РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 22179
гр. Пловдив, 29.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330111869 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ ЕВН България Топлофикация“ ЕООД против И.
П. А., по искове предявени по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед № ****** г. по ч.гр.д. №
***** г. по описа на Районен съд – П.
Съдът, като се запозна с материалите по постъпилото за послужване заповедно
производство, намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания до
заявителя за предявяване на установителен иск за вземането, в който смисъл за ищеца, към
настоящия момент липсва правен интерес от образуване на настоящото производство. Това е
така по следните съображения:
Допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е обусловена от
положителното установяване както на общите условия, от които зависи съществуването на
правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки, каквито са: 1.
наличието на издадена заповед за изпълнение; 2. подадено в срок от длъжника възражение
по чл. 414 ГПК, респ. връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК чрез залепяне на уведомление; 3. спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. наличието на пълен субективен
и обективен идентитет на вземането, предмет на исковата претенция и това, установено в
заповедта за изпълнение.
Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава извод за липса на
правен интерес, респективно за недопустимост на иска. Следва да се посочи, че исковият
съд, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда по
заповедното производство, че е са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, а е длъжен
да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 310/19.06.2012
г. по ч.гр.д. № 296/2012 г., ГК, I г.о. на ВКС, в което е прието следното: “....дадените от съда,
пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 1 ГПК не
освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от
задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят
1
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.”
Заповедният съд е преценил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1 ГПК, тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което е
указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, в едномесечен срок от
получаване на съобщението за това. В изпълнение на указанията на заповедният иск
заявителят е депозирал искова молба, по която е образувано настоящото производство. В
заповедното производство длъжникът е търсен на известния му по делото адрес, съвпадащ с
неговия постоянен и настоящ адрес. При посещението на адреса е открита майката на
адресата, която отказала да получи съобщението, като е посочила, че длъжникът не живее на
адреса, без да посочи друг негов адрес.
Следователно в случая са били налице основанията за залепяне на уведомление на
адреса по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е залепено, но не са били налице предпоставките
за даване на указания за предявяване на иск по чл. 422 ГПК, доколкото заповедта за
изпълнение е влязла в сила.
С разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в редакцията й, приета с ДВ, бр. 100 от
2019 г., в сила от 24.12.2019 г., която има непосредствено приложение, предвижда, че съдът
следва да даде указания на заявителя, че може да предяви иска за вземането си, когато са
налице следните предпоставки: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на
адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези
данни в съобщението.
При граматическото и логическо тълкуване на посочената разпоредба, съдът намира,
че за да се дадат указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, следва да са налице
кумулативно посочените в тази разпоредба предпоставки. Следователно, когато не са
събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, макар заповедта за изпълнение да е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепяне на уведомление, следва да се пристъпи
към издаване на изпълнителен лист, тъй като след изтичане на срока за депозиране на
възражение, считано от датата на която се счита, че съобщението е редовно връчено по арг.
на чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила.
В случая връчителят не е установил, че длъжникът не живее на адреса, като
обосновано може да се предположи, че същия се укрива. Информацията събрана от лице,
представило се като майка на длъжника, отказало да посочи дори своето фамилно име, че
длъжникът не живее на адреса, като същевременно отказва да получи съобщението, не може
да се приравни на информация, събрана от източниците, посочени в разпоредбата на чл. 47,
ал. 5 ГПК, т.е. заповедният съд е следвало да пристъпи към издаване на изпълнителен лист.
По така изложените съображения, предявеният иск е недопустим.В случая не са
налице предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като последната е
стабилизирана по вече изложените от съда съображения, което обосновава извод за липса на
правен интерес от образуване не настоящото производство.
Така мотивиран, на основание чл. 130 ГПК съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. №***** г. на „ ЕВН България Топлофикация“ ЕООД
против И. П. А., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
искове за установяване на парични вземания, за които е издадена Заповед № ******г. по
ч.гр.д. № *****г. по описа на Районен съд – П.
2
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11869 по описа за 2022 г. на Районен съд
- П., ** граждански състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - П.
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на ищеца внесената държавна така в размер на 75
(седемдесет и пет ) лева.
След влизане в сила на настоящото определение да се върне изпратеното за
послужване ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – П., ведно с препис от настоящото
определение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3