършил престъпление по чл. 339 АЛ 1 пр. 1- во и 2 ро във вр
с чл 20 ал 2 от НК ,ЗА ТОВА , че на 28.09.2016 г.
около 13.00 ч. а землището на село Т., обл.Ловеч в
съучастие като помагач е улеснил Р.И.Р.и
Н.С.К., да придобият, чрез закупуване огнестрелно оръжие-ПРОТИВОТАНКОВ
ГРАНАТОМЕТ РПГ-2 ,с номенклатурен индекс 56-Г-660 ,без да има за това надлежно
разрешение по чл.50 ал 3 от ЗО. Твърди, че с повдигането на обвинението бил задържан
в следственият арест на ЗАТВОРА Ловеч , за времето от 30.09.2016 г 02.06.2017 г
тоест престоял в ареста 8 месеца. Твърди, че дълго след това, РП-ЛОВЕЧ, внесла
обвинителен-31.08.2018 г, за разглеждане от РС ЛОВЕЧ.
Сочи, че в хода на съдебното дирене, след разпит на вещото лице инж.Н.Д.,
същият потвърдил твърдяното от него обстоятелство , че се касае за музеен
експонат, който не е годен за стрелба, и няма качества на огнестрелно оръжие.
Поради това, РС ЛОВЕЧ, с присъда постановена по нохд
№831/2018 г мотивирано, постановил оправдателна присъда. Сочи, че РП ЛОВЕЧ,
протестирала оправдателната присъда, но доводите им не били приети от ОКРЪЖЕН
СЪД ЛОВЕЧ, който с решение по .н.о.х.д. №250/2019 -потвърдил изцяло
оправдателната присъда.
Изтъква, че в резултат на повдигнатото му обвинение и наложената мярка
за процесуална принуда задържане под стража и необосновано повдигнато обвинение
-той претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи във влошено
психическо състояние, нервност, безсъние, рязко повишаване на кръвното
налягане. Твърди, че е бил иззет автомобилът, с който пътувал- Форд фокус per № 80- 89 PC, върнат му изцяло повреден .
Твърди, че е работил във фирмата на сина си като пълномощник, но бил
извършен обиск и в дома му в П., бил иззет компютърът, с който работела фирмата
и така претърпял големи загуби които не могат да се изчислят.
Сочи, че тези действия на прокуратурата, задържане, обиски в дома му,
стресирали и останалите членове на семейството- сина и съпругата, родителите
му.Твърди, че дълго време останал ,без доходи и работа поради образуваното му
дело, а и същото протекло в над 7 заседания пред ЛРС и ЛОС.
Сочи, че обвинението му в такова тежко престъпление, притежание на
противотанков боеприпас и гранатомет, навредило на името му в обществото,
защото се разчуло за това обвинение.
Моли съда да има предвид, че РП ЛОВЕЧ, упорито поддържала обвинението и
задържането му под стража, въпреки, че още след назначаването на съдебно
балистичната експертиза се установило, че оръжието е музеен експонат и негодно,
и деянието му не е съставомерно.
Моли съда да осъди П.Р.Б.за причинените му неимуществени вреди
изразяващи се в уронване престижа -психиката, доброто име, безсънни нощи,
оставане без работа, ,да му заплати сумата от 35 000 лв
ведно със законната лихва от датата на задържане и повдигане на обвинение до
окончателно изплащане на присъденото обезщетение и направените по делото
разноски. Моли съда приложи нохд№N2831/2018 на PC
ЛОВЕЧ и в.н.ох.д №250/2019 на ОС-Ловеч. Моли да се допуснат двама свидетели при
режим на довеждане, които да установят какви психически, физически болки
/страдания/ е претърпял в резултат на задържането и повдигането на обвинението,
с оглед на имуществените вреди които претендира.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Прокуратура на Република
България, в която се изразява становище, че съгласно т.5 от TP №3/2004г. на
ОСГК на ВКС, отнасящо се за приложението на ЗОДОВ по някои спорни въпроси,
Окръжна прокуратура - Ловеч прави настоящия писмен отговор от името на
Прокуратурата на Р България като нейно структурно звено, което може да я
представлява по гр.д.№514/20г. без изрично упълномощаване по реда на ГПК.
Оспорва така предявената искова претенция по основание и размер. Твърди, че от фактическите обстоятелства,
изложени в исковата молба ищецът чрез своя процесуален представител адв.П.
заявява, че образуваното НОХД №831/18г. в PC - Ловеч е приключило с
оправдателна присъда, а подаденият протест от РП - Ловеч срещу нея не е бил
уважен от ОС - Ловеч. Изтъква, че в исковата молба не е посочено кога е
постановена оправдателната присъда от първата инстанция, както и решението на въззивната
инстанция, т.е. не е конкретизиран времевия период на наказателния процес.
Смята, че тези фактически обстоятелства имат значение за размера на претендираното обезщетение от ищеца. Твърди, че е посочен
периода на задържането му под стража като мярка за процесуална принуда, но не
са конкретизирани кои права на ищеца А. са били нарушени съгласно чл.2 ал.1 т.2
от ЗОДОВ във връзка с чл.5 параграф 2 - 4 на Конвенцията .Оспорва размера на
предявената сума за неимуществени вреди от 35 000 лева. Смята, че тази
претенция е прекомерно завишена, т.к. не е съобразена с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД, с трайната съдебна практика в тази насока, както и с
обществено-икономическите условия и стандарт на живот в страната. Сочи, че
твърденията за наличие на влошено психическо състояние, изразяващо се в
нервност, безсъние, както и други здравословни проблеми - рязко повишаване на
кръвното налягане не са подкрепени с никакви доказателства. Твърди, че размерът
на обезщетението за неимуществени вреди е свързан пряко и непосредствено с
критерия за справедливост /чл.52 от ЗЗД/, което не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства. Сочи, че паричното
обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за
преодоляването им. Счита, че искането на сума, много по-голяма от необходимия
размер за обезщетяване на претърпените вреди е в пълна дисхармония със
законовия принцип за справедливост. Твърди, че към исковата молба не са
приложени никакви доказателства в тази насока. Изтъква, че твърдението за
възникнали здравословни проблеми в хода на наказателното производство следва да
бъдат подкрепени със съответните медицински документи. Счита за неоснователни и
твърденията на ищеца, че Прокуратурата е отговорна за цялата продължителност на
наказателния процес. Сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно
колко време е продължил наказателният процес в двете му фази - досъдебна и
съдебна с оглед заявеното от ищеца, че дълго време е останал без работа и
доходи поради образуваното дело, по което имало над 7 заседания в двете
инстанции.Счита, че в тежест на ищеца е да конкретизира и докаже тези свои
твърдения, което има значение и за своевременното изразяване на становището на
ответника при отговора по исковата молба. Смята, че отговорността на държавата
по ЗОДОВ има принципно обективен характер, но това не означава, че ищецът не
носи доказателствена тежест за
твърдените от него вреди, размер и пряка
причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Твърди, че не се сочат никакви
конкретни доказателства за накърняване на доброто му име сред близки и познати,
промяна в поведението му, кат заявените твърдения в тази насока са общи и
декларативни. Смята, че не е ясно за какви факти и обстоятелства ще
свидетелстват поисканите двама свидетели при режим на довеждане.
Счита за основателно искането на ищеца за прилагане на НОХД №831/2018г.
по описа на PC - Ловеч и ВНОХД №250/2019г. на ОС -Ловеч, които ще имат значение
за изясняване на настоящето гражданско дело от фактическа и правна страна и
Прокуратурата също се присъединява към това доказателствено искане.
В срок е постъпило и допълнение към писмения отговор на Окръжна
прокуратура - Ловеч е получено и допълнение, в което се излага, че съгласно т.5
от TP №3/2005г. на ОСГК на ВКС, отнасящо се за приложението на ЗОДОВ по някои
спорни въпроси, Окръжна прокуратура - Ловеч прави допълнение към направения
преди това писмен отговор от името на Прокуратурата на Р България като нейно
структурно звено, което може да я представлява по гр.д.№514/20г. без изрично
упълномощаване по реда на ГПК. Оспорва началния момент, посочен в исковата
молба, от който се иска присъждане на законна лихва, а именно от задържането на
ищеца и повдигане на обвинение. Сочи, че в случай, че бъде уважен иска за
неимуществени вреди в съответен размер, законната лихва върху главницата може
да бъде присъдена най-рано от датата, когато е влязла в сила оправдателната
присъда /т.4 от TP №3/2005г. на ОСГК на ВКС/.
След оставяне на исковата молба без движение за отстраняване на
нередовностите в нея е постъпила молба с вх.№262242/23.11.20 г. от адвокат А.П.
пълномощник на ищеца, с която заявява, че против ищецът Д.Н.А. е образувано нохд № 831/2018 г на РС ЛОВЕЧ, което приключило с оправдателна
присъда на 04.02.2019 г. Сочи, че тази оправдателна присъда била протестирана от РП Ловеч и в ОС ЛОВЕЧ било образувано
в.н.о.х. д № 250/2019, което след няколкократни отлагания завършило с решение
от 18.11.2019г, с което е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 831/2018
г. на PC ЛОВЕЧ и присъдата е влязла в законна сила на тази дата -18.11.2019 г
Изтъква, че в обстоятелствената част са посочили че, ищецът е бил
незаконосъобразно задържан за времето от 30.09.2016 г до 02.06.2017 г , и е
престоял в ареста 8 месеца, след което с постановление на прокурора е
освободен.
Твърди, че след справедлив съдебен процес е оправдан с присъда по нохд 831/2018 г от 04.02.2018 г . потвърдена с решение по внохд №250/2019 на ЛОС и присъдата е влезнала в сила на
18.11.2019 г.
Сочи, че основанието на предявеният иск е чл.2 ал.1 т. 1 и 3 вр. чл 4 от ЗОДОВ -Чл. 2. (1)
(Предишен текст на чл. 2, изи. - ДВ, бр. 43 от 2008
г., в сила от 30.05.2008 г., изи. - ДВ, бр. 98 от
2012 г.), че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от
съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки,
когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от
свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със
закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от
1992 г.; изм.,2.и т.З -а именно че е
бил обвинен в извършване на престъпление , и е бил оправдан от съдът.Твърди, че
погрешно е посочена т.2 от ЗОДОВ, а не т. 3 от с.з. ,както е посочено по горе и
в тази част иска е оттеглен с настоящата молба.
Посочва, че петитума на иска е
-на основание чл 4 във вр с
чл. 2 ал. 1 т 1 и 3 от ЗОДОВ задържане под стража на Д.А., като същата е отмененна и е бил обвинен в извършване на престъпление и е
бил оправдан по нохд №831/2018 г на ЛРС и присъдата е
потвърдена от ОС Ловеч и същата е влязла в закона сила на 18.11.2019 г да бъде
осъдена П.Р.Б.за причинени неимуществени вреди -изразяващи се в уронване престижа
на Д.А., неговата психика и добро име, безсънни нощи, оставане без работа, общо
влошаване на здравословното състояние за сумата от 35 000 лв. тридесет и
пет хиляди лева, ведно със законната лихва от дата на задържане и повдигане на
обвинение до окончателно изплащане на присъденото обезщетение и направените по
делото разноски .
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.П., като поддържа исковата молба, като уточнява, че претендира лихвата от датата на опрадвателната присъда и поддържа исковата си претенция за задържане под стража от 8 месеца и неправомерно обвинение. Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура-Ловеч счита, че искът за неимуществени вреди е частично основателен досежно задържането под стража за 8 месеца. Счита, че здравословното състояние не е било тежко и следва да се преценява от заключението на вещото лице, но показанията на съпругата следва да се преценят по-прецизно, а началният момент на лихвата би следвало да е от момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
От приложените по делото писмени доказателства н.о.х.д.№831/18 г.ЛРС, заключението на съдебно-психиатричната експертиза, от показанията на разпитаните свидетели М.А. и Г. К., преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От приетото като доказателство НОХД № 831/18 г. по описа на ЛРС се установява, че с постановление от 15.06.2016 год. на Окръжна прокуратура-Ловеч е образувано досъдебно производство №37/16 г. срещу неизвестен извършител за приготовление за убийство по начин и със средства опасни за живота на мнозина-престъпление по чл.117 ал.1 във вр. с чл.116 ал.1 т.6 от НК. С постановление от 29.09.2016 г. преписка №1327/16 г. на ОП-Ловеч е прекратена и е изпратена на Районна прокуратура-Ловеч за престъпление по чл.339 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК. Издадено е постановление от 29.09.16 г., с което привлечен като обвиняем и е задържан Д.Н.А. ЕГН ********** *** обвиняем по сл.д.№37/16 г. по описа на ОслО в ОП-Ловеч за извършено престъпление по чл.339 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК за срок от 72 часа, считано от момента на привличането му в качеството му на обвиняем на 29.09.2016 г. С определение №638/30.09.16 г. постановено по н.ч.д.№1129/16 г. по описа на ЛРС е взета мярка за неотклонение „подписка“ по отношение на Д.Н.А.. С определение №274/6.10.2016 г. постановено по в.ч.н.д.№289/16 г. състав на ЛОС е отменил определение №638/30.09.16 г. постановено по н.ч.д.№1129/16 г. по описа на ЛРС и е взел по отношение на Д.Н.А. мярка за неотклонение „задържане под стража“.
От приложеното постановление от 21.11.2016 г. на РП-Ловеч съдът установява, че с протокол за оглед от 28.09.2016 г. е бил иззет по надлежен ред лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №РВ **** РС, управляван от Д.Н. ***, като с прцесното постановление е отказано връщането му на молителя Г. ***. мотивите на следствените органи са, че досъдебното производство не е приключено и предстоят още следствени действия, като връщането му би затруднило разкриването на обективната истина.
С определение №843/2.12.2016 г. постановено по н.ч.д.№1402/16 г. по описа на ЛРС е оставена без уважение молбата на А. за промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека като неоснователна. Постановено е определение №364/6.12.16 г. по в.ч..д.№353/16 г. от състав на ЛОС, с което е потвърдено определение №843/2.12.2016 г. постановено по н.ч.д.№1402/16 г. по описа на ЛРС.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.04.2017 г. е привлечен Д.Н.А. като обвиняем за престъпление по чл.339 ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.4 от НК, като е посочено, че мярката за неотклонение е взета от Районна прокуратура-Ловеч и на същата дата ищецът е разпитан в качеството му на обвиняем. Той е дал обяснения, като е твърдял, че не е съдействал за закупуване на оръжия, странично лице е, не познава продавача и купувача и не е присъствал на сделката за закупуване на оръжие. На л.33 от сл.д. т.3 е приложено свидетелство за съдимост, от което е видно, че ищецът не е осъждан.
С постановление от 2.06.2017 г. на прокурор от РП-Ловеч е изменена наложената с определение от 6.10.2016 г. по в.ч.н. д.№289/16 г. на ОС-Ловеч мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека „подписка“. Съображенията са прокуратурата са, че императивната норма на чл.63 ал.4 от НПК не позволява мярката за неотклонение да продължава повече от 8 месеца.
С протокол от 23.11.2017 г. е предявено разследването на ищеца.
С постановление по чл.235 от 2.04.2018 г. на следовател от ОСлС-Ловеч е постановено сл.д.№37/16 г. да се изпрати на РП-Ловеч с предложение спрямо Н.К., Р.Р., Д.А. и С.А..
На 30.07.2018 г. е внесен обвинителен акт в ЛРС срещу Н.С.К. и Д.Н.А. за престъпление по чл.339 ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.4 от НК. В обвинителния акт е посочено, че срещу А. се повдига обвинение за това, че на 28.09.2016 г. около 13,00 часа в землището на с.Т., Ловешка област в съучастие като помагач с Р.И.Р.и Н.С.К. като извършители, улеснил последните двама да придобият чрез закупуване огнестрелно оръжие противотанков гранатомет РПГ-2 с ном.индекс 56-Г-660 без да има за това надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от ЗОБВВПИ като ги придружавал с л.а. „Форд Фокус“ с ДК №РВ **** РС до село Т., Ловешка област да вземе гранатомета в управлявания от него автомобил, след което да го скрие в свое помещение в гр.П., докато бъде прехвърлен през границата на Р.България.
Образувано е н.о.х.д.№831/18 г. по описа на съда, по което е постановена присъда №3/4.02.2019 г., с която е признат подсъдимия Д.Н.А. за невиновен в това, че на 28.09.2016 г. около 13,00 часа в землището на с.Т., Ловешка област в съучастие като помагач с Р.И.Р.и Н.С.К. като извършители, улеснил последните двама да придобият чрез закупуване огнестрелно оръжие противотанков гранатомет РПГ-2 с ном.индекс 56-Г-660 без да има за това надлежно разрешение по чл.50 ал.3 от ЗОБВВПИ като ги придружавал с л.а. „Форд Фокус“ с ДК №РВ **** РС до село Т., Ловешка област да вземе гранатомета в управлявания от него автомобил, след което да го скрие в свое помещение в гр.П., докато бъде прехвърлен през границата на Р.България, поради което го оправдава по повдигнатото обвинение по чл.339 ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.4 от НК.
Тази присъда е потвърдена с решение №79/18.11.2019 г. постановена по в.н.о.х.д.№250/19 г. по описа на ЛОС влязла в законна сила на 18.11.2019 г.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал по искане на ищеца разпит на свидетели за установяване на търпените от него болки и страдания вследствие на задържането му под стража и несправедливо обвинение. От показанията на свидетелката А., съпруга на ищеца, съобразявайки разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост се установява, че той е бил в началото на задържането си стресиран, притеснен, имал проблеми с очите, защото светлината светела денонощно. Заявява, че тепърва ще ходят на прегледи при лекари, защото продължава да има проблеми с очите, безпокойство и притеснение. Сочи, че той няма работа и вече имат задължения. Твърди, че след като излязъл от ареста не можел да спи, ставал по цели нощи и тя му давала „валериан и „валидол“, много напълнял. Изтъква, че са ходили на невролог и кардиолог и на изследвания, но финансово не били добре и се отказали от поставяне на стенд. Споделя, че са имали проблеми в къщи, избухвания, караници, страхувала се да непосегне на живота си. Признава, че той се скарал със сина си заради финансови проблеми, родителите им били болни, бащата на ищеца починал, имали и сексуални проблеми.
От показанията на св. К., който познавал ищца от около 7-8 години се установява, че са се събрави в едно кафене редовно и той е бил весел с чувство за хумор. Твърди, че преди около 2 години той спрял да идва и разбрал, че е задържан в Ловеч заради някакъв гранатомет.. Твърди, че след като се върнал в гр.П. го попитали какво се е случило и той им обяснил, че бил задържан, но след това престанал да идва там, защото хората страняли от него. Посочва, че след връщането от гр.Ловеч М. е станал унил, той вече не бил усмихнат и весел.. Твърди, че ищецът му е искал пари на заем 500 лв. поради тежкото си финансово състояние и досега не ги е върнал, избягвал контакти с него и станал труден за комуникация, нихилистично се отнасял към нещата, бил напълнял с високо кръвно.
За изясняване на здравословното състояние на ищеца и по негово искане съдът е допуснал назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице д-р М.М.. Вещото лице заявява, че по данни А. в периода 30.09.16 г. до 2.06.17 г. той е страдал от разстройство в адаптацията, което е включено в раздела реакция на тежък стрес и разстройства на адаптацията. Посочва, че всички разстройства от този раздел с развиват като пряк резултат на остър стрес или продължителна травма, като клиничната картина на това заболяване включва депресивно настроение, тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, както и за планиране на бъдещето. Вещото лице твърди, че ищецът не е представил медицинска документация за извършени прегледи при психиатър по време на престоя му в арестните помещения, не приемал не приема медикаменти с психотропен характер транквилизатори, антидепресанти или антипсихотици, като това води до извода, че състоянието му не е било тежко и че се касае именно за адаптационна реакция, а не за клинично изразено състояние на тежък стрес, депресивно състояние или тревожно-депресивно разстройство.
В съдебно заседание вещото лице на въпроси на страните заявява, че наддаването на килограми и повишеното кръвно налягане вероятно са проява на метаболитен синдром, но според вещото лице ако ищецът бе ходил на прегледи при лекар и е приемал съответни медикаменти, неговото състояние вероятно е щяло да изглежда по друг начин.
Съобразявайки изложените в
исковата молба твърдения и становището на ответника, съдът приема, че е сезиран
с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр.
с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1
от ЗЗД, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба в размер на сумата 35 000 лв, а именно изразяващи се в уронване престижа на Д.А.,
неговата психика и добро име, безсънни нощи, оставане без работа, общо
влошаване на здравословното състояние, претърпени от него в следствие на
незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал.1
пр.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК по ДП №37/16 г. и
пр.пр. №1942/16 г. по описа па РП-Ловеч за времето от задържането му под стража
на 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г. и оправдаването му с влялата в сила присъда на
ЛРС на 18.11.2019 г., ведно със законната лихва, начиная
18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и направените по делото
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Съдът като съобрази данните по делото и разясненията по приложението на закона,
дадени в т.13 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК счита, че ако лицето е оправдано или
образуваното наказателното производство е прекратено, държавата отговаря по
чл.2 т.3 от ЗОДОВ /предишна т.2/. В тези случаи обезщетението за неимуществени
вреди от деликтите по чл.2 т.3 пр.1 и 2 от ЗОДОВ
обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение.
В тази връзка съдът е приел с доклада си, че е сезиран с иск общо за сумата от 35 000 лв, а не с два отделни иска. Както беше посочено по-горе с влязла сила присъда по НОХД № 831/18 год. по описа на РС-Ловеч ищецът е признат за невиновен и на основание чл.304 от НК оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.4 от НК т.е. осъществена е хипотезата на чл.2 т.3 от ЗОДОВ и отговорността на ответника може да бъде ангажирана. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преките вреди обосновават причинна връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Съдът счита този иск за основателен и доказан, но не в пълния претендиран размер. Съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т.8 на ППВС №4/68 год. е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните обстоятелства. В случая съдът счита, че такива обстоятелства, но които трябва да обосновава преценката си са тези, които определят тежестта на повдигнатото обвинение /дали то е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления/, какви наказания се предвиждат за него, вида на наказателното производство-дали е приключило в досъдебната фаза или е поведено и съдебно производство, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момента на задържането, има ли разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на ищеца и отражение върху живота му-семейство, професионална и обществена сфера, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания, ефективно изтърпяване на наказания, прояви на съпричиняване на вредите от увредения, всички други факти, които са наведени като основание на исковете или като защита срещу тях, които са свързани с изтърпените неблагоприятни последици от незаконното наказателно производство. В случая ищецът твърди, че е страдал от уронване престижа на Д.А., неговата психика и добро име, безсънни нощи, оставане без работа, общо влошаване на здравословното състояние, претърпени от него в следствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства и най-вече компетентно изготвената съдебно-психиатрична експертиза, настоящата инстанция счита, че ищецът е преживял психичен дискомфорт от проведения срещу него наказателен процес, включително и от задържането му за 72 часа и наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ продължила 8 месеца. Бил е притеснен, затворен в себе си, имал е нарушения в съня, напълнял е, но в никакъв случай не може да се приеме, че е развил психично заболяване. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК поради факта, че свидетелката е негова съпруга, а вторият свидетел е негов приятел. С оглед тежестта на повдигнатото обвинение-по чл.339 ал.1 пред.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.4 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години; продължителността на наказателното производство от момента на привличането му като обвиняем 29.09.2016 г. до влизане в сила на оправдателната му присъда-18.11.2019 г. 3 години 10 месеца и 18 дни- един разумен срок; времето, през което е търпял задържане под стража за 72 часа, а след това и мярка за неотклонение задържане под стража“ от 29.09.2016 г. до 2.06.2017 г;, че не е имало разгласяване чрез медиите; че видно от експертизата, изготвена на база на субективните оплаквания на ищеца, без наличие на медицинска документация той е страдал от разстройство в адаптацията и няма други категорични данни за влошаване на здравословното му състояние, след като не е ходил на преглед при лекар и не е приемал лекарства; че е бил неосъждан; че няма данни той да е работил по трудово правоотношение, което след ареста и воденото срещу него наказателно преследване да е прекратено, негативните преживявания, които той е имал през този период от време и търпеният от него психичен дискомфорт според съда може да бъде репариран със сумата 5000 лв. Този размер на обезщетението е съобразен с константната практика на съдилищата при подобен вид казуси, а именно /решение №38/27.02.20 г. на ВКС по гр.д.№2720/19 г. и р.№154/8.10.19 г. по гр.д.№319/19 г. на ВКС/.
С оглед на тези данни настоящата инстанция приема за справедлив размер на обезщетението от 5000 лв., което ще възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди, в следствие на задържането му под стража за периода от 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г. , както и психическия стрес от водения наказателен процес, с оглед установените и претърпени от ищеца неимуществени вреди, които не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в подобни случаи. Законната лихва, следва да бъде присъдена върху обезщетението, считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда-18.11.2019 г., съгласно т.4 от ТР № 3/05 год. на ОСГК, където е посочено, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление в хипотезата на чл.2 т.3 изр.1 от ЗОДОВ.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавната такса в размер на 10 лв. на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ и разноските по делото съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК с оглед представеният списък на разноските по чл.80 от ГПК и съобразно с уважената част от иска в размер на сумата 258 лв. общо сумата 268 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-София да заплати на Д.Н.А. ЕГН ********** съдебен адрес ***- адв. А.П. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, конкретизирани в исковата молба в размер на сумата 5 000 лв,/пет хиляди лева/, а именно изразяващи се в уронване престижа на Д.А., неговата психика и добро име, безсънни нощи, оставане без работа, общо влошаване на здравословното състояние, претърпени от него в следствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 339 ал.1 пр.1 и 2 във вр. с чл.20 ал.2 от НК по ДП №37/16 г. и пр.пр. №1942/16 г. по описа па РП-Ловеч за времето от задържането му под стража на 30.09.2016 г. до 2.06.2017 г. и оправдаването му с влялата в сила присъда на ЛРС на 18.11.2019 г., ведно със законната лихва, начиная 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като като иска до пълния претендиран размер на сумата 35 000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от 18.11.2019 г. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-София да заплати на Д.Н.А. ЕГН ********** съдебен адрес ***- адв. А.П. разноски по делото в размер на сумата 268 лв./двеста шестдесет и осем лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: