ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-18 състав, в открито
заседание на първи август две хиляди двадесет и трета година в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 2784 по описа за 2017 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 15.06.2023
г. е обявен в Търговския регистър по
партидата на „Т.***” ООД, ЕИК*******, изготвен
от синдика Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на
дружеството, предявени на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ.
В срока
по чл. 690, ал. 1 ТЗ е
постъпило възражение с вх. № 279220/22.06.2023 г. с пощенско клеймо от 21.06.2023 г., подадено от длъжника
„Т.***“ ООД.
Длъжникът „Т.***“ ООД оспорва вземанията на кредитора „Х.Б.“
ЕООД /с предишно наименование „Х.А.Р.Б.“
ЕООД/. Поддържа, че в изготвения от синдика списък е включено вземане в размер
на 1 620 000 евро, по силата на влязло в сила Решение № 260024 от 16.02.2022 г.,
постановено по гр. дело № 2870/2020 г. по описа на ПОС, XXII състав, потвърдено с Решение № 138 от 01.08.2022 г.,
постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. по описа
на ПАС. Така описаното в списъка вземане според длъжника не е било предявено,
тъй като с молба от 01.12.2022 г. кредиторът „Х.Б.“ ЕООД е предявил вземане в
размер на 1 620 000 евро, представляващо платена цена по договор за покупко- продажба, който с влязло в сила решение е признат
за нищожен, дължима на основание чл. 34 ЗЗД. Т.е. предявеното от кредитора
вземане и вземането, вписано в списъка с приети вземания били с различни правни
основания - „приетото“ от синдика вземане било с основание цитираните съдебни актове,
а „предявеното“ от кредитора вземане - с основание разпоредбата на чл. 34 ЗЗД.
На следващо място длъжникът заявява възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземането, като счита, че е
приложима петгодишната давност за вземане на основание чл. 34 ЗЗД, който срок е
започнал да тече, считано от 12.06.2006 г.
– датата на сключване на договора за покупко-
продажба, и съответно е изтекъл на 12.06.2012 г. Ето защо към датата на предявяването на вземането - 01.12.2022
г. същото е погасено по давност и неправилно е включено в списъка с приети
вземания. Отделно от изложеното длъжникът
поддържа, че процесното вземане е възникнало преди датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и доколкото не е
било предявено в рамките на сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ е преклюдирана възможността същото вземане да бъде
реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника. В тази връзка сочи, че нищожността на
процесния договор за покупко- продажба е била
прогласена от съда с влязло в сила съдебно решение, постановено по търговско
дело № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, което решение не е било
допуснато до касационно обжалване с определение № 264, постановено на
21.05.2019 г. по т. дело № 1840/2018 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, дори да се приеме че изискуемостта
на вземането с правно основание чл. 34 ЗЗД възниква от датата на влизане в сила
на съдебното решение, с което е констатирана нищожността на съответния договор,
то към датата на постановяване на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност на длъжника – 04.07.2019 г. предявеното вземане
вече е било възникнало.
Кредиторът с оспорено вземане-
„Х.Б.“ ЕООД оспорва възражението като неоснователно чрез процесуалния си
представител – адв. М. и моли същото да бъде оставено без уважение.
Синдикът К.Б. е депозирал
становище за основателност на възражението, което поддържа в хода на настоящото
производство. Изложени са съображения, че вземането, включено в допълнителния
списък на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ е вземане, което вече е било включено в
одобрения с определение на съда по несъстоятелността списък на приетите
вземания на основание Договор за финансов лизинг от 21.05.2007 г. и представлява част от т. нар. лизингово
финансиране /кредитиране/, поради което се претендира от кредитора същото
вземане, но на различно правно основание. Сочи се също така, че решението, с
което е прогласена нищожността на договора за покупко-
продажбата е в сила от 21.05.2019 г., поради което приетото в списъка вземане е
възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника и
не са налице предпоставките на чл. 688, ал. 3 ТЗ за неговото приемане.
Съдът,
като взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите
на страните, становището на синдика и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Възражението е допустимо – подадено е в срок и от
легитимирано лице с правен интерес.
Видно от справка в Търговския регистър, с решение №
1220/04.07.2019 г. по търговско дело № 2784/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, VІ-18 състав, е обявена неплатежоспособността на длъжника „Т.***”
ООД, определена е началната й дата и е открито производство по несъстоятелност
на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019 г.
Кредиторът „Х.Б.” ЕООД е предявил
с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. вземане срещу длъжника „Т.***” ЕООД в размер на 1 620 000 евро, представляваща
платена продажна цена по договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № 46, том IV, рег. № 6292, дело № 569 от 2007 г., който с влязло в
сила решение е бил признат за нищожен, дължима на основание чл. 34 ЗЗД.
В списъка на приетите вземания на кредиторите на „Т.***” ООД, предявени
на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, под № 1, е включено предявеното от кредитора „Х.Б.” ЕООД вземане в размер на 1 620 000 евро, по силата на
влязло в сила решение № 260024 от 16.02.2022 г., постановено по гр. дело
№2870/2020 г., по описа на ПОС, ХХIIсъстав,
потвърдено с Решение №138 от 01.08.2022
г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. по
описа на ПАС, с което е прогласена нищожността на договор за продажба от
12.06.2007 г., сключен между „Т.***“ ЕООД и „Х.А.-А.-Л.ЕООД
/сегашно наименование „Х.Б.“ ЕООД/, с Нотариален акт за покупко
-продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег.
№ 6292, дело № 569 от 2007 г., на Нотариус С.И.Р.-З..
Представен е от кредитора нотариален акт № 46, том IV,
рег. № 6292, дело № 569 от 12.06.2007 г. на нотариус С.Р. – З., с район на
действие РС – гр. Пловдив, по силата на който „Т.***” ЕООД продава на “Х.а.-а.-л.” ЕООД недвижим имот, а именно: УПИ XIV-1045, кв. 395
по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*******,
с площ от 940 кв.м., ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща
„Резиденция Стария град” за сумата от 1 620 000
евро без ДДС, като не е спорно че продажна цена е била заплатена в деня
на продажбата.
С Решение № 65/21.02.2018 г. по т.д. № 660/2017 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив, след частична отмяна на Решение №
468/21.11.2016 г., поправено с Решение № 469/04.10.2017 г. по т.д. № 662/2015
г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признато за установено по отношение на
дружеството „Х.А.Р.Б.“ ООД /с предишно наименование „Х.А.А.Л.“
ООД/, че сключената с дружеството „Т.***“ ЕООД сделка по Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег.
№ 6292, дело № 569/2007 г. по описа на нотариус С.И.Р.– З., с рег. № 179 по
регистъра на НК, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 152 ЗЗД – като част от съглашение, с
което предварително е бил уговорен начин, различен от този, който е предвиден в
закона – за удовлетворяване на дружеството лизингодател
по сключения договор за финансов лизинг № *********, с впоследствие с променен
№ ********* по отношение на три самостоятелни обекта в сградата, находящи се в
гр. Пловдив, ул. „*******– с идентификатор 56784.519.891.1.4, с идентификатор
56784.519.891.13 и с идентификатор 56784.519.891.1.2. Решението в посочената
част е влязло в законна сила на 21.05.2019 г.
Съгласно представено от кредитора „Х.Б.” ЕООД съдебно решение № 260024/16.02.2022 г. по гр.
дело №2870/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, влязло в законна сила на
16.11.2022 г. е уважен предявен от „Т.***“ ООД / в несъстоятелност/ срещу „О.С.“
ООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по
отношение на „Т.***“ ООД /н/, че „О.С.“ ООД не е собственик на ПИ 56784.519.891
по КККР на гр. Пловдив с административен адрес гр. Пловдив, ул. „**********, с
площ от 954 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор
56784.519.891.1 със застроена площ 344 кв.м. Решението е постановено с
участието на трето лице – помагач на ответника „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, с променено в
хода на процеса наименование „Х.Б.“ ЕООД и с конституиран за самостоятелно
участие като страна в процеса синдик на ищеца А.Л.В..
При така установеното съдът
намира от правна страна следното:
Предявяването на вземанията в
производството по несъстоятелност е подчинено на императивните правила,
предвидени в глава 43, част IV „Несъстоятелност“ на Търговския
закон. За кредиторите с
вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност /това е датата на решението за откриване на това производство –
чл. 634а ТЗ/, са въведени кратки срокове за
предявяване на вземанията им - основен едномесечен срок по чл. 685, ал.
1 ТЗ от вписване в търговския
регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
допълнителен двумесечен срок по чл. 688, ал.
1 ТЗ, с изтичането на които се погасява процесуалното право на
предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл. 688, ал.
1, изр. 2-ро ТЗ /вж решение № 9 от
06.06.2016 по т. д. № 3773/2014 г. на ВКС, І т. о./. След изтичането на срока по чл. 688, ал.
1 ТЗ е предвидено да се предявяват само вземанията, възникнали след
датата на откриване на производството по несъстоятелност, ако не са платени на
падежа, като за тези вземания синдикът съставя допълнителен списък. Тези
правила са установени, за да бъде очертан кръгът на кредиторите, с оглед фазата
по осребряване на имуществото на длъжника с цел справедливо удовлетворяване на
кредиторите на несъстоятелния длъжник.
Съгласно определение № 179/05.04.2021 г. по частно
търг. дело № 512/2021 г. на II-ро ТО на ВКС, ако синдикът
установи при предявяване на вземането, че срокът по чл. 685, ал.
1 или по чл. 688, ал. 1 ТЗ не е спазен, той следва да се произнесе като
съответно включи вземането в списъка на неприетите вземания. В този случай,
претендиращият кредитор, може да оспори списъка с възражение по реда на чл. 690 ТЗ.
Тогава съдът по несъстоятелността е компетентен да се произнесе като обсъди
възражението и след произнасяне на съда по несъстоятелността, в зависимост от
естеството му, е налице и правната възможност за предявяване на искове по чл. 694 ТЗ
за установяване съществуване на вземането, което не е прието, респ. за
оспорване на прието с определението вземане. Този ред следва да се приложи и в
случаите, когато се предявява вземане след сроковете, предвидени в чл. 685, ал.
1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, като преценката за спазване на сроковете ще
има значение за извода съществува или не предявеното вземане. Т.е. въпросът
дали вземането е предявено след изтичане на преклузивните
срокове, е въпрос по съществото на спора.
Кредиторът „Х.Б.“ ЕООД е предявил вземане за връщане
на дадено без основание на основание чл. 34 ЗЗД в размер на 1 620 000 евро по
договор за покупко- продажба, прогласен за нищожен с
влязло в сила съдебно решение.
Нормата на чл. 34 ЗЗД урежда последиците от недействителността на сделка, когато тя е изпълнена. Ако сделката бъде
призната за нищожна, както е в настоящия случай, дадено от страните
по нея е получено без основание
и се дължи връщането му изцяло.
При изпълнение на задължение по
нищожна сделка и липса на основание
да се задържи
полученото се нарушава принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Съгласно чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, който е получил
нещо без основание е длъжен да го върне.
При нищожност на сделка и изпълнение
по нея няма
принципна разлика между последиците при уважаване на
иск по специалното
правило на чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 26 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, като нормата на чл. 34 ЗЗД не е самостоятелно основание за нищожност
и не въвежда специално основание за неоснователно обогатяване, различно от основанието по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
В този
смисъл по
реда на чл. 290 ГПК е постановено решение № 303 от 01.10.2015 г.
по гр. д. № 2081/2015 г., на ВКС, ІV г.о., съгласно което правото на възстановяване
по нищожните сделки възниква от получаване на
изпълнението и не се влияе от
момента на съдебното прогласяване на нищожността. Съдебното решение има установително
действие, но не е елемент от
фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. При нищожност на
сделката, е налице начална липса на
основание, а даденото от страните подлежи
на връщане по правилото на
чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Нищожния договор
не поражда правни последици, като безспорно в правната теория, така и в съдебната практика се приема,
че даденото по нищожен договор
е престирано при начална липса на
основание. В доктрината и съдебната
практика се
приема още, че запазването на нормата на
чл. 34, ал. 1 ЗЗД след изменението й през 1993 г., е за да се подчертае
отмяната на съществувалата по-рано възможност за отнемане
в полза на държавата на даденото
между страните в някои случаи на
недействителност.
В контекста на изложеното решение №
65/21.02.2018 г. по т.д. № 660/2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, което не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 264/21.05.2019 г. по описа на ВКС, I т.о., и с което е прогласена за нищожна сделката по нотариален акт за продажба на недвижим имот №
46, том IV, рег. № 6292, дело № 569/12.06.2007 г. за част от имотите по отношение
на кредитора „Х.Б.“ ЕООД, не е елемент от
фактическия състав на чл. 34 ЗЗД. Такова не се явява и влязлото в сила на
16.11.2022 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 2870/2020 г. по описа
на ПОС, на което кредиторът се позовава като източник на вземането за връщане
на продажната цена като дадена без основание. Отделен е въпросът, че с
цитирания съдебен акт е уважен предявен от длъжника „Т.***“ ООД против трето за
процеса лице „О.С.“ ООД отрицателен установителен иск
за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на имота, предмет
на гореописания нотариален акт, като предмет на производството е било
единствено отричане на правото на собственост спрямо приобретателя, придобил този
имот от кредитора по договор за продажба от 23.07.2018 г.
По изложените съображения процесното
вземане е т.нар. старо вземане, възникнало още към 12.06.2007 г., когато е
изпълнено задължението по нищожната сделка, поради което се явява възникнало
преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника – 04.07.2019 г. Следва да се посочи, че дори да се приемат доводите на кредитора, че
вземането може да се предяви едва след влизане в сила на съдебното решение, с
което сделката за покупко- продажба е обявена за нищожна,
то в случая решението, с което е прогласена на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл.
152 ЗЗД нищожността на договора за покупко- продажба
от 12.06.2007 г. е влязло в сила на 21.05.2019 г., т.е. преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност на длъжника - 04.07.2019 г.. Ето
защо в случая безспорно се касае за старо вземане, което е следвало да бъде
предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Решението за откриване на производството
по несъстоятелност на „Т.***” ООД е вписано в Търговския регистър на 04.07.2019
г. Едмосеченият срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ е изтекъл
на 04.08.2019 г., съответно срокът по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 04.10.2019
г. /петък – работен ден/. Следователно молбата за предявяване на вземането е
подадена извън предвидените в закона срокове, a именно на дата 01.12.2022 г.,
като след изтичането на допълнителния срок по чл. 688, ал.
1 ТЗ, който е изтекъл на 04.10.2019 г. е преклудирана
възможността вземането на кредитора, възникнало до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Т.***“ ООД, да бъде
реализирано в универсалното принудително изпълнение на длъжника и пропускането
на законоустановените срокове за това води до невъзможност кредитора да се
удовлетвори в производството по несъстоятелността.
Предвид гореизложеното основателността
на упражненото възражение обуславя като резултат промяна в изготвения от
синдика списък на допълнително приетите вземания на кредиторите на „Т.***“ ООД,
който е обявен в търговския регистър на 15.06.2023 г., като от същия следва да бъде
изключено вземането на „Х.Б.“ ЕООД, предявено с молба вх. № 313889/01.12.2022
г.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗКЛЮЧВА по
възражение с вх. № 279220/22.06.2023 г. с пощенско клеймо от 21.06.2023 г.,
подадено от длъжника „Т.***“ ООД от Списък на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „Т.***“ ООД, с ЕИК:*******, предявени на основание чл. 688, ал.
3 ТЗ, обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 15.06.2023
г., предявеното с молба вх. № 313889/01.12.2022 г., вземане на кредитора „Х.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, в размер на 1 620 000 евро /един милион шестстотин и
двадесет хиляди евро/, по силата на влязло в сила решение № 260024 от
16.02.2022 г., постановено по гр. дело №2870/2020 г., по описа на ПОС, ХХIIсъстав, потвърдено с Решение №138 от 01.08.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 272/2022 г. по описа на ПАС, с което е
прогласена нищожността на договор за продажба от 12.06.2007 г., сключен между „Т.***“
ЕООД и „Х.А.-А.-Л.ООД /сегашно наименование „Х.Б.“
ЕООД/, с Нотариален акт за покупко -продажба на
недвижим имот № 46, том IV, рег. № 6292,
дело № 569 от 2007 г. на Нотариус С.И.Р.-З., като включва в списък на неприетите
вземания на кредиторите на „Т.***“ ООД, с ЕИК:******* –съставен с
настоящото определение– предявеното с молба вх. № 313889/01.12.2022 г. от „Х.Б.“
ЕООД, ЕИК ******* вземане за връщане на дадено без основание на основание чл.
34 ЗЗД в размер на 1 620 000 евро по договор за покупко-
продажба от 12.06.2007 г., обективиран в Нотариален акт за покупко
-продажба на недвижим имот № 46, том IV, рег.
№ 6292, дело № 569 от 2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Да се изпрати НЕЗАБАВНО
препис от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел при Агенцията по вписванията, на
основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Препис от определението да се изпрати на синдика.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ :